Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Последна корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Български народни приказки

Издателство „Народна младеж“

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Вейхайвей и нейният баща

Слънцето се беше вдигнало високо над небосклона, когато княгиня Вейхайвей се пробуди. Най-напред две ръце с дълги нокти разтвориха кадифените завески на балдахина, направен от черно абаносово дърво и слонова кост. Навън се подаде рошава женска глава. Княгинята протегна лениво голата си ръка и взе огледалото от нощната масичка. Приближи го до лицето си. В огледалото се появиха две сънливи мижави очи и един дълъг нос като чукундур.

Вейхайвей се усмихна. Откри зъбите си, които не бяха твърде за пред хора, и тъй като помисли, че огледалото й прави зъбите грозни, го захвърли към задрямалата котка до порцелановата камина. Котката побягна през отворения прозорец и се спусна в градината по водосточната тръба.

Вейхайвей грабна звънчето от масичката и нервно почна да звъни.

Само след миг в спалнята влязоха една след друга с балетни стъпки осемнайсет слугини и паднаха на колене.

В един глас те се провикнаха:

— Заповядайте, ваше височество!

Вейхайвей се намери в голямо затруднение, защото сама не знаеше какво иска да заповяда.

— Заповядвам… — почна да мънка тя — заповядвам… заповядвам…

Тогава се обади първата слугиня, за да й помогне:

— Ваше височество е благоволила да забрави какво иска да заповяда. Може би ще благоволите да заповядате да ви донесат мляко с шоколад в прозрачна чашка от планински кристал?

Вейхайвей поклати отрицателно глава:

— Тц! Мразя млякото!

— Тогава да ви донесем пържени дробчета от мисикоми в златна чинийка осемнайсет карата! — предложи първата слугиня.

Вейхайвей пак поклати глава като кон на празни ясли:

— Тц!

— Ах, досетих се! — плесна ръце първата слугиня. — Ще повикам княжеската ви колесница, пред която бягат дванайсет коня. Тя ще ви откара на синьото езеро да направите една освежителна баня и да си съберете мидени черупки покрай брега.

Вейхайвей проточи глас глезено:

— Не мооога да понасям езерото!

Първата слугиня учудено я попита:

— Защо, хубавичке?

— Защото е пълно с водаааа! — отговори княгинята.

Първата слугиня изгледа другарките си и разтвори безпомощно ръце. Умолително дигна очи към Вейхайвей:

— Ваше височество, благоволете да помислите мъничко! Навярно ще си спомните какво искахте да заповядате, когато се пробудихте!

Вейхайвей сбърчи вежди, подпря глава с показалеца си и почна уж да мисли. Очите й зашариха наоколо и паднаха върху разтворената книга „Български народни приказки“. Изведнъж тя скочи права върху пружинения балдахин и захвана да се друса. Обхвана я голямо веселие, запляска с ръце:

— Досетих се какво щях да заповядам! Аз, княгиня Вейхайвей, дъщеря на най-великия цар Патаран, заповядвам вед-на-га да ми се до-не-се ед-на злат-на я-бъл-ка!

Слугините зинаха от удивление. Наведоха се една към друга и всяка зашепна на ухото на другарката си:

— Златна ябълка! Златна ябълка! Златна ябълка!

Вейхайвей тропна с крак сърдито:

— Я да мълчите! Вашата господарка иска златна ябълка и туйто!

Тогава първата слугиня рече:

— Ваше височество, позволете да ви обърна внимание, че на Долната земя няма такъв плод.

Но Вейхайвей се развика:

— Има. В приказките пише, че на Горната земя имало едно дърво… После дървото раждало всяка година само по една златна ябълка… После, щом ябълката узреела, ламята я отнасяла в двореца на сина си Ох. Искам тазгодишната златна ябълка!

Първата слугиня се опита да я вразуми:

— Но да вземеш ябълка от страшната ламя, е все едно да отнемеш агне от устата на вълка!

Вейхайвей изпухтя:

— Я па тая! Баща ми, могъщият цар Патаран, има един милион войници. И като му изпратят отнякъде още сто милиона на помощ, ние ще нападнем ламята и ще я направим на пух и прах.

За да покаже как ще бъде смачкана ламята, Вейхайвей стисна зъби и удари юмруците си един върху друг. Сетне дигна ръка:

— Повикайте царя!

Първата слугиня се поклони с почит:

— Негово величество не е благоволил да си отвори очите.

— Нека ги отвори! — викна княгинята. — Събудете го! Веднага да дойде!

И тропна с крак.

Слугините се навървиха една след друга като патици. Безшумно се измъкнаха.

Подир малко пристигна цар Патаран по нощница. Той пристъпваше важно и се подпираше на жезъла си. Беше брадясал като таралеж. Сплъстената му коса, като на калугер, стигаше до раменете. Короната му, вързана с конец, се клатушкаше върху гърба му.

Негово величество пристъпи страхливо и протегна ръце към дъщеря си — да я прегърне. Приготви устни да сложи бащина целувка върху челото й.

— Пиленцето ми — рече той, — какво има?

— Татко — започна Вейхайвей, — няма да ти позволя да ме целунеш, додето не ми донесеш една…

Царят я прекъсна:

— Всичко, каквото пожелаеш, ще го имаш, гълъбче ненагледно.

— Не ти вярвам, закълни се!

— Заклевам се в моя непобедим царски меч! — викна величеството.

Тогава Вейхайвей викна тържествено:

— Искам една златна ябълка!

Царят се стъписа, сякаш бе ударен от гръм:

— Каквооо?

— Една златна ябълка, глухчо! — кресна в ухото му княгинята. — От ония, които ламята носи всяка година на своя син.

— Как ще взема ябълка от ламята? — стъписа се царят и направи три крачки назад.

— Най-напред ще я убиеш!

Царят дигна очи към тавана:

— Чувате ли, звезди небесни?

— Или прати войниците си да я пометат! Ти имаш един милион войници! Защо ги хрантутиш, ако не могат да се разправят с една нищо и никаква ламя?

Царят смирено отвърна:

— Че аз не ги храня. Те сами ядат. Всеки носи в ботуша си по една дървена лъжица и с нея сърба чорба.

— А кой ги командва? — попита хитро Вейхайвей.

Царят отговори гордо:

— Аз!

— Тогава им заповядай още утре да потеглят на бой срещу ламята! — извика в самото му ухо Вейхайвей. — Нито думичка повече!

Царят дигна ръка към челото си и отдаде чест:

— Слушам, котенце!

А на себе си изломоти:

— Сега я оплескахме.

И като удари три пъти с жезъла си по мраморния под, негово величество се възправи, както подобава на безстрашен владетел, и гласът му прокънтя в целия дворец:

Подчинени,

разберете

мойте царствени слова:

аз съм царя,

господаря

на царете,

а не лукова глава!

Имам кон,

имам трон

и войници —

милион,

и министри —

важни птици!

Всички до един се

те натискат,

искат

бой

за царя свой!

Щерка ми е

Вейхайвей,

с нея царя се гордей!