Кей Торп
Напразни терзания (4)

Четвърта глава

Без да може да прецени нещата, Триша установи малко по-късно, че полага прекомерни грижи за своята външност за предстоящата вечеря. Лий я погледна с явно одобрение, когато тя се появи на вратата на стаята си.

— Това вече е нещо друго! — каза той. — Страхувах се, че и когато не сте на работа ще настоявате да играете същата роля.

Триша повдигна изящните си вежди.

— Роля ли?

— Добре разбирате какво искам да кажа. — В сивите му очи се четеше насмешка. — Да тръгваме ли?

Тя му обърна гръб и затвори вратата на стаята си. Сърцето й биеше толкова силно, че просто чувстваше ударите му в слепоочията си. Лий беше облякъл кремаво сако, по-светли панталони и риза. Това й напомни много ясно за първата им вечер на борда на „Капуцин“.

Докато чакаха идването на асансьора, тя се стараеше да стои по-далеч от него. Чувстваше, че я оглежда внимателно.

— Не мога да се отърся от чувството, че съм ви виждал — забеляза той. — Или поне някое момиче, което много прилича на вас.

— Казват, че всички си имаме двойници — отвърна Триша с удивително спокоен тон. — Убедена съм, че случаят е точно такъв.

На помощ й дойде звънът на пристигналия асансьор. Ни най-малко не й се искаше Лий да си спомни къде и кога им се бяха кръстосали пътищата. Фактът, че по-голямата част от следващите две седмици щяха да прекарат заедно, засилваше вероятността той да си спомни за тях. Убедена беше в това. На нея можеше да й се иска да смята, че е напълно различна от момичето, с което той се бе запознал преди три години, но така ли беше в действителност? Бяха станали толкова близки, отношенията им бяха толкова интимни.

Да, но само като любовници. Трябваше просто да се държи настрана от него, колкото и трудно да бе това.

Домът на семейство Мюнстър се намираше на „Херенграхт“, един от трите главни канала на Амстердам. Къщата бе на четири етажа, но на ширина достигаше едва тридесет фута.

Пол ги посрещна сърдечно и ги отведе веднага на горния етаж, където неговата съпруга ги очакваше в много приятно подредена дневна. Герда Мюнстър бе прехвърлила тридесетте, припомни си Триша онова, което й бе казал Лий, но изглеждаше на малко повече от двадесет. Руса, красива и напълно уверена в себе си, и тя като Пол, ги поздрави на прекрасен английски. Усмихна се на Лий, което подсказа, че двамата добре се разбират.

— Много ми е приятно, че отново се виждаме — мило рече тя. — Толкова време мина, откакто ни посетихте последния път.

— Шест месеца — отвърна въздържано той. Явно му харесваше нейното подчертано внимание.

— А вие замествате Барбара — обърна се тя към Триша. — Бедната Барбара! Сигурно травмата от операцията й се е отразила много зле.

Триша не знаеше накъде клони непознатата жена, затова отвърна спокойно:

— Временно я замествам. Барбара ще се върне на работа още този месец. Много жалко, съгласна съм с вас, че се наложи да пропусне това пътуване.

— Така е. Ние сме добри приятелки. — Гласът й прозвуча самодоволно. — Много приятна дама.

Която не представлява никаква заплаха за Герда, помисли си Триша, като разчете мислите й. Нито пък аз ще представлявам заплаха за нея. Дали Лий ще се отърве от нея си бе чисто негова работа — ако наистина го желаеше, разбира се.

Вечерята бе сервирана с такова изящество, че Триша остана просто възхитена. Герда се оказа превъзходна домакиня.

Основната част от вниманието й бе насочено към Лий, който седеше от дясната й страна. Ако Пол изобщо забелязваше нейното увлечение, то той с нищо не го показваше. Триша установи, че Пол е много забавен. Чувството му за хумор просто предизвикваше неговия събеседник да му отговоря по същия начин. На няколко пъти тя се засмя силно на онова, което й разказа.

След вечерята пиха кафе и ликьор.

Лий пръв даде знак за тръгване. Когато Герда се възпротиви, той отвърна твърдо, че на следващия ден го чакат няколко срещи, затова е по-разумно да се приберат рано.

— Защо утре вечер да не отидем четиримата на нощно заведение? — предложи Герда, като разбра, че той няма да отстъпи.

— Страхувам се, че вече имам други ангажимент — отвърна той, доловил нотката на съжаление в думите й. — Може би следващия път?

— Може би. — Герда не се опита да скрие разочарованието си. В погледа, който отправи към Триша, нямаше нищо приятелско. — Предполагам, че повече няма да се видим.

— И аз мисля така — съгласи се Триша. — Благодаря ви за много приятната вечер и за наистина превъзходната вечеря!

Проблясъкът на благодарност мигновено помръкна и Герда отвърна:

— Приятно ми е, че ви хареса.

Лий не прие предложението на Пол да ги откара до хотела и повика такси. Седнала на задната седалка, Триша правеше всичко възможно да се държи колкото е възможно по-далеч от Лий. Тишината мъчително стоеше помежду им.

— Уморена ли сте? — обърна се Лий към нея, след като й се стори, че бе изминала цяла вечност. — Много си тиха.

Завладелите я чувства не й позволиха да му отговори веднага.

— Добре съм. Благодаря.

— Само че сте в ужасно настроение. — Гласът му неочаквано прозвуча някак предизвикателно. — Имате нужда от едно кратко и силно разтърсване.

Тъкмо се канеше да му отговори, шофьорът зави рязко, без да намали скоростта, Триша се опита да се хване за дръжката на вратата, но не успя и се намери в ръцете на Лий.

— Като това ли? — обърна се тя към него.

— Не — отвърна саркастично той. — Като това…

Той така я целуна, че тя просто не успя да си поеме дъх. Спомените за миг нахлуха в съзнанието й и тя бе безпомощна да се възпротиви. Устните й откликнаха страстно на неговите. Едва когато ръката му я обгърна, притегли я към себе си и тя почувства коравите му гърди, Триша се окопити и се отдръпна от него.

— Не правете това! — изскърца му тя със зъби. — Тук съм само като секретарка, а не като ваше завоевание. Струва ми се, че го казах доста ясно онази вечер.

— Единственото нещо, което каза ясно онази вечер, беше факта, че в миналото са те наранили много жестоко и това те кара да се пазиш от всички мъже — отвърна той и я подтикна да му отговори бързо и остро.

— О, значи освен другото сте и психолог!

— Не ми отне много време да го разбера. Стоиш нащрек още от момента, в който се срещнахме. — Лицето му изглеждаше като излято от бронз, при прелитащите покрай тях светлини на уличните лампи, а кожата изпъната върху мъжествените му скули. — Привличането беше взаимно, но ти не желаеш да го приемеш така, както току-що го направи. Само преди миг ти забрави себе си и отново се превърна в жена.

— Не бъркайте силното разтърсване със съгласието — опъна му се Триша. — Господин Смит, нямам намерение да бъда включвана в списъка на бившите ви приятелки.

— Но ти вече си в него — отвърна той. — Вече зная коя си или може би трябва да кажа, че зная коя беше?

Този път разтърсването беше истинско. Тя впери слисания си поглед в него, без да може да каже и дума. Мислите й така хаотично се завъртяха в главата й, че не бе в състояние да отхвърли това негово твърдение.

— Как разбрахте? — прошепна неволно тя, без да отрича думите му.

Суровите му устни се свиха.

— Трябва да призная, че всичко стана съвсем внезапно. Косата и името бяха достатъчни, за да изпадна в заблуждение. Едва тази вечер, докато се смееше с Пол, изведнъж си спомних на кого ми приличаш. Дори и тогава се поколебах. Но сега, когато те целунах, съмненията ми напълно отпаднаха.

Шофьорът на таксито слушаше с интерес, което показваше, че знае добре английски език. Повечето холандци говореха два езика, припомни си Триша, затова каза тихо:

— Мисля, че сега не бива да говорим повече за това.

Лий наклони глава.

— Ще пийнем нещо преди лягане и ще поговорим. Трябва да ми обясниш някои неща.

Продължиха да пътуват в пълно мълчание. Сгушена в своя ъгъл на колата, Триша гледаше през прозореца, без да вижда нищо от ярко осветените и шумни улици на града, и се мъчеше да измисли какво точно ще каже при разговора им. Естествено, не цялата истина. Лий не биваше никога да узнава дълбочината на чувствата й към него. Трябваше да измисли някаква история, засягаща очевидните факти, като същевременно прикрие необходимото. Нямаше да е лесно.

Беше едва единадесет и половина, когато влязоха фоайето на хотела. Лий моментално се отправи към салона за гости и поръча бренди за двама, после се облегна на стола и я погледна с безизразно лице.

— Е?

— Просто една глупава прищявка — започна Триша като се мъчеше да запази самообладание и да издържи докрай. — От един роднина наследих известна сума и за разнообразие реших да я използвам така, че да видя как живеят богатите, тъй като по рождение не съм такава.

— Не си личеше. — Изразът на Лий продължаваше да остава непроменен. Сякаш я пронизваше с поглед. — Защо промени името си?

Тя сви рамене в израз на тъжен хумор.

— Друга глупава прищявка. Струваше ми се по-подходящо от моето собствено.

— Както предполагам и косата подхождаше повече на образа ти?

— Точно така. Блондинките са по-забавни.

— И какво целеше?

— Какво да съм целяла? — сви отново рамене тя.

— Поне такова впечатление създаваше тогава — отвърна той. — Взех те за скучаеща дъщеря на богати родители, които са ти дали всичко, освен любов. Като държание всичко бе прекрасно. Изглежда си пропуснала истинското си призвание.

Иронията му я предизвика дръзко да му отвърне.

— Едва ли щях да привлека вниманието ти, ако имах вид на увехнала госпожица!

— Точно така. — Нейният сарказъм ни най-малко не засегна Лий. — Тогава видях една прекрасна и привлекателна млада блондинка, която очевидно се нуждаеше от мъжка компания. Малко са мъжете, които биха останали безучастни при тази комбинация.

— Щом е било толкова очевидно, защо тогава не си опита по-рано късмета? — избухна тя и видя как устните му се изкривиха язвително.

— При нормални условия бих го направил. Повярвай ми. За нещастие обаче, току-що прекараното от мен вирусно заболяване ме бе омаломощило. А моето аз не допускаше да се окажа неспособен. Никога не би могла да разбереш огромното облекчение, когато установиш, че отново си способен да се любиш.

— Поласкана съм от мисълта, че аз съм тази, която ти е възвърнала тази способност. — Триша се бореше отчаяно да запази контрол върху чувствата си. Блестящите й като смарагди очи го гледаха с ненавист. — Впрочем, всичко бе твърде отдавна. Предпочитам да го забравим.

— Ако това беше истина, щеше да се оттеглиш и да се откажеш в момента, в който си разбрала кой съм аз — каза той. — А ти си разбрала, нали?

За миг Триша си помисли да отрече, че го е разпознала веднага, но гордостта й и попречи повече да го увърта.

— Да, разбрах — призна тя. — Но разбрах едва тогава, когато те видях. В края на краищата, името Смит е твърде известно.

Думите й не постигнаха целта си. Лий просто наклони глава в знак на привидно съгласие.

— Сигурно ти е въздействало като същински шок. Но това ни връща отново на същия въпрос. Защо остана?

— Защото работата беше прекрасна и защото не виждах причина станалото преди три години да се изпречи на пътя ми.

— И защото смяташе, че никога няма да те разпозная?

— Струваше ми се — отвърна кратко тя, — че дори няма да си спомниш за онази история.

— Нещо повече от мимолетна история. През онези три седмици бяхме станали повече от обикновени познати.

При самия спомен за това, мускулите на стомаха й се свиха. Тя направи върховни усилия лицето й да не изрази мислите, които я вълнуваха.

— Сезонът обаче свърши и всеки тръгна по своя път. Всичко е минало, Лий. Нека го оставим там.

Той я погледна с необясним копнеж.

— За първи път откакто се срещнахме, се обръщаш към мен с малкото ми име. Чисто несъзнателно, разбира се. Изстрадала си много, затова сега отблъскваш всякаква близост. Какво ти се е случило през тези три години, за да станеш толкова недоверчива?

— Това си е моя лична работа! — Тя постави ръка на стола, приготви се да стане и го погледна презрително със зелените си очи. — Струва ми се, че обсъдихме всички интересуващи ни въпроси.

— Ни най-малко — отвърна спокойно той, — но засега ще спрем дотук. Не си си изпила брендито.

— По начало не исках бренди — каза тя. — Ти го поръча.

— Сигурно — съгласи се той. — Не го препоръчвам против шок, но съм убеден, че след него човек спи по-добре. Струва ми се, че ми се пие още.

След като го остави в бара, Триша си помисли, че на нея ще й бъде трудно да заспи. Непрекъснато си повтаряше, че той не заслужава да мисли повече за него, но все още го желаеше. Не любов, не сляпо увлечение, а истинско и неподправено желание, това възбуждаше той у нея. Преди и след него, тя не бе ходила с други мъже, защото не бе срещнала някой, който можеше да я накара да изпита същата страст.

Легнала след малко в леглото си, тя чу как вратата на съседната стая се затвори и после започна да шурти вода. Сигурно искаше да отмие ефекта от двете изпити брендита. А възможно ли беше и той да изпитва същото терзание, което не й позволяваше да заспи?

Цялото й тяло копнееше за неговите ласки. Набъбналите й гърди горяха, а зърната им бяха болезнено възбудени.

Нямаше да позволи на Лий да разбере, че все още владее мислите и желанията й. Не, ако искаше да излезе от цялата тази история с ненакърнена гордост. Снощи, когато я целуна, той достатъчно ясно подчерта, че все още я намира за желана, независимо от променената й външност. Само че, не каза нищо повече.

 

 

Той вече седеше на маса за двама, когато тя слезе в ресторанта. Закуската беше по избор от бюфета, където имаше голямо разнообразие от топли и студени блюда. Триша си взе портокалови и грейпфрутови резенчета, седна на мястото си и поздрави с отривисто „Добро утро“ мъжа срещу нея.

— Добре ли спа? — запита я той. — Имаш уморен вид.

— Един джентълмен никога няма да каже това на една жена — отвърна студено тя. — Никога не се чувствам добре, след като съм прекарала нощта в чуждо легло.

Осъзна думите си в момента, в който ги изрече, но бе вече късно да ги вземе назад. Принуди се да вдигне поглед и да срещне сивите му очи.

— Грешката на езика не е грешка на мисълта.

— Съгласен съм. — На Лий му стана забавно. — Преди края на настоящето пътуване ще трябва да спиш в още много други чужди легла. Надявам се да свикнеш, в противен случай ще се изтощиш напълно.

— Въпреки всичко ще се справя със служебните си задължения, така че не бива да се тревожиш за това — отвърна Триша и видя как той присви устни.

— Убеден съм, че ще се справиш. Сега се превърна в истинска госпожица „Изпълнителност“.

— Искаш да кажеш, че по-рано съм била развейпрах?

— Знаеш добре, че не мисля така. За няколко години си узряла в много отношения, Ема.

— Не ме наричай така! — Тя долови промяната в израза му и прехапа устни. — Моля те — добави сковано.

— Така е по-добре — отвърна той. — Едва ли бих искал моята секретарка да се оплаква открито като продавачка на риба. Грешка на езика, струва ми се, че така го нарече. Може на всеки да се случи. Всъщност, името Триша ми харесва.

— Колко мило от твоя страна. — Тя не направи опит да смекчи своя сарказъм. — Самата аз предпочитам да ме наричат госпожица Бартън.

— Нещо, което предполагам трябваше да кажеш много по-рано — забеляза той, като не обърна внимание на острия й тон. — От друга страна, струва ми се, чух фамилното ти име само веднъж, когато се запознахме и никак не е чудно, че съм го забравил.

Чудното беше, че въобще не я е забравил, помисли си Триша. Според всички, той едва ли е живял като аскет, а на тъмно всички котки изглеждат еднакви.

През последната седмица бе усвоила цяла нова гама от груба откровеност, призна си с нежелание тя. Все пак той си спомни. И какво от това? Деляха ги цели три години и цял един свят. Веднъж да се върне Барбара и на всичко това ще се сложи точка.

— За какво си се замислила? — запита тихо Лий.

Зелените очи погледнаха сивите, без да мигнат.

— Очаквах малко повече оригиналност от човек с твоя интелект. Не че съм готова да споделя мислите си с теб. Те са много лични.

Търпимостта даде воля на раздразнението.

— Решена си да не отстъпиш нито крачка, така ли? Така ли ще прекараш останалата част от живота си?

— Много по-напрегнато, отколкото всяка друга жена, която познаваш! — Смехът й прозвуча остро. — Това ли каза на Джеймс Брайънт?

— Може и да съм го казал. В него има голяма доза истина — добави иронично той. — Изглежда нямаш нищо против да се обръщаш към него с малкото му име.

— Не работя за него. — Триша потопи лъжичката в плодовете. — След час имаш заседание на директорския съвет.

— Едно от правата на шефа е да борави по-гъвкаво със своята програма. — Той се спря. — Само една дума за предупреждение, ако възнамеряваш да се захващаш с Джеймс, когато се върнем. Добър човек е, но си пада малко Дон Жуан. Не ми се иска отново да бъдеш наранена.

Триша сведе поглед.

— Хората трябва взаимно да се опознават — процепи през зъби тя.

Една загоряла ръка се плъзна по бялата покривка и сграбчи китката й, тъкмо когато се канеше да вдигне лъжичката. Плодовото резенче падна обратно в чинията. Стисна я така, че я заболя.

— Дължиш ми много — каза той с тих, но заплашителен глас, — независимо дали е имало нещо в миналото, или не! Личният ми живот си е моя работа. Ясно ли е?

— Кристално ясно. — Неговото докосване я накара да се разтрепери. Надяваше се той да не го е почувствал. — И аз мисля така по отношение на себе си. Не е необходимо да правиш каквито и да е отстъпки заради „минали неща“, когато става дума за мен. Отношенията ни сега са чисто служебни.

Лий продължаваше да я държи за ръката, макар и да не я стискаше вече толкова силно.

— От начина, по който реагира снощи в таксито, ти съвсем не си убедена в това, както и аз. Преди три години между нас се случиха много неща. Нямам нищо против да се заемем отново с някои от тях.

Триша почувства как железен обръч стегна гърдите й и едва успя да каже:

— Аз съм тук като твоя секретарка.

— Ежедневно задължение, което не оспорвам — отвърна той. — Но ще имаме време и за почивка. — Той пусна китката й и взе чашата си с кафе. — Ходила ли си в Берлин?

Триша поклати глава и се опита да си придаде безпристрастен вид.

— Единственият град от сегашния ни маршрут, който съм посещавала, е Париж.

— Тогава ще трябва да се възползваме от случая и да разгледаме забележителностите. В петък ще бъдем в Цюрих, което означава, че в края на седмицата ще сме свободни, преди във вторник сутринта да отпътуваме за Милано. Трябва да се възползваме максимално от това.

— Но не в смисъла, в който намекна преди малко — посочи тя. — Нямам намерение да се заемам отново с каквото и да е!

Тъмнокосата глава срещу нея се наклони и шеговито кимна.

— Ще видим!

Триша прехапа устни и отвърна студено:

— Ако продължаваш да си толкова настоятелен, ще напусна. Не се нуждая от вниманието ти, Лий. Не можеш ли да го разбереш?

Той се съгласи с вдигане на рамене.

— Изглежда се налага да го разбера. Ако си готова, да тръгваме. — Той огледа с неодобрение морскосиния й костюм, когато тя бутна стола си назад и се приготви да стане. — Държа човек да е подходящо облечен за работа, но тъмните тонове не са много подходящи. Нямаш ли нещо по-светло?

— Нищо, което смятам подходящо за работа — отвърна отмерено Триша и на свой ред огледа светлосивото му облекло. — Предпочитам тъмните тонове.

— Понеже са в унисон с възгледите ти за живота ли? — Той сви саркастично устни, подписа сметката, поставена преди малко до лакътя му от един келнер и се изправи. — Колата сигурно вече ни чака.

Денят премина по набелязаната програма. Към четири и половина се сбогуваха. Пол изглеждаше доволен.

— Вашата компания ми достави голямо удоволствие снощи — обърна се Пол към Триша. — Ако след завръщането на Барбара желаете да промените живота си, няма да е трудно да ви намерим подходящо място при нас.

Сега пък Триша изпита задоволство.

— Заслужава да си помисля — отвърна тя, макар и да нямаше намерение да приема предложението. — Благодаря ви, Пол.

— Ти направи силно впечатление тук — забеляза Лий в колата на път към техния хотел. — Само че Герда едва ли ще те посрещне с отворени обятия.

— Той ми предложи работа, а не дом — отвърна спокойно Триша. — Герда няма нищо общо с това.

— Наистина ли се отнасяш сериозно към това предложение? — запита той и я стрелна с поглед.

— Защо не?

— Защото не считам Амстердам подходящ за теб.

— Тъй като не ме познаваш достатъчно добре, едва ли си в състояние да направиш подобна преценка. Амстердам е напълно подходящ за мен. Също и хората.

— Особено Пол?

— Не ставай смешен! Той не ме интересува в този смисъл.

— Красив мъж е.

— И женен. Този дребен факт може би не означава нищо за теб, но за мен той е от решаващо значение.

Лий присви сивите си очи.

— Отново ще кажа, че между мен и Герда няма нищо.

— Не е от липса на желание.

— Това е толкова явна лъжа, че не си заслужава да я обсъждаме — каза той. — Признавам си обаче, че снощи те желаех, особено след като вкусих отново устните ти. Спомените ме държаха буден часове наред. Онзи следобед на плажа в Барбадос…

— Престани! Всичко е минало. Аз не съм вече същата.

— Напротив. Същата си. Никой не може да промени напълно характера си. Просто си се научила да играеш друга роля, това е всичко. — Той протегна ръка и я притегли към себе си. — Всичко е тук — прошепна той. — Всичко!

Триша не беше в състояние да го отрече. Чувствата, които я завладяха, бяха поразително истински. Само една дума можеше да съживи любовта им, но какъв бе смисълът? Лий си спомняше само сексуалната страна на връзката им, защото неговият интерес стигаше дотам. Но тя искаше да възстанови много повече. Заслужаваше ли си болката, която бе сигурна, че щеше да я измъчва след това?