Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973

История

  1. — Добавяне

Направили си Шарчо и Марчо за Коледа на-деничка. Зарекли се девет пъти, че преди празника няма да я изядат. Затова я направили со-леничка — да се не поврежда. Закачили я на гвоздея до долапа.

Закачили наденичката на гвоздей, а те се изправили под гвоздея.

— Шарчо — рекъл Марчо, — знаеш ли go Коледа колко деня има?

— Пет деня — отговорил Шарчо.

— Много време, другарче.

— Много, Марчо.

Позамълчали. Позамислили се. Марчо пак се обадил:

— Ние като че не посолихме както трябва наденичката. Ще се повреди. Не може достоя до Коледа. Да я опитаме за сол.

— И аз тъкмо туй щях да ти кажа — рекъл Шарчо. — Трябва да я опитаме!

Дръпнал Марчо — откъснал от наденичката. Отхапал Шарчо, и той си глътнал късченце. Соленичка — ще достои до Коледа.

Изправили се пак под гвоздея.

— Марчо — рекъл Шарчо, — аз забравих, сложихме ли й чер пипер? Без пипер нищо не струва!

— И аз забравих — казал Марчо, — да я опитаме.

— И аз тъкмо туй щях да кажа — добавил Шарчо.

Дръпнал Шарчо — опитал наденичката. Отхапал Марчо — глътнал си късченце.

И пиперец има наденичката. Добре е направена. Ще достои до Коледа.

Изправили се пак под гвоздея.

— Шарчо — рекъл Марчо. — Не се сетихме и за мерудия да я опитаме.

— Наистина — отвърнал Шарчо. — Щом ще я държим за такъв голям празник, трябва и за мерудия да я опитаме.

Опитали и за мерудия наденичката.

Девет пъти се зарекли, че преди празника няма да я изядат, и девет пъти я опитвали дали е направена както трябва.

На десетият път Шарчо рекъл:

— Марчо, колко деня има до Коледа?

— Нали ти сам ми каза преди малко — пет.

— Щом е тъй, Марченце, наденичката не може стоя на гвоздея. Трябва да я преместим по на скришно място. Ще я изяде някой брат или сестрица, та отиде клетвата.

— Да я преместим, Шарченце.

И преместили… само връвчицата на наденичката.

Край
Читателите на „Шарчо и Марчо“ са прочели и: