Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Satanic Bible, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
jeims (25.09.2007)

История

  1. — Добавяне

ДЕВЕТТЕ САТАНИНСКИ ГРЯХА
от Антон Ла Вей

1. Тъпотата — на първо място в списъка на Сатанинските грехове. Главният грях в Сатанизма. Най-лошото е, че от него не боли. Освен върху невежеството, нашето общество все повече се гради и върху тъпотата. То разчита на хора, които се съгласяват с всичко, което им се казва. Масмедиите поддържат една култивирана тъпота като състояние, което е не само приемливо, но и похвално. Сатанистите трябва да се научат да прозират триковете им и да не си позволяват да затъпяват.

2. Превзетост — празното позиране може да предизвика крайна досада и да наруши основните правила на Малката Магия. Заедно с тъпотата, то поддържа циркулацията на парите в днешно време. Те карат всеки да се чувства голяма работа, независимо дали го бива или не.

3. Субективизъм — може да бъде много опасен за сатанистите. Да проектираш собствените си реакции, отзиви и усещания върху някой, който може би съвсем не е настроен на твоята вълна. Това е грешката да очакваш хората да се отнасят към теб със същото внимание, учтивост и уважение, с което ти естествено се отнасяш към тях. Те няма да го направят. Вместо това сатанистът трябва да се стреми да прилага афоризма „Отнасяй се към другите така, както и те се отнасят към теб“. Това ни е работата на повечето от нас и се изисква постоянна бдителност, за да не се подхлъзнеш в успокоителната илюзия, че всеки е като теб. Както е било казано, някои утопии биха били идеално реализирани в една държава от философи, но за нещастие (или може би за щастие, от Макиавелианска гл. т.), ние сме далеч от този етап.

4. Самозаблуда — това го има в Деветте Сатанински Изявления, но си заслужава да бъде повторено и тук. Друг основен грях. Ние не трябва да отдаваме почит на никоя от свещените крави, които ни се представят, включително и на ролите, които се очаква да бъдат играни от нас. Единствено когато се забавляваме, би трябвало да можем да изпадаме в самозаблуда, и то с внимание. Но това тогава не е самозаблуда.

5. Стадно чувство — това е очевиден грях от Сатанинска гл.т. Нормално е да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо да бъдеш заробен от прищявките на тълпата.

6. Липса на перспектива — това също може да причини големи неприятности на един Сатанист. Никога не трябва да губиш поглед за това кой си и какво си, и каква заплаха можеш да бъдеш със самото си съществуване. Ние градим историята точно сега, ден след ден. Винаги поддържай по-широка представа в ума си за историческата и социалната картина. Това е важен ключ, както към Малката, така и към Голямата Магия. Следи закономерностите и нагаждай нещата едно към друго, искайки всичко да си дойде на мястото. Не се влияй от стадните ограничения — знай че работиш на друго ниво, което е съвсем различно от това на останалата част от света.

7. Забравяне на минали общоприетости — внимавай, защото това е един от ключовете към промиването на мозъци, когато карат хората да приемат нещо „ново“ и „различно“, а всъщност то е нещо, което някога е било общоприето, но сега се поднася в нова опаковка. От нас се очаква да изкуфееме на гения на „твореца“ и да забравим оригинала. Това спомага за изграждането на общество от еднодневки в наличност.

8. Противопоказна гордост — първата дума е важна. Гордостта е велико нещо, до момента, в който започнеш да изхвърляш бебето заедно с мръсната вода. Правилото на Сатанизма е: ако нещо работи за теб, чудесно! Щом спре да работи за теб и се озовеш в задънена улица, и единственият изход е да кажеш: „съжалявам, сгреших, бих искал да се погодим“ — направи го.

9. Липса на естетика — това е физическото приложение на Балансиращия фактор. Естетиката има важно значение в Малката Магия и би трябвало да се култивира. Очевидно е, че в повечечто случаи никой не може да изкара някакви пари от класическите стандарти за красота и форма, така че това не се насърчава в едно консумарторско общество, но да имаш „око“ за красивото е съществено важен Сатанински инструмент и трябва да се използва за най-голяма магичечска ефективност. Това не е нещо, което се предполага да бъде приятно — то е, каквото е.

 

Естетиката е нещо лично и отразява собствената природа, но има универсално приятни и хармонични конфигурации, които не би трябвало да бъдат отричани.