Шенън Уейвърли
Романтичен полет (11)

Единадесета глава

Измина почти седмица, преди Ник отново да й се обади.

— Здравей, Челси. Имам една молба към теб. Джипът ти в движение ли е?

— Да! — От радост щеше да изпусне слушалката.

— Може ли да го взема утре следобед? В Бостън остана малко багаж, който искам да прибера: летни дрехи, стереоуредбата и други дреболии. Нищо, което да натежи.

— Няма проблеми. — Челси се учуди защо искаше да вземе старата й бричка. Можеше да си позволи и десет таксита.

— Челси?

Обичаше Ник да произнася името й и за да удължи удоволствието, за миг замълча.

— Да.

— Още нещо. Може ли утре да те ангажирам?

— За какво?

— Трябва да пуснат отоплението в апартамента и понеже ще отсъствам си помислих, че…

— … мога да чакам цял ден техника?

— Да.

— А каква ще бъде наградата? — усмихна се тя.

— Какво ще кажеш за… китайски специалитети?

— А ще има ли сладки с късметчета?

— Сигурно.

— Гарантираш ли, че ще се сбъднат мечтите ми?

— Абсолютно!

— Тогава сделката е сключена.

Защо се занасяха като влюбени младежи? Ник не бе глупав и сигурно разбираше какво прави. Нима смяташе да я води за носа, чудеше се тя. Не, флиртът не беше в кръвта му. Вероятно не можеше да се пребори с чувствата си към нея. Дали не се измъчваше, издигайки стена помежду им.

— За кога ти трябва джипът?

— Към обяд.

— Добре. Ще го подготвя.

— Челси?

— Да? — Искаше разговорът да свърши, преди да е казала някоя глупост.

— По-добре докарай джипа пред апартамента ми. Ще го взема оттам и ще ти оставя колата.

— Това е разумно.

— Челс?

— Да? — стресна се тя.

— Как се чувстваш?

Челси затвори очи и си представи отговора: „Ужасно, понеже те обичам!“

— Чудесно — едва успя да промълви.

— Добре. Тогава утре ще се видим.

Тя кимна и затвори телефона.

 

 

Защо се бави, за стотен път се питаше Ник. Той се дръпна от прозореца и нервно закрачи из стаята. Не, Челси не закъсняваше — просто той бе нетърпелив.

Наложи си да седне на фотьойла, повтаряйки си, че го интересува единствено джипът, но докато пръстите му барабаняха по тапицерията, сърцето му шепнеше друго.

След полета с Кейти непрекъснато искаше да я види. Онази вечер напълно го подлуди. В ресторанта едва успя да води нормален разговор, за да прикрие мислите и вълненията си.

Вечерта реши да говори с Грейс. Не можеше повече да я заблуждава, че иска да се оженят. Сега се нуждаеше от свобода, за да осмисли чувствата си към Челси. Трябваше, разбира се, да внимава. Привличането им бе чисто физическо и той не искаше да прерасне в нещо сериозно. Не желаеше отново да обича някого и да трепери за него.

Не искаше обаче да се бори против огъня, разпален в жилите му. Омръзна му да не вижда нищо друго, освен работа, грижи и отговорности.

Ник знаеше, че отношенията им с Челси са безперспективни, но това сякаш нямаше значение за нея. Нали му каза, че държи на работата си и не се интересува от сериозна връзка. Трябваше да обсъдят всичко открито.

Как искаше вече да е говорил с Грейс. Смяташе да го стори след ресторанта, но когато се върнаха с Кейти, тя вече си бе легнала. На следващата вечер остана да я чака в кабинета, но попадна на стария й училищен албум, в който имаше и много снимки на Челси. Когато Грейс пристигна, той бе потънал в миналото на Челси, във всяка нейна фотография, жест, приятел, дреха, любима песен…

Сепна се и я погледна виновно, но още повече го стресна усмивката й.

— Искаш да видиш как съм изглеждала преди десет години ли?

Той не посмя да я разочарова.

Под прозореца изскърцаха спирачки и Ник скочи на крака. Челси излезе от джипа, по-красива от всякога и сърцето му лудо заби. Непременно трябваше да говори с Грейс.

— Здравей. Заповядай.

Тя пристъпи прага и обходи с поглед хола.

— Хм. Изглежда много добре. Донесох ти малко цветя, за да освежат къщата. — Тъмните й ресници трепнаха и тя сведе очи. Нима се стесняваше, учуди се Ник.

— Благодаря. За пръв път ми подаряват цветя. Ще ги сложа във вода.

— Те са за къщата, искам да кажа за апартамента. — Очевидно се притесняваше. — Кога ще се нанесете с Кейти?

— Довечера ще спя тук.

— Грейс сигурно ще ти липсва.

Ник само сви рамене и постави цветята във ваза на масичката за кафе. Копринената блуза на Челси бе алена като зачервеното й лице. Макар да беше доста широка, дрехата не можеше да скрие съблазнително опънатите й джинси. Ник трябваше да побърза, ако въобще искаше да тръгне.

— Аз потеглям. Ще пътувам пет-шест часа.

— Не карай много бързо.

— Добре. Колата ми е отпред, ключовете са на таблото. Ако техникът свърши по-рано и искаш да се прибереш… — Той замълча. Мисълта да не я намери, когато се върне, му се стори непоносима.

 

 

Челси огледа апартамента. Жилището бе чудесно — голямо, слънчево и добре обзаведено. Тя обиколи стаите, където Ник щеше да яде, спи и играе с Кейти. Спря на прага на кухнята, опитвайки се да вмести образа му в нея. Влезе замислено и машинално прекара пръсти по бюфета.

Мигновено дръпна ръката си, която най-неочаквано бе почерняла от прах. Печката също бе мръсна. Огледа всички прибори, а после и хола. Всъщност целият апартамент се нуждаеше от почистване и тя с ужас си помисли за Ник и Кейти — особено за Кейти — които трябваше да се нанесат в тази мръсотия.

Довечера? Наистина ли смяташе да спи тук? В кухнята нямаше и троха, леглата не бяха застлани, навсякъде цареше безпорядък.

Отвори шкафчето под мивката. Разбира се! Единственото нещо, за което хазяинът се бе погрижил, бяха препарати за почистване. Учудена на самата себе си, Челси посегна към четката.

 

 

Заедно с къщата си в Бостън Ник бе продал и повечето мебели. Въпреки това багажът препълни джипа и подреждането му отне доста време. Не успя да се отбие в банката, но така бе по-добре. Не беше подходящо облечен, за да се почерпи със старите си приятели. Освен това най-новите клюки вече не го вълнуваха, а разстоянието между Бостън и Бъркшир не бе никак малко.

Не превишаваше скоростта, защото бе с колата на Челси, но постоянно се изкушаваше да натисне газта. Когато започнаха височините, му се прииска проклетата бричка да може да хвръкне. Домът му вече не бе в многолюдния и шумен Бостън, където някога бе живял. Сега той принадлежеше на Бъркшир — спокойната област с планини и езера, с каменни мостове и живописни села, с нови приятели и добра работа. И с Челси.

Мисълта за предстоящата вечер го накара да се усмихне. Някъде отзад се клатушкаше стереоуредбата с всичките му записи. Веднага щеше да я извади и по време на вечерята можеха да слушат любимите му латиноамерикански мелодии. Ако Челси не обичаше самба, имаше рок и класика. Всичко, каквото пожелае.

Май се бе поувлякъл в китайския ресторант, ухили се той при вида на трите пакета на задната седалка. Понеже не знаеше какво ще й хареса, бе взел от всичко по малко.

Имаха достатъчно време за една спокойна вечеря. Кейти щеше да прекара следобеда с Грейс, а вечерта Лари обеща да я вземе у тях.

Ще предложи на Челси да вечерят в хола, на пода. Ще намалят светлината, ще си свалят обувките и ще си устроят импровизирано, не, по-точно бохемско пиршество.

При тази мисъл завладялото го напрежение изчезна. Вечерта ще бъде спокойна и необикновена — като самата Челси.

А след като се нахранят и изчерпят всички маловажни теми, ще повдигне въпроса за тяхната връзка. Челси сигурно нямаше да възрази. Открито щяха да обсъдят взаимоотношенията си. Не искаше никой да хлътне сериозно.

А после…

Дъхът му секна от тръпката, която го прониза. Господи, защо тази бричка не можеше да лети!

 

 

Челси се погледна в огледалото и изстена. Видът й бе жалък: ризата — мръсна, лицето подпухнало от умора, ръцете — подути.

Апартаментът обаче бе готов да посрещне Ник и Кейти. Бързината и умението, с които се справи, я изумиха. Успя дори да купи продукти за вечерята, която се печеше във фурната.

Колко ли щеше да се изненада Ник, когато отвори вратата? Ще види чистите стаи, ще усети миризма на печено пиле, ще ахне от красиво подредената маса и удоволствието им ще бъде взаимно.

Ще му сервира и ще разопакова дрехите, докато той се храни.

А след като вечерят, може би щеше да остане време да си поговорят. Толкова й се искаше да разсее погрешното му впечатление. Тя бе сериозна и уравновесена личност, а не вятърничаво дете. Ник трябва да знае, че споделя идеите му за дома, работата и семейството.

А след разговора…

Челси не знаеше какво да очаква. Одобрение? Уважение? Обич? Усмивката й помръкна.

Най-напред обаче трябваше да се преоблече. Погледна часовника си. Имаше достатъчно време да прескочи до вкъщи.

 

 

— Челс? — почука той на вратата.

— Идвам.

Когато му отвори, Ник едва се сдържа да не я сграбчи в прегръдките си. В следващия момент го стресна букет от непознати миризми. Силно ухание на сапун, полирал, прясно изпечен кейк и пикантен сос.

— Как мина пътуването? — нетърпеливо се усмихна Челси.

— Нямаше голямо движение — огледа стаята той, а след това и нея. — Ти си се преоблякла.

Изглеждаше много красива. Прекалено красива. Носеше доста шикозна светлосиня рокля, перли, бели лачени обувки и грим.

— Ще излизаш ли някъде? — попита Ник.

— Не — помръкна тя и разочарованието й пролича.

— Е, добре. Много си красива. — Официална и далечна, но красива. — Какво прави, докато ме нямаше?

— О, малко пооправих.

— Боже мой… — Ник не вярваше на очите си. Погледна ръцете й, които му подсказаха какво значи малко. Явно бе уморена. Мечтата, която бе преследвал целия ден, започваше да се отдалечава.

— Техникът дойде ли?

— Аха.

Защо въобще питаше? Нали усещаше миризмата на готвено. Той остави разочаровано пакетите върху масичката.

— Какво е това? — проследи погледа му Челси.

— Ами… китайските специалитети.

— О! — на свой ред посърна тя. — Видях, че няма никакви продукти, затова излязох и купих. Мислех, че няма да имаш нищо против една лека вечеря.

— Вчера нали ти казах за специалитетите?

— Извинявай, забравих. Но всичко е наред. Сега с Кейти сте запасени за цяла седмица.

Ник влезе в кухнята със страх. Разбира се, масата в трапезарията бе подредена — цветя, свещи, безукорно сгънати салфетки, надничащи зад винени чаши. Подът блестеше, а на полицата изстиваше шоколадов кейк.

— За бога, Челси! Какво си направила?

Тя влезе колебливо след него и прехапа устни:

— Нима не обичаш печено пиле?

— Не. Всъщност да. Но не трябваше да си правиш труда.

— За мен бе удоволствие — тихо каза тя, но забеляза помръкналото й лице.

— Има ли време да извадя някои неща от джипа преди да вечеряме?

Челси погледна към печката и вдигна несигурно рамене.

— Мислех да взема стереоуредбата…

— Не можеш ли да оставиш разтоварването за после? Не е толкова важно…

Добре! Значи нямаше да има импровизирана вечер на пода и латиноамериканска самба. Ник си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.

— Надявам се, че си донесъл чаршафи. Леглата не са застлани, нали знаеш?

— Да, мисля, че донесох.

— Добре. Докато вечеряш, аз ще ги оправя.

— Няма ли да ми правиш компания?

— Може би ще дойда за десерта.

Добре! Значи нямаше да я има и Челси. Той дръпна стола и каза сбогом на всичко, за което бе мечтал.

— От кое предпочиташ — от китайските специалитети или от готвеното?

— Да, от него — посочи объркано фурната той.

— Пилето е добро, но съм препекла хлебчетата — вдървено каза тя. Какво, по дяволите, й ставаше?

Извади бутилка студено вино и това го довърши.

— Какво си направила, Челси?

— К-какво имаш предвид?

— Това — обхвана с рязък жест блесналата къща той. После докосна копринената й рокля. — И това също. За Бога, излизам за няколко часа и ти се преобразяваш!

Челси остави бавно бутилката и устните й затрепериха.

— Извинявай — въздъхна Ник и се облегна на стола — Явно си се преуморила и не разбирам защо. Нали знаеш, че има служба за почистване. Просто не можаха да дойдат.

— Къде са чаршафите? — Челси вдигна глава към тавана, за да избегне погледа му.

— Зад седалката на шофьора, в бялата чанта.

Тя кимна и изтрополи навън, без да го погледне.

Ник не усещаше вкуса на храната, съсредоточен в шумовете, долитащи от спалнята. Накрая запокити салфетката и изскочи от кухнята.

Тя слагаше калъфка на възглавницата му и макар да не издаваше нито звук, сълзите се стичаха по бузите й.

 

 

Челси се стресна. Ник стоеше на вратата и я наблюдаваше. Чудесно! Съвсем се изложи! Почисти апартамента и сготви вечеря с надеждата, че ще му бъде приятно.

Едва сега, когато се постави на негово място, разбра каква глупост е сторила. Прочете го по лицето му. Като някакъв клоун шеташе из квартирата му, наподобявайки работливата съпруга от смешен водевил.

И защо? Погледна го и си отговори сама. Искаше да бъде жената в неговата къща. Искаше да бъдат заедно и понеже не се вместваше в образа на идеалната съпруга, направи опит да я имитира.

С две крачки Ник прекоси стаята и хвана ръцете й.

— Какво има? — наведе се той и я погледна в очите.

— Трябва да си тръгвам… — дръпна се тя, но ръцете му я държаха здраво.

— Какво се е случило? — впиха се пръстите му.

Челси вдигна очи. Ник бе всичко, което искаше, но не можеше да притежава.

— Нищо — изхлипа тя. — Извинявай, Ник. Не исках да ти се натрапвам в къщата, в кухнята и въобще навсякъде. Нямах право да нахалствам. Не се познаваме дотолкова, че да се захващам с подобна дейност.

— О, Челси! — отметна тъмната си коса Ник и лека усмивка преобрази разтревоженото му лице. — Мислиш, че съм разстроен от… почистването?

— Нима не си?

— Не — наведе се той към нея. — Разстроих се, защото имах други планове за тази вечер. Не исках чистиш и да готвиш. Исках само твоята компания.

Признанието му докосна някаква непозната струна, душата й. Не знаеше дали то я зарадва, или натъжи, но не можеше да спре бликналите си сълзи.

Ник я прегърна и се опита да я успокои.

— Ч-чувствам се глупаво — хълцаше тя на гърдите му.

— Ш-шт, не искам да слушам подобни думи.

Ник сведе глава и зарови лице в косата й. Челси се сгуши в него. Той й даваше топлота и сигурност — това, от което най-много се нуждаеше.

— О, Челси — трепна гласът му и в следващия устните му потърсиха нейните.

Младата жена бе в прегръдките му, притисната него и той повече не можеше да се владее.

Челси обви ръце около врата му и се притисна още по-плътно. Ник усети как отдавна забравеният огън лумва със страшна сила. Искаше да я целува, да я гали. За негово учудване, тя сякаш изпитваше същото. Долавяше дори ударите на сърцето й.

— Извинявай. Не издържам повече — прошепна Ник. — Ти ме подлудяваш.

Усмихната, тя се взря в очите му и погледът й го омая. Нима си бе въобразявал, че може да живее без чувства?

Той отново я целуна, опиянен от устните й. Ръцете му се вплетоха в косите й и тя изстена. Двамата загубиха представа за действителността и светът сякаш престана да съществува.

 

 

Роклята й бе мека и се хлъзгаше леко под трескавите му пръсти. Платът бе ефирно тънък, но въпреки това го дразнеше и трябваше да внимава да не скъса проклетата дреха.

Нещата се развиват по друг начин, помисли си той. Искаше да има музика, вечеря и разговор. Но когато Челси се притисна към него и той я целуна, разбра, че тези церемонии бяха излишни. Тук бе центърът на неговите мечти, центърът на неговите стремежи.

Челси не усети кога Ник я вдигна и я постави на леглото. Сгуши се в него и топлината му я обгърна.

Той отметна косата й и за секунди се взря в очите й. Челси също го погледна, омаяна от близостта му. Заливаше я неудържима радост.

— Толкова си хубава… — прошепна Ник с искрен възторг.

— Както и ти. — Пръстите й погалиха небръснатата му буза. Той трепна от лекия допир и отново се наведе към нея.

Продължи да я целува и страстта им се разпали до лудост. Не си бе представяла вечерта по този начин. Храната изстина, леглата не бяха оправени, дрехите й се измачкаха.

Но какво от това? Нали Ник бе с нея.

Избликът на чувства бе съвсем спонтанен. Никога не бе изпитвала подобно нещо. Не трябва ли да го спра, запита се тя, когато Ник отвори ципа на роклята й. Но дали имаше сили да го стори?

Ник свлече дрехата от раменете й и обсипа с целувки шията й. Дали да го спра, отново се запита тя. Но защо? Нали искаше да го види щастлив и доволен.

— Харесвам тялото ти — стеснително прошепна тя и проследи извивката на мускулестия му врат.

— Челси, сигурна ли си, че всичко е наред? — сепна се той.

— О, Ник! — извика тя и се притисна към него. — Разбира се. Аз те обичам! Обичам те! — Думите излетяха като дълго потискана въздишка.

Ник застина. Челси почака малко и се опита да помръдне. Искаше да изрази чувствата си с целувка, усмивка или жест. Той обаче сякаш бе замръзнал и не дишаше.

Когато се дръпна от нея, очите му бяха затворени, но тя усети болката му. В този момент разбра, че направила ужасна грешка.

 

 

Челси го обичаше?! Ник разтърка очи с надеждата, че сънува. Дивата страст, опустошила тялото му обаче бе твърде реална, както и последвалата я ледена тревога.

Мълчанието се проточи. А дали той я обича? Какво да й каже сега? По дяволите! Това не трябва да се случва. Защо не се бе придържал към плана да й обясни, да очертае възможните граници. Но не, с лека ръка бе зарязал всякаква предпазливост.

— Ник? — плахо прозвуча гласът й.

Той я погледна и страшно му се прииска да заличи последните няколко минути.

— Ник, някой чука на вратата.

— О, да — изправи се той с усещането за празнота и студ. — Добре ли си?

Челси кимна, без да вдигне очи. Светлосинята рокля се бе събрала на кръста. Устните й сякаш бяха подути, а смолистата й коса бе паднала на лицето. Изглеждаше невероятно привлекателна, но и по-далечна от всякога, за което очевидно бе виновен той.

— Нека ти закопчея ципа.

— Мога и сама. — Тя явно избягваше погледа му. — Иди да отвориш вратата.

— Добре, веднага се връщам — въздъхна той бързо излезе.

Неочаквано се бе появил проблем, който не знаеше как да разреши. Челси обаче означаваше много за него и той на всяка цена трябваше да намери решение. Само да разкара досадника, който чукаше на вратата.

Отвори рязко и сърцето му слезе в петите. На прага стоеше Грейс Локуд с ръце на кръста и смразяващ поглед.