Шенън Уейвърли
Романтичен полет (4)

Четвърта глава

В понеделник сутринта телефонът в главния офис на Пайн Ридж иззвъня и прекъсна разговора на Чет и Ник с младия архитект.

— Здравей, Челси. Как си? — обади се Чет.

Ник отмести поглед от чертежите, разстлани на бюрото и усети, че пулсът му се ускорява.

— Нали не те безпокои промяната в договора? — продължаваше Чет.

Ник отново се загледа в проекта, но мислите му се въртяха около инцидента в събота сутринта. Напоследък избухваше рядко, за разлика от дните след злополуката с Кейти, когато тревогата му от бавното й възстановяване се изля в яростни нападки срещу лекари и сестри.

Нещо подобно се случи и в събота. Обзет от луда паника, че Кейти я няма, той се разтича наоколо, изплашен да не би да е паднала и да се е наранила. Как можа да го допусне? Собствената му небрежност го вбеси. Не биваше да я изпуска от очи или трябваше да наеме някой да я гледа.

Когато видя балона, веднага го свърза с изчезването й. След малко я забеляза в открития джип и направо побесня. Искаше да разкъса Челси Лотън на парчета.

Телефонният разговор отново привлече вниманието му.

— Трябваше да ти обясня, но напоследък съм претрупан с работа. Имам и нов съдружник. О, нима знаеш?

Ник се запита дали ще спомене за срещата им, но тя, слава Богу, не го направи.

Добре, че не разреши на Кейти да лети. Челси управляваше балона толкова непохватно, че той дори я съжали. Но не съжаляваше за избухването си. Тя напълно си го заслужаваше.

Но защо изпита тревога, когато малкият кош се търкулна на полето? Тревога? Не, по-скоро страх и безпомощност — чувства, до болка познати от живота му с Лора.

— Слушай, Челси, защо не се отбиеш довечера у нас? — Ник едва не разля чашата с кафето. — Ще ти обясня всичко, а и отдавна не сме се виждали. Грейс много ще се зарадва.

Ник за малко да се задави. Боже мой! Нима Челси и Грейс се познаваха? Добре и какво като ги посети? Ще бъде любезен, но твърд. Тя трябваше да разбере как стоят нещата. Вероятно ще се разстрои, но бизнесът си е бизнес. Освен това не искаше подобно изкушение да виси постоянно над главата на Кейти, а и броят на ошмулените дървета бе прекалено голям.

Погледна замислено чертежите, но измина дълго време, преди да чуе обясненията на архитекта.

 

 

Челси пое дълбоко дъх и натисна звънеца. Най-сетне щеше да разбере какво означава едномесечният й договор, макар че ако Ник Танър имаше пръст в това, новините сигурно щяха да бъдат лоши.

— Здравей, Челси — посрещна я Грейс Локуд. — Радвам се да те видя.

Удивително колко малко се бе променила Грейс след гимназията. Носеше все същите строги блузи и стандартни лачени обувки. Челси ценеше естествената й красота — изящното й лице и вълнистата кестенява коса.

За нещастие, повечето ученици не споделяха мнението й. Бяха й лепнали жестокия прякор Сухара, заради прекалено слабата й върлинеста фигура и непоклатимите нравствени принципи.

Всъщност двете не бяха приятелки, а само съученички, но няколко взаимни гостувания бяха създали у Грейс погрешно впечатление за дружески взаимоотношения. Челси обаче не бе убедена, че наистина я харесва.

— С какво се занимаваш сега? — съблече сакото си тя.

— О, грижа се за татко, нали знаеш.

Разбира се! Грейс бе ненадминат домошар. След колежа за кратко време се посвети на учителското поприще, но както се бе изразил баща й, подобно деликатно създание не може да понесе голямо напрежение. След година напусна и си остана вкъщи.

— Имаме и гости, така че съм много заета — добави тя и закачи сакото й. — Заповядай. Всички са в дневната.

— Здравей, Челси — обади се Чет Локуд, но очите на младата жена се приковаха в Ник Танър. Откъде се взе този ужасен човек? Защо искаше да превърне живота й в ад? И защо сърцето й биеше така силно, когато той бе наблизо?

Ник бавно се надигна, а изгарящият му поглед ясно показваше, че не е забравил нищо от предишните им кавги.

Челси преодоля смущението си и се обърна към домакина.

— Господин Локуд… — направи опит да се усмихне тя.

— Влизай, влизай — хвана я за ръката Чет и я въведе навътре. На младини той бе професионален скиор, но с годините доста наедря. Любимите му ярки пуловери още повече подчертаваха пълнотата му. Широкото му лице бе загоряло от зимното слънце, а белите кичури се спускаха лавинообразно над веждите.

— Челси, искам да те запозная с новия си съдружник — Ник Танър.

Тя пристъпи напред и с привидна любезност протегна ръка. Докосването бе съвсем кратко, но дланта й пламна от допира.

— Лелята с балона! Колко се радвам! — извика внезапно Кейти, която седеше, кръстосала крака на килима, с книжка и цветни моливи в ръка:

— Здравей, Кейти.

— Какво значи това? — извърна се Чет. — Нима се познавате?

— Да, имахме това удоволствие — кимна Ник, избягвайки погледа й. — Макар и бегло. Всъщност как беше името ви?

— Челси — възприе тона му тя. — Челси Лотън.

— Аха — кимна той с любезна усмивка, зад която обаче прозираше нервност.

Тя също бе неспокойна. Искаше да говори с господин Локуд и Ник Танър не влизаше в сметките й. Очертаваше се една доста неприятна вечер.

— Заповядай, седни — покани я Чет. — Какво да ти донесе Грейс? Коктейл? Вино? Бренди?

Челси се спря на бренди. Настани се на дивана, но се чувстваше необяснимо несигурна.

— Ще ти налея още малко, Ники — взе и неговата чаша Грейс, преди да се отправи към барчето.

Ники?! Челси се облещи. Бодигард, киноактьор, супермен — мъжът срещу нея можеше да бъде всичко друго, но не и Ники.

Грейс се върна с питиетата, отметна коса и потъна с шумолящата си пола в мекото кресло.

— Искам още сода и бисквити — заповеднически каза Кейти и Грейс моментално скочи.

— Този път ще отида аз — въздъхна Ник.

— Това ли са гостите, за които говориш? — попита Челси, когато Грейс отново седна.

— Да, разбира се. От две седмици са у нас.

— Само докато намеря подходящо жилище — вметна Ник на излизане от кухнята. — Не искам да ви притеснявам.

— О, какво говориш! — усмихна се Грейс и опита да задържи погледа му. — За мен е удоволствие да се грижа за вас и татко. Лично аз се надявам да не намериш скоро квартира.

Челси се втренчи изумено в Грейс. Сухарът явно флиртуваше. Не че идеята някой да флиртува с Ник бе недопустима. Това вероятно бе нещо обикновено. Но Грейс?

Тръсна глава, за да пропъди неприятните си мисли и откри, че Ник Танър я наблюдава. Макар и трудно, тя преодоля нервността си.

— Вие не сте от този край, нали, господин Танър?

— Не, от Бостън съм. А вие?

— Интересно как сте се запознали — прекъсна ги Чет.

За миг Челси срещна очите на Ник и в тях долови спомена за първата им среща, когато водата от дъждобрана се бе стекла върху обувките му, а той й се стори невероятно привлекателен и сърдечен.

— Срещнахме се преди седмица в болницата, когато Кейти имаше терапия — кратко обясни Ник.

— Трябваше да взема Мими. Тя провеждаше физиотерапията на Кейти и ни запозна — добави Челси.

— Разбирам… — кимна Чет и отпи глътка. — Говориш за съпругата на Лари, нали?

— Точно така.

— Четох за брат ти във вестника преди няколко месеца — смени темата той и Челси изпита облекчение.

— Местен учител получава документ за управление на балон. Щом възнамеряваш да живееш по тези места, Ник, ще трябва да се запознаеш по-добре с Челси и семейството й. Всички са луди по балоните.

— Така ли? И защо толкова сте полудели? — В кафявите му очи проблесна студен присмех.

Преди да отговори, Челси отпи от брендито и преброи до десет.

— Заразихме се от дядо. Летял е с газов балон още през трийсетте.

— Старецът живя известно време при тях, след като баща й почина — обясни Чет. — На колко години беше тогава ти, Челси — десет, дванайсет? — Кейти ги следеше с поглед и личицето й гореше от любопитство. — Дядо й беше особняк — замислено каза Чет.

— Дори през лятото не сваляше износения си авиаторски костюм, а на едната му ръка липсваха два пръста. Нали, Челси?

— Загуби ги при премръзване — преглътна мъчително тя.

— Защо не разкажеш как се случи? — настоя Чет.

Ник Танър вероятно я смяташе за луда и безотговорна. Сега щеше да мисли същото и за цялото й семейство.

— Беше се издигнал на много голяма височина — тихо каза тя.

— Чувал съм го да разправя, че дори нямало достатъчно кислород — прекъсна я Чет. — Уредите били замръзнали, ушите му кървели, едва не загубил съзнание…

— О, стига! — потръпна Грейс.

Челси хвърли бърз поглед към Ник и усети, че неодобрението му нарасна. Дядо й бе много смел човек и с риск за живота си събираше атмосферни данни. Вярно, че понякога действаше безразсъдно като всеки запален пилот, но в работата си бе истински експерт. Предаде й цялото си умение и едва седемнайсетгодишна тя получи своето пилотско удостоверение. Година по-късно той почина и й завеща цялото си оборудване, което й позволи да основе фирмата. Челси обаче най-много ценеше любовта, която й бе вдъхнал към несравнимата красота и поезия на полетите. Именно тази любов й помогна да преодолее мъката след смъртта на баща й и многобройните неприятности по-късно. Изведнъж изпита неудържимо желание да разкаже всичко на Ник Танър.

— А пък аз гоних балона на Челси — извика внезапно Кейти.

— Какво каза, скъпа? — любезно попита Грейс.

Кейти премести книгата и моливите на дивана и се настани до Челси.

— Бях в джипа, а той вървеше след балона.

Грейс погледна въпросително Челси в очакване на обяснение. Привидно плахите й светлосини очи излъчваха острота, която смути събеседничката й.

— Дълга история, Грейс. Кейти ни видя в събота да приготвяме балона и след това дотича от Пайн Ридж, за да го разгледа.

— О, не! — ужаси се Грейс. — Ники! Как е възможно?

Ник се размърда неловко на стола и Челси с учудване забеляза, че реакцията на Грейс го разтревожи.

— Тя… избяга. Играеше си пред офиса и изведнъж изчезна — обясни развълнувано той и Челси разбра, че не се притеснява от Грейс, а сякаш отново преживява случката.

— Кейти, това не бива да се повтаря! — обърна се рязко Грейс към момиченцето. — Винаги трябва да знаем къде си. Ако скиташ сама, можеш да се нараниш или загубиш. Постъпката ти е много лоша!

Кейти наведе глава и се съсредоточи в рисунката. На Челси й домъчня за нея. Грейс бе роден педагог. Статиите, които пишеше за училищния вестник, преливаха от благопристойност. Но, за Бога, с Кейти не бяха дори роднини! Какво право имаше да й се кара?

— Всичко приключи благополучно — бързо каза тя. — Не искахме да я оставим сама и Лари я взе в джипа, за да я закара в Пайн Ридж. Кейти обаче не си спомняше сградата, а те не можеха да се бавят, защото аз вече се бях отдалечила.

Погледна скришом към Ник. Най-после! Дано оцени действията на Лари. Ако можеше да обясни и своите!

— После събрахме балона. И аз помагах. Нали, Челси?

— Разбира се, миличко.

— О, Челси! — плесна с ръце Грейс. — Затова ли бе изморено детето? Спомняш ли си, татко? Когато се върнахме от сватбата, беше заспало и цялото гореше. Така се изплаших!

— Лошо ли му беше? — стресна се Челси.

— Очевидно му се размина, но нима не разбираш, че то е недъгаво?

Челси болезнено трепна и за миг усети подобна реакция и у Ник Танър. Недъгава! Думата й се стори крайно неприятна. Произнесена в присъствието на Кейти, тя звучеше още по-обидно. Грейс обаче искрено се безпокоеше. Дали не бе подценила травмата на Кейти, като й позволи да помага? Но детето толкова се радваше, че тя дори не помисли да го спре.

— Искаш ли да оцветяваме заедно? — прошепна й Кейти и бутна книжката към нея.

— Разбира се — с облекчение прие Челси и внезапно реши да ускори развръзката. — Разкажете ми за новото съдружие, господин Локуд. Новината много ме изненада.

— И не само теб. От двайсет години ръководя Пайн Ридж сам.

— А сега какво се промени?

— За съжаление сме на загуба — усмихна се тъжно Чет. — Привидно изглеждаме добре, но от осем години все повече затъваме. Явно разбирам повече от ски, отколкото от финанси.

— Пайн Ридж може да се превърне в най-добрия ски курорт в района — нетърпеливо вметна Ник. — Но ако незабавно не разширим и подобрим базата, конкуренцията ще го глътне.

— Затова и помолих Ник да дойде. Сам няма да се справя. Честно казано, дори не зная как.

— Всъщност брат ми Фред го помоли — добави Грейс. — Той ни запозна с Ники. Двамата работеха заедно в Бостън.

Челси напрегна паметта си.

— Банкови инвестиции. С това ли се занимаваше Фред?

— Точно така — усмихна се доволно Грейс и отпи глътка шери. — Татко имаше истински късмет, че попадна на Ники. Според Фред той е финансов гений.

Ето с какво се занимаваше Ники Танър — финансовият гений! Челси вдигна глава от рисунката. Затова ли винаги бе така официален? Дори в днешната делнична вечер той носеше вратовръзка. Но въпреки всичко не й приличаше на банкер. Имаше твърде дълга коса, а под безупречно изгладените му панталони се очертаваха прекалено спортни мускули за дългогодишен финансист.

Загледана в рисунката, Кейти тихичко се разсмя и накара Челси да забрави за момент тревогите си.

— Но, Челси! Какво е това? — възкликна ужасено Грейс.

Челси се стресна и вдигна очи. Очевидно Грейс не признаваше друг начин на оцветяване, освен по установените правила и не допускаше никакво въображение.

— Те са извънземни, Грейс. От планетата… Зингадор. Нали знаеш, всички зингадорианци имат розова кожа? С Фред сте били приятели, така ли? — обърна се тя към Ник, пренебрегвайки недоволството на Грейс.

— Да, цели седем години.

— Харесвахте ли работата си? — Не бе чак толкова трудно да разговаря с него, когато имаше повод да не го гледа.

— Не много, но късно го разбрах.

— Бил е прекалено зает, за да му харесва — вметна Грейс и изпищя възмутено. — За Бога, Челси! Сега и детето прави същото!

Кейти вдигна рязко глава и изразителните й сини очи потъмняха от неудобство и смущение.

— Я да видим — измърмори Челси. — Хм, оранжеви лица… сини коси. Това сигурно са бангадулианците.

— Да, те са — възкликна радостно детето.

— Чудесно се справяш.

— О, благодаря. И аз така мисля. — Кейти погледна намръщено Грейс, която бе почервеняла от яд.

Челси забеляза, че Ник едва сдържа усмивката си и това я развесели.

— И изведнъж един ден просто решихте да напуснете банката, за да поемете ски курорта? — Младата жена отново насочи вниманието си към Ник.

— И да, и не. Фред знаеше, че искам да започна самостоятелен бизнес. Вече имах необходимите средства и опит. Спомена ми за затрудненията на баща си и ме попита дали се интересувам.

— Познавате ли зимния туризъм?

— Съвсем слабо. Аз съм начинаещ скиор.

— Но напредва дяволски бързо — вметна Чет. — Скоро ще ме настигне.

— Едва ли. Смятам да се заема с финансите, а не със ските. Там Чет е специалист.

— Възхищавам се от смелостта му — усмихна се одобрително Чет. — Винаги е готов да рискува. След пет години няма да познаеш Пайн Ридж.

— Така ли? — изтръпна Челси. — Какви са плановете ви, господин Танър?

— Всъщност идеята не е моя. Още преди години, с екип топографи, Чет е проучил южния връх. Могат да се прокарат десет-дванайсет нови писти.

Тревогата й прерасна в паника.

— Звучи чудесно. Дано имате успех — с половин уста пожела Челси. Все пак разширяването на ски курорта можеше да увеличи клиентите й.

Чет Локуд изглеждаше неспокоен. Той разклати леда в чашата си и стана да си долее.

— Когато започнем осъществяването на този проект… ще възникне един сериозен проблем, Челси.

— И какъв е той?

— Ще ни трябва поляната, която използваш.

— Моята поляна? — Подозираше, че ще й увеличат наема, но не очакваше подобен удар.

— Тя е естествена база към южния връх — съвсем спокойно обясни Ник.

— Разбирам, но защо ви е необходима цялата площ? Лифтовете не заемат много място.

— Не става въпрос за лифтове — обади се ентусиазирано Грейс. — Ники има идея за цяло скиорско градче.

— Градче!

— Точно така — студено и непоколебимо потвърди той. — Пайн Ридж губи клиенти, като не осигурява подслон.

— К-какво точно предвиждате? Бунгала или вили?

— И двете.

— А също и магазини — добави Грейс. — Бутици и павилиони за сувенири, в които туристите обичат да се мотаят.

Значи Ник Танър наистина бе страшно инициативен — истинско проклятие за всички любители на балони.

— Искаме да прокараме и трасе за ски бягания — обясни Чет с пламнали от ентусиазъм очи. — А сутринта добавихме и писта за шейни.

— Предполагам — едва пророни Челси, — искате да си намеря друго място.

Червен като рак, Чет се наведе над чашата си и кимна.

Челси забарабани нервно с пръсти. Не трябваше да загуби това място. Не можеше!

— Господин Танър, в последно време балоните стават все по-голяма атракция и очароват хората със своята яркост и празничност.

— Какво искате да кажете? — намръщи се Ник.

— Само това, че част от скиорите се връщат в Пайн Ридж заради създадената от нас празнична атмосфера или… просто защото искат да летят с балон. А какво ще кажете за хората, които отначало идват заради балоните, а впоследствие решават да се пързалят и на ски?

— Предлагате някаква симбиоза, така ли? — спокойно и равнодушно попита Ник.

— Да.

— Не искам да ви обидя, но не смятате ли, че връзката е по-скоро паразитна? Вие ще бъдете много по-облагодетелствана.

Челси се надигна обидено, но си спомни, че е дошла на гости. Седна обратно, но не желаеше да подмине безмълвно подобна забележка.

— Откровено казано, господин Танър, вие просто не искате да ме виждате в Пайн Ридж.

— Не съм казал подобно нещо. — Изглеждаше искрен, но избягваше погледа й. — И съвсем не исках да ви разстройвам.

— Какво желаете тогава?

— Надявах се да осъзнаете важността на нашите планове. В действителност, ако Пайн Ридж не се разшири, той няма да издържи и две години, така че вашият участък ни е крайно необходим.

Атмосферата в стаята ставаше все по-тягостна. Дори малката Кейти се бе сгушила мълчаливо до Челси.

— Кога ще започне строителството?

— Датите не са окончателно определени — вдигна рамене Ник. — Затова не се обвързваме с дългосрочни договори, но вероятно ще можем да подновим вашия за още един месец.

— А след това?

— Не мога да кажа предварително.

Гърлото й се сви. Знаеше какво ще последва.

— Има и още нещо. Отнася се до къщата.

— Моята къща? — замръзна Челси.

— Да. И тя ще ни трябва.

— Челси, ще представлява ли голяма трудност да си потърсиш друго жилище? — Чет Локуд се бе изпотил от притеснение.

На Челси й дожаля за него, но самата тя бе за съжаление.

— Не, разбира се, че не. — Това бе чиста лъжа.

— Да не забравя за табелата… — допълни Ник.

— Да, разбира се. Ще я преместя — отчаяно въздъхна Челси. Но къде и как, нямаше представа.

— Мога ли да помогна с нещо… — предложи Чет.

— Благодаря, но няма с какво — опита да се усмихне тя и се надигна. Трябваше да се махне оттук.

— Нали не си тръгваш още? — погледна я Грейс.

— Боя се, че трябва. Утре рано имам полет. Едно семейство ще празнува сребърната си сватба.

— Радвам се, че се отби — прекоси стаята Чет и я прегърна, сякаш изпитваше облекчение, че вечерта е отминала.

— Челси, вземи. Нали ти харесва рисунката ми? — Кейти й подаде оцветената страница, която бе откъснала от книжката.

— О, наистина ли ми я подаряваш? — усмихна се тя и момиченцето засия. — Но трябва да се подпишеш на нея. Както правят истинските художници.

— О — прехапа устни Кейти и разрови моливите си.

— Къде ще учи тя? — попита Челси, за да наруши тягостното мълчание.

— Ники реши на първо време малката да си остане вкъщи. Аз ще я обучавам — побърза да обясни Грейс. Челси неволно се намръщи.

— Ето, заповядай — пропя Кейти.

Челси взе рисунката от детето и видя как Ник го вдигна на ръце и се дръпна навътре. Въпреки че жестът бе съвсем естествен, младата, жена изпита странното чувство, че той се опитва да предпази дъщеря си от нея.

— Нали не се сърдиш на татко — прошепна й Грейс, вече в антрето.

— Как бих могла? Той беше толкова мил.

— Но ти си разстроена. Заради Ники. Той не е толкова лош, макар че понякога е малко груб. Но това е напълно обяснимо след всичко, което е преживял.

— Не разбирам за какво говориш.

Челси притисна с ръка челото си, опитвайки се да намали тъпата болка, пулсираща в слепоочията й.

— Имам предвид катастрофата, разбира се.

— В която е пострадал кракът на Кейти ли?

— И в която е загинала майка й — кимна Грейс.

— Какво?!

— Нима не знаеш?

— Не. Чух, че е починала, но не предполагах, че… О, Боже! Ник ли е шофирал?

— Не, разбира се. Майката на Кейти изгубила контрол над мотоциклета си.

— Мотоциклет ли?

— Не е за вярване, нали? Участвала е дори в състезания. Направо е била побъркана. Двамата непрекъснато са спорили и бракът му е бил много нещастен. Той не говори затова, но Фред ми разказа всичко. Била е ужасна домакиня. А да знаеш само колко много обича Ники домашно приготвена храна! По-добре, че е загинала — завъртя глава Грейс. — С нея е имал само неприятности.

Челси се стресна от думите и. Как можеше да говори така? Дори след острия й сблъсък с Ник тя бе готова да му съчувства. Не е леко да изгубиш жена си, а дъщеря ти сериозно да пострада.

Спомни си колко разярен бе в събота и изведнъж разбра, че в неговите очи тя е представлявала заплаха за Кейти. Почувства го още тогава, но не предполагаше, че го е наранила толкова болезнено. Боже мой! Сигурно му напомняше за жена му!

Главоболието й се засили, обхвана и очите й. Погледна към Грейс — толкова спокойна, открита, консервативна. Невероятно стабилна!

— Грейс, може ли да те попитам нещо лично? Ходиш ли с Ник?

— Да, разбира се. Не си ли личи?

— О, трябваше веднага да се досетя — мъчително преглътна Челси. — Ще се жените ли?

Грейс вдигна рамене и се засмя.

Челси искаше да й каже нещо хубаво, но думите заседнаха в гърлото й. Внезапно почувства, че ще се взриви от напиращите в нея чувства. Отвори вратата и побърза да излезе, вдишвайки дълбоко хладния нощен въздух.

Едва се добра до джипа. Не разбираше защо връзката между Грейс и Ник толкова я засегна. Не искаше да има нищо общо с него. Той изобщо не й харесваше. Беше ограничен и заядлив и отгоре на всичко й съсипа живота. Да излиза с когото си ще!

Но докато се отдалечаваше от къщата на Локуд, остра болка прониза сърцето й. Очевидно новината я бе засегнала. И то много!