Сара Шепард
Око за око (25)

24.
250 долара ти осигуряват вечеря, танци… и предупреждение

Балът се провеждаше в „Кингмън Хол“, старо английско провинциално имение, построено от мъжа, който бе изобретил някаква ултрамодерна доячна машина около хиляда и деветстотната година. В четвърти клас, когато учиха за имението в часа по история на Пенсилвания, Емили я кръсти „Имението Му“.

Докато момичето на входа проверяваше поканите им, Емили се огледа. В предния двор на къщата имаше градина във формата на лабиринт. От арките на величествената фасада злобно надничаха статуи на гаргойли. Пред нея бе разпъната тентата, където всъщност щеше да се проведе балът. Тя бе осветена от цветни лампиони и пълна с народ.

— Уха — Тоби вървеше след нея. Край тях преминаваха красиви момичета и се отправяха към тентата, облечени с претенциозни, ръчно ушити рокли и носещи в ръце обсипани със скъпоценни камъни чантички. Емили погледна към собствената си рокля — семплата розова тясна рокля без презрамки, която Каролин бе носила на бала миналата година. Сама си беше направила прическа и се бе заляла със свръхженствения парфюм „Лавли“ на Каролин, който я караше да киха. За пръв път от доста време си бе сложила обеци, като насила ги беше напъхала в позарасналите дупки на ушите си. Въпреки всичко това, в сравнение с другите тя се чувстваше съвсем безлична.

Предишния ден, когато Емили се бе обадила на Тоби, за да го покани на бала, той прозвуча наистина изненадано — но бе страшно развълнуван. Тя също се чувстваше странно. Щяха да отидат на бала, да се целунат отново и кой знае? Може да станат гаджета. След време можеше да посетят Джена в училището й във Филаделфия и Емили по някакъв начин щеше да й се реваншира. Щеше да се грижи за следващото куче-водач на Джена, щеше да й чете всички книги, които още не бяха издадени на Брайловата азбука, а може би след време щеше да й признае за собственото си участие в инцидента.

А можеше и да не го направи.

Само че сега, след като вече беше на бала, нещо не й се струваше както трябва. Продължаваха да я обливат студени и горещи вълни, а стомахът й продължаваше да се свива от болка. Ръката на Тоби й се струваше твърде грапава, тя бе твърде нервна, по пътя насам едва размениха по някоя дума. Самият бал изобщо не й подейства успокояващо; всички бяха толкова надути и самоуверени. Освен това Емили бе сигурна, че някой я следи. И тя се взираше във всяка гримирана и напудрена момичешка физиономия и във всяко избръснато красиво момчешко лице, и се чудеше: Ти ли си А?

— Усмивка! — Една светкавица проблесна в лицето на Емили и тя тихичко изписка. Когато петната пред погледа й изчезнаха, тя видя една ухилена русокоса девойка в яркочервена рокля, с прес-карта на дясната гърда и дигитален фотоапарат, който висеше на рамото й.

— Просто правя снимки за „Филаделфия инкуайрър“ — обясни тя. — Искаш ли отново да опитаме, този път без шашнатото изражение?

Емили улови ръката на Тоби и се опита да изглежда щастлива, само че всъщност се получи доста болезнена гримаса.

След като фотографката се изнесе, Тоби се обърна към Емили.

— Да не би нещо да не е наред? Преди изглеждаше доста спокойна пред фотоапарата.

Емили се дръпна.

— Кога си ме виждал пред фотоапарат?

— На срещата на Роузууд и Тейт — напомни й Тоби. — Онова побърканото хлапе, което прави годишника?

— А, да, вярно — отдъхна си Емили.

Тоби проследи с поглед една сервитьорка, която обикаляше наоколо, носейки поднос с питиета.

— Значи в тези среди се движиш.

— Бога ми, не! — рече Емили. — Никога през живота си не съм била на подобно събиране.

Той се огледа.

— Всички изглеждат толкова… толкова изкуствени. Преди време изпитвах огромното желание да избия повечето от тях.

Емили изпита странно усещане. Почувства се по същия начин, както когато се свести на задната седалка в колата на Тоби. Той се ухили когато забеляза изражението й.

— Не буквално — и стисна ръката й. — Ти си много по-красива от всички момичета тук.

Емили се изчерви. Само че установи, че след като Тоби изрече тези думи и когато я докосна, не я заляха топли вълни. А трябваше. Тоби изглеждаше страхотно. Дори красив, всъщност, със своя черен костюм и черни половинки, с коса, опъната назад, и разкриваща ъгловатото му лице с квадратна челюст. Всички момичета го заглеждаха. Когато той се появи на вратата й, дори свитата Каролин изписка:

— Колко е сладък!

Но когато я държеше за ръка, колкото и да й се искаше да почувства нещо, то така и не се появяваше. Все едно се държеше за ръце със сестра си.

* * *

Емили се опита да се отпусне. Двамата с Тоби се добраха до тентата, взеха си две пина колади и се присъединиха към танцуващите на дансинга. Само шепа момичета се опитваха да танцуват по онзи супер-секси-с-ръце-над-главата начин, сякаш искаха да кажат „Глася се да участвам в шоу по МТВ“. Почти всички останали просто скачаха наоколо и припяваха на Мадона. Техниците подготвяха една караоке машина в ъгъла, а момичетата си правеха списък на песните, които искаха да пеят.

Емили напусна тентата и се запъти към тоалетната, като премина през осветената със свещи алея, павирана с розови плочки. Край нея минаваха момичета, хванати за ръце, които си шепнеха разни неща и се смееха. Емили дискретно опипа гърдите си. Досега не беше носила рокля без презрамки и беше убедена, че в един момент тя ще се свлече и ще разкрие гърдите й пред света.

— Искаш ли да ти гледам?

Емили вдигна глава. Една тъмнокоса жена, облечена с копринена рокля с индийски мотиви, бе седнала до малка маса под огромен портрет на Хорас Кингман, самият изобретател на доячната машина. Бе нанизала цял тон гривни на лявата си ръка, а точно под гърлото й бе закачена голяма брошка във формата на змия. До нея лежеше тесте карти, а на таблото пред нея се четеше малък знак: ВЪЛШЕБСТВОТО НА ТАРО.

— Няма нужда — рече Емили. Гледачката на таро бе седнала толкова на открито — пред очите на всички, насред алеята.

Жената я посочи с дългия си, лакиран показалец.

— Напротив, имаш. Тази вечер ще ти се случи нещо. Нещо, което ще промени живота ти.

Емили се вцепени.

— На мен?

— Да, на теб. А момчето, с което си дошла? Ти не го искаш. Трябва да отидеш при човека, когото наистина обичаш.

Челюстта на Емили увисна от изненада и съзнанието й препусна.

Гледачката на таро изглеждаше така, сякаш се кани да каже още нещо, но Наоми Циглър профуча край Емили и седна на масата.

— Ти беше тук и миналата година — рече тя въодушевено и се облегна на лактите си. — И направо ми позна всичко!

Емили си тръгна, а главата й пламтеше. Нещо щеше да й се случи тая вечер? Нещо… което щеше да промени живота й? Може би Бен щеше да разкаже на всички. Или пък Мая щеше да разкаже на всички. Щеше да им покаже онези снимки. Или пък А бе казал на Тоби… за Джена. Можеше да бъде всичко.

Емили наплиска лицето си със студена вода и излезе от тоалетната. Докато се връщаше в тъмното към тентата, тя се сблъска с някого. Щом видя кой е, тя веднага се напрегна.

— Здрасти — рече отчетливо Бен с ужким приятелски глас. Той бе облечен с тъмносив костюм и бе закичен с малка бяла гардения на ревера.

— 3-здрасти — заекна Емили. — Мислех, че няма да идваш на бала.

— Аз си мислех същото за теб — Бен се наведе към нея. — Приятелят ти ми харесва. — Той изрече думата „приятел“ имитирайки кавички във въздуха. — Видях те вчера с него на срещата с „Тейт“. Колко трябваше да му платиш, за да дойде с теб тук?

Емили прелетя край него. Хукна надолу по сенчестата алея, нищо че това не бе най-подходящото място да се опитва да бяга на токчета. Стъпките на Бен отекнаха зад гърба й.

— Защо бягаш? — пропя той.

— Остави ме на мира. — Тя не се обърна.

— Този пич да не ти е бодигард? Първо те защитава в басейна, сега тука. Само че къде е той сега? Или си го наела само да влезе с теб, така че никой да не си помисли, че си лесбийка? — Бен тихо се изхили.

— Ха-ха — Емили се обърна с лице към него. — Много смешно.

— Така ли? — Бен я притисна към стената. Без грам усилие. Хвана я за китките, изви ръцете й отзад и притисна тялото си към нейното. — И това ли ти е смешно?

Ръцете на Бен бяха силни, а тялото му тежко.

На няколко крачки от тях няколко гимназисти се бяха запътили към тоалетната. Не ги ли виждаха?

— Престани — рече Емили.

Грубата му ръка се протегна към ръба на роклята й. Той сграбчи коляното й и плъзна ръка нагоре по крака й.

— Просто ми кажи, че това ти харесва — прошепна той в ухото й. — Или ще разкажа на всички, че си обратна.

Очите на Емили се насълзиха.

— Бен — прошепна тя, като стисна краката си. — Не съм обратна.

— Тогава кажи, че ти харесва — измуча Бен. Ръката му стисна голото й бедро.

Той се приближаваше все повече към бельото й. Докато излизаха заедно, не бяха стигнали дори до там. Емили прехапа устната си толкова силно, че бе сигурна, че е потекла кръв. Беше готова да се предаде и да му каже, че й харесва, само и само той да спре, но я изпълни гняв. Нека Бен си мисли каквото иска. Нека разкаже на цялото училище. Но няма начин да му позволи да й причинява това.

Тя се облегна на стената за опора. След това вдигна коляно и го изрита между краката. Силно.

— Ох! — Бен отстъпи, като се държеше за слабините. От устата му се разнесе тънък, бебешки вой. — Какво направи… — изпъшка той.

Емили приглади роклята си.

— Стой далеч от мен. — Гневът нахлуваше през вените й като наркотик. — Кълна се в Бога!

Бен се запрепъва назад и се блъсна в отсрещната стена. Коленете му се подгънаха и той се свлече на земята.

— Лош, много лош ход.

— Няма значение — рече Емили, след това се обърна и си тръгна. Вървеше с широки, бързи, уверени крачки. Нямаше да му позволи да разбере колко е разстроена. Че бе на косъм да избухне в плач.

— Хей — някой леко я хвана за ръката. Когато погледът й се фокусира, тя разбра, че това е Мая.

— Видях всичко — прошепна Мая, като кимна към Бен, който продължаваше да седи свит на земята. — Добре ли си?

— Да — бързо каза Емили. Но гласът й се счупи. Опита се да продължи, но не успя. Облегна се на стената и покри лицето си с ръце. Може би ако преброи до десет, ще успее да го преодолее. Едно… две… три…

Мая докосна ръката й.

— Съжалявам, Ем.

— Недей — успя да изрече Емили, скрила лице в ръцете си. Осем… девет… десет. Тя ги свали и се изправи.

— Добре съм.

Замълча за малко, като оглеждаше роклята тип „гейша“ в цвят на слонова кост на Мая. Изглеждаше много по-красива от всичките руси клонинги на Шанел, които бе видяла по пътя насам. Тя прокара ръце по собствената си рокля, като се чудеше дали Мая също я оглежда.

— Аз… Май е време да се връщам при приятеля си — промърмори Емили.

Мая отстъпи леко встрани. Само че Емили не можеше да помръдне.

— Преди да тръгнеш искам да ти кажа една тайна — каза Мая.

Емили се приближи и Мая се наведе към ухото й. Устните й не го докоснаха, но бяха толкова близко. По гърба на Емили пробягаха тръпки и тя усети, че е ускорила дишането си. Не беше редно да реагира по този начин, но просто… нищо… не можеше да направи.

Върви при онзи, когото наистина обичаш.

— Ще те чакам — прошепна Мая е малко тъжен и много секси глас. — Колкото и време да е нужно.