Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия (10)

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НОВА САТАНИНСКА ЕРА

Седемте смъртни гряха на Християнската Църква са: алчност, гордост, завист, гняв, лакомия, сладострастие и мързел. Сатанизмът одобрява отдаването на всеки един от тези „грехове“, тъй като всички те водят до физическо, умствено или емоционално удовлетворение.

Сатанистьт знае, че няма нищо лошо в това да е алчен, тъй като това означава само, че той просто иска повече, отколкото вече притежава. Завист е да гледаш одобрително на притежанията на другите и да желаеш да придобиеш подобни неща и за себе си. Завистта и алчността са двигателни сили на-амбицията, а без амбиция много малко съществени неща могат да бъдат постигнати.

Лакомията е просто да ядеш повече, отколкото ти е необходимо за да оцелееш. Когато преядеш до степен напълняване, един друг грях — гордост, ще те мотивира да си възвърнеш добрата форма, която ще ти възстанови самоуважението.

Всеки, който си купува дреха с цел по-различна от тази да покрие тялото си и да го предпази от стихиите, е съгрешил с гордост.

Сатанистите често се натъкват на подигравчии, които твърдят, че нямало нужда от етикети. На тези рушители на етикети, трябва да се изтъкне, че едната или многото дрехи, които те самите носят, не са необходими за да им е топло. Няма човек на тази земя, който да е лишен от украса. Сатанистьт изтъква, че всяка украса по тялото на подигравчията показва, че и той също съгрешава с гордост. Независимо от това, колко многословен може да е циникът в интелектуалното си описание на това колко е свободен, той все още носи елементите на гордостта.

Щом ставаш неохотно сутринта, значи съгрешаваш с мързел, а ако се излежаваш в леглото си достатъчно дълго, можеш да откриеш, че извършваш още един грях — сладострастие. И най-слабият порив за сексуално желание е съгрешаване със сладострастие. За да осигури размножението на човешкия род, природата е направила сладострастието втория най-могъщ инстинкт след самосъхранението. Осъзнавайки това Християнската Църква е направила от свободното сношение „първородния грях“. По този начин те са се подсигурили никой да не може да избегне греха. Самото ви състояние на съществуване е в резултат на грях — първородния грях.

Най-силният инстинкт във всяко живо нещо е самосъхранението, което ни води към последния от седемте смъртни грехове — гнева. Не се ли възбужда инстинктът ни за самосъхранение, когато някой ни наврежда и когато ставаме достатъчно гневни, за да се защитим от по-нататъшно нападение? Сатани-стът практикува мотото „Ако някой те удари по едната буза, Размажи му другата!“ Нека няма сметки неразчистени. Бъди като лъв по пътеката — бъди опасен дори при поражение!

След като естествените инстинкти на човека го водят към Фях, значи, всички хора са грешници, а всички грешници отиват в ада. Ако всеки отива в ада, тогава ще срещнете там всичките си приятели. Раят трябва да е населен с някакви доста странни създания, щом всичко за което са живели, е било за да отидат на някакво място, където могат да дрънкат на арфа цяла вечност.

„Времената са се променили. Религиозните лидери вече не проповядват, че всички наши естествени действия са греховни. Ние вече не считаме секса за нечист, или че да се гордеем със себе си е срамно, или че да искаме нещо, което друг притежава е порочно“. Не, разбира се, времената са се променили! „Ако не вярвате, вижте само, колко либерални са станали църквите. Защото те практикуват всички неща, които вие проповядвате“^[1]. Сатанистите слушат такива и подобни изявления през цялото време и чистосърдечно се съгласяват. НО, ако света се е променил толкова много, защо продължава да стиска здраво нишката на една умираща вяра? Ако много религии се отричат от собствените си свещени писания, защото са станали отживелици и проповядват вече философиите на Сатанизма, защо тогава не се нарекат с правилното име — Сатанизъм? Несъмнено, това би било далеч по-малко лицемерно.

През последните години имаше опит за очовечаване на духовната концепция на Християнството. Това се прояви по очевидно най-недуховния начин. Литургиите, които се произнасяха на латински, сега се произнасят на родните езици — което успя само да направи глупостите по-лесни за разбиране и същевременно лиши церемонията от езотеричната природа, която е съвместима с принципите на догмата. Много по-просто е да постигнеш емоционална реакция, като използваш думи и фрази, които не могат да бъдат разбрани, отколкото с изявления, които и най-просташкия ум ще постави под въпрос, когато ги чуе на разбираем език.

Ако свещениците и пасторите, преди сто години използваха същите средства, които използват днес за да пълнят църквите си, те биха били обвинени в ерес, наречени дяволи, преследвани и несъмнено отлъчени без колебание.

„Ние трябва да сме в крак с времето“ оплакват се ревизионистите, като забравят, че благодарение на ограничаващите фактори и дълбоко внедрените закони на белосветлите религии, никога не може да настъпи задоволителна промяна, която да посрещне нуждите на хората.

Религиите от миналото са представлявали винаги духовното естество на човека с малко или никакъв интерес към неговите плътски или земни нужди. Те са третирали този живот само като преходен, а плътта просто като черупка, физическото удоволствие като несъществено, а болката като достойно приготовление за „Божието царство“. Колко добре си проличава лицемерието, когато „праведните“ променят религиите си, за да се съобразят с естествената промяна в човека! Единственият начин, по който Християнството въобще може напълно да задоволи човешките нужди е да стане като това, което е Сатанизмът СЕГА.

Необходима е НОВА религия, основаваща се върху естествените инстинкти на човека. ТЕ са й дали име. Нарича се Сатанизъм. Това е силата, обвинявана, че е причинила религиозния диспут относно мерките за контрол на раждаемостта — довел до неохотно приемане, че сексуалната дейност за удоволствие става постоянно явление.

Това бе „Дяволът“, който накара жените да показват краката си, за да възбуждат мъжете — същият вид крака, станали сега социално приемливи за гледане, показвани от младите монахини, когато се разхождат в скъсените си одежди. Каква очарователна стъпка вдясно (или вляво)! Възможно ли е скоро да видим монахини и „без горнище“, чувствено мятащи телата си на фона на „Missa Solemnis Rock“? Сатаната се усмихва и казва, че много би му допаднало — много монахини са доста хубавички момичета с изящни крачета.

Много от църквите с най-големи паства имат най-ръкопляскащата чувствена музика — също Сатанински вдъхновена. В края на краищата, Дяволът винаги е разполагал с най-добрата музика.

Църковните пикници, въпреки всички приказки на Леля Марта за щедрата реколта господня, не са нищо повече от добро оправдание за неделно преяждане, а всеки знае, че нещо много повече от четене на Библията се върши в храстите.

Капитало-увеличаващият приход е обикновено известен като карнавал^[2], което някога е означавало празник на плътта — сега карнавалът е о.к., защото парите отиват при Църквата, за да може тя да проповядва срещу изкушенията на Дявола! Трябва да се каже, че тези неща са чисто езически способи и церемонии — че християните само са ги заимствали.

Така е, но Езичниците са се отдавали на плътски наслади и са осъждани от същите хора, празнуващи днес техните ритуали, наричайки ги, обаче, с различни имена.

Свещеници и пастори са на първа линия в демонстрациите за мир и лягат по железопътните линии пред влакове, натоварени с бойни материали, със същата отдаденост, с която техните събратя по сан, от същата семинария, благославят куршумите, бомбите и войниците като капелани^[3] във въоръжените сили. Някой някъде трябва да греши. Не може ли по право Сатаната да действа като обвинител? Несъмнено те го именуваха така.

Когато едно паленце достигне до полова зрялост, то става куче, когато ледът се топи, това се нарича вода, когато дванадесетте месеца превалят, ние имаме нов календар с поредна хро-нологически година, когато „магията“ стане научен факт, ние се обръщаме към нея като медицина, астрономия и т.н. Когато едно наименование вече не подхожда на дадено нещо, съвсем логично е то да бъде сменено с ново, което да му подхожда по-добре. Защо тогава да не направим същото и в областта на религията? Защо продължаваме да наричаме една религия със същото име, когато принципите на тази религия вече не отговарят на първоначалната? Или, ако религията проповядва същите неща, които винаги е проповядвала, а нейните последователи не практикуват почти нищо от нейните учения, защо те продължават да се наричат с името, което е дадено на последователите на Тази религия?

Ако не вярвате в това, което вашата религия ви учи, защо продължавате да поддържате вяра, която противоречи на чувствата ви? Не бихте никога гласували за някой или нещо, на който или на което не вярвате, а защо тогава давате духовния си вот на религия, несъвместима с вашите убеждения? Нямате право да се оплаквате от политическата ситуация, за която сте гласували или която сте подкрепяли по някакъв начин — което включва бездействие и безучастно съгласие със съседите, които одобряват ситуацията, просто защото сте твърде лениви или ви е страх да изкажете мнението си. Така е и с религиозните избори. Дори ако не можете да сте агресивно честни относно мнението си, заради неблагоприятни последици от работодатели, обществени лидери и т.н., можете поне да сте честни спрямо себе си. В интимността на собствения ви дом и с близки приятели, вие трябва да подкрепяте религията, която споделя при сърце вашите най-добри интереси.

„Сатанизмът се основава на много здрава философия“, казват еманципираните, „но защо го наричате Сатанизъм? Защо не го наречете нещо като хуманизъм или с име, което подразбира някаква вещерска групировка, нещо по-езотерично, нещо по-малко крещящо?“ За това има повече от една причини. Хуманизмът не е религия. Това е просто начин на живот, без церемония или догма. Сатанизмът притежава както церемония, така и догма. Догмата, както ще бъде обяснено, е необходима.

Сатанизмът се различава значително от всякакви там бело-светли, „бели“ вещерски и магически групи в съвременния свят. Тези високомерни и самодоволни религии заявяват високомерно, че техните членове използват силите на магията само за алтруистични цели. Сатанистите гледат с презрение на „белите“ вещерски групи, защото намират, че алтруизмът е нарушение на принципа на капарирането. Неестествено е да нямаш желание да придобиваш неща за себе си. Сатанизмът представлява форма на контролирана себичност. Това не означава, че никога няма да направите нещо за някой друг. Ако направите нещо за да накарате някой, който ви е мил, да се почувства щастлив, неговото щастие ще ви донесе чувство за удовлетворение.

Сатанизмът препоръчва да се практикува една видоизменена форма на Златното Правило. Нашето тълкувание на това правило е: „Прави на другите това, което и те правят на теб“, защото ако „Правиш на другите, каквото би искал те да правят на теб“, а те на свой ред се отнасят зле към теб, става противоестествено да продължаваш да ги третираш с уважение.

Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.

уважение. Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.

Белите вещерски групи казват, че ако прокълнеш някого, ще ти се върне тройно, защото лошите дела се връщат на този, който ги е извършил или по някакъв начин действат като бумеранг върху причинителя. Това е още един пример за обременената с чувство за вина философия, която се поддържа от тези новоезически, псевдохристиянски групи. Белите вещици искат да задълбаят в магьосничеството, но не могат да се освободят от клеймото лепнато върху него. Затова наричат себе си бели-магьосници и базират 75% от философията си върху изтърканите и банални догми на Християнството. Всеки, който претендира да се интересува от магия или окултизъм поради причини по-различни от придобиване на лична сила, е лицемер от най-лошия вид. Сатанистьт уважава Християнството поне заради последователността му в обременената му с чувство за вина философия, но може само да изпитва презрение към хора, които се опитват да изглеждат освободени от вина като са се присъединили към някоя вещерска група, а после практикуват същата фундаментална философия като тази на Християнството. По общо мнение, бялата магия се използвала само за добронамерени и неегоистични цели, а черната магия, както са ни казвали, се използвала само поради себични или „зли“ причини. Сатанизмът не тегли такава разделителна линия между нещата. Магията си е магия, независимо дали се използва за да помогне или да попречи. Сатанистьт, бидейки магьосник, би трябвало да притежава способността да реши кое е справедливо и тогава да използва силите на магията, за да постигне целите си.

По време на бело-магьосническите ритуали, практикуващите стоят в пентаграма, за да се защитят от „злите“ сили, които призовават за помощ. За Сатанистьт това изглежда малко двулично — да призоваваш тези сили за помощ, докато в същото време се защитаваш от самите тях. Сатанистът съзнава, че само като влезе в съюз с тези сили, той може пълноценно и нелице-мерно да използва Силите на Мрака с оптимална полза за себе си.

В една Сатанинска Магическа Церемония, участниците НЕ се хващат за ръце и не танцуват „ринги-ринги-рае“ в кръг, не горят свещи с различни цветове за различни желания, не призовават „Отца и Сина и Светаго Духа“ докато мнимо практикуват Черните Изкуства, не избират някой „светец“ за личен гид и за помощ при проблемите си, не се топят в смрадливи масла с надеждата на привлекат пари, не медитират за да постигнат „голямо духовно пробуждане“, не рецитират дълги инкантации с името на Исус вмъкнато като притурка между всеки няколко думи и т.н. и т.н. до повръщане!

ЗАЩОТО — това НЕ е начинът да се практикува Сатанинска магия. Ако не можете да се разделите с лицемерната самоизмама, никога няма да сте успяващ магьосник, а още по-малко Сатанист.

Сатанинската религия не само че е намерила монетата, но и я е подхвърлила съвършено. Следователно, защо би трябвало да подкрепя същите принципи, на които тя напълно се противопоставя, като се нарече с друго име, а не с това, което тотално съответства на обратната страна на ученията, които формират Сатанинската философия? Сатанизмът не е религия на бялата светлина — това е религия на плътското, земното, чувственото — всяко от които се управлява от Сатаната, олицетворението на Пътя на Лявата Ръка.

Следващият въпрос неизбежно е: „Вярно е, че не може да го наречете хуманизъм, тъй като хуманизмът не е религия. Но защо изобщо ви е нужна религия, ако всичко, което правите е това, което ви идва естествено, така или иначе? Защо просто не го правите?“

Съвременният човек е извървял дълъг път — той се е освободил от магията на безсмислените догми на религиите от миналото. Ние живеем в една просветена епоха. Психологията е направила голям прогрес, просвещавайки човек относно истинската му личност. Ние живеем в ера на интелектуално осъзнаване, каквато светът никога не е виждал.

Всичко това е много хубаво и добро, НО има една пукнатина в това ново състояние на осъзнатост. Едно е да възприемеш нещо интелектуално, но съвсем друго е да приемеш същото нещо емоционално. Единствената нужда, която психологията не може да задоволи, е присъщата нужда на човека да се изразява емоционално чрез догма. Човек се нуждае от церемония и ритуал, фантазия и обаяние. Психологията, въпреки всичко добро, което е направила, е отнела на човека чудото и фантазията, които религията в миналото му е доставяла.

Съзнавайки текущите нужди на човека, Сатанизмът запълва сивата празнина между религия и психология. Сатанинската философия съчетава основните принципи на психологията с добрия честен емоционален израз и догма. Тя доставя на човека фантазията, от която той толкова много се нуждае. Няма нищо лошо в догмата, при условие, че тя не се основава върху представи и действия, които противоречат напълно на човешката природа.

Най-късият път за придвижване между две точки е правата линия. Ако всички изградени чувства за вина могат да се превърнат в предимства, това елиминира нуждата от интелектуално пречистване на психиката при опит да се освободи от тези репресии. Сатанизмът е единствената известна на човек Религия, която приема човек за такъв какъвто е и насърчава обосновката за превръщането на нещо лошо в нещо добро, без да го кара да се пречупва, за да елиминира лошото нещо.

Затова, след интелектуално преценяване на вашите проблеми посредством здрав разум и възползвайки се от това, което ни е научила психологията, ако все още не можете да се освободите емоционално от неоправданото чувство за вина и не можете да приведете в действие теориите си, тогава би трябвало да се научите как да накарате чувството ви за вина да работи за вас. Вие би трябвало да действате съобразно естествените си инстинкти и тогава, ако не можете да функционирате без да се чувствате виновни, отдайте се на чувството ви на вина. Това може да звучи като противоречие в условието, но ако размислите, вината често дава стимул на чувствата. Възрастните ще направят добре, ако се поучат от децата. Децата често си доставят голямо удоволствие като правят нещо, което знаят, че не се очаква от тях.

Да, времената са се променили, но човекът не се е променил. Основите на Сатанизма винаги са съществували. Единственото ново нещо е официалната организация на една религия, основаваща се върху универсалните черти на човека. Векове наред величествени градежи от камък, бетон, хоросан и стомана са били посвещавани на въздържането на човека. Крайно време е човешките същества да престанат да се бият сами със себе си и да посветят времето си на изграждане на храмове, предназначени за удовлетворението на човека.

Макар и времената да са се променили и винаги да се променят, човек по същество си остава същият. В продължение на две хиляди години той си е самоналагал наказание за нещо, за което преди всичко, никога не би трябвало да се е чувствал виновен. Уморихме се да се отричаме от удоволствията на живота, които заслужаваме. Днес, както и винаги, човек се нуждае от това да се наслаждава тук и сега, вместо да чака възнаграждението си на небето. И така, защо да нямаме религия, която да се базира на удовлетворението? Несъмнено тя е съвместима с природата на звяра. Ние не сме повече молещи се слабаци, които треперят пред един безмилостен „Бог“, когото не го е грижа дали живеем или умираме. Ние сме хора със собствено достойнство и гордост — ние сме Сатанисти!