Сара Шепард
Око за око (23)

22.
Не можеш да понесеш истината

Петък вечер Ариа угаси радиото в спалнята си. През последния час местният диджей непрекъснато бе говорил за „Кума Лиса“. Бе изкарал бала толкова важен, колкото изстрелването на совалката или клетвата на президента, а не просто някакво глупаво събиране с благотворителна цел.

Тя се ослуша за звуците, който се чуваха от кухнята, където бяха родителите й. Нямаше я обичайната какофония — NPR по радиото, CNN или PBS по телевизията, или някой компактдиск с класическа музика или експериментален джаз в уредбата. Ариа чуваше само тракането на тенджери и тигани. След това трясък.

— Извинявай — каза рязко Ила.

— Няма нищо — отговори Байрън.

Ариа се обърна към лаптопа си, като усещаше, че с всяка изминала минута полудява все повече. След като проучването на Мередит в клуба за йога се провали, тя реши да я проучи в интернет. Започнеш ли веднъж да ровиш за някого из нета, спиране няма. Ариа бе разбрала фамилията на Мередит — Стивънс — от програмата в клуба за йога, която бе открила в интернет, и сега търсеше в Гугъл телефонния й номер. Тя бе решила, че може да се опита да й звънне и учтиво да я предупреди да стои далеч от Байрън. Но след това откри адреса и реши да провери колко далеч от тях живее тя. Затова го потърси в Мап Куест. След това направо пощуря. Прегледа курсовите работи, които Мередит бе писала в първата си година в колежа „Уилиям Карлос Уилямс“. Успя да влезе през студентския портал на „Холис“, за да види оценките на Мередит. Откри нейни профили в „Френдстър“, „Фейсбук“ и „Май спейс“. Любимите й филми бяха „Дони Дарко“, „Париж, щата Тексас“ и „Принцесата-булка“; интересуваше се от разни чудати неща, като декоративни кристални кълба, тай чи и магнитите.

В някоя паралелна вселена Ариа и Мередит може би щяха да бъдат приятелки. Така й беше дори още по-трудно да направи онова, което А бе поискал в последното си съобщение: отърви се от нея.

Заплахата на А. сякаш прогаряше дупка в нейния телефон и всеки път, когато тя се сещаше не само за срещата си с Мередит, но и със Спенсър в клуба по йога онази сутрин, тя се чувстваше безпокойство. Какво търсеше Спенсър там? Дали знаеше нещо?

В седми клас, докато трите с Али и Спенсър се забавляваха край басейна на семейство Хейстингс, Ариа бе разказала на Али за Тоби и неговото участие в курса по театрално майсторство.

— Той не знае нищо, Ариа — бе отговорила Али, докато спокойно се мажеше със защитен крем против изгаряне. — Успокой се.

— Но как можеш да си сигурна? — възрази Ариа. — Ами онзи човек, когото видях под къщичката онази нощ? Може той да е казал на Тоби. Може да е бил самият Тоби!

Спенсър се намръщи и погледна Алисън.

— Али, може би просто трябва да…

Али шумно се прокашля.

— Спенс — рече предупредително тя.

Ариа погледна объркано първо едната, после другата. След това зададе въпроса, който отдавна таеше в себе си.

— А вие какво си шушукахте онази нощ, когато това се случи с нея? Когато се събудих и ви открих в банята?

Али вирна глава.

— Не сме си шушукали.

— Напротив, Али — изсъска Спенсър.

Али я погледна напрегнато, след това се обърна към Ариа.

— Виж какво, не сме си говорили за Тоби. Освен това — тя се усмихна на Ариа, — нямаш ли за какво друго да се тревожиш?

Ариа се наежи. Точно предишния ден двете с Али бяха хванали баща й и Мередит.

Спенсър дръпна Али за ръката.

— Али, според мен наистина трябва да кажеш…

Али издърпа ръката си.

— Спенс, кълна се в Бога!

— За какво се кълнеш? — извика Спенсър. — Да не мислиш, че е лесно?

След като тази сутрин Ариа видя Спенсър в студиото по йога, тя се замисли дали да не я последва до училище и там да поговори с нея. Спенсър и Али бяха скрили нещо, което може би бе свързано с А. Но… тя се уплаши. Смяташе, че добре познава старите си приятелки. Но сега, след като вече знаеше, че всичките имат своите тъмни тайни, които не биха искали да споделят… Може би всъщност тя изобщо не ги бе познавала.

Мобилният й телефон иззвъня, откъсвайки я от спомените й. Ариа се стресна и го изпусна върху купчината мръсни тениски, който се канеше да пере. Тя се наведе и го грабна.

— Здрасти — рече момчешки глас от другата страна. — Обажда се Шон.

— О! — възкликна Ариа. — Как си?

— Горе-долу. Току-що се върнах от един мач. Какво ще правиш довечера?

Ариа подскочи от радост.

— Ъъъ, всъщност нищо.

— Искаш ли да излезем?

Тя чу ново дрънчене на долния етаж. След това гласа на баща й. „Излизам“. Входната врата се затвори. Той дори не остана да вечеря с тях. Отново.

Тя вдигна телефона към ухото си.

— Какво ще кажеш да излезем още сега?

* * *

Шон спря аудито си на един пуст паркинг и поведе Ариа по дигата. От лявата им страна се издигаше мрежеста ограда, а от дясно надолу се спускаше пътека. Над главите им преминаваха влаковите релси, а в нозете им се простираше целият Роузууд.

— Двамата с брат ми открихме това местенце преди много години — обясни Шон.

Той просна кашмирения си пуловер на тревата и с жест я покани да седне. След това извади едно хромирана манерка от раницата си и й я подаде.

— Искаш ли?

През тесния процеп на капака Ариа подуши „Капитан Морган“.

Отпи една голяма глътка и след това го погледна дяволито. Лицето му бе като изваяно, а дрехите му стояха идеално, но около него не витаеше онази типична за всички роузуудски момчета самоувереност: Аз съм готин и го знам.

— Често ли идваш тук? — попита тя.

Шон сви рамене и седна до нея.

— Не често. Но понякога.

Ариа предполагаше, че Шон и тайфата му от типични роузуудски момчета купонясват по цяла нощ по заведенията в града или пък отмъкват бирата на бащите си от хладилника и по цяла нощ се наливат и играят на конзолата за игри Плейстешън. И нощта им естествено завършваше с накисване в джакузи с гореща вода. Почти всички в Роузууд имаха джакузи в задния си двор.

* * *

Светлините на града мигаха под тях. Ариа можеше да види кулата на „Холис“, която нощем се обливаше в бяла светлина.

— Това е невероятно — въздъхна тя. — Не мога да повярвам, че не съм открила това място досега.

— Преди живеехме недалеч оттук — усмихна се Шон. — С брат ми сме пребродили всичките гори с велосипеди. Освен това идвахме тук, за да си играем на „Вещицата Блеър“.

— Вещицата Блеър? — повтори Ариа.

Той кимна.

— След като излезе филма, бяхме обсебени от идеята да си правим собствени филмчета за духове.

— Аз също! — извика Ариа. Тя бе толкова развълнувана, че хвана Шон за ръката, после бързо се отдръпна. — Само че аз снимах моите в задния двор.

— Пазиш ли клиповете все още? — попита Шон.

— Да. Ами ти?

— Аха. — Шон замълча. — Може някой ден да дойдеш да ги видиш.

— С удоволствие. — Тя се усмихна. Шон беше започнал да й напомня за сандвича крок-мосю, който си бе поръчала в Ница. На пръв поглед той приличаше на най-обикновено парче печено сирене, нарязано във формички, нищо особено. Но щом го опита се оказа, че сиренето е Бри, а отдолу са скрити нарязани гъбки портабело. В него имаше много повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

Шон се надигна и се облегна на лакът.

— Веднъж двамата с брат ми дойдохме тук и заварихме двама да правят секс.

— Наистина ли? — изхили се Ариа.

Шон взе манерката от ръката й.

— Да. И те толкова се бяха залисали, че изобщо не ни видяха. Аз тръгнах много бавно да отстъпвам назад, но се спънах в някакви камъни. Те направо откачиха.

— Няма начин — потрепери тя. — Боже, сигурно са се чувствали ужасно.

Шон я смушка в ръката.

— Ти какво, никога ли не си го правила на открито?

Ариа извърна поглед.

— Никога.

За момент настъпи тишина. Ариа не бе сигурна как се чувства. Неспокойна, донякъде. Но също и… малко възбудена. Имаше усещането, че нещо ще се случи.

— Помниш ли онази тайна, която ми сподели в колата? — попита тя. — Че не искаш да бъдеш девствен повече?

— Да.

— Защо… Защо си мислиш, че го искаш?

Шон се обърна по гръб и се облегна на лакти.

— Започнах да ходя в Клуб „Д“ защото всички бързаха да правят секс, а аз исках да разбера защо хората от клуба са решили да се въздържат.

— И какво?

— Ами мисля, че повечето от тях се страхуват. Но освен това мисля, че търсят и подходящия човек. Някой, с когото могат да бъдат напълно откровени и да не се преструват.

Той замълча. Ариа обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите. Искаше й се — поне малко — Шон да каже: „И, Ариа, мисля, че ти си подходящият човек“. Тя въздъхна.

— Аз правих секс, веднъж.

Шон остави манерката на тревата и я погледна.

— В Исландия, една година, след като се преместихме там — продължи тя. Чувстваше се много странно, че говори за това. — Имаше едно момче, което харесвах. Оскар. Той го искаше, аз също, но… не знам. — Тя отметна бретона от очите си. — Не го обичах — каза тя и след кратка пауза добави: — Ти си първият човек, на когото разказвам за това.

Известно време мълчаха. Ариа усещаше, как сърцето й лудо бие в гърдите. Някъде долу някой си правеше барбекю; тя долавяше миризмата на въглища и бургери. Чу Шон да преглъща и да сменя позата си, като се приближи малко към нея. Тя също се премести към него, чувствайки се доста нервна.

— Ела с мен на Кума Лиса — изтърси Шон.

Ариа вдигна глава.

— К-кума Лиса?

— На благотворителния бал? Обличаш се официално? Танцуваш?

Тя примигна.

— Знам какво е Кума Лиса.

— Освен ако не си решила да отидеш с някой друг. Разбира се, ще отидем като приятели.

Ариа усети лек пристъп на разочарование когато той използва думата приятели. Секунди преди това си бе помислила, че ще се целунат.

— Никого ли не си поканил още?

— Не. Затова каня теб.

Ариа му хвърли един бърз поглед. Очите й все се насочваха към малката трапчинка на брадичката му. Али наричаше такива брадички „задничета“, но всъщност бяха много сладки.

— Ами добре.

— Страхотно — ухили се Шон. Ариа му върна усмивката. Само че… Нещо я накара да клюмне. Давам ти срок до полунощ в събота вечер, Пепеляшке. В противен случай… Събота беше утре.

Шон забеляза изражението на лицето й.

— Какво има?

Ариа преглътна. Усещаше в устата си вкуса на рома.

— Вчера срещнах жената, с която баща ми се заиграва. Беше донякъде случайно. — Тя си пое дълбоко дъх. — Или може би съвсем не беше случайно. Исках да я питам какво става, но просто не можех. Боя се, че майка ми просто ще… ще ги хване някой ден. — Очите й се насълзиха. — Не искам семейството ми да се разпадне.

Шон я прегърна, за да я успокои.

— Защо не се опиташ отново да поговориш с нея?

— Не знам. — Тя погледна ръцете си. Те трепереха. — Бях си подготвила цяла реч за срещата с нея. Просто исках да знае как се чувствам. — Тя се облегна назад и погледна към небето, сякаш очакваше някакъв отговор от вселената. — Но може това е много глупава идея.

— Не е. Аз ще дойда с теб. За морална подкрепа.

Тя го погледна.

— Ти… Наистина ли?

Шон погледна надолу, над дърветата.

— Дори още сега, ако искаш.

Ариа бързо поклати глава.

— Сега не мога. Оставих, ъъъ, листа с написаното в чекмеджето.

Шон сви рамене.

— Не си ли спомняш какво си искала да кажеш?

— Ами помня — тихо каза Ариа. Тя също погледна към дърветата. — Всъщност изобщо не е далече. Тя живее точно зад хълма. В стария „Холис“. — Беше открила адреса й в Гугъл Ърт.

— Хайде, да тръгваме. — Шон протегна ръка. Преди да успее да го обмисли, те вече слизаха по хълма покрай колата му.

Прекосиха улицата и навлязоха в стария „Холис“, студентското градче, пълно с рушащи се, призрачни викториански къщи. Стари фолксвагени, волвота и сааби бяха наредени край тротоара. За петък вечер кварталът бе абсолютно празен. Може би имаше някакво голямо празненство в „Холис“. Ариа се зачуди дали Мередит изобщо ще си бъде вкъщи; някак си й се искаше да я няма.

Някъде по средата Али се спря до розова къща, с чифт маратонки, които се проветряваха на верандата и нещо, което приличаше на пенис, нарисувано с тебешир на пътя пред нея. Това бе единственото, което подсказваше, че тук живее Мередит.

— Мисля, че е тази.

— Искаш ли да почакам тук? — прошепна Шон.

Ариа навлече пуловера си. Изведнъж й се стори, че е адски студено.

— Така мисля. — Изведнъж тя хвана ръката на Шон. — Не мога да го направя.

— Разбира се, че можеш. — Шон постави ръце на раменете й. — Ще те чакам точно тук. Нищо няма да ти се случи. Обещавам.

Ариа усети прилив на благодарност. Той беше толкова… мил. Тя се наведе и леко го целуна по устните; докато се отдръпваше, той стоеше зашеметен.

— Благодаря ти — рече тя.

После бавно тръгна към почупените стълби, а ромът пулсираше във вените й. Тя бе изпила три четвърти от манерката на Шон, а той бе отпил само няколко джентълменски глътки. Когато натисна звънеца, тя се облегна на една от колоните, за да стои по-стабилно. Нощта не бе особено подходяща да обува сандалите на висок ток, които си беше взела в Италия.

Мередит отвори вратата. Беше облечена с хавлиени шорти и бяла тениска с щампа на банан — това бе корицата на някакъв стар албум, Ариа просто не можеше да си спомни кой. Тази вечер Мередит изглеждаше по-голяма. Не чак толкова гъвкава и по-мускулеста, също като ония яки мацки от сериала „Момичета с ролери“. Ариа се почувства съвсем хилава.

Изведнъж очите на Мередит се проясниха. Беше я познала.

— Алисън, нали?

— Всъщност казвам се Ариа. Ариа Монтгомъри. Дъщеря съм на Байрън Монтгомъри. Наясно съм с всичко, което става тук. И искам то да спре.

Очите на Мередит се разшириха. Тя си пое дълбоко въздух, след което шумно издиша през носа. Ариа очакваше всеки момент от носа й да блъвне драконски огън.

— Значи искаш, а?

— Точно така. — Ариа се поколеба, осъзнавайки, че думите от речта й се сливат в главата й. Точно тъй! А и сърцето й биеше толкова силно, че тя нямаше да се изненада, ако кожата й пулсираше.

Мередит вдигна вежди.

— Не е твоя работа. — Тя надникна през вратата и се огледа подозрително. — Как разбра къде живея?

— Виж, така разрушаваш всичко — възмути се Ариа. — И аз просто искам да спреш. Ясно ли е? Искам да кажа… Така нараняваш всички. Той все още е женен… и има семейство.

Ариа усети как гласът й изтънява и идеално измислената реч се изплъзва от съзнанието й.

Мередит скръсти ръце на гърдите си.

— Наясно съм с това — отговори тя, като тръгна да затваря вратата. — И съжалявам. Наистина. Но ние сме влюбени.