Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
New Lease on Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране
Desi_Zh
Разпознаване и начална корекция
Perfect Stranger (2015)
Допълнителна корекция
asayva (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Шенън Уейвърли. Романтичен полет

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0144-5

История

  1. — Добавяне

Десета глава

— Защо не играеш навън, дребосъче? — Ник запокити сакото си на дивана и разхлаби вратовръзката.

— Грейс не ми разрешава — не откъсна поглед от телевизора Кейти. Ник седна разтревожен до нея и учудено я погледна.

Грейс надникна от коридора с необичайно зачервено лице.

— Как мина срещата в банката?

— Чудесно. — Нещо повече. Беше успял да убеди членовете на управителния съвет да отпуснат още няколко милиона. Сега обаче не му се говореше за банкери. Той се изправи и заведе Грейс в кухнята.

— Защо Кейти стои затворена? Денят е хубав и тя има ново колело.

— Защото е наказана, затова — неочаквано натърти Грейс и очите й се напълниха със сълзи. — Ако знаеш колко зле се държа в болницата. Беше ужасно.

— Тя ли те одраска? — посочи дългите червени следи на ръката й.

— Сигурно не беше нарочно — дръпна ръката си Грейс, но толкова бавно, че той успя да я разгледа.

— Аз пък мисля обратното. Заслужава си наказанието. Но, Грейс… — Ник посегна към внезапно заболялата го глава — защо избра колелото? Можеше да забраниш телевизора.

— Съжалявам — сведе поглед тя и гласът й потрепери. — Беше по-лесно. С колелото трябваше да прекъсна работата си и да я наглеждам. Страхувам се от движението по улицата.

— Тук не минават коли.

— Минават. Опасно е.

— Добре, не е там въпросът. — Ник отиде до прозореца и огледа тихата уличка. — Как се представи днес?

— На терапията ли? Не особено добре. — Тя замълча. — Ники… Ела следващия път с мен!

— Добре — направи опит да се усмихне той.

След сериозен разговор с Кейти, в който наложи тридневна забрана на телевизора, Ник влезе в кабинета на Чет и се загледа в телефона, поставен на бюрото.

Цяла седмица старателно бе избягвал Челси. След посещението му изникнаха много въпроси, например дали обичаше Грейс Локуд. И наистина ли бе целунал Челси толкова страстно?

Ник изстена. Двамата с Грейс не си сваляха звезди от небето и доскоро той одобряваше това положение. Тя бе прекрасен стабилен човек — спокоен пристан. Можеше ли да се откаже от нея като някакъв влюбен хлапак?

От друга страна, нима трябваше да се погребе с една връзка, която в най-добрия случай можеше да се нарече любезна съвместимост? И как да се справи с дълбоките чувства, които така прибързано се бе опитал да заглуши?

Ник хвана слушалката и реши да отложи решението. Увлечението му по Челси все някога щеше да отшуми. Буйният пламък бързо прегаряше. Междувременно щеше да се държи по-резервирано и да я избягва.

— Ало, Челси? Ник е на телефона. Спомняш ли си разговора ни за Кейти? Виж, може би ще й разреша да лети с балон, но трябва да го заслужи. Разкажи ми за твоята система с билети!

 

 

Когато наближиха поляната, Ник разбра, че денят ще бъде необикновен. Суетнята бе невъобразима, а шест-седем балона се подготвяха за полет.

— Здравейте — махна им Челси, когато той слезе от колата заедно с Грейс и Кейти.

— Какво става тук? — Ник огледа с усмивка причудливите форми и ярките цветове, грейнали на фона на небето. — Какви са тези хора?

— Приятели, с които понякога се събираме. Груповите полети са по-интересни. Лари също е тук с новия си балон.

Челси му се стори много красива. Отчайващо красива. Беше с маратонки, обикновена жълта фланелка и памучни панталони в подобен топъл оттенък. Носеше неговите обеци. Ник не можеше да откъсне поглед от нея.

Кейти се затича и я прегърна.

— Не мога да повярвам, че най-сетне ще летя! — Тя се понесе с танцова стъпка към синовете на Лари.

— Как бяха упражненията тази седмица? — надвика вентилатора Челси.

— Страхувах се да не повреди уредите. Непрекъснато питаше дали се справя добре и ще получи ли билет.

Смехът, искрящите очи и свежият аромат, който се излъчваше от Челси, го омайваха.

— Мога ли да ти помогна?

— Разбира се.

Ник погледна виновно Грейс, която стоеше до колата.

— Отивай — махна му тя. — Тук съм добре.

Но дали бе така? Облечена в бяла копринена блуза и сива плисирана пола, тя изглеждаше съвсем не на място.

Можеше да си остане вкъщи, помисли си Ник. Ясно му даде да разбере, че не одобрява идеята. За нея полетът бе опасен и представляваше безразсъдно пилеене на пари.

Докато Челси подготвяше балона, Кейти ужасно се вълнуваше. Непрекъснато влизаше и излизаше от коша и не спираше да задава въпроси.

Настроението му се помрачаваше единствено от Грейс, която постоянно й подвикваше да спре, да си закопчае якето и да си сложи новата шапка. Никога не бе виждал дете с подобна шапка, но Грейс му заяви, че ще й пази ушите. Отгоре на всичко, в последния момент донесе още един пуловер.

— Няма ли да оставиш детето на мира! — не издържа Ник.

Грейс стреснато се дръпна, сякаш щеше да се разплаче и той се почувства виновен. Защо й повиши глас? Нали тя се безпокоеше за Кейти.

— Извинявай, Грейс, но вечерта е топла — примирително й обясни той, — а Кейти е с яке.

— Добре, добре — обидено отвърна тя и се отдалечи.

— Не искаш ли да опиташ? — посочи коша Ник.

— Не, благодаря — с ледено достойнство отвърна Грейс.

Той въздъхна дълбоко и се обърна към Челси, която се преструваше, че не е чула нищо.

— Може ли да се кача с Кейти? Внезапно ми се прииска да летя.

— Сигурен ли си?

— Разбира се — категорично отсече Ник.

Този полет бе различен, но не по-малко приятен от първия. Засмя се на глас, когато по даден сигнал седемте балона излетяха нагоре. Най-много се радваше заради Кейти. Никога не я бе виждал толкова щастлива.

Лари летеше със синовете си и Челси им позволи да говорят с Кейти по радиотелефона. Децата много се смяха на играта на асансьор с двата балона.

— Шести етаж. Памучен трикотаж — обявяваше тя и балонът им се издигаше. След това с Лари сменяха посоката. — Втори етаж. Тенджери и тигани.

Ник изпита страхопочитание към способността й да се справя с децата. Когато прелетяха над Пайн Ридж, тя им показа някои неизвестни за него забележителности: скала, наподобяваща мъжки профил и пещера откъм стръмната страна на хълма. Наричали я „Омагьосаната флейта“, защото вятърът свирел в нея.

— Някои твърдят, че са чували звуци дори когато няма вятър — долепи тя бузата си до Кейти, — и са виждали малки пламъчета да танцуват в пещерата.

Кейти я слушаше с широко отворени очи.

Прелетяха над езерото и седемте балона се отразиха в яркосинята набраздена повърхност. Кошът им се спусна надолу и докосна водата, която проникна през дупките. Кейти радостно изпищя, а Ник се обезпокои да няма някаква повреда.

Когато Челси засили горелката, той разбра, че това бе нейният подарък за Кейти. Дългите водни струи блеснаха на залязващото слънце като ярък наниз от диаманти.

Насочиха се към близката овощна градина, която отгоре приличаше на цветен облак и силно ухаеше. Кейти бе очарована, когато Челси ги свали в тесния коридор между две редици дървета. Цветовете почти ги докосваха и Челси успя да откърши едно напълно разцъфнало клонче.

Прекараха два прекрасни часа в небето и Ник изпита разочарование, когато отново се озоваха на земята. Джуди и Роб започнаха да събират оборудването и той усети, че старата болка отново стегна сърцето му. Грейс най-упорито бе следвала балона и сега настоятелно викаше Кейти, която не искаше и да чуе. Тя бе твърде заета да помага в прибирането.

— Хайде, Кейти. Ники! Трябва да си тръгваме.

Ник отпи от шампанското и се поколеба дали да не си налее още. Наблюдаваше Кейти и Грейс с нарастващо безпокойство.

— Не бързай толкова, Грейс. Ела да ти сипя една чаша.

— Не, благодаря. Бързам да приготвя вечерята.

— Кейти се забавлява. Почакай малко — притисна той бузата си, чийто мускул започваше да потрепва.

— Елате с нас на пица — предложи Джуди. Двамата с Роб търкаляха коша към ремаркето.

— Може ли, татко? — заподскача Кейти. — Всички отиват. Мат ми каза.

Ник погледна към Грейс. След два часа шофиране, тя изглеждаше уморена.

— Ресторантчето е чудесно — извика Лари от другия край на поляната. — Ходим всяка събота след полетите. Децата страшно го харесват.

Ник се чувстваше като дете. Той искаше… Не, той трябваше да отиде, защото в противен случай можеше да изпусне нещо важно. Машинално погледна към Челси, сякаш да уточни мислите си.

— Какво ще кажеш, Грейс?

— Отивай, ако искаш, но аз се прибирам. — Тя се качи в колата с измъчено и зачервено от яд лице.

Ник разбра, че е настъпил моментът да реши. Сигурно трябваше да остави шампанското и да се прибере. Но не го стори. Грейс го караше да се чувства виновен и по този начин уязвяваше Кейти.

— Добре, Грейс — спокойно се съгласи той. — После ще помолим някой да ни откара.

Тя хвърли злобен поглед към него и Челси и си замина.

 

 

Ресторантчето представляваше малка и скромна постройка в средата на посипан с чакъл паркинг до криволичещ селски път. Беше известно с добрата си кухня и едва намериха свободна маса. Групата им се състоеше от десет души — домочадието на Лари, Джуди и Роб… И накрая Ник и Кейти. Сърцето на Челси трепна, когато ги причисли към нейното семейство.

Изпита смесени чувства при уговарянето на полета с Кейти, защото се страхуваше от нова среща с Ник. Не разбираше какво става помежду им.

Вече повече от седмица след странното му посещение той не обелваше и дума за импулсивната целувка, сигурно защото искаше да я забрави. Добре, чудесно. И тя знаеше, че е грешка. Но какво я бе предизвикало?

Дали не го бе провокирала с дързостта си? Сега не можеше да прецени. Когато бе с Ник, мислите й се оплитаха, а днес това бе недопустимо.

Челси разгърна менюто. Не, вината не беше в нея. Очите му излъчваха страст още на прага. Дойде й на гости, след като се бе отправил към включената аларма с комплект обеци в джоба. От няколко седмици Ник се държеше така, както тя би желала. Единственото несъответствие бе, че излизаше с друга жена.

— Мисля да си поръчам пица с кетчуп и гъби — реши Мими.

— Звучи вкусно. За мен е другата половинка — извика Роб от противоположния край на масата.

Челси се втренчи в менюто, но мислите й се въртяха около Ник Танър. Полетът с Кейти мина без проблеми. През цялото време Ник бе спокоен и мълчалив, но въпреки това тя усещаше някаква близост помежду им, сякаш споделените емоции ги свързваха. Като зъбчати колела, помисли си Челси. Като огън и дим.

— Искаш ли да си разделим една с лук и салам? — наведе се Джуди към нея.

— Не, днес искам асорти — отклони предложението Челси и затвори менюто. Срещна погледа на Ник и неволно трепна, когато той й се усмихна.

— Надявам се, че си страшно гладна, сестричке — засмя се Лари.

— Е, хайде — огледа ги тя. — Нима само аз обичам асорти?

— Да сключим сделка — намигна й Ник. — Откажи се от аншоата и ще си я разделим.

— Дадено, господине — едва не му намигна на свой ред тя, но навреме успя да се овладее. Той не влагаше нищо в своя жест, нито в заразителната си усмивка. Бъди по-разумна, помисли си тя. Запази достойнството си!

Междувременно разискванията по менюто ставаха все по-комични. Предпочитанията непрекъснато се меняха и всички се смееха с глас. Стара приятна мелодия, долитаща от дансинга, допринасяше за доброто им настроение.

Лари смъкна очилата на носа си и размаха приготвения от него списък.

— Бързо извикайте сервитьорката, преди някой отново да е размислил.

— Хайде да си сменим местата — предложи Джуди. — Иначе ще трябва да се пресягаме.

Разнесоха се нови възклицания и смях, докато ставаха и се пренареждаха.

Сърцето й лудо заби, когато Ник се озова до нея. Спокойно, каза си тя, нали ще си разделите само една пица?

— Ник, как върви проектът за Пайн Ридж? — попита Лари, докато връзваше лигавниче на дъщеря си.

Ник се наведе напред и докосна ръката й. Двамата сякаш затаиха дъх. Той размени няколко думи с Лари, от които тя нищо не чу. Вниманието й изцяло бе погълнато от лекия му допир.

Изведнъж улови учудения поглед на Мими и мигновено се стегна. Очевидно бе издала чувствата си към Ник. Челси скръсти ръце и си придаде безучастен вид.

— … значи строителството ще започне следващия месец? — откъслечно дочу тя и се стресна.

— Какво? Нима ще трябва да се изнеса толкова бързо?

— Не още — мило й се усмихна Ник.

Обаянието му отново я завладя и тя изпита чувство на близост. Трябваше да го намрази, да воюва с него, ала не можеше.

— Дано съзнаваш колко неприятности си създал на Челси. — Светкавичният поглед на Мими я убеди, че снаха й опипва почвата.

— Така ли? — попита той.

— Ами къде ще намери по-добра и по-удобна къща от сегашната. Работата й сигурно ще пострада.

Челси се изчерви. Не искаше да обсъждат тази тема.

— Не и ако разшири периметъра си.

— Как си го представяш? — лукаво се усмихна Мими, когато той протегна ръка върху облегалката на Челси.

— Ник смята, че съм нерешителна — язвително вметна Челси. — Какво ще кажеш за цветни брошури в туристическите центрове на седемте щата, две огромни гондоли и луксозен фургон, за какъвто си мечтая от години?

— Можеш да се шегуваш — стрелна я Ник, — но понякога човек залага всичко на карта…

— … за да се разори.

В този момент сервитьорката пристигна и Ник продължи разговора едва след като тя се отдалечи.

— Мисля, че Челси трябва да разнообрази дейността си.

— С какво например? — Лари подаде на бебето парче меко сирене.

— Да предложи на туристическите бази излети с балон.

— Моля? — Челси не можеше да прецени дали той говори сериозно.

— Полет от една хижа до друга.

— Разбира се — кимна Лари. — Можеш да организираш междинни разходки, посещение на търговския център…

Челси отново забеляза учудения поглед на Мими. „Какво става с вас двамата?“ — питаха очите й.

— Най-добре е да поканиш Челси в Пайн Ридж — остави бирата си Роб.

Тя едва не се задави.

— Какво имаш предвид? — слиса се Ник.

— Нима не се сещаш? Много ски курорти предлагат и полети с балон. Правят страхотен бизнес.

— Роб е прав — засмя се Лари, — но трябва да побързаш, преди да са те изпреварили. Четох, че и в Адирондак смятат да организират полети с балон.

Челси също бе видяла обявата им преди няколко дни.

Ник обаче нямаше място за „Балоните на Бъркшир“, нещо повече, нямаше никакво желание. Челси ги погледна умолително да престанат с шегите си.

— Ще поръчате ли още нещо? — попита сервитьорката.

— Сладолед за децата — с явно облекчение смени темата Ник.

Разговорът потече в стандартното си русло и всичко заприлича на обичайната фамилна вечеря: децата вдигаха шум, Роб и Джуди си разменяха остри шеги, всички се чувстваха добре, включително и Ник, отбеляза със задоволство Челси. Той изглеждаше небрежен и отпуснат, както никога досега. Не само защото бе по джинси и риза, но и заради безгрижието, което излъчваше.

От музикалния апарат се разнесе приятен класически рок и Ник бутна стола си.

— Хей, как може да седите на тази музика? Кой ще стане да танцува с мен? — изправи се той и подаде ръка на Челси.

Тя мигновено скочи на крака. С учудване установи, че танцуваха в синхрон под звуците на силния завладяващ ритъм. Сякаш улавяше всяко негово движение. Когато плочата свърши, без да сваля ръка от кръста й, Ник пусна друга монета и двамата продължиха със смях.

Върнаха се на масата зачервени и останали без дъх. Посрещнаха ги бурни аплодисменти. Дори бебето пляскаше.

— Каква е тази врява? — смъмри ги Челси и се отпусна щастливо на стола.

Смехът й секна от любопитните погледи, отправени към тях. Скръсти ръце и направи опит да се успокои. Сигурно не трябваше да танцува с Ник или поне не толкова невъздържано. Не изпитваше обаче никакви угризения, защото се чувстваше щастлива.

Мъжете, с които бе излизала досега, бяха красиви и приятни, но никой не я привличаше като Ник. Правеха й компания, когато имаше нужда от тях, но това не бе достатъчно. Знаеше, че една трайна връзка ще попречи на работата й, но не можеше вечно да чака. Копнееше за дълбоки чувства. Мечтаеше като Мими и Лари, да сподели живота си с любимия човек и да има собствен дом. О, Боже, искаше и деца. Странно, досега не бе имала подобно желание. Но най-много й липсваше опияняващата възбуда, която изпита в прегръдките му. По дяволите, наистина бе влюбена в Ник Танър. Един поглед й бе достатъчен, за да го проумее. Обичаше го до лудост!

Сигурно и той щеше да я обича, ако можеше да даде воля на чувствата си. Това обаче бе малко вероятно. Очевидно търсеше някаква идеална съпруга, чийто образ съвпадаше с този на Грейс Локуд.

— Е, ако нямате нищо против, ние си тръгваме — каза Роб.

— И ние — добави Мими. — Ник и Кейти сигурно ще се приберат с колата на Челси.

Въздухът сякаш се наелектризира. Челси усети, че това бе жест към тях двамата. Трябваше само да го приемат.

— Ами… Мисля, че е по-добре Лари да ни откара. Ние сме в неговата посока — обади се Ник.

Тя не смееше да вдигне очи. Той естествено бе прав. Вечерта бе приятна, но след нея отново идваше реалността. Няколко скрити погледа, един-два танца… Но сега трябваше да се върне при Грейс.

Почувства се страшно объркана. Каква бе тази игра? Чувстваше Ник толкова близък, но очевидно той продължаваше да държи на Грейс.

— Лека нощ, Челс — извика й той, когато се отправиха с Кейти към колата на Лари.

Тя понечи да му махне за сбогом, но Ник не се обърна.