Нора Робъртс
Сега и завинаги (9)

Девета глава

Нахвърлиха се на храната като гладни вълци, включително и Бекет. Може би виртуалната битка, последвана от дребната схватка с кюфтето, възбуждаше апетита. След вечерята най-доброто, което можа да измисли, бе да ги съблече голи в тясното перално помещение до кухнята. Докато той пъхаше и своята омазана със спагети риза в пералнята за всеки случай, момчетата правеха онова, което всички голи момчета правят, откакто свят светува.

Тичаха из къщата с викове като варвари.

Не беше сигурен кое е по-мръсно — кухнята или децата, но реши първо да се занимае с хлапетата. Тъй като се съмняваше, че хигиенните навици на Клеър биха позволили да напъха три лепкави и омазани със сос момчета в пижамите им, той ги помъкна към банята.

— Ще има три в едно — обяви той. — Всички във ваната.

— Може ли да има пяна? — попита Мърфи.

— Не знам, може ли?

— Имаме на Спайдърмен. — Хари се пресегна към един рафт в мъничкия шкаф за кърпи и бельо и свали оттам бутилка с фигурка на героя.

— Готино. — Бекет изсипа солидна доза във водата. — Добре, скачайте вътре и…

— Трябват ни играчките. — Лиъм измъкна от килера пластмасова кутия и изсипа съдържанието й вътре. От лукавия поглед, който му хвърли, Бекет се досети, че майка им не действа по този начин.

Но нали беше мъжка вечер.

— Добре…

— Трябва ни и шампоанът. — Хари взе едно шише с дозатор. — С него можеш да си миеш и косата, и тялото.

— Много удобно.

— Но трябва ти да ни измиеш косите — каза му Мърфи.

— Ясно. — Бекет огледа шишето. — Давайте тогава.

Влязоха във ваната. Ако не се бе разсеял с пяната, играчките и шампоана, Бекет щеше да предвиди преливането на водата над ръба.

Спря крановете и метна кърпа на пода, където вече бе мокро. Тъй като вече беше без риза, мислено нави ръкави и се захвана за работа.

Само трийсет секунди му бяха нужни да разбере, че ще му трябват още кърпи.

Това му напомни позабравените дни, когато се къпеше заедно с братята си, плискаха се във водата, наводняваха всичко и се забавляваха страхотно.

Спомни си и жалните им протести, когато бе време да излизат от банята.

— Ето какво ще ви кажа за мъжката вечер. Жените се връщат у дома. Ако майка ви се прибере и види тази баня, както и кухнята, с нас, братлета, е свършено. Най-добре да премахнем следите.

Издърпа тапата на ваната. Докато подсуши децата, стените и пода, вече бе измокрил поне дузина кърпи. И сега голите момчета отново тичаха и викаха, но поне бяха чисти.

— Всички да се обличат. — Бекет грабна мокрите играчки от ваната и ги прибра в кутията. — Аз трябва да се оправя с кухнята.

Свали кърпите долу, премести мокрите дрехи в сушилнята и напъха хавлиите в пералнята.

Погледна часовника си. Господи, как беше станало осем без четвърт? Разбърза се и докато момчетата горе трополяха и викаха, той напъха чиниите в съдомиялната. Изтърка масата, избърса соса от пода, после метна и кърпата за съдове в пералнята при другите.

— Хей, трябва да дойдете и да си приберете игрите.

— Сега си обличаме пижамите! — извика в отговор Хари.

Последва силен кикот.

— Да, сигурно.

Но времето му изтичаше. Хукна към всекидневната, събра игрите, дистанционните и се втурна нагоре по стълбите.

Бяха си обули долнищата, а горнищата им бяха омотани около главите като тюрбани, докато седяха на пода край купчина фигурки на войници.

— Мога да пръцкам с ръка — заяви Мърфи. — Лиъм ме научи.

Показа как става сред веселия смях на братята си.

— Много важно житейско умение, отлично усвоено. Слагайте горнищата, момчета. Майка ви ще бъде тук всеки момент.

— Тя казва, че е невъзпитано да се пръцка пред хора дори и с ръка.

— Абсолютно вярно. — Бекет реши да поеме нещата в свои ръце и нахлузи горнището на Мърфи през главата му.

И отново получи онази ангелска усмивка.

— Може ли и утре да е мъжка вечер?

Невероятно сладостно усещане стопли Бекет отвътре.

— Утре не може, но пак ще го направим някой път.

— Може да го направим, когато не сме на училище и тогава да бъде с преспиване.

Можеше само да се надява на това.

— Много бих искал.

— Мама се върна. Мама си е у дома. — Мърфи хукна, последван, а след това и изпреварен от братята си.

Когато се озова долу, те вече я бяха обградили, Мърфи бе вдигнал ръчички, за да го гушне, и тримата говореха един през друг.

Тя се засмя, вдигна най-малкия, успя да целуне Лиъм по главата и в същото време да погали Хари.

— Мъжка вечер, а? Ами, ще трябва да… — Вдигна очи и забеляза Бекет да слиза по стълбите. Примигна. — О, здравей.

— Здрасти. Как мина?

— Много добре. Хм, как беше тук?

— Добре. Само поиграхме малко покер, изпихме по няколко бири.

— Естествено. Момчета, бягайте горе и си измийте зъбите. Аз се качвам след минутка. Кажете „лека нощ“ на Бекет.

С Хари и Лиъм си размениха плесване по дланта, докато Мърфи го прегърна за крака.

— Ще си направим гости с преспиване — заяви Мърфи на майка си. — Чао, Бекет. Довиждане!

Клеър остави чантичката си, докато те тичаха по стълбите.

— Значи всичко е наред?

— Разбира се.

— Нямаше нужда да ги къпеш. — Леко докосна носа си с нокът, когато Бекет я изгледа неразбиращо. — Ухаят на шампоан.

— О, ами, да… Имаше малък инцидент със спагетите.

— Ясно. Затова ли си без риза?

— О, вярно. — Той сведе поглед. — Забравих. Метнах я в пералнята заедно с дрехите им. Сега се сушат. О, имаше и малко наводнение, затова всички кърпи са в пералнята.

Сега бе неин ред да погледне недоумяващо.

— Пускал си пералнята?

— Нещо такова. Заслужавам награда.

— Май е точно така. — Тя пристъпи към него, целуна го по едната буза, после по другата, преди нежно да докосне с устни неговите.

Голата му кожа бе топла и стегната, силните му ръце се обвиха около тялото й.

— Миришеш на портокалов пунш — прошепна тя. Искаше й се да го оближе.

— Моля?

— Шампоанът, с който къпя децата. Ухае различно върху теб, Бекет…

— Мамо! — Викът на Лиъм я стресна. — Измихме си зъбите. Хари взе книгата.

— Добре. Идвам веднага. Извинявай, време за лягане е, а се опитвам всяка вечер да им чета по мъничко.

— Аз ще тръгвам. Ще мина да те взема утре в седем.

— Не можеш да си тръгнеш без риза.

— Не мисля, че някоя от твоите ще ми стане.

— Но…

— Още е топло. — Отново я целуна бързо и нежно.

— Ами, благодаря. — Замаяна, тя отстъпи назад. За малко да го помоли да остане, докато ризата му изсъхне. Може би да пийне чаша вино с нея. Или…

— Мамо!

— Няма защо. Беше ми забавно. Ще се видим утре.

Тя въздъхна и заключи след него.

— Идвам — викна тя, щом Лиъм отново се обади.

Вероятно така беше по-добре, каза си тя. Едва ли би могла… каквото и да било с Бекет, докато децата й са на горния етаж.

 

 

Бекет остави колата на мястото си на паркинга зад „Веста“.

Когато мина по тротоара към външните стълби за апартамента си, Брад, техният водопроводчик, му извика откъм масата си на верандата на ресторанта.

— Хей, Бек! Тежка вечер на масата за покер, а? Да не би да си изгубил и ризата си?

— Нямаш си и представа.

Качи се горе и отиде право до хладилника за бира, после си пусна телевизора и се строполи на дивана.

— Мили боже. — Имаше чувството, че току-що е пробягал Бостънския маратон.

Как го правеше тя? Как вършеше всичко това всеки ден, а вероятно и много повече? Дори и само вечерята, разправиите, бъркотията, толкова много неща, които трябваше да се помнят и съобразяват, да се свършат, докато се занимаваш с три деца. Беше психически и физически изтощително.

Забавно, трябваше да признае, но и изтощително.

А тя трябваше да стане сутринта, да ги събуди, облече и нахрани. И чак след това да иде на работа. След работа щеше да повтори — в общи линии — всичко, което той бе направил тази вечер. И на всичкото отгоре трябваше да поддържа домакинството и да ръководи бизнеса си.

Дали жените имаха някакви суперсили?

При всички случаи щеше да изпрати цветя на майка си още на сутринта.

 

 

— Когато чух, че се е прибрал без риза, си казах, виж я ти Клеър. Каква дивачка. — Ейвъри се облегна на лакти на леглото на приятелката си.

— По-скоро какви диваци са момчетата.

— Летящи кюфтенца, наводнение в банята. — Ейвъри поклати глава. — И въпреки това ще излезе с теб тази вечер. Явно е силен мъж.

— След като убедих Мърфи да ме направи „почетен мъж“, той си изпя и майчиното мляко. Освен това открих няколко отпечатъка от сос за спагети, които Бекет беше пропуснал. — Взе обеците, които Хоуп бе избрала за нея. — Справи се чудесно наистина и си тръгна бързо. Дори не изчака да му изсъхне ризата.

— Това някаква кодова фраза ли е?

— Не съвсем. Макар че ми мина през ум да го поканя, може би да отворя бутилка вино.

— Наистина си буйна глава.

— Знаеш, че една жена може да остави на заден план мъжете и секса. — За да изпробва обеците, Клеър наведе глава на едната, после на другата страна. — Всъщност, може напълно да ги изключи от живота си. И бездруго не е лесно да се вместят в графика. Но… след като веднъж започнах да мисля за Бекет по този начин и осъзнах, че и той мисли за мен…

— Градусът внезапно се покачи.

— Жаравата се разгоря. Вече не е лесно да го оставя на заден план.

— Постави го на преден план. Поеми инициативата.

— Май е по-добре да видя как ще мине тази вечер. Сигурни ли сме, че така е добре? — Тя се завъртя леко пред огледалото.

— Изглеждаш фантастично. Този оттенък на синьото, май трябва да кажа тюркоазно, много ти отива.

Клеър се огледа критично. Харесваше й изчистеният силует на роклята, съвсем леко разкроена в долната част на полата, която стигаше малко над коленете й.

— Със или без жилетката?

— Започни с нея, после можеш да я свалиш. Да. — Ейвъри кимна одобрително. — Много приятен тоалет за края на лятото. Нервна ли си?

— Малко. И развълнувана. Излизам на среща и за първи път с мъж, когото наистина харесвам.

— Действай смело — подкани я пак Ейвъри.

— Започнах отново да пия противозачатъчни. Това смело ли е, или направо агресивно?

— Просто е разумно. Трябва да тръгвам. Тази вечер аз затварям ресторанта. — Улови Клеър за раменете. — Забавлявай се и ми се обади утре, за да ми разкажеш всичко.

— Непременно.

Остана още малко в стаята, оглеждайки се от всички страни. Имаше три деца, напомни си тя, но беше запазила добрата си фигура. Въпрос на старание и добри гени.

Ако вечерта минеше добре, ако привличането помежду им продължаваше, двамата с Бекет биха могли — вероятно щяха — да минат към онова, което правеха необвързаните зрели хора, които се привличаха взаимно.

— Нарича се секс, Клеър — измърмори под нос тя. — Само защото не си го правила от години, не значи, че не можеш да произнесеш думата.

Дори не знаеше дали е добра в това. Двамата с Клинт имаха здравословен и удовлетворяващ сексуален живот, но той бе единственият мъж, с когото си бе лягала. А и двамата се познаваха отлично, знаеха ритъма на другия, сигналите и нуждите на телата си, въпреки — или може би точно заради — дългите раздели.

А сега — Бекет.

Какво ли щеше да е с Бекет?

Каква ли щеше да е тя с него?

Не си мисли за това, нареди си тя, иначе няма да можеш да се насладиш на една обикновена среща. Живей за мига. Стъпка по стъпка.

Слезе долу. Чу гласовете на момчетата от стаята за игра. Бяха шумни, но се разбираха засега. Видя ги скупчени на земята, потънали във войната на супергероите, докато отиваше към кухнята. Алва седеше на масата и прелистваше списание за градинарство, докато откъм микровълновата се чуваше пукане на пуканки.

— Ще гледаме „Как да си опитомиш дракон“.

— Пак ли?

— Добре, че го харесвам. — Алва смъкна леко очилата си за четене и надникна над тях. — Клеър, изглеждаш чудесно.

— Хубаво е човек да се облече за среща. Различно, но хубаво.

— Справила си се отлично. А той пристига точно навреме — добави възрастната жена при звука на входния звънец. — Искаш ли да ида да отворя, за да се появиш подобаващо?

— Не, а и е прекалено късно — отбеляза тя, когато Хари извика, че той ще отвори. — Най-добре да ида да го спася от глутницата.

Бяха се скупчили край него точно на прага, обсипваха го с въпроси и го молеха да изиграят една игра. Клеър осъзна, че е свикнала да го вижда в работни дрехи и сега се изненада приятно да го види в черни официални панталони и стоманеносиво сако.

Стискаше в ръка букет мънички бледорозови рози и се усмихваше на синовете й.

В този миг тя разбра, че сърцето й е пленено.

— Момчета, пуснете Бекет поне да влезе.

Широката му усмивка стана нежна, когато я погледна. В очите му грейна топлина.

— Изглеждаш страхотно.

— Мама се облече хубаво, защото ще излиза — осведоми го Мърфи.

— Аз също. За теб са.

— Много са хубави. Благодаря. — Забеляза сериозното и изпитателно изражение на Хари, докато се навеждаше да помирише розите. Инстинктивно посегна и го погали по гърба. — Влез за малко, докато ги сложа във вода. Аз…

— Мамо.

— Почакай мъничко, Лиъм.

— Мамо, не ми е добре. Боли ме коремчето.

Тя се обърна към него, а в това време той се наведе и повърна върху обувките на Бекет.

— О, боже. — Бутна цветята обратно в ръцете на Бекет. — Хари, иди да кажеш на госпожа Райденур, че Лиъм е повърнал, и я помоли да донесе кърпа.

— Уха — измърмори Бекет, докато Клеър приклякаше, за да докосне челото на Лиъм.

— Извинявай. Много съжалявам. Нека да… Миличък, топличък си.

— Не ми е добре.

— Знам. Хайде да те качим горе. Бекет, много съжалявам.

— Няма нищо.

Алва се появи, понесла кърпи, кофа и парцал.

— Лиъм повърна — информира я Мърфи.

— Чух. Горкото момче, както и ти — обърна се тя към Бекет. — Дай да почистя тук.

— Аз ще го кача горе. — Клеър се усмихна разсеяно на Бекет. — Май трябва да отложим срещата.

— Естествено.

— Благодаря за… цветята и извинявай. Хайде, миличък. — Вдигна Лиъм на ръце. Момчето опря бледата си бузка на рамото й.

— Може ли в твоето легло?

— Разбира се. Ще се оправиш. Хари, миличък, ще ни донесеш ли чаша джинджифилов сок?

След като се озоваха горе, тя изми лицето му и държа главичката му, докато повърна втори път. Измери температурата му — трийсет и седем и четири десети — после го накара да изпие малко джинджифилов сок.

— Повърнах два пъти.

— Знам — заговори му успокоително, докато го преобличаше в пижамата с картинка на Железния човек. — Гади ли ти се пак?

— Не.

— Приготвила съм кофата тук, ако пак ти стане зле и не можем да стигнем до банята. — Погали го по главата и взе дистанционното на телевизора. — Анимационни филми или игрални?

— Игрални. По-добре ми е, след като повърнах.

— Това е хубаво, миличък.

В очичките му блестяха сълзи, когато се гушна в нея.

— Не исках да повърна върху Бекет.

— Разбира се, че не си искал.

— Той ядоса ли се?

— Не, не е ядосан. — Целуна го по главата. — Ще се преоблека.

— Ти ядосана ли си? — попита той, докато тя вадеше клин и тениска от скрина си.

— Защо да съм?

— Защото се беше облякла хубаво.

Клеър свали красивите си, неудобни обувки.

— Беше забавно да се облека хубаво. И ще го направя пак, друг път. — Отвори вратата на дрешника, пристъпи зад нея, свали роклята и си сложи домашните дрехи. Тъй като леко миришеше на повръщано, прибра роклята в торба за химическо чистене.

Е, това беше.

— Мамо, може ли да ми дадеш Железния човек — новия, не стария — и Върколака, и Дедпул? Може ли също и Люк?

Люк беше неговото плюшено куче, наречено на Люк Скайуокър.

— Разбира се.

— И може ли още джинджифилов сок?

— Добре. — Докосна с ръка челото му, после допря и устни. Усети, че още бе топъл и много блед. — Връщам се след минутка. Ето кофата. Викни ме, ако ти стане лошо, преди да съм се върнала.

— Добре. Благодаря, мамо.

Първо му донесе играчките и го остави да гушка Люк.

— Алва? Много ти благодаря за… — Спря насред изречението, когато Бекет излезе бос от стаята за игра.

— Тъкмо си тръгна. Каза да й се обадиш, ако имаш нужда от помощ. Как е Лиъм?

— По-добре, мисля. В моето легло е и гледа филмчета с плюшеното си куче, Върколака, Железния човек и Дедпул за компания. Дедпул е…

— Знам кой е. Все забравяш, че съм бил момче.

— Знаеш кой е Дедпул? Добре, както и да е, има малко температура и видът му вече е малко по-добър, така че сигурно е същият вирус, който беше пипнала и Мейзи. Не очаквах да останеш.

— Имаме среща.

— Да, но…

— И понеже ме заряза, реших да се помотая с момчетата. Така правят мъжете. Сигурно трябва да си поиграеш на медицинска сестра. И едва ли имаш някоя от онези униформи с къса бяла престилка и…

— Лиъм повърна ли пак? — попита Мърфи.

— Да, но след това се почувства по-добре. — Тя докосна челото му. — А ти как си?

— Не ми е лошо.

— Нали затова те наричаме Железния стомах. Хари?

— Добре съм. Ще играем на бендомино^[1], но Бекет не знае правилата.

— Но много бързо схващам. Извадете го и се пригответе да бъдете победени.

— Няма начин! — Хари грабна кутията.

— Бекет, не е нужно да… О, по дяволите, трябва да занеса още джинджифилов сок на Лиъм. Не искам да се обезводни. Дай ми само минутка.

Клеър побърза да иде в кухнята. Пуканките бяха оставени в купата, а красивите й рози стояха във ваза на масата.

— Преча ли ти?

Обърна се и видя Бекет да се взира в нея откъм вратата.

— Не, разбира се, че не, но едва ли искаш да прекараш две вечери подред с една тумба деца, едното от които повърна върху обувките ти. Как са те?

— Ще оживеят.

— Той се притеснява, че си му ядосан.

— Не го направи нарочно. — Наблюдаваше я как сипва сок в чашата, която бе донесла със себе си, а после слага и няколко солети в една купичка.

Замисли се за хлапето, което беше приковано на легло, докато братята му си играят.

— Защо не ми дадеш аз да ги занеса?

— Ами… добре.

Прекъсна колебанието й, като взе чашата и купичката от ръцете й.

— Чух, че ще има филм и пуканки по-късно.

— Такъв беше планът, но се налага известно забавяне…

— Мога да почакам. Мога да чакам — повтори той, за да се увери, че тя е схванала подтекста.

— Бекет — обади се тя, когато той се обърна. — Какво ще кажеш за бъркани яйца?

— Какво за тях?

— Ако Лиъм успее да задържи в стомаха си тези солети, после ще иска бъркани яйца. Това е любимото му ядене, когато е болен. Хари предпочита пилешка супа със звездички, а Мърфи — макар много рядко да боледува — обича препечена филийка с ягодово желе. Мога да направя бъркани яйца. Имам и малко вино.

— Звучи добре. А униформата на медицинска сестра?

— В момента е на химическо чистене.

— По дяволите. Лош момент.

Усмихна се зад гърба му, докато той излизаше. Не хукваше да бяга презглава, когато ставаше дума за болно дете, караше краката й да се подкосяват, когато я целуваше. И знаеше кой е Дедпул.

Да, сърцето й бе пленено.

Бекет се качи на горния етаж, влезе в стаята на Клеър и си помисли колко дребно изглежда хлапето в леглото й.

— Как си, хлапе?

— Повърнах два пъти.

— Така става, като ядеш много миди и пиеш толкова уиски.

— Не съм.

— Да, така ще кажеш.

Момчето стисна здраво плюшеното си куче.

— Не исках да повърна върху теб.

— Такива неща се случват между мъже. — Бекет приседна на леглото и му подаде чашата и купичката.

— Наистина ли?

— Питай ме пак след десетина години. Обзалагам се, че Дедпул е повръщал върху Върколака.

— Не, той не… Наистина ли?

— Не бих се изненадал.

Заинтригуван, Лиъм взе Дедпул и започна да издава звуци, сякаш повръща.

— Супер. Майка ти каза, че ще ти направи бъркани яйца, ако искаш.

— Може би. Ще погледаш ли телевизия с мен?

— За малко.

Макар да не си бе представял да се вмъкне в леглото на Клеър точно по този начин, Бекет се премести и се облегна на таблата. Момчето също се премести леко и опря глава в свивката на лакътя му.

Вдигна очи към него. И го озари със същата ангелска усмивка като на по-малкото си братче.

 

 

Бекет играеше на бендомино — страхотна игра — докато Клеър приготвяше бъркани яйца за Лиъм. Изгледа забавно филмче с момчетата, докато тя седеше до болния си син. Изчака, докато сложи другите две момчета в леглото и провери как е Лиъм.

— Спи — каза тя на Бекет, когато отново слезе. — И челото му е по-хладно. Така че мисля, че кризата отмина. Хари ще бъде следващият и ще го изкара по-тежко.

— Звучиш оптимистично.

— Просто си знам. Е, бъркани яйца в кухнята?

— Няма нужда да го правиш. Сигурно си уморена.

— Умирам от глад и наистина бих пийнала чаша вино.

— Убеди ме.

Не беше никак зле да седи в кухнята й с чаша вино, докато тя бъркаше яйца на печката. Хрумна му нещо и отиде във всекидневната, откъдето взе три чаени свещи, които тя държеше в сини купички.

— Имаш ли нещо против? Представях си как вечеряме на свещи тази вечер.

— Много ми харесва. — Тя отвори едно чекмедже и му подаде запалка.

Седяха в кухнята на светлината на свещите, с букет рози на масата, и хапваха бъркани яйца и препечени филийки.

— Радвам се, че остана.

— И аз. А ти изглеждаш толкова красива на светлината на свещи, колкото си те представях. Искаш ли да опитаме да хапнем нещо, което да не си сготвила сама, другия уикенд?

— Петък вечер?

— По същото време, на същото място.

— Търсиш си белята. Навита съм. Добре, трябва да те попитам. Вярно, някога си бил момче, както и всички останали мъже, но не всички се държат толкова естествено и умело с децата като теб. Защо си нямаш собствени?

— Предполагам, че никога не съм имал достатъчно сериозна връзка. Ти създаде семейство по-рано, отколкото го правят повечето хора.

— Точно това исках и не исках да чакам. Същото важеше и за Клинт. Просто знаехме какво е важно за нас.

— Как беше животът ти като съпруга на войник?

— Състоеше се предимно от чакане. Видях места по света, които иначе не бих посетила, научих се да бъда организирана, да оставям нещата на естествения им ход. Липсваше ми домът. Не през цялото време, но имаше моменти, когато страшно ми липсваше. Когато Клинт загина, знаех, че трябва да се върна, да доведа момчетата тук. Заради семейството и усещането за принадлежност.

Тя поклати глава.

— Нямаше да се справя без родителите си, без неговите родители. Те бяха и са прекрасни. Знаеш как е, когато работиш с братята си, с майка си, продължаваш семейния бизнес.

— Да, знам.

— Някои хора се нуждаят да се откъснат от семейството си, а за други е важно да са заедно. Аз май направих и двете. Сега това е домът ми отново. Ти някога мислил ли си да живееш другаде?

— Мислил съм, но няма друго място, на което да искам да бъда.

Той я накара да се смее, докато й говореше за хора, които тя познаваше, както и за други, които никога не бе срещала. А когато стана, след като бе разтребила масата, когато я взе в прегръдките си и я целуна, накара сърцето й да се разтупти силно.

— Бихме могли да поседим на верандата — прошепна той в ухото й. — Да пийнем още вино. Да се целуваме.

О, да, моля те, възкликна мислено тя.

— Ти налей виното. Аз ще ида да видя как е Лиъм и после… Хари.

Бяло като платно и с леко блеснали очи, момчето стоеше на вратата.

— Стана ми лошо.

— О, миличък. — Бързо отиде при него, и пипна челото му. — Да, малко си топъл. Ще се погрижим за теб. Бекет.

— Всичко е наред. Имаш ли нужда от помощ?

— Не, ще се оправя.

— Добре. Аз ще тръгвам. Оправяй се, момко.

— Благодаря. Ела, миличък.

— Може ли и аз да спя в леглото ти? Като Лиъм.

— Разбира се.

Погледна със съжаление Бекет, после заведе болния си син горе.