Кей Торп
Напразни терзания (6)

Шеста глава

Когато най-сетне се върнаха в хотела, той бе напълно утихнал. Достигнаха своя етаж, но Триша не бе напълно сигурна, дали плановете на Лий съвпадат с нейните очаквания. Щом той взе ключа от ръката й, тя установи, че се моли да не й го връща. Не искаше Лий да си отива.

И той не си отиде. Тя чу как вратата зад двама им се затвори. Чувствата, които изпитваше към него, бяха много по-дълбоки от мимолетно желание. Преди три години се бе влюбила в него и все още го обичаше.

Той пъхна отново ключа във вратата и я заключи отвътре. Тя потръпна, но не от страх, когато ръцете му я прегърнаха през кръста и я придърпа към себе си. Триша обърна лице към него, за да посрещне пламенните му целувки, дълбоко развълнувана от спомена за други нощи и други целувки. Каквито и сърдечни терзания да я очакваха занапред, заслужаваше си да ги изтърпи, само и само да бъде отново близо до него.

Лий разкопча умело копчетата на роклята й и тя се свлече леко на пода. Триша остана само по дантеленото си бельо. Той прекара ръце по гърдите й по болезнено познатия начин.

— Прекрасни — прошепна той. — Съвършени!

Триша се огъна в ръцете му, повдигна лице към неговото и започна да го целува пламенно и буйно. От ума й излетя всичко, освен обзелото я желание да бъде отново с него. След години, преживени в полусън, сякаш отново възкръсна за живот.

Нейната страст запали същото желание и у него. Лий я вдигна задъхан от пода, пренесе я до леглото, успя някак си да вдигне завивките и да я постави върху снежнобелите чаршафи.

Обувките й бяха паднали от краката. Тялото й потръпваше, докато бавно и внимателно той нави надолу чорапите й и ги свали. Единствената светлина в стаята се процеждаше от лампа с оранжев абажур, поставена в най-отдалечения ъгъл. Сигурно я бе запалила някоя от камериерките. Кожата на Лий изглеждаше бронзова на тази светлина.

Той се изправи и също се съблече. Триша го наблюдаваше с присвити очи, а сърцето й удряше лудо в гърдите. Тялото му бе точно такова, каквото го помнеше: широки и мускулести рамене, голям гръден кош, триъгълник от накъдрени косми, тесен кръст и силни бедра. Като статуя от Роден.

Сега значение имаше само моментът, който съпреживяваха. Само двамата, останали отново сами.

Той седна до нея, целуна я бързо по върха на носа, после плъзна ръце по гърба й, откопча клипса на сутиена и го свали. Триша забеляза блясъка в очите му, когато я погледна и почувства разлялото се по тялото й удоволствие, щом нежните му ръце започнаха я милват. Зърната на гърдите й настръхнаха.

Тя застина, когато той наведе глава и захапа едното. Чувството бе толкова прекрасно, че граничеше с болка. Тя прекара ръце по широките му рамене и започва да милва чувствителните места по врата му. Лий продължи да я съблича.

Триша изтръпна при познатото докосване, изкрещя неистово, после откликна страстно и го прие с широко отворени бедра. Най-сетне се сляха — плът с плът, дух с дух. За неговото не знаеше, но тя влагаше и цялото си сърце.

Лий произнесе името й в момента на своето удовлетворение, независимо от това, че тя вече не се казваше Ема. Двете с Ема бяха една и съща личност, защо да се чувства обидена? Защото ролята, която бе играла преди три години се различаваше съществено от сегашната. Ако той продължаваше да търси Ема, тя просто не съществуваше.

— Това е най-приятното европейско турне, което някога съм имал — промълви той. — Ти си истински божи дар, Триша.

— Служебно задължение — отвърна тя, без да съзнава точно какво казва и почувства как устните му престанаха да целуват кожата й.

Той повдигна бавно глава и я погледна със свити устни.

— Надявам се това да е шега.

— И наистина е така — отвърна бързо тя. — При това не много уместна.

— Повтори го! Ако мислех… — Той млъкна, поклати глава и леко се усмихна. — Няма значение. Всички ние от време на време казваме неподходящи неща. Вярвам, че и на теб ти беше приятно така, както и на мен.

„Приятно“ бе много обикновена дума, за да изрази онова, което бе изпитала тя, помисли си Триша, но нямаше никакво желание да му го казва. Той искаше единствено да поднови старите удоволствия. Но добрал се веднъж до това, може би щеше да изгуби интерес.

— Не е необходимо да ти го казвам, Лий — промълви тя, — но ти си идеален любовник.

Едната му вежда се повдигна леко саркастично.

— Смяташ се за достатъчно квалифицирана, за да правиш сравнения?

— Не от опит, ако имаш това предвид — отвърна рязко тя. — Нямам навик да спя с който ми попадне.

— Сигурен съм в това. Любовта с теб дава такава сила на мъжа, че той се чувства окрилен. Раздаваш се без остатък.

Освен най-съкровените кътчета на душата, помисли си Триша.

— Знаеш ли, има толкова много неща, които не си ми казала. Неща, за които не съм те питал. Не че щеше тогава да ми отговориш, сигурен съм в това.

— Тогава си бях измислила и произход — призна Триша. — Ти не бе далеч от истината с тезата си за пренебрегнатата дъщеря. Като се оглеждам сега назад, съмнявам се, че нямаше да устоя. — За миг се подвоуми, после добави неуверено: — За щастие, ти тогава не прояви голям интерес.

— Понеже създаваше впечатление, че желаеш да останеш анонимна — отвърна той. — Не си спомням и ти да си проявявала интерес кой и какъв съм самият аз. — Сега той замълча. — Какво е станало с родителите ти?

— Баща ми починал при служебна авария, докато съм била още бебе, а майка ми умря, когато бях на шестнадесет години — отвърна безизразно тя. — Живях при кръстниците си, докато завърших колежа и си намерих работа, която ми даде възможност да стана независима.

— Положително ти е било много трудно — каза тихо Лий.

— Доста, но успях да се справя. Стана ми по-леко, когато започнах да печеля по-добре, макар и все още да не съм успяла да се сдобия с нещо повече от една стая. Животът на борда на голям параход винаги ми се е струвал върхът за прекарване на отпуската, вероятно поради това, че за мен е бил недостижим. Това бе голямо изкушение, когато наследих онези пари.

Лий я целуна нежно по устните.

— Все още не разбирам, защо изпитваше необходимостта да се прикриваш.

— Предполагам, че е бил някакъв своеобразен снобизъм — призна тя. — Бях убедена, че няма да бъда приета, ако се разбереше, че всъщност съм външен човек. — Опита се да придаде известна комичност на думите си. — Не съм убедена, че самият ти щеше да ми обърнеш същото внимание, ако знаеше истината.

Той се засмя.

— Ако се бе оказала типична глупава и красива блондинка, нямаше да ти обърна внимание, независимо от произхода ти. Всяка прекарана тогава с теб минута ми бе приятна, а не само правенето на любов.

— Но само по време на пътуването — каза леко Триша.

— Изборът бе твой, а не мой. Поне така ми се струваше тогава — отвърна той.

— Какво означава, че изборът е бил мой?

— След Барбадос ти се отдръпна. Сякаш бе взела решение, че е време да сложиш точка на цялата история. Смятах, че си обвързана с някого, който те очакваше. Във всеки случай, не аз трябваше да се опитам да те накарам да промениш решението си. — В гласа му прозвуча любопитство. — Прав ли съм?

— Сметнах, че след като се върнем в Саутхямптън, всичко трябва да свърши.

— Защото си ме смятала за човек, който веднага ще ти обърне гръб, след като разбере коя си?

— Нещо подобно. — Тя се раздвижи неспокойно, уплашена да не се издаде докрай. — Всичко отдавна е минало, Лий.

— Точно така. — При нейното движение, той отново се възбуди. — От друга страна, в момента имаме всичко…

Беше прекрасно, но съвсем недостатъчно, помисли си Триша, когато той отново я облада. Единствено любовта му носеше пълно удовлетворение, а това не представляваше никакво успокоение за нея.

Тя се събуди, когато по едно време той стана от леглото. Продължи да лежи мълчаливо и да го наблюдава как си прибира нещата и тръгва бавно към вратата, съединяваща двете стаи. Тя бе заключена от нейната страна, както вероятно и от неговата, предположи тя. Когато видя как отвори вратата без никакво затруднение, Триша изведнъж разбра, че Лий сам я бе отключил предварително. Следователно бе намислил вечерта да завърши по този начин. Сметнал е за сигурно, че могат да прекарат поне част от нощта заедно. Часовникът на нощната масичка показваше три и десет. Значи бе спала около час. И Лий положително бе заспал.

Триша се обърна по гръб и се опита да осмисли своите чувства. С готовност беше отишла твърде далече и едва ли можеше да се сърди само на него. Въпросът е какво щеше да стане по-нататък. Дали Лий щеше да очаква всяка вечер същата свобода на действие? Признаваше, че самата тя го желаеше, макар че цената, която щеше да заплати при раздялата, щеше да бъде много висока.

Най-сетне успя да заспи.

 

 

На следващата сутрин слезе в осем часа в ресторанта. Лий се появи пет минути по-късно.

— Почуках на вратата ти — каза той и зае мястото си на масата за двама. — Защо не ми се обади, че си готова?

Унесените й зелени очи погледнаха въпросително впитите в тях сиви.

— Сметнах, че не очакваше да ти се обаждам.

— Не очаквах ли? — Докато я оглеждаше внимателно, между тъмните му вежди се появи дълбока бръчка. — Струва ми се, че това е очевидно.

— Не искам никакво специално отношение след снощи, Лий — отвърна весело Триша.

Бръчката стана по-дълбока.

— Какво означава това?

— Точно това, което казах. — Триша се опита да остане спокойна и съсредоточена. — Никакви ангажименти.

— Разбирам. — Сивите му очи изведнъж станаха студени като стомана. — Само едно нощно забавление!

Тонът му я накара да трепне.

— А каква е другата възможност? — запита тя. — Цяла поредица от подобни нощи! Нямам навик да спя с шефовете си.

— Значи изживяването бе извънредно както за теб, така и за мен. — Думите не прозвучаха като въпрос, а като твърдение, в което нямаше особена злоба. — Винаги съм се пазел от личните връзки, когато те са пречели на служебните отношения, но това е нещо съвсем различно.

— Защото аз заемам временна длъжност?

— Това има отношение, макар и не в смисъла, който влагаш ти. — Лий млъкна и се взря в лицето й, сякаш търсеше искрица на подкрепа. — Когато се разделихме в Саутхямптън, аз останах с впечатление, че си искала да преживееш само един ваканционен романс. Сега разбирам защо си ме накарала да мисля така, макар и тогава да не бях съгласен с теб. Важното сега е, че отново се срещнахме. Отдава ни се втора възможност да се опознаем по-добре. Твоята компания ми е приятна, Триша. Винаги ми е била приятна. Физическото привличане е само част от интереса ми към теб.

Тя дълго време не сваляше мълчаливия си поглед от него. Не можеше да реши дали е искрен. Доверието трябваше да представлява неразделна част от любовта, но тя не му вярваше. Поне не напълно.

— Кажи нещо — настоя той.

— Трудно ми е.

— Защото си с чувството, че си тук по договор? — Той поклати глава. — Ти си напълно свободна. Ако предпочиташ да си отидеш у дома, аз няма да ти преча.

Тя прехапа долната си устна.

— Не съм казвала, че искам да си ида у дома.

— Зная. Давам ти свобода на избор. — Гласът му прозвуча тихо. — Бих бил истински лъжец, ако се опитах да приема, че снощното преживяване е изолиран случай. Ние си допадаме както в любовта, така и в интелектуално отношение.

— Струва ми се, че сега е по-добре да се съсредоточим върху работата — каза накрая тя и се опита да се усмихне. — Умът ми не е в състояние да се справи с толкова много неща в едно и също време.

— Твоят ум — каза с известна ирония Лий — е в състояние да се справи с всичко. Утре трябва да се срещнем с хората от Цюрих, след което имаме цял уикенд, за да оправим нашите отношения.

Включително следващите две нощи, помисли си Триша. След снощното прекарване щеше да бъде още по-трудно да не задоволява нуждата, която Лий запали у нея.

Денят се оказа дълъг, макар и пълен с напрежение. Карл уреди служебен обяд, на който не поканиха Триша. Оставиха я да обядва с неговата секретарка в ресторанта за служителите.

— Невинаги обядвам тук — каза жената на чудесен английски, когато двете седнаха на масата, — но днес храната е добра, нали?

— Превъзходна е — отвърна Триша. — Предполагам, че работите от дълго време в компанията?

— От петнадесет години. Струва ми се, че се познавате с господин Смит отдавна, а не само от тези две седмици? Той е много млад за подобен пост. Тук, в Германия, рядко считат един мъж подготвен за ръководител от подобен мащаб, ако не е навършил поне четиридесет и пет години.

— И в Англия не е толкова обикновено — отвърна Триша, като не счете за необходимо да отговаря на първия й въпрос. — Но всяко правило си има изключения. Господин Смит се справя напълно с работата си.

— В това няма никакво съмнение — побърза да я убеди Лилиан Шнайдер. — Мнението за него е много високо. — Тя леко се усмихна. — Някои от по-младите ни колежки го считат за много привлекателен.

Вероятно и по-възрастните, помисли си Триша.

Прибраха се късно в хотела, след като по-голямата част от следобеда прекараха в обиколка на едно от спомагателните предприятия в околностите на града.

— Какво смяташ да правиш тази вечер? — запита я Лий.

— Още не съм решила — призна Триша. — След вечеря мисля да си легна рано.

— И аз не мога да измисля нещо по-добро. Особено от това да си легна по-рано.

— Нямах това предвид — отвърна тя с дрезгав глас.

— Зная. — Гласът му прозвуча малко грубо. — Ако смятах, че играеш с мен някаква игра, веднага щях да те кача на обратния самолет. Твърде много ли ще бъде, ако те поканя на вечеря?

— Разбира се, не. — Едва не му каза, че е съгласна на всичко. — В хотела ли?

— Предполагам, че ресторантът не отстъпва на останалите. В колко е полетът ни за Цюрих?

— В осем часа — отвърна тя. — Пристигаме в десет и половина.

— В такъв случай, най-разумното е да си легнем рано. За утрешната среща трябва да съм в отлична форма. Няма да е зле да наредиш да ни събудят в шест часа сутринта и да ни сервират закуската по стаите.

Служебните задължения, помисли си кисело Триша, съвсем определено са на първо място. Не знаеше дали да е доволна, или да съжалява, че не тя взе последното решение.

 

 

Триша очакваше Цюрих да е шумен град, но се оказа, че в него витае спокойна атмосфера, с кафенета по тротоарите, оградени с дървета улици и живописни площади.

Малко по-възрастен от Лий, Улрих ле Тисиер се оказа човек с чувство за хумор и Триша се привърза начаса към него.

Името му, както обясни той по време на обяда, идвало от родения му във Франция баща и от майка му, която била германка. В Швейцария най-често се говорел немския език, но френският и италианският заемали съответно второ и трето място. Повечето швейцарци разбирали и трите езика, но обикновено разговаряли помежду си на швейцарски немски, който всъщност представлявал отделен език.

— Тук завършва урокът — обърна се той на английски към седналата до него Триша. — Създадохте много добро впечатление, като проявихте интерес към казаното от мен.

— И наистина ме заинтересува — каза тя. — Никога не съм идвала в Швейцария и зная много малко за страната. Не очаквах Цюрих да е такъв град.

— Повечето хора, които го посещават за първи път, мислят като вас — потвърди думите й той. — Много също така смятат, че той е столица на страната.

Триша се засмя.

— Не съм чак толкова неука. Бихте ли ми препоръчали да посетя Берн?

— Бих ви препоръчал да прекарате няколко седмици и да обиколите цялата страна — отвърна той. — Пейзажът е неповторим. — Той се обърна към английския си колега, който се бе задълбочил в разговор с един от другите директори. — Трябва да се възползвате от случая и да направите разходка по езерото през уикенда, Лий. Целият маршрут трае около пет часа.

— Звучи много примамливо, но уредих вече да прекарам уикенда в Уинтъртур.

— О, да, разбира се. Естествено имаш желание да посетиш майка си. — Той се обърна към Триша. — Бихте ли желали да прекарате неделния ден с моето семейство? Почивните дни прекарваме съвсем обикновено, но сте добре дошли.

— В пътуването е включена и Триша — обади се Лий. — Това ще бъде една заслужена почивка след добре свършената работа.

Като си помисли каква огромна работа я чакаше след завръщането им в Лондон, на Триша съвсем не и се искаше да се закове още сега зад бюрото. Удиви я само кога е уредено това пътуване, и дали изобщо е уредено. Съмняваше се, че Лий има намерение да я представи на майка си.

От многозначителните погледи, които й отправиха, стана ясно, че и останалите не повярваха на историята. Шеф, пътуващ със своята секретарка, свободен уикенд — положението бе ясно. Тя направи върховно усилие да не издаде овладелите я чувства. Колкото и създалото се положение да й бе неприятно, просто нямаше какво да направи. Нека, впрочем, си мислят каквото желаят!

Хотелът, в който ги настаниха, бе по-малък от досегашните. Неговата архитектура и украса напомняха за отминали вече времена, но луксът и удобствата бяха първокласни. Самите стаи бяха прекрасни, мислеше си Триша, докато се наслаждаваше на чудесните месингови кревати и солидните махагонови мебели.

Тя отвори съединяващата двете стаи врата, когато Лий почука леко и го погледна с такъв израз, че той повдигна въпросително вежди.

— Случило ли се е нещо?

Бяха ги докарали в хотела с открита кола, затова не успяха да разговарят. Сега й се удаваше първата възможност да му каже какво й тежи на душата. Изправена пред него, тя установи, че се обърква.

— Този уикенд… — започна тя. — Защо каза пред всички, че отиваме на посещение при майка ти?

— Онова, което казах — отвърна невъзмутимо той. — е, че ще прекараме края на седмицата в Уинтъртур, а не задължително с майка ми и нейния съпруг. Този град е световноизвестен културен център и е типично швейцарски. Ще ти хареса.

Тя смутено го погледна.

— Да не искаш да кажеш, че нямаш намерение да посетиш майка си?

— Ни най-малко. Просто не желая да отсядам в къщата. Това е всичко. Със съпруга й не се разбираме особено добре. Запазих хотел по телефона от Берлин. Това е един от най-старите хотели в околността.

— А какво ще правим тук? Все още е понеделник вечер.

Той сви рамене.

— Обичаш ли да ходиш на опера?

— На някои — отвърна тя, озадачена от нелогичния му въпрос.

— Какво ще кажеш за „Кармен“?

— Една от любимите ми опери — призна тя. — Необходимо е обаче да се запазят много отрано билети.

— Улрих има връзки и може да се справи с всичко. За него не представляваше трудност да намери два билета.

— Значи вече разполагаш с билетите? В такъв случай, защо трябваше да ме питаш за моите предпочитания?

Той отново сви рамене.

— Не е необходимо да ги използваме.

— Пак излишни разходи. Също като стаите, които ще останат свободни в края на седмицата.

На Лий му стана забавно.

— Грижата за разходите на компанията ти правят чест. Всъщност, билетите са от Улрих. Той много те харесва. Каза, че му напомняш на жена му, в годините, когато се е запознал с нея. Тя също е англичанка. — Лий се изправи на вратата, на която се бе облегнал. — Преди представлението ще хапнем. Струва ми се, че няма да издържа гладен. — Може ли да се срещнем след половин час?

— Разбира се. — Триша не се тревожеше за нищо друго, освен за това, че двамата щяха да прекарат заедно не само тази вечер, но и цели два дни и нощи след това. Ако съществуваха някакви съмнения, те щяха да се появят по-късно. Тя весело се усмихна. — След половин час.