Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
New Lease on Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh
Разпознаване и начална корекция
Perfect Stranger (2015)
Допълнителна корекция
asayva (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Шенън Уейвърли. Романтичен полет

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0144-5

История

  1. — Добавяне

Осма глава

На следващата вечер Лари й звънна по телефона и с възбуден глас й съобщи, че вчера си е поръчал балон.

— Още нещо, сестричке. Току-що се обади един клиент и ме попита дали утрешният ден е подходящ за полет.

Челси се учуди кой може да търси Лари вместо нея. Сигурно бе някой негов приятел от училище.

— Разбира се. Прогнозата е чудесна. Ще ми помогнеш ли, или да извикам някой от учениците си?

— Всъщност мислех сам да се заема с него.

— О! Добре, разбира се. — След като Лари издържа изпита, Челси понякога му позволяваше да я замества. — Да ти асистирам ли?

— Не знам дали ще искаш, когато чуеш името на клиента.

— Кой е, за Бога?

— Ник Танър.

— Той се съгласи да лети с балон?!

— Не се съгласи, а помоли.

— Ще вземе ли и Кейти?

— Не. Помоли ме да не й казвам. Вероятно детето не го оставя на мира.

— Хм. А защо се обади на теб?

— Не знам.

— Може би има по-голямо доверие в мъжете.

— Или по-лесно ще потисне страха си. — Лари вероятно бе прав, но Челси се обиди. — Имам чувството, че дори не иска да знаеш за полета — добави той.

— Да, но вече знам и смятам да ти помогна.

Затвори телефона и се свлече на люлеещия се стол. След десетина минути вдигна слушалката и набра номера на брат си.

— Искам да те помоля за една услуга. Вече няколко седмици отлагам полета на малката Леандро. Може ли да лети с Ник?

— Да, разбира се.

— Добре. Още нещо. Искам да те заместя! Ще ти платя обичайната комисиона плюс пилотската надница.

— Ти си шефът — отстъпи той.

 

 

Осемгодишната Хедър Леандро и майка й пристигнаха първи. Денят бе слънчев, но Хедър бе със затворени обувки, дълги панталони и яке с качулка, вързана под брадичката. Тя бе ветеран на полетите с балон.

Когато Ник се появи, момиченцето разгъваше балона на поляната, а Челси наместваше два големи вентилатора под долния отвор. Найлонът започна да се пълни и издува. Ник слезе от колата с кисела усмивка.

— Предчувствах, че ще те видя. Не мога да уредя и един кратък полет зад гърба ти, нали?

Тя се усмихна и му махна за поздрав. Лари се приближи до него и двамата се ръкуваха. Вентилаторите заглушаваха разговора им, но по острите погледи, които Ник й хвърляше, разбра, че говорят за нея.

— Денят е чудесен! — извика Челси. — Точно като за първи полет. Времето е тихо, видимостта е отлична…

— Ние имахме друга уговорка. Поръчах единичен полет и разчитах да бъда сам — пристъпи към нея той.

Приковала тъмните си очи в Ник, Хедър изскочи напред и лъчезарно му се усмихна.

— Не се бойте, господине. Летяла съм много пъти и наистина е чудесно!

Ник изстена и усмихнато се примири със съдбата си.

Когато балонът бе почти готов, Челси се обърна към госпожа Леандро — млада красива брюнетка, която стоеше облегната на колата си.

— Джен, искаш ли да дойдеш?

— Наистина ли ми предлагаш? — Тя знаеше колко скъпо бе това удоволствие.

— Да, разбира се.

Челси откачи въжето и го хвърли на Лари. Включи горелката и дългият пламък лумна към найлоновия мехур. Хедър възбудено плесна с ръце. Кошът се залюля и се издигна леко и плавно като облак.

Широко разтворил очи, Ник сякаш бе престанал да диша.

— Всичко ще бъде чудесно — прошепна му Челси.

Земята се отдалечи и те бавно се понесоха над поляната, осеяна с бели маргаритки и жълти лютичета. С всяка секунда гледката се променяше и разрастваше. Ниско долу Лари ги следваше със своя джип.

Хедър коленичи на малката ъглова пейка и подпря брадичката си на перилата. Чувстваше се прекрасно и си тананикаше някаква училищна песничка. Застанала до нея, майка й погледна Челси и се усмихна.

Прелетяха над ски пистата и отвисоко разгледаха целия Бъркшир. Челси забеляза, че лицето на Ник изглежда по-спокойно.

— Наистина е чудесно! — прошепна той.

— Така ли мислиш? — ликуваше Челси.

Ник кимна усмихнато и светлокафявите му очи проблеснаха, очаровани от величието на гледката.

— Усещането е фантастично! Сякаш стоим на едно място, а земята под нас се върти.

— Много хора имат подобно усещане при първия полет. Някои дори си представят, че пътуват в друго измерение. Вероятно защото се носим заедно с вятъра — нито по-бързо, нито по-бавно. Затова е толкова спокойно и тихо, сякаш стоим неподвижно.

— Челси, накарай го да запали клечка кибрит — пропя с тънкото си гласче Хедър.

— Чудесно. Драсни една клечка!

— Не може да бъде! — втренчи се той в неподвижния пламък и за малко да си изгори пръстите. — Трябваше да си взема фотоапарата. Гледката е поразителна.

— Не се ли чувстваш като птица! — възкликна Хедър.

— Най-малкото като орел — усмихна се Ник и се обърна към госпожа Леандро. — На колко години е?

— На осем.

— Аха — кимна той. — Аз също имам седемгодишна дъщеря, която се държи сякаш е на трийсет.

— Познато чувство — засмя се госпожа Леандро.

Челси бе доволна, че Ник се забавлява, но не предполагаше, че това толкова ще я зарадва.

— Да видим колко върхове можеш да ми покажеш, Хедър? — предизвикателно се обади тя.

— Лесна работа. Ето планината Октобър, там е връх Уилкокс с розовия облак надвиснал над него, а от другата страна се намира връх Грейлок.

— Чудесно! — похвали я Ник. — Аз познавам само Пайн Ридж.

Госпожа Леандро протегна ръце към дъщеря си и нежно я прегърна.

— Днес цветовете са просто божествени, нали? — възкликна Челси. Земята сякаш бе потънала в златисторозови светлосенки. — Хедър, искаш ли да отидем до реката?

— Хайде! — зарадва се детето.

Челси дръпна въженцето и изпусна част от горещия въздух.

— Лари, ще се спуснем над Хаусатоник — обади се по радиостанцията тя.

— Прието. Приятно прекарване. Ех, защо не съм с вас!

Реката скачаше и се пенеше в каменистото си корито, пръскайки искри под косите лъчи на залязващото слънце. С внимателни движения Челси спусна коша почти до водната повърхност. Дърветата от двете страни наподобяваха стръмен горист каньон. За миг над водата подскочи рибка и бляскавите й люспи допълниха небесната гама. Ник приглушено ахна и Челси се зарази от възторга му. Неговата радост от любимите й неща в живота я изпълни с огромно задоволство.

При завоя на реката те отново се издигнаха и през билото се прехвърлиха в следващата долина. Изгубиха връзка с джипа, но Челси не искаше да ги тревожи. Освен това Лари сигурно щеше да ги открие.

Долината бе невероятно живописна, но тя с учудване забеляза, че Ник следи нейните движения. Дъхът й секна и тя с усилие отмести очи. Вълнението й обаче не изчезна. Боже мой, този мъж отново я подлудяваше!

Реакцията й бе абсурдна, но не можеше да я контролира. Знаеше също, че пробута историята с Хедър, защото искаше да бъде с Ник при първия му полет. Поведението й бе не само глупаво, но и осъдително.

— Хей, Челси! Чуваш ли ме? — прогърмя радиостанцията.

— Браво, Лари! Откри ни!

— Не искам да те притеснявам, но слънцето вече залязва.

— Знам. Пред нас виждам ферма. — Не трябваше да замръкват в планината. Веднъж се приземи в клоните на дърветата и усещането не бе никак приятно.

— Ще избързам напред да говоря със собствениците — каза Лари и след малко й съобщи, че могат да кацнат. — Как беше? — попита той, когато се измъкнаха от коша.

Ник вдигна палец и се усмихна. Челси изтича до джипа и извади бутилка шампанско за семейството на фермера, което бе занемяло пред величествената гледка. Младата жена отвори една бутилка и за пътниците си.

— Какво е това? — вдигна вежди Ник.

— Традиция.

Щурците вече пееха в здрача. Въздухът бе пропит със спокойствие. Ник я погледна внимателно и пое чашата от ръката й.

— Благодаря — прошепна и тя разбра, че няма предвид само шампанското.

Страните й пламнаха. За пръв път така остро чувстваше нечие мъжко присъствие — аромата, цвета на кожата, дъха, очите, смеха и походката му. Трябваше да се пребори с тази лудост.

— Заповядай, госпожице — обърна се тя и наля искрящ сайдер на Хедър.

— О, благодаря. — Преди да поеме чашата, детето разкопча якето си и развърза качулката, която падна назад и откри главата му.

Челси видя как Ник присви очи и разбра, че се е досетил. Той бързо отмести поглед и пресуши чашата си на един дъх. Лицето му почти не трепна, но тя усети болезнения шок.

— Трябваше да има тост — скара му се Хедър.

— Ах, колко съм несъобразителен! — плесна се той по челото.

Челси се възхити от бързата му реакция. Никой не забеляза смущението му. Отново напълни чашите и Ник се чукна с детето.

— За балона… чудесните майски нощи… И за прекрасните дами, които са с нас!

Връщането в Пайн Ридж бе весело. Смяха се и споделяха впечатления от полета, но когато останаха сами на поляната, Ник не се сдържа и попита:

— От какво е болна Хедър? — Погледът му бе прикован върху брезента на джипа.

— Рак. — Цялото очарование на нощта изведнъж се стопи.

— Така и предположих. Какъв точно?

— Костен. Рядък вид. — Мълчанието се проточи и тя се осмели да го погледне. Лицето му се бе вкаменило, но очите излъчваха тъга.

Ник изруга, подпря се на джипа като изморен боксьор върху въжетата на ринга и безмълвно се загледа в луната. Слабата й светлина подсилваше тъгата, изписана по лицето му.

— Бедното дете!

— Ник, съжалявам. Трябваше да те предупредя… — Той сякаш не чуваше. — Да тръгваме! Няма смисъл да стоим…

Внезапно почувства надигащата се у него ярост и се изплаши. Ник се изправи вдървено и бавно се обърна.

— За какво беше всичко това, Челси? — Леденият му глас я порази.

— К-кое?

— Не обичам да си играят с мен!

— Не те разбирам — повиши глас тя, изплашена и смутена. Защо се сърдеше? И защо на нея?

— Не се преструвай на глупачка, Челси. Много добре знаеш, че ме нарани. Какво искаше да постигнеш? Да ми отвориш очите? Да ми дадеш урок? Обичаш да даваш уроци, нали? Добре, трябва да ти кажа, че поведението ти е високомерно, лицемерно и освен това моето отношение към собствената ми дъщеря не е твоя работа!

Поразена, Челси се отпусна на седалката. В какво я обвиняваше? Какво, за Бога, бе сторила?

— Моля те, обясни ми. Какво те разстрои?

— Ти си невероятна! Просто невероятна! — остро и пренебрежително се изсмя той и поклати глава. — Отивам си вкъщи.

Нежеланието му да я удостои с отговор, я обиди най-много. Ник се дръпна от джипа и се втурна към колата си, сякаш не можеше да остане и секунда повече.

Обляна в сълзи и лунна светлина, Челси остана сама на поляната.