Кей Торп
Напразни терзания (2)

Втора глава

Тъй като имаше много работа, останалата част от сутринта премина много бързо. Към единадесет и половина Триша вече се бе свързала с петте европейски клона и ги бе помолила да направят резервации за посочените дати.

За полета от Хийтроу до Амстердам запази места за следващия понеделник сутринта, за самолета в 10.05 часа.

В петък вечер щеше да си отиде у дома, а в понеделник сутринта да се срещне с Лий на Хийтроу. Така щеше да разполага с края на седмицата, за да уреди нещата си с Нийл. Той ставаше все по-тираничен, а тя нямаше желание да бъде ничие притежание, нито тялом, нито духом. Ако той не можеше да приеме просто тяхното приятелство, тогава най-добре беше да се раздели с него.

Тя погледна часовника си. Дванадесет.

— Дванадесет часа е, господин Смит — съобщи му тя. — Имате делови обяд.

— Тръгвам веднага — каза той.

Малко след това излезе от кабинета си. Имаше широки рамене и тесен кръст. Носеше чудесно ушит сив костюм. Триша бе забравила колко е висок и как подвижно стъпваше. Когато се запозна за първи път с него, той се възстановяваше от някакво вирусно заболяване, от което бе отслабнал с десетина килограма. Забеляза, че сега бе отново понапълнял, но не повече, отколкото бе необходимо. Пращеше от здраве и жизненост.

Очите й срещнаха неговите и тя преглътна неочаквано застаналата на гърлото й буца. Едно бе да си казва, че той не представлява вече нищо за нея, а съвсем друго да се убеди в това. Най-разумно бе да намери някакво извинение и да откаже работата, след като разбра кой е той.

— Ще се видим утре сутринта — каза Лий. — Рано сутринта. Идвам винаги точно в девет.

Което означаваше, че тя трябва да дойде по-рано от него, подразбра Триша. Нямаше никаква трудност, свикнала беше да става в шест и половина.

— Приятен обяд — пожела му тя и забеляза как той широко се усмихна.

— Обядът е чисто делови, така че няма какво толкоз да се очаква от него.

След излизането му канцеларията опустя. Колкото и да се стараеше, Триша не можеше да не се върне няколко години назад в мислите си и да не си припомни голямото вълнение, докато стоеше на палубата и наблюдаваше как разстоянието между парахода и кея бавно се уголемява. Пътешествието започваше…

— Следващото пристанище са Азорските острови — обади се до нея облегнатият на перилата мъж. Той се усмихна, когато Триша обърна глава. В очите му се четеше възхищение, докато оглеждаше лицето и буйните, свободно падащи руси коси. — Лий Смит.

Тя също му се усмихна и се представи с новото си име.

— Ема Бартън.

— Сама ли пътувате?

— Съвсем сама — засмя се тя. — А вие?

— Също. — В гласа му нямаше никаква печал. — Защо не обединим усилията си и да пийнем по нещо, за да отпразнуваме началото на едно пътуване, което не предполагах, че ще се окаже толкова хубаво?

Триша за миг се подвоуми. Какво пък, и той я намираше толкова привлекателна, колкото и тя него. Реши, че е около тридесетгодишен, навикнал да получава най-хубавото от живота. Това се разбираше по държанието му, по елегантната небрежност на скъпите му дрехи. Не можеше да си представи какво прави на борда на „Капуцин“. Нямаше вид на безделник.

— Идеята е много добра — съгласи се тя и отхвърли всички обзели я съмнения. Ако въобще трябваше да започне да играе ролята си, то сегашният момент изглеждаше най-подходящ за това.

Тя дойде на този параход, за да вкуси от живота на богатата половина от човечеството и нямаше намерение да позволи на когото и да било да разбере, че не бе свикнала да си хвърля парите на вятъра. Далечният родственик, от когото като единствена наследничка бе наследила почти двадесет хиляди лири, вероятно би се ужасил от начина, по който използва по-голямата част от парите, но едва ли щеше да й се отдаде отново подобен случай. „Капуцин“ не беше параход за обикновени туристически пътувания. Той приемаше на борда си отбрано общество. Този мъж принадлежеше към онези хора, към които и тя искаше да принадлежи, макар и за кратко време.

Двамата отидоха в по-малкия от двата бара на най-горната палуба. Наближаваше пет часа. Триша помоли за сухо мартини, но не изяде маслинката.

— И аз не обичам кой знае колко маслините — каза Лий, когато тя остави маслината настрани. — Ще запомня следващия път да поръчам мартинито без маслини.

Триша се засмя.

— Толкова ли сте сигурен, че ще има и друга среща?

— Разбира се. — Очите му искряха. — Да не мислите, че ще позволя на някой друг да монополизира най-красивото момиче на парахода!

— Едва ли сте имали възможност да направите сравнение — посочи тя. — Не е ли рано за ангажименти?

— Не и за мен — заяви убедено той, като с това й направи и комплимент. — Вие ще заемате челното място. Проявих интерес към този параход, едва когато ви зърнах да се качвате на него.

Тя изви глава и го погледна, развълнувана от простия факт, че е в компанията на такъв мъж.

— А вие, защо изобщо сте тук?

Той сви леко рамене.

— Прекарах някакво вирусно заболяване и моят лекар намира, че съм много изтощен. Предполага се, че морският въздух ще ме възстанови. Докато не ви видях да се качвате по стълбата на парахода, ми се струваше, че тези три седмици ще бъдат загубено време. — Той отново се усмихна и сърцето й трепна. — Посещавали ли сте и преди Антилските острови?

Триша поклати глава.

— Това е една от причините да се реша да предприема настоящето пътуване — призна откровено тя. — Не обичам да посещавам два пъти едно и също място. — И това бе самата истина, ако изключим факта, че никога не бе ходила по-далеч от Франция и Италия.

— И това ли е единствената причина? — заинтересува се Лий.

Тя вдигна леко рамене. Беше й хубаво.

— Изпитвах нужда да се махна за известно време.

— Някакъв сърдечен проблем?

Тя нямаше намерение да обсъжда подобен въпрос.

Зелените очи погледнаха сивите, без да мигнат.

— Това вече е без значение.

— Добре — отвърна той. — Значи и двамата сме напълно свободни.

Триша бе готова да се съгласи веднага с тази му мисъл, но всичко бе още в самото си начало.

Първата седмица от морското пътешествие премина твърде бързо. Лий монополизираше почти всеки миг от времето й. Той имаше самостоятелна каюта на горната палуба. Триша смяташе своята на по-долната палуба за удобна и просторна, но луксозната обстановка в неговата я порази.

— Предполагам, че каютата ми ви харесва, не е лоша — призна Лий, когато тя изрази мнението си при първата му покана да пият по нещо след вечеря. Каза го така, сякаш преди това не бе се замислял толкова по въпроса. — Може би и вие трябваше да си направите резервация на тази палуба.

Парите очевидно нямаха особено голямо значение за Лий. Той по рождение бе свикнал с този начин на живот. Тя нямаше намерение да му позволи да разбере, че при нея нещата не стоят така. Вероятно щеше да изгуби всякакъв интерес, ако разбереше колко различен всъщност беше техният произход.

За щастие, макар и донякъде странно, той не проявяваше особен интерес към нейното минало. Изглеждаше доволен просто да се наслаждава на нейната компания. Разговаряха по широк кръг въпроси, за повечето от които тя имаше свое собствено мнение. Интелигентността поне не представляваше привилегия само за богатите.

За нея бе истинско откровение, когато я целуна за първи път. До този момент Триша не знаеше колко прекрасно може да е това. Лий беше опитен мъж, а не недодялан младеж. В това се състоеше разликата, предположи тя. Това не бе сладникавата целувка на нейния последен приятел, който наивно смяташе, че така я „предразполага“, поне така казваше той, а една изкусителна, бавно нарастваща настоятелност, докато нейните устни се разтваряха като венчелистче по свое собствено и силно желание при разтърсващото докосването на езика му.

Лий, без никакво съмнение, успяваше да я „предразположи“. От целувките по устните той лесно премина към целуване на голите й гърди и тя изпадаше в полуда от еротизма на неговите милувки. Той я караше да се чувства така, както не бе се чувствала никога в живота си и както нямаше никога да се почувства отново. Сигурна беше в това. Влюбваше се неизбежно в него.

Не че той се възползва веднага от преимуществото, предоставено му от нейната очевидна готовност да се съгласява с всичко, което искаше от нея. Те преполовяваха втората седмица от своето запознанство, когато той направи сериозна стъпка към задълбочаване на тяхната връзка.

Параходът хвърли котва за двадесетчасов престой в Бриджтаун, Барбадос. Лий нямаше желание да отиде на организираната с автобус екскурзия из острова, затова взе под наем кола и двамата тръгнаха на обиколка. Триша се съгласи с удоволствие. Единственото й желание бе да остане насаме с Лий. Само за това копнееше.

Обядваха в малко, но първокласно и много скъпо ресторантче на морския бряг. После си намериха уединено скалисто заливче. Решиха да се пекат на слънце, а по-късно да поплуват.

— Този начин на живот не е лош — каза Лий. — Да можеш да се излежаваш край морето на подобно място. — Той затвори очи на прецеждащата се през палмовите клони слънчева светлина. — Ще си помисля дали да не дойда тук, след като се пенсионирам.

— Дотогава обаче има доста време, нали? — засмя се Триша. — Освен ако не решиш да се пенсионираш по-рано.

— Това ще зависи от обстоятелствата — каза той и се обърна да я погледне. После протегна ръка и я погали по гладката кожа на корема. Върху устните му бавно пропълзя усмивка, когато забеляза как изразът й се промени. — С подходяща компаньонка всичко би било превъзходно.

Ударите на сърцето й отекнаха в ушите, мускулите й се изопнаха, когато дългите му тънки пръсти започнаха бавно да галят развълнуваната й плът. Бикините й бяха много по-предизвикателно изрязани от всички други, които бе носила досега и отпред представляваха просто един триъгълник, който преминаваше отзад в нещо като лента. Триша притежаваше фигура за такива бикини. Продавачката в бутика на парахода го потвърди с възхищение и на Триша й стана много приятно. Очите на Лий блеснаха, когато преди малко тя свали късите си панталони и съблече фланелката. Разбра, че е направила добра покупка.

Лий се наведе над нея и закри слънцето, после я целуна така, че разтърси цялото й същество. Тя обгърна врата му и се отдаде напълно на разбушувалите се у нея чувства. Бикините не се оказаха пречка за търсещите му пръсти. Тялото й се отдаваше с готовност на неговите докосвания. Дъхът й секна при това негово първо интимно похищение, но тя дори не мислеше да се съпротивлява. Искаше й се той да я опознае изцяло, да я притежава напълно. Беше чудесно и вълнуващо, този Лий!

Като не преставаше да я целува, той плъзна ръка нагоре по гърба й и развърза тънките връзки на сутиена. Тя потръпна, когато той го свали, възхитен от твърдостта на гърдите й, оставени сега свободно на очите, ръцете и устните, с които Лий си служеше за голямо удоволствие и на двамата.

— Прекрасно — промълви той. — Всичко у теб е прекрасно!

Триша не се възпротиви, когато той спусна ръка надолу по бедрото й, развърза долната част на бикините и ги свали. Останала съвършено гола, тя не почувства нито срам, нито сдържаност. Изпитваше чистата наслада, че нейният вид възбужда такава страст в сивите му очи. Тя долови бързите удари на сърцето му, когато той свали панталоните си и ги изрита встрани. Обзе я внезапен и почти първичен страх, щом той се надвеси над нея като алчен самец.

Сякаш разбрал нейните чувства, Лий не направи веднага опит да я обладае. Целуна я така, че цялото й тяло се възпламени от желание, тялото й потръпна в израз на поривиста покана, бедрата се повдигнаха, за да подпомогнат проникването му в нея. Изпита удивителното чувство на сливането, на превръщането им в едно цяло, на пълното си отдаване на този мъж, когото обичаше с такава страст.

Но това бе едва началото. В следващия миг тя почувства, че се издига до висоти, за които дори не бе допускала, че съществуват. Лий държеше положението в ръцете си, сякаш се стремеше да й достави върховното удоволствие, преди накрая и самият той да си позволи лукса на пълното удовлетворение. Двамата стигнаха почти едновременно до екстаз. После полежаха изтощени по гръб, докато дойдат на себе си от последния шеметен вихър.

Сякаш целият свят се завъртя пред очите й, помисли си замаяна Триша, загледана в блещукащата слънчева светлина над нея.

Лий пръв се раздвижи, повдигна глава и я погледна усмихнато.

— Прелестно! — каза тихо той. — Заслужаваше си чакането.

— А защо изчака толкова? — запита тя, без да се замисли. После прехапа устни, разбрала за какво бе намекнала.

Усмивката му се промени. Промяната бе едва забележима и тя всъщност не успя да я определи.

— Очакването усилва всяко изживяване — каза той. — Предпочитам постепенното изкачване, пред светкавичния щурм. Ако бяхме стигнали дотук още миналата седмица, досега може би щяхме вече да си омръзнем.

Това няма никога да стане, помисли си тя. Намекът му бе крайно мъчителен.

— Това не можеше да стане — възпротиви се тя. — Искам да кажа, че не можехме да стигнем толкова далеч.

— Можехме. — Той изрече думите тихо, но убедено. — Ти беше напълно готова. — Той шеговито я погледна, когато забеляза, че погледът й помръкна. — Защо си толкова нещастна? Ти си една прекрасна и много секси млада жена. В това няма нищо лошо.

— Нямам… навик да се занимавам с подобни неща — възрази Триша.

— Аз и не допускам, че го правиш — отвърна той. — Пламенността не предполага безразборни връзки. В днешно време това е крайно опасно. — Той се отдръпна от нея и леко се намръщи. — Този ужасен пясък влиза навсякъде. Хайде да се изкъпем в морето и да се отървем от него.

Морето тук бе по-топло от всяко друго, в което се бе къпала досега. Тя започна да се смее и заплува встрани от Лий. Пореше гладките и кристалночисти води, обзета от повишено настроение, което й вливаше допълнителна сила. Колкото и бързо да плуваше, той скоро я настигна, хвана я и я обърна с лице към него. Притисна я към коравото си тяло и я целуна със страст, по-пламенна от тази, която прояви преди малко.

Тя разбра, че въпреки дълбочината, той продължаваше да се опира на дъното, докато нейните крака не можеха да го достигнат. Изглежда от влизането във водата той бързо възстанови силите си и отново се възбуди. Както се държеше над водата, Триша установи, че бедрата й сами се намериха върху неговите и изпита прелестно чувство, когато двамата отново се сляха в едно. Нищо не можеше да се сравни с това усещане, премина като мълния през главата й. Светът пак се завъртя под горещите слънчеви лъчи.

Беше късно, когато се прибраха най-сетне на парахода. В седем часа отплаваха за Ла Гуария на венецуелското крайбрежие. Докато се обличаше за вечеря, Триша отново се наслаждаваше на спомените от току-що изминалия ден. Двамата с Лий вече бяха любовници в истинския смисъл на думата.

С единственото изключение, че той не я познаваше както трябва, мина й неочаквано мисълта, от която настроението й внезапно и силно се развали. Тя се намираше тук под лъжливо име. Ако тяхната връзка продължеше и след връщането им в Англия, тогава се налагаше да му каже истината. На родна земя нямаше да има причина да не го направи.

Независимо от всичко, изпитваше трудност да признае заблудата, в която го бе въвлякла. Едва когато останаха няколко часа до пристигането на парахода в Англия, тя започна да се освобождава от розовите мисли и да разбира, че тези три седмици не представляваха нищо друго за Лий, освен едно приятно изживяване, мнение, което според нея и той напълно споделяше. Все пак успя да намери сили да прикрие чувствата си и да му каже „довиждане“ на кея с онова безгрижие, което показваше и той. Фактът, че не бе необходимо да признава своята измама представляваше за нея единствената утеха. Тогава, и още на самото място, тя се закле никога вече да не допуска същата грешка и да не се отдава на мъж под влияние единствено на чувства. Отсега нататък щеше да се съсредоточи в изграждането на кариерата си.

Което и направи, помисли си тя, като се върна рязко в настоящето. И то със значителен успех. Знаеше, че е добра в работата си. Трите години, посветени на нея, доказаха това. Светският й живот естествено пострада, но това бе просто цената, която трябваше да заплати.

Едно нещо обаче, което успя със сигурност да постигне бе, че не позволи на нито един мъж да се сближи с нея така, както Лий.

Времето обаче минаваше, а се налагаше да отиде до Кингстън и отново да се върне. Реши да обядва вкъщи. До един час щеше да е там. Трябваше само да вземе една от служебните коли.

Изпита известно облекчение, когато при отиването си в подземния гараж разбра, че Лий вече си бе направил труда да се обади и да уреди да й предоставят кола.

Квартирата й беше светла и просторна и всъщност изглеждаше по-голяма. Триша отиде направо в спалнята, извади куфара си от шкафа и го отвори върху леглото, за да сложи в него нещата, които щяха да й трябват за четиридневния престой в града. Помисли си, че може да се възползва от случая и да посети някои представления, затова щяха да са й необходими и официални дрехи, освен тези, които обличаше за работа.

Тя твърдо вярваше, че трябва да има предвид всички възможности.

Изяде вместо обяд рибата, която си бе приготвила за вечеря. Нищо от онова, което имаше в хладилника, нямаше да се развали за четири дни. Тя остави съобщение на телефонния секретар, че ще се прибере в петък вечерта. Позвъни и в квартирата на Нийл. Нямаше да му стане приятно, че редовната им среща във вторник вечер се отлага, но просто нямаше друг избор. Отношенията й с него трябваше на всяка цена да се изяснят в края на седмицата.

Към три часа вече пътуваше обратно към града. Едва ли бе разумно да отива с колата до „Савоя“. Триша реши да я върне в гаража, а до хотела да отиде с такси. Ако времето се задържеше така хубаво, можеше дори да отиде пеша. Това щеше да й бъде приятно. Следващата седмица я очакваше ново удоволствие — пътешествие до Европа. Пътуването, разбира се, нямаше да бъде за забавление, но положително щяха да имат и свободно време, през което да разгледа някои забележителности.

Основната пречка щеше да бъде самият Лий, призна тя със съжаление. Обстоятелствата щяха да им наложат да прекарват по-голямата част от времето си заедно. Глупаво беше да приема тази работа, но след като вече го бе сторила, трябваше да даде всичко, на което бе способна. Не обърна внимание или по-скоро се опита да не обръща внимание на факта, че продължаваше да изпитва чувства към него. Затова щеше да й е най-трудно по време на пътуването. Не че той може би ще усложни нещата, като се отнася с нея не така, както към своите подчинени.

Към четири часа остави колата и половин час след това се регистрира в хотел „Савоя“. Млад служител я въведе в просторен и подреден с вкус апартамент. Триша се почувства като кралска особа.

Тя разопакова багажа си и окачи дрехите си в един от двата гардероба. После се замисли какво да прави по-нататък. Едва минаваше пет и половина. За вечеря бе рано, а за следобеден чай — твърде късно. Цялата вечер щеше да е на нейно разположение. Да попаднеш сам в голям град не бе чак толкова приятно, особено за жена.

Звънът на телефона я стресна. Не очакваше никой да я потърси. Не каза на Нийл къде ще отседне, затова едва ли се обаждаше той. Пристъпи до леглото и вдигна слушалката на поставения на нощната масичка телефон.

— Да?

— Вече не сте в кабинета — пошегува се добре познатият й глас от другата страна. — Опитайте се да не бъдете толкова делова. — Не й остави време да му отвори. — Просто проверявам, за да се уверя, че всичко е наред. Имате ли някакви проблеми?

Преди да отговори, Триша пое дълбоко дъх и почувства усиления си пулс.

— Никакви. Благодаря. — После добави: — Много любезно от ваша страна, че си правите този труд, господин Смит.

— Барбара ме нарича Лий — отвърна той. — По-добре е и вие да постъпвате така. Не обичам протокола.

— Това не прави добро впечатление на работното място, не смятате ли? — отвърна хладно тя. — Фамилиарниченето поражда неуважение.

Смехът му показа, че думите й наистина са го развеселили.

— Риска поемам аз. Къде смятате да вечеряте?

Въпросът му я завари неподготвена. Обърка се за момент, понеже обичайното й спокойствие я напусна.

— Аз… още не зная.

— Защо тогава да не обединим усилията си? Тази вечер и аз оставам в града. Ще ми бъде приятно да бъдем компания.

Триша замръзна на мястото си. После отвърна рязко:

— Убедена съм, че не страдате от липса на компания.

— Но за тази вечер нямам настроение да съм с познати — отвърна той. — Наречете го просто израз на благодарност затова, че сте там, където сте необходима.

— Такава ми е работата — каза тя. — И ми плащате добре за това. Допълнителни благодарности не са необходими.

— Това, естествено, решавате вие. — Гласът му прозвуча разочаровано. — Между другото, искам да спомена, че през следващите две седмици ще се храним много често както само двамата, така и с други хора. Надявам се, че нямате навика да търсите скрити подбуди във всяко начинание. Би било твърде неприятно. — Той млъкна. Атмосферата бе напрегната. — Ще се видим утре. Не закъснявайте.

Слушалката от другата страна явно бе затръшната. Триша прехапа устни и постави своята. Той каза „просто израз на благодарност“, което можеше и да е истина. С изключение на това, че нито един жест от негова страна на лична основа не можеше да бъде толкова прост за нея.

Цялата вцепенена, тя реши, че така не може да продължава. Оказа се истинска глупачка, че постъпи по този начин. Утре, разбира се, щеше да отиде на работа, но само, за да му съобщи, че ще трябва да си намери друга секретарка, която да го придружава из Европа.