Робърт Вардеман
Бунтът на Ентърпрайс (12)

Глава дванадесета

Капитански дневник, звездна дата 5012.5.

„Корабът ми е в беда. Интензивните атаки от флотата на Джурнамория са разрушили сериозно някои части от «Ентърпрайс». Мистър Скот и неговият способен екип ремонтират схемите, които са най-необходими за поддържане на светлинна скорост. Наредих на борда да бъдат телепортирани лидерите на Емдън и Джурнамория за една последна конференция. Ще опитам една последна тактика, която още не съм опитвал, за да възстановя мира между воюващите планети. Ако опитът ми се провали, ще трябва да се завърна в Звездна база 1, а ромуланците най-вероятно ще завземат тази част от космоса. Но мисля, че ще успея. Аргументите ми са толкова силни, че Вицерегентът на Емдън и Полицаят на мира на Джурнамория няма да могат да устоят.“

— Протестирам срещу безцеремонното ви поведение, капитане — каза ледено Вицерегентът. — Вашата технология трябваше да помага, а не да отвлича. Настоявам да бъда върнат незабавно на планетата. В момент на война присъствието ми там е задължително.

От другата страна на транспортната зала стоеше Полицаят на мира Ганеса с кръстосани пред малкия си бюст ръце. Тя оглеждаше присъстващите мълчаливо до момента, в който Спок се опита да я придружи по коридора. Тогава тя го удари с все сила.

— Тя е много силна, капитане. Не очаквах, че у джурнаморианците се крие толкова сила.

— Опитай се да ме докоснеш още веднъж и ще ти покажа джурнаморианска сила.

— Никой няма да ви навреди, Полицай. Давам думата си — каза Кърк.

— Вашата дума? Какво е това? Обещание от този, който е на страната на Емдън? На този, който ме е отвлякъл? Как успяхте да ме откраднете? „Бор“ е най-силният и най-сигурен кораб и все пак не беше задействана никаква аларма, когато вашата група влезе.

— Влезе ли? — попита объркано Маккой.

— Сигурно сте използвали газ, за да отровите екипажа ми.

— Изпадала ли е в безсъзнание, мистър Кайл? — попита Маккой, загрижен за здравето й. — Един удар по главата може да причини това за известно време.

— Докторе, тя пристигна цяла и невредима, въпреки че се съпротивляваше като луда. Не знам за какво говори.

— Вицерегент, Полицай, моля, придружете ме. И тъй като изглежда, че не желаете да го направите по личната ми молба, то аз като капитан на този кораб ви нареждам да изпълните заповедта ми — в ръцете на охраната се появиха фазери. — Моля, придружете нашите гости до дека за арестанти.

— До дека за арестанти? — повтори Фалда. — Значи ме арестувате. Ще настоявам договорът между Емдън и Федерацията да бъде считан за невалиден заради поведението ви. А ако ме заробите, наследникът ми ще го направи.

— Виждате ли с какъв боклук сте се съюзили, Фалда? — обърна се към него Ганеса. — Те наистина са предатели, както казваха ромуланците.

— Не вярвам на ромуланците — мотивите им са прекалено прозрачни. Но може би избързах. Те вероятно щяха да застанат на страната на Емдън.

— Те са на страната на Джурнамория сега, измет такава — изрече жената и вдигна гордо глава. Фалда хвърли на Кърк един убийствен поглед и го последва на дискретна дистанция — достатъчно близо, за да държи под око Ганеса, но достатъчно далеч, за да избегне евентуалната й внезапна атака.

Когато охраната и двата враждуващи индивида изчезнаха в турбоасансьора, Маккой хвана Кърк за ръката и го накара да се обърне.

— Какво означава това, Джим? Не можете да задържате лидерите на две планети по този начин. Това е насилие, което…

— Трябва да спазваме правото за ненамеса в чужди цивилизации. Не съм забравил това. Но това, което възнамерявам да направя, е да се намеся доста. Трябва да уредя нещата по мирен начин — така, че нито една от страните да не съобщи на „Старфлийт“ за сегашните ми действия.

— Ще те обесят, Джим, и целия екипаж. Нямам особено желание да увисна на врата си.

— Прав си, докторе — намеси се Спок, който слизаше по стъпалата. — И без това вратът ти е доста дълъг. Всяко допълнително удължаване ще ти придаде вид като на една от твоите земни пуйки.

Кърк хвана доктора за ръката и здраво я стисна, като искаше да го накара да не отговаря на саркастичната забележка на Спок. А самият той се обърна към него:

— Готова ли е затворническата клетка за гостите ни?

— Да, капитане. Пожелавам ви късмет.

— Не мисля, че вярвате в късмета, мистър Спок.

— Не вярвам, капитане. Но е очевидно, че вие вярвате, защото иначе не бихте се решили на такова нещо.

— Да вървим. Искам да видя как вървят нещата — турбоасансьорът се завърна и триото влезе в него. Преди да навлязат в затворническото пространство, Спок извади запушалки за уши от джобовете си и ги подаде на Кърк и Маккой. Едни запази и за себе си.

— Това за какво е? — попита Маккой.

— Помолих мистър Спок да ги конструира за наша употреба. Те филтрират всичко, освен честотите между двеста и петдесет и две хиляди херца.

— Това е нормалният обхват на човешките гласове.

— Те филтрират хармоници и други интересни, но неизследвани досега части от речта. Това, което чувате, ще звучи плоско и дори безинтересно, но скоро ще разберете причината за запушалките за уши.

Кърк направи жест към двамата си приятели да излязат от турбоасансьора. Мистър Нийл стоеше наблизо с вече запушени уши. В голямата клетка, където преди Лорелей беше сама, сега имаше двама посетители. Нито Вицерегентът на Емдън, нито Полицаят на мира на Джурнамория бяха особено доволни от присъствието на крехката жена.

— Ние протестираме, Кърк. Това е насилие. Не можете да затваряте трима души в клетка с такъв размер.

— Особено, когато двама от тях са лидери — намеси се Вицерегентът, като хвърли поглед към Ганеса.

— Изглежда, че вече сте постигнали единодушие по един въпрос. Не искате да останете в тази клетка повече от необходимото. Не мисля, че ще останете тук задълго.

— Пуснете ни. Веднага! — заповеднически извика Полицаят.

— Накратко — обърна се той към Лорелей. — Моля ви за разговор насаме — дребната жена стоеше до Кърк. Протегна ръка към запушалките, които беше сложил в ушите си, но не направи опит да ги махне.

— Толкова малко ли ми вярвате? — попита тя.

— Лорелей, вие можете да бъдете вярна единствено на своята философия — това, на което сте се учили през целия си живот като говорител на Хайла. Не моля за повече. Ако искате да продължи тази война, не правете нищо, но през цялото време вие така акуратно й се противопоставяхте.

— Присъствието на вашия кораб ли предизвика войната? — попита тя. Кърк само кимна. Думите на жената като че ли се чуваха отдалеч заради запушалките в ушите му. Единствено видът й му въздействаше или пък нейните феромони, които толкова много го привличаха. Дори със запушени уши Джим Кърк трябваше да се бори да устои на нейната магия.

— Бих искала да намеря някакво удовлетворение, като кажа: „Казах ви, че така ще стане.“ Това не ми е присъщо, но то подхожда на много от ситуациите. На Хайла почти няма възможност за изричане на такива думи. Ние знаем съдбата си и всички работим за нея.

— Не мога нищо повече да направя с Ганеса или пък с Фалда. Ще поговорите ли с тях? Само няколко минути. Опитайте се да ги убедите, че войната е глупава и че те всъщност трябва да се кооперират.

— Ще видя какво може да се направи, но няма да защитавам Федерацията ви.

— Защитавайте мира. И двамата искаме това.

Тя кимна. Умората от лицето й изведнъж изчезна и тя се обърна към двамата в клетката. Веднъж тя се беше справила с цял екипаж и го беше убедила, че върви по грешен път. Сега имаше насреща си само двама. Лорелей започна да говори — първо на езика на Хайла, а после на един общ език, разбираем и на Емдън и на Джурнамория.

Кърк стоеше до Спок и Маккой и следеше как жената бързо научаваше повече и повече от езика на Емдън.

— Наистина е забавно, капитане. Тя много бързо учи езици. Лорелей не само научава граматиката, но, изглежда, интуитивно разбира различните нюанси.

— Езикът на тялото е част от всичко това. Вижте — каза Маккой. — Виждате ли как тя леко повдига лявото си рамо и отпуска дясното, когато говори с Ганеса? Това може да има връзка с разбиране на положението, с почитта.

— Почит — повтори Кърк, като се усмихна. — Фалда и Ганеса не са видели и малка част от това, на което е способна Лорелей. В момента тя усъвършенства техния език.

— Отне й 4.93 минути — отбеляза Спок.

— За около пет минути тя опипва, пробва, търси им слабото място. В следващите десет ще ги накара да си подадат ръка — Кърк долови вибрацията в гласа на Лорелей дори със запушени уши. Тя излъчваше доверие, когато говореше за Верния път, за мира и за взаимното подпомагане. Като с някаква магическа пръчка намръщените и напрегнати лица на Ганеса и Фалда се промениха и бяха заменени от загриженост един за друг. Скоро там нямаше никакви антагонисти, а индивиди, които спореха в името на взаимноизгодното сътрудничество. В думите им вече нямаше обиди, когато обсъждаха възможните максимални придобивки за своите светове.

— Наистина е забавно — каза Маккой. — Тези двамата от водачи на воюващи армии се превърнаха в бизнеспартньори. Но как, аз всъщност чувствам това, което Лорелей им говори. Тя сигурно въздейства чрез звука.

— Убеден съм в това. Забележете силата й. Два вражески индивида се превръщат в приятели. А според мен Фалда и Ганеса са достатъчно силни лидери, за да убедят своите народи. Те ще се върнат на Емдън и Джурнамория с мирни планове, вместо с нова военна тактика. И ще се съюзят напук на соколите, които са ги обикаляли и са искали да ги плячкосат.

Доволен, Джеймз Кърк даде да се разбере, че иска Лорелей и двамата лидери да останат сами, за да доизгладят всички останали противоречия. Единственото нещо, в което сгреши, беше времето, което трябваше на Лорелей да убеди Ганеса и Фалда да си подадат ръка. Не беше десет минути, а осем.

* * *

— Не знам какво да правя с Лорелей — призна Кърк на Спок. Капитанът на „Ентърпрайс“ се облегна назад, вдигна уморено крака и ги постави на ръба на бюрото. Намираха се в неговата стая. Екипажът му беше зает с ремонта на „Ентърпрайс“. Приготвяха се за дългия обратен път до Звездна база 1. Лорелей беше постигнала забележителни успехи с Ганеса и Фалда, но техните кабинети бяха отказали да ги подкрепят в мирните им действия. Затова и на тях им беше предоставена възможността да говорят с Лорелей.

— Тя всъщност не е гражданин на Федерацията — изтъкна Спок. — И затова не може да работи като неин посланик.

— Не се тревожа за това. Можем да се споразумеем за някаква висока титла. Представител или съветник, или делегат без портфейл. Нещо, което звучи официално. Това е най-малкият проблем. Това, което не знам, е размерът на нейното влияние върху Емдън и Джурнамория.

— Тя няма да ги насъска против нас. Не и докато следва своя така наречен Верен път.

— Но, Спок — оживи се Кърк, като свали краката си от масата и се наведе напред, — трябва да мислим и за ромуланците. Те няма да се откажат от планетите, ако надушат пацифизма им, и ще ги дебнат, както вълци дебнат агънца.

— Метафората ви ми напомня за доктор Маккой.

— Все пак трябва да имаме предвид това.

— Разбира се, че трябва да покажем на ромуланците, че Федерацията няма да толерира интервенция в тази система.

Кърк поклати глава.

— Ако оставим Лорелей да действа тук, а тя ще успее, как ще държим ромуланците настрани.

Лекото помръдване в крайчеца на устните на Спок не остана незабелязано от Кърк. Нещо забавляваше научния му офицер. Каквото и да е, сигурно е доста силно.

— Какво има, Спок?

— Една идея ми мина през главата, капитане. Мислите ли, че е възможно да организираме отвличането на Лорелей от ромуланците?

— Отвличане? Защо, те… — Кърк спря, а после се засмя. — Те няма да я убият. Но тогава предотвратяването на война между две враждуващи планети ще изглежда като детска игра, сравнено с усилията, които се изискват, за да се превърнат ромуланците в миролюбиви същества.

— Може би няма да е практично, но си заслужава да се помисли върху това, капитане.

— Прав сте, Спок. И докато усилията й се увенчаят с успех, тя ще поддържа мира много по-добре от който и да било. Виждам деня, в който такива, като Зарв и Лоритсън, ще останат без работа, а всички преговори за Федерацията ще се извършват от жители на Хайла.

— Това може да стане, ако възприемат политиката на Федерацията. За тях ние сме доста войнолюбиви.

— Вие сте Вулкан. Можете ли да убедите хайлианец, че не сме войнолюбци, че преследваме само мирни цели, но сме готови да се бием, за да предотвратим по-голямо насилие?

— Не, капитане. Не мога. Нито пък вие.

— Точно така, мистър Спок. Нека уведомим за решението си тези, за които се отнася.

Кърк започна да си подсвирква, но забеляза, че чува много тихо, тъй като ушите му още бяха запушени — той се усмихна. Нямаше да мине много време и запушалките за уши нямаше да са необходими повече на „Ентърпрайс“.

* * *

— Съгласни ли сте с плана? — попита Кърк.

— Лорелей се приема от жителите на Джурнамория — каза Ганеса, Полицаят на мира.

— От тези на Емдън също — поколеба се Фалда, а после добави: — Има някои несъгласия, които трябва да изгладим помежду си. Лорелей прие да ни помогне.

— Добре — и Кърк се обърна към екрана, където се виждаше Лорелей в затворническата клетка. — Лорелей, вие осъзнавате, че не представлявате официално Федерацията, нали?

— Това е моето желание. Аз също така не представлявам и Хайла, въпреки че съм неин говорител. Това е лична мисия.

— Федерацията може да изпрати по-късно посланик, за да оформи условията за търговски договор между двете планети.

— Прието — каза вицерегент Фалда. — Лорелей ни убеди, че обменът между културите ни ще е от взаимна изгода.

Кърк прикри изненадата си. Ако Лорелей е казала подобно нещо, то тя си е имала мотиви. Може би бягството от света на Федерацията и простирането на философията й на Верния път ще бъде гарантирано, ако тя се реализира като представител на Емдън и Джурнамория. Това не го интересуваше. Това беше проблем за дипломати и политици. Той беше изпълнил нарежданията и беше предотвратил войната. Нахлуването на ромуланците в Орион арм засега беше спряно.

— Необходима ми е информация от Лорелей, преди да я телепортираме на Емдън.

— Каква е тя, Джеймз? — попита тихо Лорелей. За първи път той не усети объркващото й влияние. Усещаше само едно любопитство.

— Няма как да контактуваме с Хайла, за да съобщим за вашето спасение. Експлозията на кораба ви е била внезапна и комуникационният ви офицер е успял да изпрати само сигнал SOS. Ще оценим съдействието ви да успеем да намерим Хайла.

Тя изгледа Кърк известно време, а после се усмихна.

— Преди аз бях упорита. Вие сте войнолюбци, но едновременно с това се и поучавате. Да, ще ви дам информация, която може да ви помогне в търсенето на Хайла.

После и двамата замълчаха. Кърк наруши тишината.

— Ще се срещнем отново, Лорелей. Уверен съм в това.

— Аз също, Джеймз. Ще се срещнем още веднъж при по-щастливи обстоятелства.

Екранът беше изключен. Кърк се извърна на командното си кресло и каза към своите гости:

— Мистър Спок ще ви изпрати в транспортната зала и ще ви телепортира обратно на Емдън. Ако има нещо, от което се нуждаете, моля, не се колебайте да се обърнете към Федерацията.

Но Ганеса и Фалда едва ли чуха думите му. Те кимнаха покорно и напуснаха, като тихо разговаряха помежду си. Спок ги последва в турбоасансьора.

— Ето една щастлива двойка — каза Маккой.

— Хм, о, те просто дискутират… бъдещия си договор — каза Кърк с бляскав поглед.

— Започвате да говорите като Спок. Тези двамата са влюбени един в друг. Представете си само — да се мразят толкова дълго, а сега… Кой знае?

— Да, докторе, кой знае — Кърк се обърна към Сулу и поиска рапорт за състоянието на кораба.

— Транспортьорът се активира. Ганеса, Фалда и Лорелей са телепортирани.

— Много добре, мистър Сулу. Задайте курс към Звездна база 1. Мистър Скот! — извика Кърк. — Имате ли нещо против, ако изискам фактор едно?

— Не мога да гарантирам за двигателите, но мисля, че могат да издържат фактор едно поне няколко седмици.

— Отлично. Задайте курс към дома, мистър Сулу. Фактор едно.

Сега за Джеймз Т. Кърк всичко се беше наредило добре. Екипажът беше възвърнал нормалната си работоспособност, всичко беше мирно и тихо.

„Ентърпрайс“ леко потрепера, когато излезе от орбита, и се стрелна право към Звездна база 1. И екипажът, и корабът имаха нужда от почивка.