Джуд Деверо
Полъх на лятна нощ (15)

14.

Джос беше в леглото, заобиколена от родословни таблици.

— Искаш ли да знаеш кой е твой трети братовчед шест поколения назад?

— Не особено — отговори Сара. — Имам предостатъчно братовчеди и братовчедки в момента.

Джос погледна приятелката си и седма братовчедка, както току-що откри.

— Какво има?

— Майк ме целуна.

— О! Добре. Всъщност е ужасно, понеже си сгодена за друг, но преди да се разридаеш, кажи как беше?

— Невероятно. Но пък той има голям опит.

Тя нямаше намерение да коментира последната забележка.

— А като го сравниш с Грег?

Сара се настани на стола до леглото.

— Случвало ли ти се е да си абсолютно сигурна, че онова, което правиш, е правилно, а после да те връхлети нещо и ти да се усъмниш във всичко?

— Ако говориш за мъже — да. В колежа имах гадже, което обожавах. После си отидох у дома… имам предвид при госпожица Еди и прекарах при нея цяла седмица. Една сутрин закусвахме и аз си представях какво ли би било, ако той е с нас. Веднага си помислих, че всяка минута щях да се разправям с неговата ревност. Ако някой ме беше попитал ден преди това дали е ревнив, щях да отрека. Но той беше ревнив. Ревнуваше ме от моята работа, от приятелките ми, даже от ужасните ми доведени сестри. Това ли имаш предвид?

— Горе-долу. Започнах да виждам и да си спомням разни неща, които преди седмица съм подминавала. — Сара въздъхна. — В началото нашата връзка с Грег беше толкова прекрасна, че бих минала през огън заради него.

— От онова, което чухме с Тес през стените, останах с впечатлението, че няколко пъти се хвърли в пламъците.

Сара кимна.

— Всичко беше страхотно. Случи се наскоро, след като Брайън ме заряза и…

Джос не познаваше другото гадже на Сара, но й бяха разказвали за него. Бил млад археолог от Англия и със Сара били неразделни повече от шест години. Всички, както и Сара, вярвали, че ще се оженят. Но един ден той й казал, че ще се ожени за своя приятелка от детството, и Сара направо рухнала.

— А най-лошото — каза Тес на Джос — беше, че всички в града се отнасяха към Сара, като че ли е на ръба на лудостта.

— А тя беше ли? — попита Джос, защото знаеше доста за това какво означава да си накрая на силите си.

— Да — отговори Тес, — беше.

И сега Джос хвана ръката на Сара.

— Грег те караше да се чувстваш желана, че има някой, който иска да бъде с теб.

— Да, а пък това, че целият град не го харесва, ме караше да се чувствам, като че ли се боря срещу… Не зная. Че като Жулиета на Шекспир се боря за истинската любов. Сега си мисля, че съм искала само да покажа на хората… И аз не знам какво.

— За бунтарството знам нещичко — каза Джос сериозно. — Ядосвах много онова мое загубено семейство, защото твърдо отказвах да си направя татуировка.

Сара се разсмя.

— Нито една ли?

— Отказах даже пеперудка на левия си глезен.

— Бунтарка си.

Джос позамълча, преди да попита:

— Ами сватбата?

Сара сложи ръце на лицето си.

— Не знам. Наистина не знам! — Погледна Джос. — Само дни, след като се запознах с Грег, се захванахме заедно за работа и пътувахме, и…

— Работехте.

— О, да. С толкова много работа бях затрупана, че постоянно бях заета — седем дни в седмицата.

— Освен това и секс.

— От началото — да. Толкова много исках да докажа, че съм поне така желана, както Брайън… Че съм желана като жена, за която иска да се ожени, затова бях ненаситна.

— Ами сега?

— Сега осъзнавам какъв е Грег. Не е лесно да се живее с него и е невъзможно да му се угоди. Но нямах време да помисля за каквото и да било, след като се запознахме. Уредената среща беше последвана от планове за женитба като че ли същата минута.

— Майк къде се вмества във всичко това?

— Никъде.

— О! — учуди се Джос.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо. Просто си мислех, че ти и той сте…

— Ние сме приятели. Нищо повече. — Джос мълчеше и тогава Сара се предаде: — Добре де, може би Майк ми припомня какво е да се радваш на мъжка компания. Двамата с него правим разни неща заедно.

— Какви например?

— Катерим се по дърветата. — Тя вдигна ръка. — Не е важно.

— Убедена ли си? Това, че ми харесваха нещата, които с Люк правехме заедно, ме накара да избера него, а не Рамзи.

— Джос, не си криви душата. Падна си по Люк още в деня, когато изсипа бурканчето с горчица върху роклята ти. Рамзи нямаше никакъв шанс. Пък и той беше влюбен в Тес, но беше толкова тъп, че не го осъзнаваше.

— Права си — съгласи се тя. — Знам, че е клише, но според мен трябва да последваш сърцето си.

— Ако последвам сърцето си, ще се венчая за „Фермата на Мерлин“. Нея обичам наистина.

Джос така прихна да се смее, че бебетата се разритаха.