Джеймс Хадли Чейс
Лотос за мис Куон (30)

3

Чарли Ли стоеше на вратата към кабинета на брат си и с невярващ поглед гледаше към мъртвото тяло на Блеки пред отворения сейф.

Трябваше да минат няколко минути, преди да се насили да влезе в стаята. Затвори вратата, заключи я и отиде до брат си, за да се увери, че мъртъв.

От шока се почувства слаб и състарен. Отиде до бюрото и седна. Зарови лице в ръцете си и заплака. Блеки бе част от живота му. Изведнъж се почувства сам и беззащитен. Не можеше да си представи бъдещето без брат си.

След известно време се съвзе от шока. Изведнъж си даде сметка, че сега, когато Блеки е мъртъв, нямаше да има нужда да дели с никого двата милиона щатски долара и с такава сума можеше да посрещне бъдещето и без брат си.

Стана и отиде до сейфа. Надникна в него. Видя пистолета и го взе. От един бърз поглед разбра, че единият милион пиастри липсва. Някой крадец сигурно бе убил Блеки и бе откраднал парите, помисли си той и реши, че няма смисъл да губи време, като се вайка над загубите.

Сега всичко вървеше наопаки. Бе разговарял с вуйчото на Нан и той му каза, че Нан е арестувана и отведена на разпит в Службата за сигурност. Тази информация го бе разтревожила и той бе побързал да се върне, за да предупреди брат си, че не само скривалището на Джафи бе в опасност, но бе напълно възможно всеки момент да арестуват самия Блеки. Чарли не се съмняваше, че като започнат да я измъчват, Нан ще ги издаде всички.

Все още имаше някакъв шанс да вземе диамантите, ако действаше бързо. Да вземе колата на Блеки и да замине незабавно за Тудомо. Щеше да отведе Джафи на определеното за кацане място. Там щяха да изчакат пристигането на хеликоптера. Беше сигурен, че ще е фатално да каже на Джафи, че Нан е била арестувана. Можеше да каже, че Блеки ще я доведе по-късно. Когато пристигнеше хеликоптерът, щеше да се опита да убеди Джафи да замине. Ако той не искаше да замине без момичето, щеше да се наложи да го убие.

Чарли прибра пистолета в куфарчето си. Поради дългия заглушител не можеше да го сложи в джоба.

Спря, за да погледне още веднъж тялото на брат си. Стана му мъчно, като си помисли как Ю-Лан ще го намери, но не посмя да остане, за да я изчака. Каза си, че ще й пише от Хонконг и така се опита да успокои съвестта си. Щеше да я покани да иде да живее при него.

Като стискаше куфарчето си под мишница, той излезе от клуба и се запъти към мястото, където бе паркирана колата на Блеки. Погледна към полицейската кола на улицата. Двамата детективи му хвърлиха по един безразличен поглед и продължиха да четат вестниците си. Почуди се дали ще го последват, но като запали колата, забеляза, че черният Ситроен не се помръдва.

Стигна в Тудомо след пет часа. Паркира колата край фабриката за лакови изделия и се приближи до малката дървена къща.

Джафи го видя през прозореца. Чарли доста приличаше на брат си и Джафи го позна.

Какво прави тук по това време? — почуди се Джафи. — Дали нещо не се е изпортило? Дали не се променят плановете?

Дядото на Нан бе излязъл и Джафи бе сам в къщата. Той се спусна бързо по стълбите и отвори вратата.

Чарли влезе, като леко се поклони на Джафи.

— Аз съм Чарли Ли — каза той. — Блеки сигурно ти е казал за мен?

— Да. Защо си тук? Да не би нещо да се е провалило?

— Не е безвъзвратно провалено — каза Чарли. По пътя към Тудомо той бе репетирал много старателно всички лъжи. — Но е много важно веднага да напуснеш тази къща. Блеки е научил чрез един приятел от Службата за сигурност, че скривалището ти вече е известно. Полицията е на път да те арестува.

Джафи замръзна.

— Как разбрахте?

— По-късно ще ти обясня всичко — каза Чарли. — Трябва да заминеш незабавно. Нямаш нито минутка за губене.

— Къде е Нан? — попита Джафи.

— Тя е в безопасност. Блеки се грижи за нея. Ще дойдат при нас след няколко часа. Ако искаш да вземеш нещо със себе си, приготви го. Колата е тук. Трябва веднага да заминем.

— Сигурен ли си, че тя е в безопасност?

— Разбира се. Моля те, побързай.

Джафи се поколеба, след това се качи по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Влезе в спалнята и бързо нахвърля нещата си в сака. Пъхна полицейския пистолет под ризата си. Провери дали кутийката с диамантите е в джоба му, след което взе сака си и тръгна към вратата. Спря за миг и се огледа.

На масичката се намираше малкият Буда от слонова кост, който Нан му беше подарила. Джафи се усмихна и отиде да вземе фигурката.

„Тя каза, че докато тази фигурка е у мен, нищо лошо не може да ми се случи. По-добре е да я взема със себе си. Смешно момиченце, което вярва в суеверия, но като цяло е за мое добро.“

Пусна фигурката в джоба на сакото си, след това се върна в коридорчето при Чарли.

— Почакай тук — каза Чарли. — Ще докарам колата пред вратата. Качи се отзад и залегни на пода. Никой не бива да те види.

Докато чакаше Чарли да докара колата, Джафи се опита да успокои тревожното си съзнание и да предвиди последиците от това, че могат да намерят скривалището му.

Дядото на Нан и семейството й сигурно щяха да пострадат.

Какво направих на тези хора? — помисли си Джафи. — Аз съм едно тъпо, егоистично копеле. Дали Нан наистина е в безопасност? Чарли нетърпеливо натисна клаксона на колата. Дори няма да успея да се сбогувам със стареца, помисли си Джафи, след като излезе на горещото слънце. Ако имах поне мъничко кураж, щях да остана тук и да го предупредя да изчезне веднага, щом се върне.

Чарли бе отворил задната врата на колата и махна на Джафи.

— Ела бързо — каза той.

Обзет от чувство на дълбок срам, Джафи се затича надолу по пътеката и бързо влезе в колата. Легна на пода. Чарли захлопна вратата, натисна педала на газта и колата се стрелна напред.

Докато моторът ревеше и ръмжеше по прашния път към Бен Кат, Джафи продължи да мисли за Нан. Все още имаше на разположение пет часа и половина, преди да пристигне хеликоптерът. Много неща можеха да се случат през това време.

Чарли трябваше да спре веднъж или два пъти, за да разгледа картата. Той каза на Джафи, че пистата не е далеч оттук, но вече наближаваше седем часа и почти се стъмваше, когато Чарли най-накрая откри точното място.

Той видя, че мястото е добро и закътано. Дебелата бамбукова ограда се простираше в полукръг около изоставено оризово поле, което бе изгоряло от слънцето и се бе превърнало в спечена маса от тъмна кал, много подходяща за кацане на хеликоптер. Оризовото поле бе скрито от пътя с дървета и храсти. Докато колата се друсаше върху твърдия път, черни и лимоновожълти пеперуди, големи колкото прилепи, излитаха от бамбуковите дървета, а на притъмнялото небе тревожно кръжаха бели чапли. Чарли спря колата и излезе навън. Джафи, чийто крака бяха изтръпнали, а цялото му тяло го болеше и беше сковано от тежкото пътуване, също излезе от колата.

— Трябва да подготвим два големи огъня — каза Чарли. — Пилотът трудно ще открие това място. Когато го чуем да се приближава, ще запалим огньовете.

— Той ще пристигне чак след четири часа — каза Джафи. — Има предостатъчно време. Как полицията откри, че се крия в къщата на стареца?

— Забелязали са те на прозореца — каза Чарли, припомняйки си какво бе казал Йо-Йо на Блеки. — Има обявена награда за този, който даде някаква информация за теб. Селянинът, който те е видял, поискал наградата.

Джафи се прокле за собствената си небрежност.

— А ти как разбра всичко това? — продължи той.

— Блеки има добър приятел в Главната квартира на Службата за сигурност — излъга Чарли.

— Какво ще правят със стареца?

— Не се безпокой за него. Нищо няма да му направят. Вестникът, в който е публикувана обявата за наградата, не се продава в Тудомо. Откъде би могъл да знае, че полицията те търси?

Джафи леко се поотпусна. Това бе новината, която искаше да чуе, затова толкова лесно я прие за чиста монета.

— А Нан? Къде е тя?

— Тя е в безопасност — каза Чарли. — Сега е при Блеки. Когато се стъмни, Блеки ще я доведе тук. — Той се поотдалечи. — Трябва да съберем дърва за огъня.

Двамата мъже се разделиха и започнаха да събират съчки и суха трева.

Докато се занимаваше с подготовката на огъня, Чарли се чудеше дали ще успее да убеди американеца да замине без Нан. Бе рисковано. Можеше да откаже. Чарли осъзна, че за него ще бъде по-безопасно да го убие, преди хеликоптерът да пристигне. Не можеше да го убие, ако Уоткинс е тук. Уоткинс щеше да го изнудва до края на живота му.

Той погледна през оризовото поле към мястото, където работеше Джафи. Масивната фигура на американеца се открояваше на фона на потъмняващото небе.

Чарли реши, че трябва да изчака, докато се стъмни окончателно. Тогава ще вземе пистолета, ще го скрие така, че да му е под ръка и когато се приближи достатъчно до Джафи, ще го застреля в упор. Ще каже на Уоткинс, че пътникът му е размислил и е решил да не идва. Той ще отиде с Уоткинс до Крати. Утре по това време ще бъде в пълна безопасност в Хонконг с диаманти на стойност два милиона долара.

Доволен бе, че трябва да се занимава с подготовката на огъня. Това го отвличаше от мисълта за Джафи. Беше осем часът и няколко минути, когато двамата мъже завършиха работата си. Бе се стъмнило така, че Чарли едва успя да открие колата. Следеше как Джафи пресича полето по червеното огънче на цигарата му. Отвори вратата на колата и се пресегна към пода и започна да търси куфарчето си, но не можа да го открие. Обзет от внезапна вледеняваща паника, той влезе в колата, запали осветлението на арматурното табло и започна трескаво да оглежда пода, но куфарчето му го нямаше там. Можеше да се закълне, че го е оставил на пода, точно преди да излезе от колата. Може би е изпаднало от колата, докато е излизал. Сигурно е паднало навън! Докато слизаше от колата, Джафи се появи внезапно от тъмнината.

— Защо трябваше да пускаш осветлението? — попита Джафи. — Може да те забележат от пътя.

Чарли почувства как по лицето му се стичат капки студена пот.

— Да — каза той, като се опитваше да успокои гласа си. — Трябваше да помисля за това.

Той предпазливо движеше крака си по земята, опитвайки се да открие куфарчето, но не можа нищо да забележи. Върна се няколко крачки назад и отново започна с крак да опипва земята.

— Кога ще пристигне Нан? — попита Джафи, като заобиколи колата и се доближи до Чарли.

Ами ако американецът се спъне в куфарчето? — помисли Чарли и сърцето му заби толкова силно, че направо се задушаваше. Ако го откриеше и го вземеше, щеше да почувства пистолета през тънката кожа на куфарчето. Той пристъпи напред, и се изпречи пред Джафи, преди той да се пресегне към вратата на колата.

— Тя няма да закъснее — каза Чарли. — Тя ще пристигне тук точно преди единайсет часа.

Джафи погледна часовника си.

— Остават почти три часа. Мисля да седна в колата и да чакам.

— Влез от другата страна — каза Чарли, като пристъпи назад, за да закрие вратата на шофьора. — Там ще се чувстваш много по-удобно.

— Бих искал да пийна едно — каза Джафи, докато заобикаляше вратата към мястото до шофьора. — Това чакане ще продължи цяла проклета вечност.

Чарли се надвеси и бързо претършува тревата с ръце. Бе толкова тъмно, че не можеше нищо да види. Потта се стичаше в очите му. Наведе се под колата и се пресегна, докъдето можеше да стигне, но трескавите му ръце отново не успяха да напипат куфарчето. Тогава той внезапно чу Джафи да казва:

— Хей… какво е това?

С чувство на пълно безсилие, Чарли осъзна, че сигурно е запратил куфарчето някъде в колата и то е паднало върху седалката до шофьора.

Джафи го бе открил.

Той се затича, за да заобиколи колата.

— Това е моето куфарче — каза той, гласът му трепереше от паника. — Дай ми го, моля.

— Почакай малко. — Твърдата нотка в гласа на Джафи накара Чарли да замръзне на мястото си. — Тук има пистолет. За какво пък ти трябва пистолет?

— Той е на пилота — каза отчаяно Чарли. — Беше го дал на заем на Блеки. Аз… аз обещах да му го върна. Мога ли да го получа?

Джафи замръзна от напрежение и подозрение. Отвори куфарчето и извади пистолета. Пръстите му се плъзнаха по дългата цев на заглушителя.

— Може ли да ми го дадеш? — попита Чарли, загубил всякаква надежда.

— Не, аз ще го върна на пилота — каза Джафи. — Не обичам наоколо да се търкалят пистолети. Влизай в колата.

Пристъпвайки мудно, Чарли отвори вратата и влезе. Джафи седна отзад и се отпусна на седалката.

— Стой мирно — каза Джафи. — Ще те наблюдавам.

Чарли за малко да се разплаче от отчаяние. През последните петнайсет години всичко, до което се бе докоснал, се проваляше. Или лошо се справяше с нещата или пък никога не бе имал късмет. Неговото си беше отчайващо лош късмет. Ако не бе изпуснал куфарчето…

— Това е много удобен пистолет за убийство — каза Джафи. — Надявам се, че не си мислил да ме убиеш, нали?

— Такава идея никога не ми е идвала в главата — каза Чарли, като се опитваше да говори с достойнство. — От къде на къде ще искам да те убивам?

— Само стой мирно и не мърдай — каза Джафи. — Ако направиш някакво рязко движение, ще те застрелям право в тила.

Чарли се отпусна на седалката, съвсем без сили. Бе загубил брат си и поради нещастния си късмет бе загубил и пистолета. Нямаше шанс да се противопостави на силата на американеца. Сега вече никога нямаше да може да пипне диамантите. Докато го наблюдаваше, Джафи си играеше с пистолета. Опитваше се да контролира гадния страх, който нарастваше в съзнанието му. Дали Нан наистина бе в безопасност? — продължаваше да се пита той. — Дали тази история за пистолета, който уж принадлежи на пилота, не е лъжа? Ако беше лъжа и този дребен китаец възнамеряваше да го убие, сигурно нещо лошо се бе случило с Нан.

Но какво можеше да направи той, освен да чака, докато тя пристигне. Ами ако не пристигне? Какво ще прави тогава? Какво би могъл да направи? Ако отиде в Сайгон да я търси, ще се озове в гнездото на осите и въпреки това, мисълта да замине без нея, бе непоносима.

Часовете бавно се изнизваха. Нервите на Джафи бяха опънати до краен предел, докато втренчено наблюдаваше стрелките на часовника си. Чарли мълча през цялото време. Сега вече нищо не го вълнуваше. Искаше само да се добере до мъничкия си потискащ апартамент в Хонконг и да забрави за това нещастно приключение.

В единайсет без двайсет, Джафи не издържа и наруши мълчанието.

— Дяволите да те вземат! — внезапно избухна той. — Къде е тя? Защо не идва?

Застрашителният му глас изплаши Чарли до смърт.

— Колко е часът? — попита той плахо.

— Единайсет без двайсет.

Джафи рязко се надвеси напред и притисна цевта на пистолета в тила на Чарли.

— Слушай ме внимателно — каза той гневно. — Мисля, че лъжеш! Мисля, че си планирал да ме убиеш, за да пипнеш диамантите! Какво се е случило с Нан? Ще ти пръсна празната глава, ако не ми кажеш!

Чарли си помисли със свито сърце, че тоя е достатъчно луд, за да го направи, и замръзна от ужас. Когато той осъзнае, че тя изобщо няма да дойде, ще ме убие.

— Тя няма да дойде — каза той с треперещ глас. — Страхувах се да ти го кажа по-рано…

Джафи го удари по бузата с цевта на пистолета. Когато Чарли се сви назад, опитвайки се да защити лицето си с ръце, Джафи изскочи от колата. Захвърли пистолета далеч в тъмнината, след това измъкна Чарли, хвана го за реверите и го разтресе.

— Какво се е случило с нея, мръсно жълто копеле? — изкрещя той. — Кажи ми или ще те убия!

— Снощи я арестували — промълви Чарли, като се опитваше да си поеме дъх. — После я отвели в Службата за сигурност.

Джафи пусна дребния човечец. Чарли се олюля, след това рязко се отпусна върху твърдата земя. Остана там, като премигваше срещу огромната сянка, която се бе надвесила над него.

— Службата за сигурност? — повтори Джафи. — Почувства как по гръбнака му премина студена тръпка. Бе чувал разкази какво се случва на хората, отведени за разпит в Службата за сигурност. Жестокостта на полковник Он-дин-Кук бе пословична.

Помисли си какво би могъл да направи един такъв човек на Нан. От тази мисъл му се повдигна.

— А Блеки? — попита той, като се опитваше да не вярва, че на Нан би могло да се случи нещо лошо.

— Блеки е мъртъв — каза Чарли. Вече му бе все едно. — Момичето сигурно също вече е мъртво.

Не, помисли си Джафи, не може тя да е мъртва, не и Нан, но трябва да разбера. Трябва да се върна в Сайгон. Не мога да я зарежа. По дяволите, обичам я. Ще се върна и ще я спася. Ще предложа диамантите срещу свободата й. За мен тя означава много повече, отколкото всичко, което някога съм притежавал.

Но той не помръдна. Слушаше другия глас, който говореше в съзнанието му.

Ами ако е убита? Като се върнеш, само ще пожертваш живота си, при това съвсем напразно. Дори ако тя не е мъртва, това не е филмов сценарий. Никога няма да можеш да се добереш до Сайгон. Трябва да преминеш през три полицейски поста, преди да стигнеш до Службата за сигурност. Може би ще успееш да минеш през първия пост, но не и през и трите. Тръгнеш ли за Сайгон, ще извършиш самоубийство.

Тогава той чу далечния, но безпогрешен звук на приближаващия хеликоптер. Погледна часовника си. Единайсет без десет. Хеликоптерът пристигаше навреме! Той погледна към тъмното небе, сърцето му се разтуптя от вълнение.

Чарли също чу звука. Със залитане, се изправи.

— По-добре да запалим огньовете — каза той.

Той се изправи неуверено, след това тръгна с по-твърда крачка към огъня. Държеше бузата си, където Джафи го бе ударил и тихо пъшкаше.

Джафи остана на мястото си. Пръстите му бяха вкопчени в тенекиената кутия, в която бяха диамантите.

Това е единственият ми шанс да се измъкна оттук. След няколко дни, ще бъда богат. Трябва да тръгвам. Нищо нямаше да излезе от тази работа. Тя е прекрасно момиче, но щеше да бъде лудост да се оженя за нея. Тя нямаше да бъде добра партия за един богат човек. В края на краищата, бе само една виетнамска танцьорка. Тя нямаше да бъде в състояние да установи светски контакти. Сега, когато съм богат, аз ще мога да създам връзки. Трябва да помисля за себе си. Да се върна в Сайгон ще бъде глупост, напълно безсмислена донкихотска постъпка.

Огънят изведнъж лумна ярко. Джафи отстъпи назад, почувствал силата му. Шумът на хеликоптера стана по-силен.

Той мислеше, че тя бе една малка нещастница, неспособна да излъже. Обзалагам се, че когато са започнали да я разпитват, веднага ме е издала. Няма смисъл да мисля за това. Не мисля, че ще й дадат повече от една година. Ще се оправи някак. Тя не е някое американско момиче. Тези виетнамци са свикнали на тежък живот. Чарли бе запалил и другия огън. Хеликоптерът бавно се спускаше. Острието на перката му разсичаше въздуха и започна да вдига прах от изсъхналото оризово поле. Джафи бавно тръгна към мястото, където чакаше Чарли.

Нямаше да я измъчват, помисли си той. Защо ще трябва да я изтезават? Тя не може да лъже и бе изплашена като зайче. Сигурно им е казала всичко, което са искали да знаят. Не, те нямаше да я измъчват. Голям късмет извадих, че се измъкнах.

Хеликоптерът кацна в средата на полето. Лий Уоткинс отвори вратата. Чарли се затича към него.

Джафи извади пистолета си. И той се затича. Стигна до хеликоптера преди Чарли.

— Ти ли си оня тип, когото трябва да закарам до Крати? — попита Уоткинс, като го изгледа от глава до пети.

— Точно така — каза Джафи.

— Скачай вътре — каза Уоткинс. — Искам да тръгвам.

Чарли пристигна запъхтян. Джафи тикна пистолета си в гърдите му.

— Ти няма да дойдеш с мен — каза той. — Я се разкарай оттук! Сам се оправяй и се спасявай от това проклето място!

Чарли отстъпи назад, ужасен при вида на пистолета.

Джафи се качи в кабината.

— Тоя няма ли да дойде с нас? — изкрещя Уоткинс, за да надвика шума на двигателя.

— Не, той няма да дойде — каза Джафи. Държеше пистолета си надолу от неговата страна, така че Уоткинс да не го забележи.

Уоткинс се надвеси над него, махна на Чарли, който стоеше отчаяно и гледаше с напразна надежда и захлопна вратата.

Какво скапано копеле си само! — каза гласът в съзнанието на Джафи. — Ти не заслужаваш да бъдеш обичан. Знаеш, че тя не те е издала. Тя е била в ръцете им от снощи. Ако те бе предала, досега щяха да те пипнат. Е, добре, дано да ти хареса да останеш сам със себе си отсега нататък. Дано да се забавляваш с всичките си пари. Дано успееш да я забравиш, но едва ли.

— Хайде! Давай! — изкрещя разярено Джафи. — Да тръгваме!

Чарли наблюдаваше как хеликоптерът се издига в небето. Изчака, докато се изгуби от погледа му, след това се запъти бавно и тежко към мястото, където бе оставил колата на Блеки.