Сара Шепард
Око за око (28)

27.
Можете да получите Ариа само срещу рецепта

Ариа се облегна на бара и си поръча чаша кафе. Под тентата бе такава тъпканица, че роклята й на точки вече бе подгизнала от пот. А бе тук само от двайсет минути.

— Здрасти. — Брат й се тръсна до нея. Бе облечен в същия сив костюм, който носеше и на погребението, и бе обул едни лъснати черни обувки на Байрън.

— Здрасти — извика изненаданата Ариа. — Аз… Не знаех, че ще идваш. До момента, в който бе излязла от душа и бе започнала да се гласи за бала, къщата им бе празна. В момент на объркване тя си бе помислила, че семейството й я е изоставило.

— Да. Дойдох с… — Майк се завъртя наляво-надясно и посочи едно слабо, бледо девойче, което Ариа разпозна от купона на Ноъл Кан предишната седмица. — Яка е, нали?

— Аха. — Ариа изгълта кафето си на три глътки и забеляза, че ръцете й треперят. Това бе четвъртата й чаша за един час.

— А Шон къде е? — попита Майк. — Нали с него си тук? Всички говорят за това.

— Така ли? — попита Ариа с изтънен глас.

— Да. Вие сте новата Двойка.

Ариа не знаеше дали да се смее или да плаче. Можеше да си представи как роузуудските момичета си шушукат за нея и Шон.

— Не го знам къде е.

— Как така? Да не сте скъсали вече?

— Не… — Всъщност Ариа се опитваше да се скрие от него.

Предишния ден, след като Мередит бе казала на Ариа, че двамата с Байрън се обичат, Ариа бе избягала при Шон и бе избухнала в плач. Дори за миг не си беше представяла, че Мередит ще каже онова, което каза тогава. Сега, когато Ариа знаеше истината, тя се чувстваше безпомощна. Семейството й бе прокълнато. Около десетина минути бе плакала на рамото на Шон, Какво да правя сегаааааа? Шон бе успял да я успокои достатъчно, за да я заведе у дома, дори я изпрати до стаята й, сложи я да си легне и положи на възглавницата до главата й любимата й плюшена играчка, Пигтуния.

Веднага щом Шон си тръгна, Ариа отхвърли завивките и тръгна да обикаля. Надникна в спалнята. Майка и беше там, спеше спокойно… сама. Но Ариа не посмя да я събуди. Когато се пробуди няколко часа по-късно, тя отново отиде в спалнята, този път решена да го направи, но този път Байрън бе в леглото до Ила. Той лежеше на една страна, положил ръка върху рамото й.

Защо я прегръщаш, след като си влюбен в друга жена?

На сутринта, когато се събуди след цял един час сън, очите й бяха подпухнали, а кожата й бе покрита с малки напукани капилярчета. Виеше й се свят и след като се сети за снощните събития, тя засрамена пропълзя отново под завивките. Шон я беше завил. Тя бе ръсила сълзи и сополи по рамото му. Бе вила като някоя луда. Има ли по-добър начин да отблъснеш някое момче от това да му плачеш на рамото? Когато Шон дойде да я вземе за бала — невероятно, че изобщо се появи — той веднага реши, че трябва да поговорят за предишната нощ. Ариа го отказа, като заяви, че вече се чувства много по-добре. Шон я погледна доста странно, но бе достатъчно умен, за да не задава повече въпроси. И сега тя го избягваше.

Майк се наведе напред над дървения бар, като започна да поклаща глава, когато диджеят пусна „Франц Фердинанд“. На лицето му се появи самодоволна усмивка — Ариа знаеше, че той се чувства като човек, ударил джакпота за бала, тъй като все още в десети клас. Но тя му бе сестра, и можеше да забележи болката и тъгата, които се криеха под маската му. Също както онзи път, когато бяха малки и бяха отишли заедно на басейн, а неговите приятели му се присмяха, че е хомо, защото си бе облякъл банските, които от прането бяха станали розовички. Майк се опита да го понесе като мъж, но по-късно, когато в басейна влязоха по-големите, Ариа го завари да плаче тайничко в детския басейн.

Искаше й се да му каже нещо, от което да се почувства по-добре. За това колко съжалява, че трябва да каже на Ила — Ариа смяташе да каже на майка си още предишната нощ, когато се прибра у дома, — и че вината за това, че семейството им се разпада, изобщо не е негова, че въпреки това всичко ще бъде наред. Някак си.

Но тя знаеше много добре какво щеше да стане, ако се опита. Майк просто щеше да избяга.

Ариа грабна кафето си и се изниза от бара. Просто имаше нужда от движение.

— Ариа — чу глас зад гърба си. Тя се обърна. На около пет метра зад нея, до една от масите стоеше Шон. Той изглеждаше разстроен.

Ариа изпадна в паника, остави чашата си и хукна към една от дамските тоалетни. Едната й обувка се изхлузи от крака й. Тя продължи да куцука напред, опитвайки се да я обуе в движение, но се сблъска с група деца. Опита се да си пробие път с лакти, но никой не помръдваше.

— Хей — Шон се оказа точно до нея.

— Ох — Ариа се опита да надвика музиката и да си докара безгрижно изражение. — Здрасти.

Шон я хвана за ръката и я отведе до паркинга, който бе единственото празно място на бала. Той взе ключовете си от момчето, което паркираше колите. Помогна на Ариа да се качи в колата и я откара до едно празно място малко по-надолу.

— Какво ти става? — попита той настоятелно.

— Нищо — Ариа зяпаше през прозореца. — Добре съм.

— Не, не си. Като зомбирана си. Това ме побърква.

— Аз просто… — Ариа се заигра с наниза перли, който бе навила няколко пъти около китката си като гривна. — Не знам. Не искам да те притеснявам.

— Защо не?

Тя сви рамене.

— Защото няма да ти се слуша. Сигурно си мислиш, че съм абсолютно откачена. Все едно съм тотално обсебена от родителите ми. Само за това говоря.

— Ами… Имаше го и този момент. Само че…

— Няма да се ядосам — прекъсна го тя, — ако решиш да танцуваш с други момичета. Тук има някои наистина красиви девойки.

Шон примигна и лицето му пребледня.

— Но аз не искам да танцувам с други.

Те замълчаха. Басът на „Златотърсача“ на Кейни Уест тресеше дансинга.

— Пак ли мислиш за родителите си? — тихо попита Шон.

Тя кимна.

— Да. Тази вечер трябва да кажа на мама.

— Защо трябва ти да й казваш?

— Защото… — Ариа не можеше да му признае за А. — Трябва да съм аз. Това не може да продължава повече.

Шон въздъхна.

— Прекалено много се тормозиш. Не можеш ли да си вземеш една свободна вечер?

В първия момент Ариа изпита желанието да се защити, но след това се облегна назад.

— Наистина мисля, че трябва да се върнеш там, Шон. Не трябва да ми позволяваш да ти развалям вечерта.

— Ариа… — Шон въздъхна раздразнено. — Стига толкова.

Ариа направи физиономия.

— Просто мисля, че между нас няма да се получи.

— Защо си мислиш така?

— Защото… — Тя замълча, като се опита да формулира точно онова, което искаше да каже. Защото не бе типичното роузуудско момиче? Защото каквото и да й харесваше Шон, у нея имаше два пъти повече неща, заради които да не я харесва? Тя се чувстваше като едно от онези чудотворни лекарства, които рекламираха по телевизията. Говорителят щеше да каже, как лекарството е помогнало на милиони хора, но в самия край на рекламата ще съобщи много тихо, че страничните ефекти включват сърцебиене и разстройство. При нея щеше да бъде готино, ексцентрично момиче… но семейните й проблеми могат да доведат до ненормални изблици и случаен изблик на сълзи и сополи върху скъпата ви риза.

Шон внимателно сложи ръка върху нейната.

— Ако се страхуваш, че съм се уплашил заради снощи, не се притеснявай. Наистина те харесвам. Даже точно заради снощи те харесвам още повече.

Очите на Ариа се насълзиха.

— Наистина ли?

— Наистина.

Той притисна чело в нейното. Ариа затаи дъх. Най-накрая устните им се докоснаха. След това отново. Този път по-стръвно.

Ариа впи устни в неговите и го сграбчи за врата, като го придърпа към себе си. Тялото му бе толкова топло и твърдо. Шон я прегърна през кръста. После изведнъж те вече хапеха долните си устни, а ръцете им шареха по тялото на другия. След това се откъснаха, дишайки тежко, вперили поглед един в друг.

След това се преместиха по-близо. Шон дръпна ципа на роклята на Ариа. После съблече сакото си и го хвърли на задната седалка, а тя протегна ръка към копчетата на ризата му. Целуна го по перфектно оформените уши, пъхна ръцете си под ризата му и ги прокара по идеално гладката му кожа. Той можеше само да шари с ръце по гърба й, тъй като тялото му бе заело страшно неудобна поза на тясната седалка на аудито. Той я отпусна назад, леко повдигна Ариа и я премести върху себе си. Гърбът й се опря на волана.

Тя изви гръбнак докато Шон я целуваше по шията. Когато отвори очи, тя видя нещо — жълт лист хартия под чистачката на задното стъкло. Първо си помисли, че е някаква брошура — може би обява за някой купон след бала — но след това забеляза думите, изписани с големи букви с дебел черен маркер.

НЕ ЗАБРАВЯЙ! СРОКЪТ Е ПОЛУНОЩ!

Тя се отдръпна от Шон.

— Какво има? — попита той.

Тя посочи към бележката с треперещи ръце.

— Ти ли написа това?

Но това бе глупав въпрос: и тя знаеше отговора.