Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (9)

1

Ан Фай Уа се събуди стреснато и бързо седна в леглото. Звънецът на входната врата звънеше високо и настойчиво.

Опипом намери копчето на нощната лампа, запали я и погледна портативния часовник под нея. Беше пет без двайсет.

Бадемовите й очи се разшириха тревожно и тя разбуди Сам Уейд от дебелашкия му сън, като заби дълбоко пръста си в месестата му ръка.

Сам сънливо изруга, после повдигна глава и запремигва към нея.

— Какво има? Какво по дяволите…?

Тогава и той чу продължителното звънене и седна, изведнъж разсънен и тревожен.

— Какво е това?

— Някой звъни на входната врата — каза Ан Фай Уа.

— Аз нямам нищо общо с тази работа — каза Уейд, но настойчивото, продължително звънене го разтревожи. Дали пък това момиче нямаше любовник или съпруг? Дали това не беше някакъв капан? Започна да се проклина, че бе останал да прекара нощта с нея. И без това цялата работа се бе оказала пълна нула: тя бе страстна, колкото чувал с ориз. — Колко е часът?

Ан Фай Уа му каза, измъквайки се от леглото. Гола, тя изглеждаше измамно красива, но Уейд бе твърде разтревожен, за да я погледне дори.

— Ще се разбуди целият блок — каза тя, като се заметна с копринена роба. — Моля те, ела с мен.

— Дяволите да го вземат — каза Уейд. — Стой си тук!

Но тя вече бе прекосила стаята и след миг колебание изчезна в дневната.

Ругаейки, Уейд се измъкна от леглото и си обу панталоните. Огледа се диво за нещо, което би могъл да използва като оръжие, но не намери нищо, което би могло да свърши такава работа. Тъкмо си навличаше ризата, когато звънецът внезапно престана да звъни.

Като си напъха ризата в панталоните, той се промъкна на пръсти до вратата и се ослуша.

Чуваше се мъжки глас, след това Ан Фай Уа каза нещо и последва дълга пауза.

Боже господи! — помисли си той, тя е пуснала този идиот да влезе!

Тъкмо си нахлузваше обувките, когато вратата на спалнята се отвори и влезе Ан Фай Уа. Лицето й бе замръзнало в толкова яростно изражение, че Уейд потръпна.

— Какво има? — попита той пресипнало и се дръпна встрани от нея.

— Полиция! — просъска тя и за момент му се стори, че ще му издере очите. — Тебе търсят!

— Полиция? — заекна той, стана му горещо, след това студено. — Мене?

С гневен жест тя му посочи вратата.

— Махай се оттук!

Полиция! — помисли си той. Не могат да ме приберат задето съм спал с китайка, нали така? Чавка ли ми изпи акъла, че дойдох тук? Такава смрад ще се надигне!

Той мина край нея и влезе в дневната, а тя затръшна вратата зад него. Бе очаквал да намери стаята, пълна с полицаи в бели униформи и затова самотното дребно човече, което пристъпваше извинително от крак на крак в средата на килима му се стори направо смешно и жалко.

Човечето бе съвсем ниско и слабо, облечено в протрити дрехи. Кафеникавото му лице бе с типично виетнамски черти. Прическата му беше лоша имитация на моряшко подстригване. Обувките му бяха прашни, бялата му риза — мръсна, а винената му вратовръзка бе разнищена от непрестанно завързване и отвързване на възела.

Уейд го загледа упорито, докато той прокарваше пръсти през рошавата си коса. Сигурно си даваше сметка, че изглежда направо ужасно. Изобщо рядко изглеждаше добре, освен когато си вземеше душ и се избръснеше.

— Господин Уейд? — попита вежливо човечето.

— Да — каза Уейд. — Кой сте вие? Какво искате?

— Аз съм инспектор Нгок-Лин от Службата за сигурност. Моля да ме извините за това посещение, но въпросът е много спешен.

Службата за сигурност! — помисли си Уейд. Това го стресна. Трябва да е нещо сериозно. За да скрие тревогата си, той се приближи до малката масичка и си взе една от цигарите на Ан Фай Уа.

— А вие откъде знаете, че съм тук? — попита той.

Инспекторът извинително махна с ръка.

— Един от моите хора снощи ви е видял с тази китайка. След като не ви открих у вас, дойдох тук.

Проклети жълти шпиони! — помисли си Уейд. — Човек не може да се изсекне, без те да го разберат.

— Е, какво искате? — попита той и яростно погледна към инспектора.

— Колата ви е била открадната.

Уейд усети как кръвта му нахлува в главата. Толкова се ядоса, че бе готов да сграбчи дребосъка за гърлото и да го изхвърли през прозореца.

— Да не искате да кажете, че сте дошли тук да ме разбудите и да ми кажете това? — ревна той. — Дяволите да ви вземат! Ще напиша рапорт срещу вас за тази работа! Аз ще… Аз ще…

— Колата е намерена разбита на пътя за Бен Хоа — каза тихо инспекторът.

— Моята кола? — Уейд го зяпна тъпо. Цялата му ярост изчезна така, както въздухът излиза със свистене от пробит балон. — Разбита?

— Така е — каза инспекторът, плоските му черни очи не се откъсваха от лицето на Уейд.

Проклетникът Джафи! — помисли си Уейд. — Да ми удари колата! Трябва съвсем да съм изкукуригал, дето му дадох колата си!

— Не сте се ориентирали правилно — каза той ядосано. — Дадох колата си на един мой приятел. Къде се намира колата? Ще я прибера днес по някое време. — Изведнъж през главата му мина мисъл, от която изтръпна. — Да не би някой да е ранен?

— В колата не е имало никой — каза инспекторът. — Била е изоставена.

Исусе Христе! — помисли си Уейд и го обхвана нова вълна на ярост. Кучият му син ми блъсва колата, а след това изчезва. Дори не ми се обажда по телефона да ме предупреди!

— В този момент не мога да направя нищо — каза той. — Не и по това време на денонощието. Не очаквате това от мен, нали?

— И на кого сте дали колата си, господин Уейд?

Уейд го изгледа намръщено.

— Това изобщо не ви влиза в работата. Мога да давам колата си на когото си пожелая.

— Случило се е сериозно произшествие, за което никой не е докладвал. Това е сериозно провинение, господин Уейд.

Факт, помисли си Уейд. Всички членове на дипломатическия корпус бяха предупредени, че всяко нарушение на правилата за движение, ако не бъде докладвано, ще се смята за сериозно провинение. Той злобно си помисли: пада му се на този гадняр, разбива ми колата, а след това изчезва! Направо ще го сдъвчат!

— Дадох я на Стийв Джафи — и той каза адреса на Джафи.

— Благодаря ви, господин Уейд — отвърна инспекторът и записа адреса в бележника си. — Много съжалявам, че трябваше да ви обезпокоя. Може би по-късно пак ще се наложи да ви се обадя. Мога ли да ви потърся в посолството?

— О, разбира се — изръмжа Уейд, — но не преди десет и половина и не се опитвайте да ме въвлечете в това! Просто дадох колата си на един приятел. И ако Джафи е бил такъв балама, че да направи катастрофа, вие не можете да обвините мен.

— Мога ли да ви попитам защо сте му дали колата си, господин Уейд?

— Защото неговата собствена се повредила, а той трябваше да иде до летището.

Черните очи, който се бяха впили напрегнато в него, леко просветнаха.

— Летището? Сигурен ли сте, господин Уейд?

— Така каза.

— Катастрофата е станала на пътя за Бен Хоа. Както знаете, това е точно в обратна посока. Уейд нервно се раздвижи.

— Предавам ви това, което той ми каза!

— Имаше ли някой с него?

Уейд бе напълно убеден, че съвсем не бе работа на Сайгонската полиция дали Джафи е бил с момиче или не. Той се зарече да не им дава никаква информация, която няма пряко отношение към произшествието.

— Откъде да зная, може колата да е била пълна с китайци.

Черните очички пак проблеснаха.

— Имало ли е наистина китайци с него, господин Уейд?

— Изобщо не зная имало ли е, нямало ли е, и пет пари не давам.

— Значи е имало някой с него?

— Казах ви, че не зная! Писна ми от тази работа! Искам да си легна!

Инспекторът се поклони.

— Разбирам. Много съжалявам, че ви обезпокоих. Ще се видим по-късно през деня. Благодаря ви за съдействието — и той се обърна и излезе от стаята.

Като чу да се хлопва външната врата, Уейд облекчено въздъхна. Тръгна към спалнята. Ан Фай Уа стоеше на вратата и яростно го гледаше.

— Влачиш полиция в къщата ми! — каза тя злобно. — Повече кракът ти да не е стъпил тук! Изчезвай!

— Да не мислиш, че много ми се иска кракът ми да стъпва тук? — изръмжа Уейд. — Ти какво си въобразяваш, жълта измамнице!

Тя започна да му крещи обидни думи, ту на китайски, ту на френски, но Уейд бе твърде уморен и ядосан, за да й обърне някакво внимание. Той мина край нея, влезе в спалнята, взе си сакото и докато тя продължаваше да крещи, напусна апартамента.

Когато излезе на улицата, разбра, че ще му се наложи да се прибере пеш. Когато накрая стигна до дома си, откри, че Ан Фай Уа бе откраднала всички пари от портфейла му.

Определено нощта се бе оказала ужасна.