Станислас-Андре Стеман
Убиецът живее на 21 (18)

Глава 17
„Скъпа Валери!“

— Ами… оръжието? — промърмори Робин, когато Стрикланд се канеше да излезе. — Трябвало е да намерите поне оръжието!

— Да… При условие че то е още в пансиона!

— Какво искате да кажете?

— Откакто номер 21 на Ръсъл Скуеър е под ваше наблюдение, мистър Смит извърши още три престъпления, две от които на публични места. Да предположим за момент — колкото и невероятно да е това, — че той е намерил под самия покрив на мисиз Хобсън скривалище, което не можем да открием. Дали миналия вторник и снощи е излязъл от къщата, носейки пясъчната торбичка? Би ли посмял? Очевидно не! Ако в този момент моите хора го бяха претърсили, щеше да бъде загубен!

— Как си обяснявате тогава обстоятелството, че всички жертви — с изключение на мосю Жюли — са били поразени с едно и също оръжие?

— Много просто. Преди да убие професора, когато все още се е радвал на известна свобода на действие, мистър Смит предвижда, че после пансионът ще бъде поставен под строго наблюдение, и навярно е потърсил някакво външно скривалище. Това му позволява да излиза и влиза с празни ръце.

— Лондонските улици не са задръстени от такива скривалища.

— Улиците не. Но парковете и площадите — да. Оръжието е оставено вероятно под някой храст или в рохкавата пръст.

— Скитници, деца биха могли да попаднат на него.

— И какво от това?… По плата не остават отпечатъци…

— Вярно. Но след такова откритие мистър Смит би останал без оръжие.

— Временно. И по-добре без оръжие, отколкото обесен!

Робин удави в гнева си малката къпеща се девойка, нарисувана в синьо върху подложката за писане:

— Сбогом на преките доказателства! Къща може да се претърси. Но цял град — не може!

— Да речем, един квартал. Бързината, с която мистър Смит се прибира в пансиона, след като извърши престъплението, ни кара да ограничаваме диренията си в околностите на Ръсъл Скуеър.

— След арестуването на Колинс — което сякаш слагаше край на този случай — бе решено инспекторите, наблюдаващи номер 21, за всеки случай да отбелязват само часовете, когато пансионерите-мъже излизат и се връщат. След убийството на мисиз Дънскоум им бе наредено да подновят следенето. Изглежда, те не са се съобразили с това?…

— Скоро ще узная.

Когато се върна в кабинета си, Стрикланд повика инспекторите Силвър, Фъзби и Хапгуд.

— Трупът на мистър Лосън, репортер на „Night and Day“, е лежал призори на един ъгъл на Линкълс Ин Фийлдс. Според доктор Ханкок престъплението — дело на мистър Смит — е било извършено около единайсет часа вечерта. Вие бяхте натоварени да следите мистър Крабтрий, професор Лала-Пур и мистър Андреев… Кой от вас е изпуснал своя човек?

Тримата инспектори се спогледаха смутено.

— Майор Феърчайлд излезе към девет часа — каза най-после Хапгуд. — Обиколи четири пъти площада с бърза крачка, като блъсна половин дузина хора по пътя си. После се прибра и не излезе повече.

— Майор Феърчайлд не ме интересува! Разкажете ми за другите трима.

— Индусът излезе в осем часа и двайсет и осем минути. Свърна към Уобърн Скуеър, прекоси Гордън Плейс, стигна до Гордън Скуеър и там…

— Там ви се изплъзна, нали?

Хапгуд почервеня като божур:

— Бих казал по-скоро, че мъглата буквално го погълна.

— А след това?

— Застанах на пост пред номер 21. Професорът се прибра в единайсет и четиридесет и пет.

— Ваш ред е, Силвър! Какво направи Андреев? Обзалагам се, че и той е излязъл, а?

— Да, сър. В осем и десет минути. Като ме видя, изглежда, се смути и няколко пъти се обърна към мен. Загубих следите му на Тиоболдс Роуд.

Силвър почувствува, че трябва да се оправдае. Но му липсваше въображение. Той довърши:

— Бих казал, че мъглата буквално го погълна.

— Все по-добре и по-добре! В колко часа се прибра?

— В дванайсет и четиридесет и две минути след полунощ.

— Остава мистър Крабтрий…

— Той излезе в осем и половина — каза бързо Фъзби, който сега съжаляваше, че трябва да говори последен. — Върна се в единайсет часа и петдесет минути. Отначало като че много бързаше. После започна да се спира пред магазините, театрите, кината. Успях да го проследя до Хеймаркет…

— Където, предполагам, мъглата буквално го е погълнала?

— Може и така да се каже, сър.

Фъзби добави смело:

— Обикновено аз не изпускам никого… Но все пак трябва да го виждам!

 

 

Мистър Андреев видя от прозореца си, че полицейската кола спира пред пансиона и почувства — той, хладнокръвният — минутна уплаха. Жребият бе хвърлен! Детективите идваха да търсят жертва!

Той се приближи до камината и се огледа в огледалото, като на шега прие първообраза на гонен престъпник, а после на нехаен авантюрист.

Докато се смееше тихо, на вратата се почука и един женски глас го повика по име.

Той отиде да отвори. Влезе мисиз Хобсън сред шумолене на коприна. Изглеждаше разстроена.

— Исках да ви предупредя! — каза тя задъхана. — Доктор Хайд е невинен… Това чудовище мистър Смит е извършил ново престъпление!

— Кога?

— Снощи. Полицаи претърсват къщата. Искат да разпитат вас, мистър Крабтрий и професор Лала-Пур.

Мистър Андреев продължи да разиграва съвсем естествено комедията, която сам бе измислил:

— Боже мой!… Загубен съм!

Той наблюдаваше скришом мисиз Хобсън. Видя, че тя се колебае и реши да използува предимството си:

— Забранено ми е да обяснявам как съм прекарал вечерта! И вече отказах да им призная какво съм правил, докато е ставало убийството на мисиз Дънскоум!

— Защо?

— Защото бях при една дама.

— А снощи!

— И снощи!

— При същата ли?

— Не, при друга.

Мисиз Хобсън му се закани с пръст:

— Лош човек! Трябваше да престана да се интересувам от вас… а не мога!

— Скъпа Валери! — каза руснакът, като улови ръцете ѝ. И съвсем непринудено добави: — Наричайте ме Борис.

Мисиз Хобсън пребледня. Тя, изглежда, водеше тежка вътрешна борба.

— Слушайте… Не бива да ви арестуват!… Ще твърдя, че сме прекарали вечерта заедно…

— Къде?

— В малкия ми кабинет.

— Някои пансионери биха могли да свидетелстват обратното.

— Тогава в стаята ми!

— Те ще ме питат какво съм правил там.

— Кажете им… Вие знаете какво да им кажете!

По лицето на мистър Андреев се изписа искрено вълнение, което впрочем не му бе съвсем чуждо.

— Такава саможертва… — подзе той.

Мисиз Хобсън го прекъсна:

— A friend in need is a friend indeed!^[1] — каза тя просто.

Бе притворила очи, вдигнала глава. Андреев я обгърна с ръка през раменете и те стояха така една дълга минута, смълчани. Не се целунаха. Но по-късно, щом си спомнеше тази сцена, Валери Хобсън винаги усещаше на устните си дъха на Борис.

— Не — каза най-после руснакът. — Благодаря ви от все сърце, скъпа моя. Но аз или ще се измъкна, или ще се удавя сам. Какво…?

Подът на стълбищната площадка бе изскърцал. Той отвори широко вратата и свари мистър Крабтрий, който ситнеше към стълбата.

— Подслушвахте ли? — попита той ядосано.

— Не, не! — отговори другият. — Аз… просто слизах.

 

Стрикланд разпита първо професор Лала-Пур, който заяви, че предишната вечер ходил на кино и не забелязал да го следят.

После нареди да доведат мистър Крабтрий и се учуди, като видя, че той влиза сам.

— Жена ми е на легло — обясни мистър Крабтрий. — Вчера използвах това, за да се срещна с приятелите си.

— Къде беше срещата ви?

— В един пансион на Финсбъри Съркъс.

— В колко часа?

— В девет.

— Интересно! В същото време вие сте се шляели из Хеймаркет, следен от един от хората ми!

Мистър Крабтрий изстена тихо:

— Не ме издавайте! Аз… Жена ми мисли, че от време на време ходя при стари приятели. Но ще ви кажа съвсем откровено, че предпочитам да прекарвам малкото си свободни часове на театър или на кино. Случва ми се също да се разхождам безцелно, да бродя наслуки, ако мога така да кажа…

Малкият човечец изглеждаше искрен. Въпреки това Стрикланд се готвеше да продължи разпита, когато влезе Стори и му връчи едно писмо без пощенска марка, на което името му бе изписано с главни букви от печата.

— Току-що го намерих на огледалото на закачалката… А допреди пет минути го нямаше…

Стрикланд отвори плика и извади лист обикновена хартия, на който с изрязани от различни вестници букви и думи бе изписан следният текст:

Ако Колинс заеква, а Хайд накуцва, то Андреев бродира. Затова прегледайте внимателно шубата му и го попитайте какво е правил вчера следобед в бар „Савоя“ заедно с мистър Лосън.

„Тоя Силвър не ми каза нищо! — помисли веднага Стрикланд. — Идиот!“

Обърна се към Стори и му подаде съобщението:

— Имаме си доброволен сътрудник! Притичайте до бар „Савоя“. Разпитайте управителя и персонала. Ако е необходимо, издирете клиентите, които са били там вчера следобед. При първото потвърждение ми телефонирайте! Кажете на Фулър да огледа с лупа всички дрехи на закачалката; Хед да повика веднага Силвър; Мордонт да дойде при мен… И да влезе Андреев!