Кей Торп
Напразни терзания (7)

Седма глава

И постановката, и изпълнението на „Кармен“ бяха прекрасни. Триша призна, че това бе най-доброто представление, което някога бе гледала и слушала.

— Юнският фестивал на изкуствата е едно от главните събития в Европа — каза Лий. — Обикновено се опитвам да съчетая командировките си с него.

Спряха се да пият по нещо в един от кафе-баровете, разположени на тротоарите.

— Барбара обича ли музиката? — запита Триша.

— Ако въпросът ти означава, дали съм я водил в миналото по концерти, тогава отговорът е „да“. Тя е прекрасна за компания. — После добави спокойно: — Само това, нищо повече.

— Не съм казвала, че е имало и нещо друго. Не те упреквам, дори и да е имало. Ти си напълно свободен човек.

— Искаш ли да забравим временните си задължения и да се възползваме най-добре от времето, с което разполагаме? Тъй като си видяла сравнително малко от Цюрих, мисля, че утре сутринта можем да поразгледаме наоколо, а следобед да потеглим за Уинтъртур. Дотам е само половин час с кола.

— Чудесно. Докато си при майка си, аз мога да разгледам града.

— Предпочиташ да не се срещаш с нея?

— Не е въпрос на предпочитание. Просто си мисля, че желаеш сам да я посетиш.

— Когато Андерс е там, желанието ми изчезва. Тя все още е много привлекателна жена и обича да го показва.

Триша не искаше повече да го разпитва. Както и да я представеше Лий, за всеки щеше да стане ясно, че отношенията им не бяха само служебни. Единствената друга възможност бе да настоява да я остави в Уинтъртур.

Ще уточни какво да прави, когато дойдеше подходящият момент. Пред тях първо имаше цяла нощ и сутрин.

Лий я заведе в хотела, без да остави у нея никакви съмнения, по отношение на намеренията си. Той влезе след нея в стаята и заключи решително вратата. Двойната стъклена балконска врата с изглед към езерото беше отворена. Триша излезе навън да се полюбува на изгледа и потръпна, когато Лий я прегърна отзад с ръце.

— Много си красива на лунна светлина — каза тихо той. — Косата ти блести като сребро.

— Вероятно предварително е посивяла — отвърна тя и го чу как се засмя.

— Само англичанка може да отхвърли по този начин комплимент. Трябва да знаеш, че си прекрасна, Триша!

Той вдигна косата на врата й и нежно я целуна. Ръцете му потърсиха гърдите й.

— Ти си в състояние да докараш всеки мъж до полуда! Какво има? — запита той, като усети промяната в нея. — Да не би начинът, по който те докосвам, да не ти харесва?

— Може да ни забележат — опита се да каже, колкото се може по-меко тя.

— Това може да стане само от лодка и с бинокъл за нощно гледане, насочен точно към нас — отвърна сухо той, но дръпна ръцете си. Облегна се на перилото на балкона и я погледна отстрани. — Щеше да се чувстваш много по-добре, ако отпред беше плоска.

— Не по-добре, но може би малко по-уверена, че съм самата аз, а не издутата ми блуза, която прави най-силно впечатление.

— Не мога да говоря от името на другите — каза след малко той, — но мога да те уверя, че моят вкус включва много повече. Смятам, че го казах ясно още от самото начало. От друга страна, бих бил истински лъжец, ако се опитвах да отричам, че тялото ти няма никакво значение за мен. Онова, което те прави толкова завладяваща, е съчетанието на интелект и външен вид

Поне временно, помисли си тя. След като се върнеха в Англия, всичко може би щеше да се преобърне с главата надолу.

Ако искаше да се наслади на останалата част от пътуването, трябваше да престане да мисли за бъдещето, а да приема всеки ден сам за себе си, каза си тя. Нощите също.

Триша се усмихна, обърна се, обви ръце около врата на Лий и леко го целуна по бузата.

— Забрави всичко онова, което казах.

Той не отвърна нищо, само я притегли към себе си и дълго и пламенно я целува. Триша се остави в прегръдките му и не се възпротиви, когато той я вдигна така, както миналия път и я пренесе вътре. Обичаше го и в момента не искаше нищо друго, освен да бъде с него.

Подсъзнателно изпита лек страх, че онова, което бе казала, можеше да го направи малко по-сдържан, но безпокойството й се оказа напразно. Той отново я издигна във висините, задоволи и последното й желание и я остави напълно изтощена.

Единственото, което й липсваше, бе неговата любов, помисли си тя, когато след малко вътрешната врата се затвори след Лий. Но той не бе длъжен да я доказва постоянно.

 

 

Утринното слънце обещаваше нови възможности. Триша излезе на балкона да се полюбува на искрящата вода, изпъстрена с платноходки, и си каза, че в ден като този не бе възможно човек да се чувства потиснат. Целият уикенд бе пред тях. Можеха да правят каквото си пожелаят. Единственото тъмно облаче на ясния хоризонт бе предстоящото посещение, което Лий щеше да направи на майка си. Триша още не беше решила как да прекара следобеда.

Двамата бяха сред първите, които слязоха на закуска в слънчевия ресторант. Към осем и половина излязоха сред виещи се алеи, стари дюкянчета и живописни площадчета, останали почти непроменени още от предните векове.

— Като едно време, нали? — обърна се Лий към нея. — Помниш ли как тогава се разхождахме?

— Как мога да го забравя — отвърна Триша.

— Мислех, че след това си пътувала много.

— Ходих в Канада и Тайланд — отвърна тя.

— Сама ли?

— Да.

— Малко е опасно за сама жена.

— Никога не съм изпадала в опасни положения.

— Имала си късмет. — Дълго време той не каза нищо. После започна с променен тон. — Наистина ли смяташ да обсъдиш предложението за работа тук?

— Не е ли време да престанем да се делим от хората, живеещи в Европа? — обърна му внимание Триша, понеже нямаше никакво желание да се обвързва точно сега с каквито и да било решения. — Нали вече сме свързани с Европа.

— Манталитетът ни обаче все още е на островитяни. На хората ще е необходимо много време, преди да престанат да казват, че „отиват на континента“, независимо има или няма тунел под Ламанша. Но ти не отговори на въпроса ми.

Тя не откъсваше очи от открилия се пред очите им пейзаж.

— Само защото още не съм взела твърдо решение. Признавам, че предложението на Пол ме интересува, но преди това трябва добре да си помисля.

— И за какво да си помислиш? Нямаш никакви сърдечни връзки, нали?

— Нищо сериозно. Волна съм като птичка — сви рамене тя.

— Да предположим — продължи спокойно той, — че ти бъде предложена постоянна работа в Англия. Би ли помислила върху това предложение?

— Вече ми предложиха — отвърна тя. — Джеймс Брайънт търси секретарка, понеже неговата напуска. При положение, че е сериозен.

— О, в това не бива да се съмняваш — отвърна сухо Лий. — Ти притежаваш необходимата квалификация. Аз имах предвид работа в „Бринкланд“.

— Едва ли е уместно, като се имат предвид обстоятелствата — отвърна сдържано тя, за да не издаде обзелото я вълнение.

— Може и така да е. — Той я обърна към себе си и я хвана леко за раменете. — Не искам отново да те загубя, Триша!

Лий не си послужи с думата „любов“, но подтекстът беше ясен. Останалото бе въпрос на време. Предложението му да й намери работа представляваше средство да я задържи до себе си.

— Заслужава да си помисля — отвърна тихо тя и видя как сивите му очи потъмняха.

— Добре. Сериозно си помисли.

Триша усети, че иска да й каже още нещо, но наоколо имаше много хора и не бе удобно да се водят лични разговори. Можеше да почакат. Тя можеше да почака.

Прекараха остатъка от сутринта в обиколки из лабиринта от тихи алеи и прекрасни стари сгради.

— И месец няма да стигне, за да разгледаме всичко — каза тя, докато обядваха с прясна риба от езерото в малък ресторант, който Лий бе открил при предишното си пътуване. — Нощният живот тук сигурно е много активен.

— Така е — съгласи се Лий. Гласът му звучеше бодро, а и самият той имаше отпочинал вид. — Определено си заслужава човек да му отдели повече време.

— Ти самият прекарвал ли си тук повече от няколко дни?

— Никога не съм разполагал с достатъчно време — поклати глава той. — Впрочем, в понеделник заминаваме за Баден, за да огледаме нашата нова компания. Страхувам се, че ще ни отнеме доста време.

— Затова сме тук — отвърна тя и видя как погледът му просветна.

— Да, преди всичко.

Триша погледна слабото му скулесто лице и сърцето й се изпълни с любов. Копнееше да му го каже, но сега не бе нито времето, нито мястото за това. Може би довечера ще намери удобен момент да му разкрие чувствата си.

Взеха кола под наем и заминаха за Уинтъртур. Лий не се съгласи да я остави в града и продължи през обрасло с гори предградие, с пръснати тук-там чудесни вили. Накрая влезе през някакви отворени врати и спря колата пред прекрасна вила.

Къщата, построена в алпийски стил и надвесена над малко езеро, хареса на Триша.

— Не е лоша, нали? — обърна се Лий към нея, като заобиколи колата и се приближи. — Семейство Рейсън се е заселило тук преди почти сто години. Андерс е швейцарец от трето поколение.

Преди да успее да му отговори, вниманието на Триша бе привлечено от някаква жена, която тъкмо излизаше от къщата. Беше висока и стройна, облечена в едноцветна, но явно скъпа, синя ленена рокля и с перли на шията. На пръв поглед изглеждаше доста млада, за да е майката на Лий.

— Скъпи, толкова се радвам, че успя да дойдеш! — възкликна тя. — Сините й очи малко помръкнаха, когато съгледа Триша. — О, мислех, че водиш и секретарката си?

— Точно това и направих — отвърна непринудено Лий, — Триша замества Барбара.

— Временно, докато тя се възстанови и поеме отново работата си — отвърна бързо Триша. — Наложи се да й направят спешна операция на апендикса.

— Бедната Барбара! — Симпатията й изглеждаше искрена. — И вас съжалявам. Да поемате такава тежка работа. Тези служебни командировки винаги са много уморителни.

— И откъде знаеш? — обърна се синът й към нея с лек присмех. — Никога не си ходила в командировка.

— Представям си го, скъпи — отвърна леко тя. — Заповядайте на терасата. В такъв прекрасен ден не бива да се затваряме вътре. Съжалявам, но на Андерс се наложи да отпътува в четвъртък за Лондон и ще се върне едва тази вечер. Но може би е по-добре, като имам предвид как се държите един към друг. Всъщност, не разбирам защо той не ти харесва, Лий.

— Така ли? — запита сухо той. После хвана леко Триша за лакътя, усмихна й се окуражително и последваха по-възрастната дама. — Впрочем, татко ти изпраща много поздрави.

Хелън Рейсън се обърна и погледна Триша с неочаквано студен поглед.

— Предай му и моите.

Същият лукс властваше и във вътрешността на къщата. Лий и Триша седнаха толкова близо един до друг, че просто докосваха коленете си. Той очевидно не правеше никакви усилия да прикрива отношенията им. Триша си помисли дори, че сякаш ги подчертава. От начина, по който ги гледаше майка му, ставаше ясно, че е разбрала намека му. Триша обаче не долови одобрение от нейна страна.

Разговорът не бе никак лесен. Представена като негова секретарка, третирана като лична придружителка, Триша не се чувстваше на мястото си. Просто нямаше представа каква игра играе Лий. Знаеше само, че започва да изпитва все по-нарастващ гняв към него, че я бе поставил в подобно неприятно положение.

Следобедният чай бе сервиран в четири и половина от униформена прислужничка. Един от най-цивилизованите английски обичаи, от който тя никога нямало да се откаже, обясни Хелън.

— Миналата седмица разговарях по телефона с Джейн — подхвърли небрежно тя, докато подаваше чашата с чай на Лий. — Каза ми, че двамата сте прекарали чудесно на приема в семейство Грейнджър.

— Не бих казал, че вечерта беше чак толкова интересна — отвърна той така безгрижно, че Триша не разбра дали наистина бе усетила внезапното изопване на мускула на допряния до нея крак. — Повечето от гостите бяха почти деца.

— Очевидно са били млади, като се има предвид, че Даяна е само на двадесет и две, не е ли така? — На майка му й стана забавно. — Наистина, скъпи, човек ще си помисли, че вече си остарял.

— На достатъчно години съм, за да могат подобни срещи да ми доставят някакво удоволствие — отвърна той. — Сложила си ми и мляко.

— О, как можах да забравя! — Тя пое чашата и му наля нов чай. — Заповядай.

Триша остана с впечатлението, че той се опита да промени темата на разговора. Коя ли беше тази Джейн, учуди се тя. От начина, по който майка му говореше за нея, излизаше, че двамата с Лий са в доста интимни отношения помежду си.

Хелън не засегна повече този въпрос, но насочи разговора към Триша и започна да я разпитва за семейството и за живота й. Триша й отговаряше учтиво, макар и малко въздържано. Яд я беше на Лий.

Когато той ги остави за малко сами, майка му изплю камъчето.

— Струва ми се, длъжна съм да ви предупредя, че моят син не е свободен — заяви тя, щом Лий се отдалечи достатъчно, за да не може да чуе разговора им. — Ще се жени за моята кръщелница, Джейн Давенпорт.

— Защо смятате, че сте длъжна да ме предупредите, госпожо Рейсън? — рече хладно Триша.

— Да не би да смятате, че не разбирам какво става между вас? Изписано е върху лицата ви, скъпа моя! Не бих могла да обвиня Лий, че се е възползвал малко повече от положението си. Вие сте много привлекателна. Но трябва да разберете, че той няма сериозни намерения спрямо вас.

— Аз не си търся съпруг, госпожо Рейсън — повдигна подигравателно вежди Триша, — но дори и да е така, съмнявам се дали вашият син би представлявал идеалния избор.

— Наистина ли? — възкликна изпълнена с недоверие Хелън Рейсън. — Но не бихте отрекли, че имате известни отношения с него.

— Вероятно вие самата би трябвало да попитате Лий. Убедена съм, че той ще остане очарован от интереса, който проявявате.

— Вие отговорихте вече на въпроса ми. — Възрастната дама замълча. Видът й показваше, че въпреки желанието си, изпитваше възхищение към Триша. — Вие сте една много самостоятелна млада жена. Много по-самостоятелна от мен, когато бях на вашата възраст.

Всичко това само така изглежда, помисли си Триша.

След като каза онова, което искаше, Хелън пак пое ролята си на любезна домакиня и предложи да напълни отново чашата на Триша. Тя прие, защото това й даваше възможност да прави нещо с ръцете си. Триша не изпитваше особена враждебност към нея, защото чисто и просто искаше да й спести излишните илюзии. Омразата й бе насочена единствено към Лий. Щеше да й плати за всичко това. Все още не можеше да каже как, но поне никога нямаше да узнае за глупавите идеи, които се бяха въртели в главата й!

Двамата си тръгнаха в пет и половина, въпреки настояванията на Хелън да останат за вечеря.

— Андерс очаква с нетърпение да се види с теб — каза Лий с неприкрита ирония. — Не искам да му преча. Ще се видим при следващото ми идване.

— О, дори преди това — отвърна майка му. — Идния месец отивам в Англия и ще прекарам цяла седмица у Давенпортови. Джейн не ти ли е казала?

— Не — отвърна той с малко груб тон. — Тогава до следващия месец.

Триша успя да запази безпристрастно изражение, когато стисна подадената й ръка.

— Довиждане, госпожо Рейсън — каза хладно тя. — Благодаря ви за вашето гостоприемство. Много съм ви признателна.

— И на мен ми беше много приятно. Когато пристигна в Лондон, вие по всяка вероятност ще сте напуснали вече „Бринкланд“.

— Ще напусна веднага, щом Барбара е в състояние да поднови работата си — съгласи се Триша. — Това ще стане след около две седмици.

— Имате ли нова работа?

— Моята агенция ще се погрижи за това. Но мога да реша да замина на работа в чужбина — отвърна Триша.

— Прекрасна идея.

— Най-сетне си изпълних задължението — каза с въздишка на облекчение Лий, когато излязоха. — Сега можем да си починем и да се насладим както пожелаем на уикенда. — Той я погледна косо, когато тя не каза нищо. — Случило ли се е нещо?

— Малко съм уморена. Това е всичко. Имахме дълга седмица.

— А ни престои още една — съгласи се той. — Затова ще използваме възможно най-добре почивните дни. Смятам да вечеряме в хотела, а утре да разгледаме забележителностите.

— Можеш да станеш прекрасен гид — каза Триша.

— Прекрасните гидове се раждат, а не се създават — отвърна той, като долови сарказма й. — Защо не подремнеш, докато стигнем до хотела?

— Ще се почувствам още по-зле — поклати глава тя. — Имам нужда само от един душ.

— Плюс ранно лягане? — Предложението му бе придружено от усмивка. — Ще бъде добре и за двама ни.

Този път няма да стане, закле се Триша. Край на секса! Поне не със сгоден мъж, комуто предстои женитба. Каква идиотка се бе оказала, да му повярва неведнъж, а два пъти! Що се отнасяше до Лий Смит и себеподобните му, жените в нейното положение бяха добри само за удоволствия. Дойдеше ли се до женитба, мъжете като него винаги държаха на своето социално положение.

Как щеше да се измъкне от всичко това, без повече да се раздава, представляваше трудност, с която не знаеше как ще се справи. Имаше нужда от време, за да измисли оттеглянето си. Лий очакваше да прекарат вечерта по начина, по който прекараха предишната. Налагаше да измисли някакво приемливо извинение.

Избраният от него хотел се намираше на края на града. В колата й хрумна мисълта, че Лий може да е резервирал само една стая. Отдъхна си облекчено, когато разбра, че се е излъгала. Този път между двете стаи нямаше дори и врата, макар и да бяха една до друга.

— Едва минава шест — каза той. — Защо не си починем, преди да излезем? Искаш ли да се срещнем в бара към осем?

— Чудесно.

Триша едва изчака да затвори вратата след себе си, после опря гръб на нея и се загледа като вцепенена към леглото.

Сега щеше да е на седмото небе от щастие, ако не бе разбрала всичко това през днешния следобед. Най-важното бе да скрие истинските си чувства от Лий. Предстоеше им още една седмица заедно и това щеше да е много трудно. Най-добре да му каже, че й е дошъл месечния цикъл. Това щеше да обясни и нервното й състояние.

Лий всъщност очакваше много повече, помисли си тя, когато си спомни предложението му за постоянна работа в „Бринкланд“. „Не искам да те загубя отново“, бе казал той и тя му бе повярвала. Когато ставаше дума за секс, между тях не съществуваха никакви проблеми. Той обаче искаше само това от нея. И винаги го бе искал. А истинската любов я нямаше.

— Започнах да си мисля, че трябваше да ти почукам — каза Лий, когато тя се появи в бара към осем и десет. — Великолепно изглеждаш!

— Говориш като истински джентълмен — отвърна духовито Триша и сама се удиви на собствената си неискреност, после седна, отпи от джина с тоник, които вече й бе поръчал и се приготви да каже онова, което беше намислила. — Впрочем, страхувам се, че през следващите няколко дни ще бъда неразположена.

Изразът върху лицето на Лий не й подсказа нищо.

— Благодаря ти за своевременното предупреждение — каза той и посочи кожената папка върху масата. — Погледни менюто и си избери нещо за ядене. Разнообразието е голямо.

Донякъде объркана от неговото спокойствие, Триша впи поглед в менюто, без да е в състояние да прочете, каквото и да било.

— Ще взема онова, което поръчаш и ти — каза накрая тя.

— Чудесно. — Той повика келнера и даде поръчката на безупречен немски. — Напрегната си. Да не би да е свързано с нещо, което ти е казала майка ми днес следобед?

— Жените винаги се чувстват напрегнати, както се изрази ти, няколко дни в месеца. Какво предполагаш, че може да ми е казала майка ти, за да ме разстрои?

— Не зная — отвърна спокойно той, — но, когато се върнах при вас, долових някаква промяна. — Той млъкна, като продължаваше да я гледа със същата проницателност. — Какво ти каза за Джейн?

Триша успя да се овладее и само сви рамене.

— Нищо повече от онова, което смяташе, че трябва да зная. Много е проницателна.

— Много — съгласи се той, — но това не я прави задължително оракул. Джейн и аз…

— Всъщност, това няма никакво значение — прекъсна го Триша. — Поне за мен. Друг е въпросът, дали Джейн ще погледне по същия начин, ако узнае за тези няколко седмици. Ако майка ти не й каже, мисля, че няма никога да го научи.

Лий я гледаше така, сякаш никога преди не я бе виждал такава. Бръчката между веждите му се задълбочи.

— Ти оценяваш нашата връзка като нещо съвсем различно от отношенията ни с Джейн, така ли?

Той дори не се засрами от това, че мами момичето, за което щеше да се ожени.

— А как другояче да го оценя? — чу тя собствения си глас да го пита без ни най-малко вълнение. — Никога не е ставало дума, че нашите… отношения са нещо повече от временни. Ние двамата установихме, че се привличаме физически и толкоз. Така става по целия свят. Нямам никакво желание да се обвързвам, Лий.

— Ти намекна, че си заслужава да помислиш за постоянна работа в „Бринкланд“.

— Така е. Поне така беше — поправи се тя.

— Тогава Джейн има някакво отношение, нали?

— Само дотолкова, доколкото нямам навик да поддържам връзки с женени мъже.

— Престани да говориш така, Триша. Не ти прилича.

— Ти всъщност не ме познаваш — отвърна студено тя. — Вече не съм малката госпожица „Наивничка“, която някога познаваше.

— Никога не съм те смятал за такава. Но може би си права като казваш, че не съм те познавал!

— Което показва колко погрешни могат да се окажат впечатленията. Чудесна двойка сме, нали?

— През цялото време. — Сивите му очи проблеснаха като стомана. — Кажи ми, ако не беше неразположена, както ти много деликатно се изрази, щеше ли да си готова да продължим нашите отношения?

— Защо не? — отвърна Триша със стегнато гърло.

— Защо не, наистина — отвърна безизразно той. — В такъв случай можем да използваме времето, което ни остава до връщането на Барбара.

Сама си бе виновна за това, помисли си Триша. Не искаше да се предаде, като го остави още сега, и реши да не се отказва от образа, който сама си беше изградила.