Робърт Джордан
Господарят на хаоса (25)

Глава 24
Пратеничество

Докато обикаляше безцелно претъпканите улици — какво друго да прави, нали Мъдрите не искаха да я учат — Егвийн видя десетина конници със зелени плащове, които съпровождаха няколко жени. Можа да види само гърбовете на жените — пет или шест, както й се стори, между войниците — само част от гърбовете им, но и това беше достатъчно. Повече от достатъчно. Жените носеха леки пелерини, пазещи ги от пътния прахоляк, и тя зърна на гърба на една от тези пелерини. Белия пламък на Тар Валон. Очите й мернаха също зелено и червено. Червено! Пет или шест Айез Седай, яздещи към Кралския дворец, над който се вееше копие на Знамето на Дракона, редом до пурпурните знамена на Ранд, носещи древния символ на Айез Седай. Някои наричаха тъкмо него Драконовото знаме, други — Знамето на ал-Тор или дори Айилското знаме, и с още дузина различни имена.

Тя ги последва двадесетина крачки, след което спря. Червена Сестра — поне една Червена, доколкото бе успяла да види — трябваше да означава, че това е дългоочакваното пратеничество от Кулата, онова, за което Елайда бе писала, че ще придружи Ранд до Тар Валон. Повече от два месеца, откакто онова писмо беше пристигнало по бързоходен куриер; тази група сигурно беше тръгнала почти веднага след него.

Нямаше да намерят Ранд освен ако не се появеше ненадейно — тя вече бе решила, че по някакъв начин е преоткрил Таланта, наричан „Пътуването“, но това досещане не беше я приближило нито на косъм до знанието как го прави — но независимо дали щяха да го намерят, или не, не биваше да се натъкват на нея. Най-доброто, което можеше да очаква, бе да я завлекат за косите като Посветена, излязла да броди извън Кулата, и то ако Елайда наистина не я търсеше. Дори тогава щяха да я завлекат в Тар Валон. Тя не хранеше никакви илюзии, че ще може да се противопостави на пет-шест Айез Седай.

Егвийн изгледа за последно отдалечаващите се Айез Седай и се запромушва през тълпата. Последваха я сърдити гласове. Когато най-сетне се измъкна през една от високите градски порти, горещият вятър я удари в лицето. Тя си пое дъх и затича към шатрите на Мъдрите.

За нейна изненада, в палатката на Амис беше Берелайн — пиеше чай с Амис, Баир и Сорилея, всички изтегнати върху ярки възглавнички с ресни. Една жена в бяла роба — казваше се Родера — бе коленичила в ъгъла и чакаше покорно знак да им допълни чашите.

— В града има Айез Седай — обяви Егвийн. — Отиват към Слънчевия палат. Трябва да е пратеничеството на Елайда при Ранд.

Берелайн се надигна изящно — макар и с неприязън, Егвийн трябваше да го признае. Другите се надигнаха с нея.

— Ще трябва да се върна в палата — въздъхна Берелайн. — Светлината знае само как ще се почувстват, като разберат, че там няма никой, който да ги посрещне. Амис, ако знаете къде е Руарк, бихте ли пратили някого да му съобщи да дойде?

Амис кимна, а Сорилея каза:

— Не бива да зависиш твърде много от Руарк, момиче. Ранд ал-Тор остави Кайриен на твоите грижи. На повечето мъже, ако им подадеш пръст, ще ти отхапят ръката. А дадеш ли пръст на един вожд на клан — ще ти я отхапе до рамото.

— Вярно е — измърмори Амис. — Руарк е заслонът на сърцето ми, но е истина.

— Той ми напомня за баща ми — въздъхна Берелайн. — И то много. — За миг тя направи печална гримаса. — Но дава много добри съвети. При това знае кога трябва да се наложи и доколко. Смятам, че дори Айез Седай ще бъдат впечатлени, когато Руарк ги погледне.

Амис се изсмя гърлено.

— Той наистина е впечатляващ. Ще ти го пратя. — И целуна Берелайн по челото и двете бузи.

Егвийн зяпна — по този начин майката целуваше родния си син или дъщеря. Но какво ставаше между Берелайн и Мъдрите? Не можеше да попита, естествено. Такъв въпрос щеше да е срамен както за нея, така и за Мъдрите. И за Берелайн също, въпреки че Егвийн нямаше нищо против да я засрами.

Когато Берелайн се обърна да излезе, Егвийн я хвана под мишница.

— Трябва да се отнесеш с тях внимателно. Те едва ли изпитват приятелски чувства към Ранд, но една погрешна дума, един погрешен ход може да ги превърне в негови открити врагове. — Това си беше съвсем вярно, но съвсем не бе това, което искаше да каже. По-скоро бе готова езика да си откъсне, отколкото да помоли Берелайн за услуга.

— Имала съм си работа с Айез Седай, Егвийн Седай — отвърна сухо тя.

— Елайда не мисли доброто на Ранд повече, отколкото невестулка, промъкнала се в курника, а тези Айез Седай са на Елайда. Ако научат, че една Айез Седай е на страната на Ранд, тук, където могат да се доберат до нея, тя може просто да изчезне. — Не можа да се насили да добави още нещо.

Берелайн се усмихна.

— Егвийн Седай, ще направя каквото мога за Ранд. — И усмивката, както и тонът, и гласът й… пълни с лукавство.

— Момиче — рязко се намеси Сорилея и като по чудо на бузите на Берелайн избиха червени петна.

Без да поглежда към Егвийн, Берелайн отвърна с грижливо безразличен тон:

— Ще ви бъда признателна, ако не казвате на Руарк.

— Няма да му кажем — намеси се бързо Амис. — Няма да му кажем. — Повторението беше насочено към Сорилея, със смесица от твърдост и молба, и най-накрая старата Мъдра кимна, макар и някак с неохота. Берелайн въздъхна облекчено и се измъкна от палатката.

— Дух има в това дете — изсмя се Сорилея, щом Берелайн си излезе, изтегна се отново на възглавничките и потупа мястото до себе си за Егвийн. — Трябва да й намерим подходящ съпруг, мъж, който да й подхожда. Стига изобщо да се намери такъв сред влагоземците.

Егвийн изтри ръцете и лицето си с влажната кърпа, която й поднесе Родера. Зачуди се дали това открехване е достатъчно, за да ги попита за Берелайн, без да настъпи нечия чест. Пое чаената чашка от зелен порцелан на Морския народ и зае мястото си сред кръга на Мъдрите. Ако още някоя реагираше на думите на Сорилея, това щеше да е достатъчно.

— Сигурна ли си, че тези Айез Седай искат да навредят на Кар-а-карн? — попита обаче Амис.

Егвийн се изчерви. Да мисли за разни клюки, когато имаше да се занимават с толкова важни неща.

— Да — бързо отвърна тя. — Най-малкото… Не знам точно дали имат намерение да му навредят. Не преднамерено, във всеки случай. — В писмото на Елайда се споменаваше за „цялата почит и уважение“, които той заслужавал. Но колко ли „почит и уважение“ заслужаваше един мъж, който може да прелива, според една Червена сестра? — Но не се съмнявам, че ще поискат да установят контрол над него по някакъв начин, че ще искат да го накарат да прави това, което Елайда пожелае. Те не са негови приятели. — А доколко Айез Седай в Салидар бяха негови приятели? Светлина, трябваше на всяка цена да поговори с Нинив и Елейн. — И изобщо няма да ги интересува, че е Кар-а-карн.

— И ти смяташ, че ще се опитат да навредят на теб? — попита Баир и Егвийн кимна.

— Ако разберат, че съм тук… Ако зависи от тях, няма да ме оставят на свобода. Елайда няма да иска Ранд да слуша никоя друга освен нея. — Баир и Амис се спогледаха мрачно.

— Тогава отговорът е прост. — Сорилея го изрече така, сякаш отдавна беше решено. — Ще останеш тук при шатрите и те няма да те намерят. Мъдрите отбягват Айез Седай, тъй или иначе. Ако останеш при нас още няколко години, от теб ще стане чудесна Мъдра.

Егвийн едва не изтърва чашката си.

— Ласкаете ме — отвърна тя предпазливо, — но рано или късно ще трябва да си замина. — Сорилея не изглеждаше много убедена. Егвийн се беше научила донякъде да държи на своето пред Амис и Баир, но виж, Сорилея…

— Не скоро, струва ми се — каза й Баир с усмивка, която да притъпи жилото. — Все още имаш твърде много да учиш.

— Да, и при това гориш от нетърпение да се върнеш към него — добави Амис. Егвийн се постара да не се изчерви и Амис се намръщи. — Странно изглеждаш. Да не си се претоварила тази сутрин? Бях сигурна, че си се възстановила напълно…

— Възстанових се — отвърна нетърпеливо Егвийн. — Наистина. Не съм имала главоболие от дни. Просто тичах насам и… А и не закусих добре.

Сорилея махна с ръка на Родера.

— Донеси меденки, ако са останали, сирене и каквито плодове намериш. — После сръга Егвийн в ребрата. — Една жена трябва да поддържа малко плът по себе си. — Казано от жена, която изглеждаше така, сякаш я бяха оставили да стои на слънце, докато плътта й изсъхне, това не изглеждаше особено убедително.

Егвийн се притесняваше, че могат да превърнат предложението на Сорилея да остане при шатрите в изрична заповед. Това не можеше да се избегне. Не можеше да избегне петдесетина чифта очи, освен ако не останеше в палатката си. Обаче как пътуваше Ранд? Мъдрите щяха да направят всичко, което е необходимо, стига то да не засяга джи-е-тох: Мъдрите имаха навика да го тълкуват различно, но държаха на своето тълкуване също толкова упорито, колкото всички други айилци. Светлина, Родера например беше Шайдо, една от хилядите пленени в битката, която бе изтласкала Шайдо от града, но Мъдрите се отнасяха с нея не по-различно, отколкото с всеки друг гай-шайн, и доколкото Егвийн разбираше, Родера се държеше не по-различно от всеки друг гай-шайн, до най-малката дреболия. Срещу джи-е-тох нямаше да тръгнат, колкото и да се наложеше.

За щастие, тази тема не се повдигна. За нещастие, постави се отново въпросът за здравето й. Мъдрите не познаваха Церителството, нито знаеха как може да се провери нечие здраве с помощта на Силата. Но вместо това го изпитваха със свои средства. Някои от тях й бяха познати от времето, когато се беше учила при Нинив за Премъдра: като се взираха в очите й и прослушваха сърцето й с куха дървена тръбичка. Други бяха определено айилски. Трябваше да допира пръстите на краката си, докато главата й се замае; да подскача на място, докато й се стори, че очите й ще изхвръкнат, и да тича около палатките на Мъдрите, докато пред очите й не заиграят светулки, след което някоя гай-шайн да я залее с вода, да изпие колкото може и да продължи да тича. Айилците страшно много залягаха на човешката твърдост и воля. Ако се забавеше с една стъпка, ако се олюлееше и спреше преди Амис да й каже, че може, щяха да решат, че в края на краищата здравето й не се е възстановило достатъчно.

Когато Сорилея най-сетне кимна и каза: „Здрава си като същинска Дева, момиче“, Егвийн се олюляваше и едва си поемаше въздух. Една Дева нямаше да се олюлява така, беше сигурна. Въпреки това изпита гордост. Никога не се беше смятала за мекушава, но знаеше много добре, че преди да започне да живее с айилците щеше да падне по очи още по средата на изпитанието. „Още една година — помисли си тя — и няма да отстъпвам на никоя Фар Дарейз Май.“