Джон Нанс
Проектът „Медуза“ (28)

Двадесет и седма глава

„Скот еър“ 50 — 7:33 вечерта, източно време

Двигателите на товарния люк завиха още щом Джери Крисчън завъртя лоста в положение „Отворен“, ала в първите няколко секунди, докато вътрешните ексцентрици се завъртят до отключено положение, не се случи нищо.

После пломбата на отварящата се навън врата на люка изведнъж се скъса. Джери усети как сърцето му се спусна в петите: голямата врата, чиито панти се намираха в горния й край, се наклони и се задвижи.

Нямаше експлозивна мощ, никакво внезапно изтръгване, а просто между долния ръб на вратата и пода на самолета се появи разширяваща се сива ивица светлина; вратата се изнесе навън с няколко сантиметра.

Страничният товарен люк на 727 не бе проектиран да издържа натиска на въздушен поток със скорост двеста и двайсет мили в час. Джери знаеше какво предстои, но не бе наясно кога точно ще се случи. Това, че не можеше да прецени какъв ъгъл трябваше да заеме вратата преди да бъде откъсната, го ужасяваше.

Видимият процеп се разшири до петнайсетина сантиметра и продължи да се увеличава. Джери усети внезапното потръпване на самолета, когато долният ръб на люка навлезе във високоскоростния въздушен поток на десетина сантиметра от фюзелажа. Видя как вратата сякаш се напрегна да преодолее силите, които я задържаха, потрепери леко, след като ураганният поток започна да нахлува през процепа. Усещаше как, захапана от потока, вратата на люка се дръпна странично спрямо фюзелажа.

Ала още се държеше.

Голямата врата продължи да се изнася навън бавно, някак хипнотизиращо, почти спокойно, сякаш отварянето й по време на полет бе в реда на нещата. Постоянният й ход бе причината страхотният тласък от неочакваното движение и грохотът на въздушният поток, който най-сетне я откъсна от опората й, да го заварят неподготвен. Тя се хласна първо върху покрива на фюзелажа със серия от толкова силни удари, че когато те секнаха, Джери осъзна, че дори не бе видял какво точно стана.

В следващата секунда големият боинг се наклони надясно и се заиздига с плашеща бързина. И в същия момент тътенът на някаква експлозия достигна до заглъхналите му уши. Той надникна през зеещата дупка, където допреди малко бе вратата на люка, но видя само мрачните буреносни облаци и лявото крило. Усети как ъгълът на наклоняването се увеличи, ускорението — също, а носът се заби надолу.

Улови се по-здраво за ремъка, с който се бе привързал, и с усилие на волята се застави да тръгне; приведен напред, той преодоляваше силата на ускорението сантиметър по сантиметър, за да стигне до по-добра позиция. Скот и Док очевидно се бореха за оцеляването им, но поне още летяха. Видя как спойлерите на лявото крило потреперват и разбра, че двамата пилоти се мъчат да овладеят управлението на самолета.

Ето!

Не можеше да види горната част на отвора, без да приближи твърде много. Очакваше да съзре чистите очертания на рамката на вратата.

Но вместо това видя самата врата, и по-точно — парче от нея, което вибрираше силно срещу въздушния поток. Стоеше под невероятен ъгъл, задържано здраво от двете задни панти. Изолационната обшивка и пластмасовото покритие от вътрешната страна бяха изтръгнати, а самата плоскост бе частично отчупена.

О, господи! Тя не се бе откъснала изцяло!

И нещо друго не беше наред.

Пожар! С периферното си зрение мярна оранжевите отблясъци от пламъци някъде отвън, в опашната част на самолета. С ужас осъзна, че вероятно в някой от двигателите бяха попаднали парчета от разтрошената врата.

Джери погледна към вибриращите останки от вратата. Сега те действаха като допълнителни кормилни плоскости, които опасно влияеха върху курса на осакатения само в един миг 727. Погледна през отвора към сгъстяващите се тъмни облаци. Вече разполагаха с достатъчно голям отвор, през който да изхвърлят оръжието, но първо трябваше да овладеят самолета и огъня.

727 продължи да се накланя надясно и Джери се опита да се задържи прав. Стисна още по-силно, до болка колана си и затвори очи, когато усети, че краката му се отлепят от пода — тогава разбра, че летяха с главата надолу.

Спомни си, че като малко момче на панаира бе изпитал същото усещане, прекалено разтърсващо за възрастта му тогава — на скоростното влакче. То тръгваше от хоризонтално положение, но после се издигаше почти вертикално. При всяко преминаване през най-високата точка той имаше чувството, че ей сега ще падне и ще умре — ужасно преживяване, което никога нямаше да забрави.

Същото чувство сега свиваше стомаха му на топка. Товарният люк бе зейнала черна паст, готова да го погълне мигом, щом само се пусне.

Док също бе усетил потръпването от първоначалното отваряне, когато вратата се открехна с няколко сантиметра. Имаше малки колебания в налягането в кабината, след това леко накланяне наляво, а после настъпи самият ад.

В следващия миг индикаторът на изкуствения хоризонт му подсказа, че се накланят надясно и се завъртат почти безконтролно. Мислеше си, че когато вратата се отвори, ще се забавят, но сега носът клюмна под хоризонта и сочеше надолу: продължаваха да се накланят все по-надясно, а скоростта нарасна до двеста и петдесет мили в час. Знаеше, че със самолета се бе случило нещо ужасно, даде пълна газ и се опита да спре превъртането, ала самолетът не се подчини, обърна се по гръб се ускори надолу в стръмен десен вираж.

Док бе обзет от страх. Защо машината не слуша? Какво, по дяволите, става там отзад?

С лявата си ръка Док дръпна трите ръчки на газта до минималната отметка — бе взел решение да остави самолета да направи пълно преобръщане, на триста и шейсет градуса — и когато крилете заемат отново хоризонтално положение, да се опита пак да овладее управлението му.

Това решение бе взето за част от секундата.

След това прехвърли натиска на елероните от ляво надясно и ускори завъртането, като в това време се съсредоточи да избере най-точните моменти за следващите си ходове. Усещаше присъствието на Скот в лявото кресло, на Вивиан и Линда, привързани зад гърба му, ала не можеше да обърне внимание на нищо друго, освен на усилията си да удържи самолета.

Носът на 727 бе наклонен на трийсет и пет градуса надолу, ускоряващият се въздушен поток предизвикваше страхотен грохот зад кабината. Големият лайнер пикираше към тъмните води на Атлантика с корема нагоре. Док знаеше, че ако се опита да намали скоростта, навярно щяха да поемат отвесно надолу и машината щеше да се пречупи, преди да се блъсне във водата.

Но ако би могъл да намали ъгъла на пикиране…

След като 727 продължи да се завърта, Док тласна напред щурвала и четиримата в кабината изведнъж опънаха раменните си колани.

Ъгълът престана да се увеличава, но въртенето продължи, докато боингът най-сетне се завъртя с още деветдесет градуса и вече бе близо до хоризонтално положение.

Док очакваше подходящия миг да поеме управлението. Погледът му бе прикован към синята половинка върху индикатора на изкуствения хоризонт — онази половинка, която щеше да покаже, че небето и… животът… са над тях. Забеляза, че то започна да се появява с петнайсетградусов вираж. Забавянето на самолета бе факт — скоростта изглеждаше почти като на разходка. Мислите му препускаха пред машината.

Сега!

Той тласна щурвала докрай наляво и в същото време натисна с все сила левия кормилен педал.

Самолетът се отклони леко вляво, дясното крило пое по-силната въздушна струя, потрепери и въртенето престана.

Отново бяха в хоризонтално положение.

Слава богу! — помисли си Док. С дадени наляво хоризонтални и вертикални кормила, мога да го удържа. Но каква беля стана там отзад? Той притегли щурвала към себе си и изправи носа в хоризонтален полет.

Висотомерът показваше хиляда и петстотин метра.

Грохотът, който долиташе иззад вратата на кабината, бе оглушителен, но не чак толкова, че да заглуши силните удари на метал о метал, от който корпусът на 727 потреперваше и той отново започна да се завърта наляво! Чу как Линда и Вивиан ахнаха, а Скот се обърна, широко отворил очи, към дясното кресло.

Някъде надълбоко в съзнанието му ечеше звън от алармата за пожар в двигателя и на Док му се стори, че видя как Скот посегна и изключи сигнала. Не му беше сега времето да търси коя лампичка е светнала, или да иска да се четат инструкциите за действия при такава ситуация. Самолетът се стремеше да влезе в ляв свредел и Док върна щурвала надясно.

— Какво, по дяволите…? — успя да произнесе най-сетне Скот.

Като завъртя кормилото надясно, Док преустанови отклонението вляво при почти шейсетградусов ляв вираж. Самолетът бавно се завъртя надясно, върна се в хоризонтално положение, ала се стремеше да се плъзга надясно. Беше все едно да летиш странично.

Намираха се в хоризонтално положение, кормилата бяха в средата, на височина хиляда и триста метра, със скорост двеста и шейсет мили в час, когато със същия удар и потреперване историята започна да се повтаря.

Този път Док бе готов.

Той овладя стремежа на машината за завъртане надясно като даде щурвала и вертикалното кормило докрай наляво и започна да изправя крилете до хоризонтала градус по градус. 727 послушно се понесе наляво.

И отново силен удар разтърси корпуса на самолета и той понечи пак да се завърти наляво.

— Разбира се — измърмори Док.

— Какво? — извика Скот.

— Онази проклета врата… явно още не се е откачила и се ветрее във въздушния поток!

Док произнесе тези думи през зъби, докато се опитваше да изравни самолета без да натиска прекалено наляво.

— Ще се справиш ли? — попита Скот. — Искаш ли помощ?

Док кимна.

— Причината за това рязко ляво завъртане бях аз. Когато вратата е отворена, тя ни завърта надясно. Като натисна кормилата наляво, посоката на въздушния поток се променя, вратата се връща и съпротивлението от нея изчезва. Но когато дам кормилата в неутрално положение, вратата пак се отваря и отново поемаме в дясно завъртане.

Док погледна централния пулт.

— Скот, изтегли тримера на лявото кормило. Опитай на петнайсет градуса. Това може да свърши работа. След това ще трябва да видим какво става с Джери.

Скот бързо нагласи тримера на лявото хоризонтално кормило. Докато търсеха най-подходящата комбинация на натиск от кормилата, мигащата червена лампичка на двигател номер едно най-накрая надделя над усилието на Линда да запази мълчание.

— Скот, онази червена лампичка важна ли е?

Той проследи накъде сочеше пръстът й.

— Боже мой, как можах да забравя за пожара в двигателя! — изпъшка Скот.

— Кой е? — попита Док.

— Номер едно. Готов ли си за процедурата?

Док кимна и Скот зачете стъпките, след което се включиха лостове и прекъсвачи за задействане на пожарогасителната система. В този миг Джери влетя в кабината.

— Горим, момчета!

— Знаем — отвърна Док. — Номер едно.

Секундите бързо отлитаха.

Червената лампичка с безпощадно ясния надпис „ПОЖАР“, си оставаше светнала.

— Минаха трийсет секунди, Док. Още гори. Ще включа и втората пожарогасителна бутилка.

— Направи го — отвърна Док.

Скот натисна бутона.

Джери се улови за облегалката на стола на Вивиан, задъхан, запазвайки с мъка равновесие, тъй като 727 заподскача в поредния буреносен облак.

— Имаме голям проблем с вратата. Точно с това се борите сега.

Док закима енергично.

— Тя се хласка напред-назад при всяко наклоняване, нали?

— Да. Част от нея е отчупена, а останалото виси на задните панти — предните са откъснати. Можем да се опитаме да ги отсечем с брадва, но… чакайте малко, момчета, тази лампичка още свети.

— По дяволите! — изруга Скот.

Той погледна показанията на уредите от първи двигател и се сепна.

— Почакайте секунда!

— Какво има? — попита Док.

— Уредите на първи двигател сочат нули. Няма въртене на турбината, няма температура.

— Пожарът може би е унищожил всички датчици — предположи Джери. — Видях оранжев отблясък. Помислих, че е пожар.

Скот се обърна към Джери, който още стоеше до централния пулт.

— Ще идеш ли да погледнеш?

Джери кимна.

— Но имайте предвид, че отзад зее голяма дупка. Ще можете ли да задържите самолета в хоризонтално положение?

— Трудно. Едва не го изгубихме одеве — рече Док.

— Едва не изгубихте и мен! — отвърна натъртено Джери. — Ще се върна веднага… надявам се. Док, моля те, опитай се да го задържиш стабилен — имам предвид колкото можеш по-стабилен.

След това той излезе от пилотската кабина. Върна се след по-малко от минута.

— Окей, наведох се достатъчно, за да видя. Пожарът е угасен, но там няма двигател. Номер едно е… него просто го няма. В буквален смисъл — изтръгнат е.

Скот пое дълбоко дъх, Док кимна, а Линда се наведе напред.

— Можем ли да летим с два двигателя? — разтревожено попита тя.

Док я погледна през рамо, опита се да се усмихне и кимна. Ефектът от това обаче не бе окуражителен.

Джери следеше уредите. Погледът му се спря върху висотомера, чиято стрелка показваше под хиляда и петстотин метра.

— Боже мой — рече той повече на себе си, отколкото на Док и Скот. — Намираме се на хиляда триста и петдесет метра височина! Ако бяхме започнали всичко това на хиляда и петстотин, вместо на три хиляди метра, вече да сме във водата.

Скот погледна Док.

— Все още сме живи, благодарение на командир Хазърд, който поиска допълнителна височина.

Док вдигна глава и сви рамене.

— Като остарее, човек се превръща в параноик. Повече височина и скорост за мама и дечицата.

Скот погледна Вивиан и Линда.

— Вие двете, как сте?

— Изплашена съм до смърт — отвърна Линда, — но жива. А ти, Вивиан?

Възрастната жена изглежда се бе отърсила от страха си.

— Това летене си го биваше.

— Боя се, че предстоят още по-трудни моменти — предупреди мрачно Скот.

Самолетът се вряза отново в периферията на урагана.

— Колко време остава още, Джери?

Джери погледна часовника си — или по-скоро мястото, където би трябвало да бъде той.

— Господи, сигурно съм го изтърсил някъде там. Трябва да откачим остатъка от вратата и да приготвим палетите за изхвърляне. Скот, Док, съществува опасност палетите да ни ударят при изхвърлянето. При това подмятане ще трябва да си отваряме очите на четири.

Скот вече бе станал от креслото си и бе тръгнал към вратата.

— Хайде, да вървим. Док, управлението е изцяло в твои ръце.

— Само ми съобщете, когато сте готови да предприемете нещо там отзад — отвърна Док, нагласи ръчките на газта и започна бавно издигане. — Между другото, Скот, моят часовник показва, че разполагате с по-малко от двайсет и шест минути до детонацията.

— Идвам с вас — обяви Линда, разкопча колана си и се изправи. — Ще ви трябват колкото е възможно повече ръце.

Вивиан също потърси ключалката на колана си, ала Линда я спря.

— Има достатъчно причини да си останеш тук, Вивиан.

— И какви са те? — попита Вивиан с напрегнат тон.

— Ти току-що претърпя операция без упойка и все още си травматизирана, слаба и с висок процент на адреналин в кръвта. Стой тук.

Вивиан кимна:

— Добре, докторе. Но ако ви потрябвам…

Нямаше време да помислят какво да очакват, ала гледката, която се разкри пред очите на Скот, когато отвори вратата на кабината, надхвърляше всеки кошмар.

Фюзелажът на 727 зееше пет метра по дължина, стърчаха само назъбени останки от вратата на товарния люк, изкривени и накъсани, които се държаха на място само поради това обтичане на горната част на самолета, което Док създаваше, като го отклоняваше леко вляво. Скот протегна ръка да възпре Линда и Джери. Забеляза солидния ремък за укрепване на товарите, който Джери бе използвал. Въжето се виеше и чезнеше в бездната, плющеше на вятъра и от време на време се закачаше о ръба на вратата или изпляскваше по пода.

— Нося аварийната брадва, Скот! — извика Джери.

Шумът бе невъобразим.

— Какво? — изкрещя в отговор Скот.

Джери пристъпи до него и извика в ухото му:

— Аварийната брадва! Ще се завържа и ще опитам да отсека вратата.

— Как ще минем покрай тази дупка без да изпаднем? — извика Линда и към двама им.

— Ще се привържем с въжета и ще действаме адски внимателно! — отвърна Джери.

Той мина покрай Скот и Линда и изтегли въжето; мъчеше се да запази спокойствие, докато го промушваше през карабинер, след което го прекара под мишниците си и го стегна на гърдите си.

Постоянното люлеене и непредвидимото наклоняване на самолета отстъпи място на серия от тежки раздрусвания, а покрай отворения люк като сюрреалистична картина премина дъждовна пелена. Скот никога дотогава не бе виждал дъжд през отворена врата на летящ самолет. Пред очите на Джери дъждът се превърна в завеса, след като срещна предния ръб на лявото крило, което се виждаше току до люка. Той прогони всички мисли и образи от съзнанието си и се обърна към Скот:

— Би ли хванал този край на въжето? Ако видиш, че се подхлъзвам или губя равновесие близо до вратата, издърпай ме веднага!

Скот кимна и хвана въжето на метър разстояние от мястото, където бе завързано за самолета, направи няколко витки около ръката си, след което зае по-стабилна позиция с крака, за да компенсира периодичните наклонявания на самолета, когато пресичаше турбулентните въздушни потоци на урагана. Линда приближи и улови останалата част от въжето зад него, като също го нави около ръката си. Той усети как младата жена се притиска към него и това бе успокояващо, окуражаващо усещане. И двамата запънаха ходила срещу предната част на първия палет. Скот опъна въжето, за да усеща Джери, който внимателно пристъпи към задната част на отворения товарен люк, понесъл тежката аварийна брадва.

Подът на товарния отсек до дупката бе мокър от дъжда и Джери на няколко пъти се подхлъзна, ала всеки път усещаше предохранителното подръпване — Линда и Скот бяха готови да го изтеглят.

Джери се вкопчи с лявата си ръка в конструкцията до ръба на вратата и замахна с брадвата към пантите. Всеки удар прозвучаваше като приглушено изхрущяване на метал, хвърчаха искри, ала той бавно и упорито напредваше.

Покрай вратата премина още един дъждовен душ, пръските му окъпаха и Джери. 727 за миг подскочи нагоре, Джери се залюля и не улучи с брадвата. След това зае отново по-стабилна позиция и продължи. Скот виждаше, че го наляга умора, че бе истинско изпитание да запазва равновесие при постоянните турбулентни движения на самолета. Замахванията му ставаха все по-неовладяни и неефективни.

Време бе да си сменят местата, реши Скот, след като погледна часовника си.

Не, размисли той, нямаше време за това. Вторачи се в инженера, който продължаваше да изсича с брадвата оцелялата панта и се опита да изкрещи:

— Джери! Достатъчно! Джери!

Няколко пъти подръпна леко въжето, Джери спря и погледна озадачен към тях.

Скот му махна да се придвижи напред, а Джери посочи тавана, сякаш искаш да каже, че е близо до успеха. Скот му показа часовника си и, разбрал за какво става дума, Джери пусна горната част от рамката и се опита да пристъпи към тях. Точно в този момент самолетът се наклони наляво.

Брадвата се изплъзна от ръката на Джери и за миг сякаш увисна във въздуха; той посегна да я улови, но при рязкото движение центърът на тежестта му се измести и той изгуби равновесие.

В следващата частица от секундата той се катурна към бездната, зейнала през отворения люк, безсилен да спре.

На осем метра разстояние от него Линда и Скот видяха длъгнестото тяло на Джери да се понася опасно към вратата. Те едновременно дръпнаха рязко въжето, най-безцеремонно събориха Джери и го изтеглиха с такава сила, че той посрещна пода на самолета пред тях първо с лицето си — спасен, но здравата разтърсен.

Джери се изправи с помощта на Линда и избърса лице. Погледна Линда, после — Скот и успя да се усмихне леко. Линда видя как трепереха ръцете му.

— Благодаря! — успя да надвика той външния шум. — Бях съвсем на ръба!

Скот даде знак всички да се върнат в кабината и затвори вратата, за да приглуши поне отчасти грохота.

— Док, хайде да върнем кормилния тример в неутрално положение и да видим дали няма да можем да разклатим самолета, за да се откъсне вратата.

— Чакай — предупреди го Джери. — Док, първо дай двигателите на празен ход, в случай че някое парче попадне във въздухозаборниците.

— Разбрано. Привържете се — нареди Док.

Скот поклати глава и посегна да се улови за горния край на пулта на бордовия инженер, за да запази равновесие.

— Няма време, Док. Давай, започвай маневрата. Ние ще наблюдаваме вратата на люка оттук.

— Почакайте тогава!

Джери отвори вратата и промуши дългото си тяло между последното наблюдателско място и преградата. Скот се обърна и се хвана за пулта на бордовия инженер с лявата си ръка, прегърна Линда през кръста с дясната, а тя се притисна към него и се улови за облегалката на една от седалките. Погледна към Вивиан, която изглеждаше спокойна, макар и доста бледа. Не откъсваше очи от Док.

Док беше натиснал яко левия кормилен педал.

— Ето, тръгваме! — изрева той през рамо.

С бързо движение освободи левия педал и натисна с все сила десния. 727 се понесе в страховито странично плъзгане от дясно наляво, при което мигновено се чу грохотът от блъскащата се врата.

Този път обаче нямаше стремеж към преобръщане надясно.

— Откъсна се! Няма я! — извика Джери.

— Най-после! — въздъхна след него Линда, а Скот се ухили. Погледна часовника си и усети как сърцето му сякаш спря за миг.

— Трябва да действаме бързо. Няма време!

Скот пусна Линда и се наведе напред.

— Дръж го стабилен, Док, леко наклонен към дясното крило. Преди малко едва не изсипахме Джери зад борда.

— Ще направя всичко, което мога, но бъдете внимателни, за бога.

— Ще те предупредя, когато сме готови да изхвърлим палетите.

Док кимна, донагласи ръчките на газта, а Скот се обърна към Джери и Линда.

— Окей, ето какъв е планът. Всички ще се привържем с осигурителни въжета. Остава ни съвсем малко време. Първият палет може да бъде странично изхвърлен директно. Джери, ти ще го освободиш, а ние ще придържаме въжето ти. След това тримата ще го избутаме. Той е почти разтоварен, тъй че е доста вероятно да се плъзне извън ролките си преди да стигне до отвора. Линда, ти само помогни да го бутнем да тръгне, след това се отдръпни. Ние ще го избутаме до края.

— Добре.

— Ще трябва да кажем на Док да направи ляв вираж с около петнайсет градуса, когато сме готови. Тогава би трябвало палетът да тръгне сам — предложи Джери.

Скот се съгласи:

— Чудесно.

Върна се и обясни на Док за допълнителната процедура.

— Само ми кажете кога. Но трябва ясно да ви чуя, Скот, а не само някакъв смътен глас на фона на вятъра.

Скот кимна и погледна към Вивиан, която попиваше всяка тяхна дума, широко отворила очи.

Тя забеляза изражението му и кимна веднага.

— Аз ще застана до вратата, Скот, и ще предавам информацията на Док.

— Става.

Вивиан откопча колана си и зае позиция до вратата на кабината; тримата останали излязоха и започнаха да се привързват с крепителните въжета, които Джери бе подготвил. Всяко въже бе завързано на кнехт на пода в предната част на товарния отсек.

Да се освободи първият палет бе просто. По-сложното бе как да бъде избутан странично наляво и после — през отворения товарен люк. Джери направляваше Скот и Линда откъм предния му край. Заедно го плъзнаха по ролките, които даваха възможност товарът да се придвижва и в двете посоки. Най-сетне палетът вече отчасти стърчеше от люка.

— Готови? — извика Скот.

Линда и Джери застанаха от дясната страна на палета. Приклекнаха, готови да го избутат странично. Скот погледна напред към Вивиан и извика:

— Сега, Вивиан! Завой наляво!

Тя кимна и изчезна в кабината, за да се върне почти веднага.

Те усетиха как подът се наклони наляво и двигателите намалиха обороти: Док влизаше в завоя. Той задържа така, след което натисна здраво десния кормилен педал, за да се плъзне самолетът леко странично и да създаде гравитацията, която да изтегли палета през отворената врата.

— Сега! — изрева Джери и тримата избутаха палета, който при тези задружни усилия сякаш се изплъзна от ръцете им и сам полетя към отвора.

Линда падна по очи на пода, а Скот и Джери се препънаха и се уловиха един за друг.

В един миг палетът сякаш увисна извън вратата, а след това предният му край се килна леко, той се надигна и изчезна.

Скот се сви, очаквайки удар в опашката или двигателите, но не последва нищо. Погледна към вратата и вдигна палец нагоре в знак за Вивиан, която веднага го препредаде на Док.

Двигателите отново увеличиха обороти и самолетът се стабилизира хоризонтално.

Скот помогна на Линда да се изправи и двамата се придвижиха към Джери, който вече освобождаваше втория палет от Антарктида. Той бе пълен с кашони и контейнери и бе още с найлоновата си обвивка. Започнаха да го избутват напред, за да заеме позиция за изхвърляне.

Той едва помръдна. Опитаха отново — и тримата напънаха с все сили.

Но проклетият товар отново се премести само с няколко сантиметра.

Скот поклати глава.

— Самолетът трябва да се наклони с носа надолу. Почакайте.

Той се промуши покрай дясната стена на самолета — отсрещната на зеещия люк — към кабината и обясни на Док проблема.

Док го погледна през рамо.

— Ще трябва да спуснем клапите, а аз ще изгубя известна височина, щом е необходим диферент към носа.

— Тогава да го направим?

— Но, Скот, ако клапите са спуснати, когато изхвърляме палетите, те могат да се ударят о тях и да направят невъзможно после прибирането им. Знаеш какъв ще е резултатът от това: няма да можем да летим бързо, ще изразходваме повече гориво и няма да успеем да се доберем до сушата. Ще се принудим да кацаме в Атлантика по време на ураган и без спасителни средства.

Скот стисна зъби и се замисли за секунда.

— Добре, вместо да използваме елероните и да забавяме скоростта, какво ще кажеш ако само насочиш самолета надолу за съвсем кратко? След като ти дам знак, насочи го надолу и го задръж така, докато чуеш издумкването и Вивиан ти каже, че палетът е опрял о предните ограничители; тогава ние ще го подпрем, за да не тръгне отново назад.

Док кимаше.

— Това ще свърши работа. Ще задържа достатъчно дълго, за да задвижите палета напред, след това ще се изкача до три хиляди метра, преди да сте се заели със следващия.

Скот обясни на Вивиан какво да прави, след това се върна в товарния отсек и се завърза с осигурителното въже.

Заеха отново местата си, завързали въжетата, а Скот се наведе напред, за да може Вивиан да види, че й дава предварително уговорения сигнал.

След секунди двигателите намалиха обороти и 727 наведе нос надолу, за да даде на товара необходимия наклон. Последва леко побутване от страна на тримата, палетът се плъзна напред и се удари в ограничителите.

Приготвиха се да го избутат странично през люка. Блъснаха го яко и той пое лесно по ролките към отвора.

Тримата гледаха как тежкият палет се плъзва към тъмнеещите облаци и как сякаш увисва във въздуха за една дълга секунда. Сетне, досущ като първия, товарният палет се превъртя и изчезна от полезрението им и полетя под крилото.

Още едно успешно изхвърляне! — помисли си с облекчение Скот.

Той погледна часовника си и в този момент разтърсващ удар хвърли и тримата по очи върху пода.

О, боже, помисли си Скот. Палетът е ударил опашката!

727 се наклоняваше в носа си застрашително бързо. Нов удар на метал о метал прокънтя в товарния отсек. В следващия миг те отново изпаднаха в безтегловност, след като самолетът заби рязко нос надолу. А после пак така внезапно бяха запратени на пода, тъй като машината дръпна нагоре. Всяка промяна в диферента се предшестваше от силно прокънтяващ удар.

Сърцето на Скот се сви. Палетът бе ударил Т-образната опашка и навярно я бе откъснал.

Не, помисли си той, ако опашката бе отнесена, щяхме да се носим с бясна скорост към водата. Машината изглежда донякъде управляема.

Гравитационният натиск се увеличи при следващия цикъл на издигане. Скот пропълзя на четири крака към Вивиан, която, широко отворила очи, се държеше с все сили за рамката на вратата. Скот се огледа назад към Джери и Линда — и двамата се опитваха да се придвижат към него. Той стигна до вратата, сграбчи осигурителните им въжета и се зае да ги изтегля; започваше поредното спускане.

И Джери и Линда се издигнаха от пода и заплуваха в безтегловност към тавана. Скот задърпа още по-силно въжетата; знаеше какво ще стане, когато Док отново насочи 727 нагоре — Линда и Джери щяха да се стоварят върху пода. Досущ като в някакъв орбитален полет двамата доплуваха до него с протегнати ръце и широко отворени, изпълнени с ужас очи. Той ги улови преди да започне поредното издигане и те изпълзяха в кабината.

Скот се изтегли до рамото на Док, усетил, че вторият пилот буташе с все сили щурвала напред.

— Какво стана?

Док го стрелна с поглед и веднага отново се взря в уредите. Хоризонталните кормила на Т-образната опашка, с които се управлява издигането или снижаването, го побъркваха.

— Нещо задържа хоризонталните кормила! — изпъшка Док.

Линда, Джери и Вивиан сложиха коланите, Скот също се намести в креслото си и опипом потърси своя, тъй като нов тъп удар предизвести поредното гмуркане в безтегловността.

— Или нагоре, или надолу, не мога да постигна средно положение — извика Док.

— Дай да опитам.

Скот дръпна щурвала и усети същата съпротива. След като кормилата изведнъж се обърнаха с вече познатия тъп удар, той посочи ключовете, с които се управляваха многобройните хидравлични системи, задвижващи опашните плоскости нагоре или надолу.

— Док, дали да не опитаме да изолираме? Това може да е проблем в хидравликата.

Док сви рамене.

— Мислех си, че проблемът е механичен, но… може би…

— Ще изключа една от хидравличните системи — система А.

Скот щракна ключовете и изведнъж всичко се върна в нормалното си русло.

— Бог ни пази! — възкликна Док с престорен ирландски акцент. — Управлението отново е изцяло в ръцете ми! — Погледна с възхищение към Скот и се ухили. — Блестящ ход, капитан Кърк!

— Просто произволно избрано рутинно действие.

— Ама защо аз не се сетих за него?

— Нали за това сме екип? — Скот разкопча колана си. — Ако можеш сам да направиш проверката на хидравликата за евентуални повреди и да видиш дали не сме забравили нещо, аз ще се върна там, отзад, и ще изхвърля бомбата, преди да ни е изпарила.

Док преглътна с мъка.

— Скот, моля те — нека няма повече сблъсъци между товара и самолета. Машината може и да издържи, но не и сърцето ми.