Робърт Вардеман
Бунтът на Ентърпрайс (11)

Глава единадесета

Капитански дневник, звездна дата 5011.1.

„Пътуването до Емдън беше рутинна операция. Мистър Скот създаде дежурни екипи за поддръжка на основните двигатели. Състоянието на MHD бутилките е, меко казано, опасно. Той и екипът му ще получат препоръки за награда за изключителните усилия, които полагат. Останалата част от екипажа бавно се възстановява към нормалния ритъм на работа, след като постепенно избледнява насадената в съзнанието им философия на Лорелей. Доктор Маккой ме увери, че нито един няма да остане под магията й и че всички показват забележително стабилни психични анализи, като се има предвид суровостта на изпитанието, в което бяха изпаднали. Лорелей е все още в затворническата клетка и не може да разговаря директно с никого. И въпреки че всичко се нарежда добре, една главна задача остава неизпълнена: мирните преговори Емдън-Джурнамория. Без посланик Зарв и неговите дипломати шансовете да предотвратим войната не са големи. Въпреки това наше задължение е като кораб на Федерацията да направим всичко, което е по силите ни, за да предотвратим тази война и да не позволим на ромуланците да завладеят територии, които принадлежат на Федерацията.“

— Доклад за корабите около нас, мистър Чеков.

— Капитане, не знам какво да кажа. Всички са военни кораби. Тежковъоръжени.

— Спок, коментар!

— Ще кажа само, че тази армада е в състояние да ни унищожи. Дори ако захраним основните двигатели с осемдесет процента мощност, ще можем да използваме много малка част от останалата енергия. Употребата на мощност за дефлекторните щитове ще причини нестабилност в магнитните бутилки.

— Война, мистър Спок, не трябваше ли да направим точно обратното — да предотвратим война? — Джеймз Т. Кърк се загледа в екрана. Движещите се точици бяха военни кораби в системата Емдън. Изглежда, че тези, от Джурнамория, са дошли с голяма част от флотата си. Тези пък от Емдън не го възприемаха като доброжелателство: голяма част от тяхната флота, по-примитивна от тази на Джурнамория, но по-многобройна, заемаше защитни позиции, за да предотврати масов обстрел срещу планетата. Кърк видя, че позициите са добре избрани. И двете страни имаха превъзходни адмирали. Ако се допуснеше конфронтация, и двете страни щяха да понесат големи загуби.

— Има ли начин за обезвреждане на това буре с барут? — попита Маккой, като надничаше над рамото му. Кърк се обърна и го погледна.

— Трудно. Да се накарат такива големи флотилии да се върнат обратно, не е лесно. Трябва да има причина, която да ги накара да се върнат в базите си.

— Какво ще правите сега, след като Зарв и дипломатите му вече не са между живите?

— Това е нещо, което още не знам, Боунс. Имате ли предложения? Не? Мистър Спок, имате ли някаква идея?

— Сър, трябва да се телепортираме на повърхността и да направим всичко възможно. Съветвам ви бързо да направим тази стъпка. Улавям, че много джурнамориански кораби зареждат космическите си оръдия. Дори и да няма заповед за стрелба, може да има нежелани случаи.

— А такъв случай може да причини война много лесно, както, ако е подадена заповед. Много добре. Боунс, ти, Ухура, Спок и аз ще се телепортираме. Мистър Скот още е в машинната зала, нали?

— Да, сър — чу се бързият отговор на Сулу.

— Много добре. Мистър Сулу, поемете управлението. Ако се случи нещо, което е в компетенцията на Скоти, веднага го повикайте. Непрекъснато ни следете. Веднага ни телепортирайте обратно, ако ситуацията го изисква.

— Мислите ли, че е възможна такава ситуация, сър? — попита ориенталецът.

Кърк въздъхна дълбоко и се изправи:

— Надявам се да няма. Но способностите ми като дипломат не са така добри, както като командир. Съмнявам се, че и двете страни ще ми позволят да им наредя да спрат.

Той кимна с глава към турбоасансьора и малката група от офицери го последва, готова да се телепортира.

* * *

— Той на глупак ли се прави, сър? — попита Ухура. Жената от Банту работеше усърдно с компютъра, за да може да даде прецизно възпроизвеждане на риториката. — Той говори със заобикалки. Не е компютърна грешка, че преводът е така неразбран.

— Знам, Ухура. Успокой се! Изглежда, че дипломацията е деветдесет и девет процента горещ въздух и един процент лудост.

— Ще оспоря твърдението ви, Джим, и малко ще го променя — промърмори Маккой. — В тази зала лудостта е доста повече.

— Не виждам никаква полза да повтарям думите на доктор Маккой, но съм съгласен с оценката му за ситуацията — каза Спок. — Никакви по-нататъшни разговори няма да могат да повлияят на нито една от страните.

— Но аз съм длъжен да опитам — Кърк се изправи. Това беше сигнал, че иска да говори. Действието му беше правилно, тъй като по този начин искаше виковете в залата да спрат и присъстващите да го изслушат. Кърк изобщо не можеше да го нарече дискусия. Изминаха няколко секунди, докато виковете в огромната зала заглъхнат. Залите на Емдън бяха дълги стотина метра. Високият арковиден покрив придаваше на таза зала вид на катедрала, а студеният въздух го подсилваше. Върху сложно резбованата маса бяха нахвърляни документи, папки и анализиращи устройства, но и доста малки нагревателни уреди, за да не замръзнат ръцете на дипломатите. Залите на Емдън никога досега не бяха отоплявани. Нямаше никакво значение, че сега в тази част на планетата беше средата на зимата. Съветът на Емдън не беше възприел традицията за отопление на сградите.

Кърк намираше това до известна степен за ирония на съдбата. Разговорите бяха разгорещени, а настроението — ледено.

Той погледна нагоре, а после надолу, към масата.

Вицерегентът на Емдън беше настанил офицерите от „Ентърпрайс“ по средата на дългата маса. От дясната страна на Кърк седеше Вицерегентът и неговият екип. А от лявата му страна бяха Полицаят на мира от Джурнамория и половин дузина нейни съветници. Кърк тайничко нагласи един микрофон, който Спок беше взел заедно с един комуникатор. Останалите бяха дошли подготвени за примитивните условия в залата. Той не знаеше, че е трябвало да си вземе и усилвател.

— Вицерегент, Полицай, говорим много, а малко вършим. Проблемите, които разделят вашите два забележителни свята — каза той, като се опита да не се засмее, когато чу Маккой да мърмори: „Глупости!“, — не са непреодолими.

„Грешите! Той нищо не знае!“ — чуха се коментари, много по-силни от възмутеното ръмжене на Маккой.

Кърк вдигна ръка и получи тишината, която искаше. Но той знаеше, че тишината не означава разбиране.

— Ние, от Федерацията, сме предложили мирен план, който е в полза и на двете страни — на Емдън и на Джурнамория. Ние предлагаме техническа експертиза за подпомагане на вашите болни хранителни индустрии, а също ще ви подпомогнем и финансово, за да изградите нови индустрии. С ваш персонал и с големите познания и богатства на Федерацията можем да измислим нещо ново утре. Можем ръка за ръка да вървим напред към едно бъдеще на просперитета… и мира.

— Хубави думи! — прекъсна го Полицаят на мира от Джурнамория. — Това, което предлагате на Джурнамория, е нищо. Нищо! Няма да позволим да ни тъпчат агресори. Всичко, което искаме, е това, което по право си е наше — това, което те са откраднали! — тя се изправи и посочи към вицерегента.

— Не може да има други притежатели на извънпланетните ферми на Емдън — отвърна с леден глас Вицерегентът. — Когато това се разбере, никой няма да раболепничи пред планетните диктатори!

— Сър, лейди, моля ви! — пледира Кърк. Но думите му не помогнаха. И двамата ожесточено се нападаха. Като се почувства безсилен, Кърк просто седна.

— Речта ви беше хубава, сър — каза Ухура, — въпреки че не ви слушаха.

— Благодаря. Открих я в стаята на Зарв. Чудя се дали той щеше да я произнесе по-добре от мен.

— Не вярвам, капитане — каза Спок тихо. — Данните от трикордера ми показват интензивни обсъждания. Трябва да закрием заседанието, за да може и двете страни да се успокоят и поразмислят.

Кърк кимна, изправи се, готов отново да поиска думата. Но това, което чу, го накара да замръзне на място.

— Кучка! Корабите ви не представляват нищо пред кораба на Федерацията в орбита около планетата ни — усмивката на Вицерегента беше презрителна. — Пактът ни с Федерацията изисква пълна защита на Емдън. Вземай си корабите и се връщай в мизерния си ад, каквато е планетата ви.

Компютърът на Ухура изписка предупредително, когато Полицаят на мира отговори на свой ред. Обидите, с които тя се нахвърли, трудно можеха да се преведат.

— … ние напускаме сега. Ще проверим какъв е този възхваляван договор. Мисля, че те са страхливци. Те няма да се бият. Ще си подвият опашките и ще избягат, като изоставят гнилите ви скелети на слънцето и на орлите.

— Капитане, струва ми се — каза Спок, — че е излишно да отсрочваме заседанието.

— Имате силен усет за човешките взаимоотношения, а това ме забавлява, Спок — отвърна Маккой. Групата от „Ентърпрайс“ видя как Полицаят на мира от Джурнамория и нейният антураж напуснаха залата. Сърдитите потраквания от стъпките им отекваха в каменната зала дълго след като се бяха изгубили от погледа им.

— Нали виждате, капитан Кърк? — попита Вицерегентът. — Много са твърдоглави. Дори отказват да ни изслушат.

— Вицерегент Фалда, подходът ви трябва малко да се поизглади.

— Мисля, че не е необходимо — каза мъжът, а гласът му от копринено мек стана леденостуден.

— Ненавременната смърт на посланик Зарв без съмнение затрудни преговорите, но ние бихме желали проблемите да се решат по мирен начин. Изпратихме съобщение по субкосмическото радио до Звездна база 1 и те ще изпратят друга квалифицирана дипломатическа група след около месец.

— Месец? Какво говорите, капитан Кърк? С флотата на Джурнамория около планетата ни не бихме могли да оцелеем месец.

— Но това, че са тук, не означава, че ще ви обстрелват — каза Кърк. — Ако те се оттеглят до AU^[1], това ще ви удовлетвори ли? С радарната установка, доставена от Федерацията, разстоянието би трябвало да ви задоволи.

— Не.

— „Ентърпрайс“ няма да се бие, Вицерегент Фалда. Ако вие сте причина за враждите, ние сме неутрални.

Комуникаторът на Спок силно изпука. Той се обърна към Кърк и каза:

— Не вярвам, че Емдън може да провокира битка, капитане.

— Защо не?

— Мистър Сулу докладва, че флотата на Джурнамория е стреляла по „Ентърпрайс“.

* * *

Кърк и офицерите му светкавично се телепортираха в командната зала. Скоти беше поел управлението веднага след като Сулу беше видял, че корабите на Джурнамория се подготвят за стрелба срещу „Ентърпрайс“.

— Докладвай, Скоти!

— Не е зле, сър — каза той. — Оръжията им не могат да пробият нашите дефлектори, дори ако сме ги захранили с петдесет процентна мощност. Но не можем да се бием и да захранваме дефлекторите. Флуктуациите в магнитната бутилка се повишават.

— Опасно ли е?

— Да, капитане, ако продължи.

— Върни се в машинната зала и направи каквото можеш, за да се грижиш за двигателите. Няма да използвам фазери, ако не е абсолютно належащо, но искам пълен дефлекторен екран.

— Ще се постарая, сър.

— Имам пълно доверие в теб, Скоти.

— Да, сър — инженерът се върна при скъпоценните си машини, за да ги поддържа в колкото може по-добро състояние.

— Сър, корабите на Емдън отвръщат на огъня. Виждате ли? — на екрана се виждаше разгарящата се битка. В началото само няколко следи показваха стрелба между корабите. А после цялото космическо пространство изведнъж пламна в огън. Беше невъзможно да се определи кои са корабите на Емдън и кои на Джурнамория.

— Спок, дефлектори до седемдесет и пет процента.

— Готово, сър.

Кърк седна, подпря брадичката си с ръка и се замисли. Ако „Ентърпрайс“ изстреля поне едно-единствено фотонно торпедо, битката може и да свърши. А Джурнамория може да премине на страната на ромуланците. Някои от корабите може веднага да предадат съобщение по радиото, че „Ентърпрайс“ е взел участие в битката, ако вече не са го направили.

— Сър, бихте ли желали да задам курс за излизане от орбита? — попита Сулу.

— Не можем да бягаме.

— Но не можем да останем и да се бием — проговори Маккой. — Този кораб е прекалено силен за много от тях, за хиляди като тези.

— Знам. Дори ако използваме фазери, захранени с малка мощност, можем да унищожим много от тях. И двете планети технологично са стотици години след нас.

— Ако преценявате технологическото развитие само от гледна точка на способността за убиване — оспори Маккой. — Какво ще правите, Джим? Мисля, че Лорелей беше права. Вместо да предотвратим война, ние станахме причина за започването й.

— Щеше да бъде по-различно, ако Зарв, Лоритсън и Мек Джокор водеха преговорите.

— Не съм съгласен, капитане — каза Спок. — Записах всичко и го подложих на подробен компютърен анализ. Развитието на събитията е в такъв стадий, че никой не е в състояние да направи каквото и да било. Мотивите на Вицерегента са забележително сходни с тези на Лорелей. А Полицаят на мира на Джурнамория отказва да слуша, заради антипатията, която изпитва към Вицерегента.

— Може би нещата ще се оправят при индивидуална среща с всяка една от страните — промърмори Кърк. — Трябваше да разговаряме поотделно, а не да ги срещаме. Първо трябваше да положим основите за мирно разрешаване на проблемите, а после да ги срещнем.

— Това не е сигурно. Не по-малко от шест кораба ни обстрелват едновременно. Дефлекторните екрани удържат, но в MHD бутилките има значителен магнитен поток.

— А дилитиевите кристали? Нестабилността няма ли да ги разруши? — без дилитиевите кристали цялата стабилизираща схема щеше да е нефункционална, а скъпоценните магнитни бутилки щяха да се повредят. „Ентърпрайс“ или отново щеше да се окаже безпомощен в огромното космическо пространство, или щеше да избухне.

— Засега не са в опасност. Но ако още кораби от Джурнамория се присъединят към атаката срещу нас, не мога да кажа какъв ще е ефектът.

— Да отговоря ли на огъня, сър? — попита нетърпеливо Чеков, а пръстът му трепкаше върху стартовия бутон, при натискането на който от „Ентърпрайс“ щеше да бъде изстрелян фазерен лъч със значителна мощ.

— Фазери на минимална мощност. Подгответе фотонните торпеда. Целете се така, че те да експлодират приблизително на хиляда километра преди всяка цел.

— Сър, но тогава няма да има ефект!

— Мистър Чеков, вашата решителност за защита на този кораб е достойна за възхищение, но аз не искам да разбивам тази флота. Искам само да им покажа какво можем да направим и какво не правим.

— Сър — отговори младши лейтенантът засрамено.

— Това няма да даде резултат, Джим — каза Маккой нетърпеливо. — Те ще си помислят, че не ги разбиваме, защото не можем. След като са предприели тези действия, те искат победа или смърт.

— Мистър Чеков, готови ли са торпедата, както наредих?

— Да, сър.

— Огън!

Пръстът на Чеков злобно натисна бутона. Корабът леко се олюля, когато четирите фотонни торпеда бяха изстреляни. На екрана те оставиха много по-големи следи, в сравнение със значително по-малките и много по-малко ефикасни ракети, изстрелвани от нападащите кораби. Екранът побеля, когато четирите торпеда избухнаха на милион метра пред целите си.

— Сър, те подновяват атаката си. Три от корабите, които обстрелвахме, са извадени от строя. Опитват се да ни обградят заедно с корабите на Емдън.

— Скоти, импулсна мощност за излизане от орбита. Да се опитаме поне да ги откъснем от Емдън.

Корабът леко трепна, когато импулсните двигатели бяха включени. Кърк знаеше, че с тази маневра рискува много. Горивото за импулсните двигатели бе скъпо; използването на основните двигатели щеше да е много по-разумно, но той се тревожеше за покачващата се нестабилност. Ако имаше нужда от захранване на фазерите, трябваше да се разчита на огромните енергийни резерви.

— Следват ни, сър. Комуникационните им офицери си подават данни за траекториите — докладва Ухура. — Почти нищо друго не съобщават помежду си.

— Знаят какво да правят. Те са войнолюбци. Имат голяма практика и не са им необходими наставления — Кърк отново седна в командното кресло и се наслади за малко на почивката, която ще му осигури тази маневра — да обърне гръб и да бяга.

— Сър, Вицерегентът иска да говори с вас. Изглежда сърдит.

— Представям си, лейтенант. Много добре, покажете го на екрана — лицето на вицерегент Фалда се появи на екрана. Шоколадовият му тен, навярно от яд, като че ли беше станал още по-тъмен. Кърк забеляза в очите му да святкат искри. Явно Фалда се опитваше да контролира гнева си, но напразно.

— Капитан Кърк — каза той, като се обърна по име и с това искаше да го обиди. — Побягнахте като уплашено пале. Вие подхвърлихте Емдън на вълците. Колко струва тази ваша Федерация, ако не осигурява защита, както е гарантирала в договора ни?

— Вицерегент, поздравявам ви — Кърк изчака Фалда да отговори. Но понеже той мълчеше, капитанът се усмихна и продължи меко. — Нямаме желание да бъдем въвличани в споровете между воюващи фракции. Не искаме да бъдем свидетели на никакви войни. Ние идваме с предложение за мир, за сътрудничество.

— Сътрудничеството означава да ни помогнете да разбием тези натрапници. Дори в момента те обстрелват планетата ни. Успяхме да разбием някои от тях, но оръжията им са по-мощни от нашите. Искаме от вас да ги спрете. Иначе ще загинем.

— Джим — прошепна Маккой. — Ще потърсиш ли контакт със „Старфлийт“ за нареждания?

— Няма да е от полза. Аз знам за положението много повече, отколкото който и да е друг. Ако аз не мога да се справя с него, как може един бюрократ на четиристотин парсека оттук да ми помогне? — Кърк вдигна ръка, за да накара Маккой да замълчи. — Аз поемам отговорността, Боунс. Аз съм поел задължението да запазя мира и ще го направя. Ще го направя.

— Капитан Кърк, ще се върнете ли да защитавате Емдън или да считаме вашите действия за нарушаване на договора между Емдън и Федерацията? — пулеше се Вицерегентът от екрана.

— Ще се върнем, Вицерегент Фалда, когато вашите кораби спрат да стрелят по нас.

— Стават такива грешки при една битка — заизвинява се искрено Фалда. — На нашите миролюбиви командири им липсва опит. Някои стреляха напосоки.

— Сигурен съм, че точно така е станало. Има едно условие, за да се върнем. Ще седнем още един път в заседателната зала и ще обсъдим взаимно приемливите мирни решения на проблемите ви с Джурнамория.

— Да седнем отново с Полицая Ганеса? Невъзможно. Тя даде заповед за атака. Няма да седна на една маса с убийци.

— Сигурен съм, че тя ще каже същото, капитане — каза Спок. — Техните биопрофили показват крайна враждебност един към друг. Ако Емдън или Джурнамория бяха избрали други индивиди за водене на преговорите, това можеше да бъде избегнато. Конфликтът между тези персони е прекалено голям.

— Те са прекалено еднакви — каза Кърк, като кимна в знак на съгласие. Той продължаваше усилено да размишлява как да спре тази междупланетна война.

Проблясък от червени светлини привлече вниманието му. Навсякъде в командната зала мигаха предупредителните лампи. Дефлекторите едва удържаха атаката на корабите, които ги атакуваха сега едновременно.

— Фазери, сър? Торпеда? — Чеков нервно облизваше устните си, а погледът му следеше внимателно данните, които показваха, че защитният екран всеки момент може да бъде пробит.

— Повече енергия към дефлекторите — капитанът мислеше напрегнато. Ако побегнат, може и да стигнат звездната база, преди всичко на „Ентърпрайс“ да се е разпаднало или да е избухнало. Но с това нямаше да постигнат нищо. Войната между Емдън и Джурнамория щеше да продължи и ромуланците щяха да получат това, което искат: междупланетна война, от която щяха да се възползват за осъществяване на експанзионистичните си планове. Ако „Ентърпрайс“ влезе в битката, флотата на Джурнамория ще бъде разбита и планетата ще се съюзи с ромуланците като самозащитна мярка. Нямаше начин да усмири и двете флоти без значителни загуби и от двете страни, при положение че лидерите и на двете страни решително отказват продължаване на преговорите.

— Спок, установете положението на кораба с Полицая на мира Ганеса.

— Направено, сър. Корабът й е на разстояние 7.0 светлинни секунди…

— Добре. Сулу, приближете ни. Поддържайте пълна мощност на дефлекторите. Мистър Чеков, използвайте фотонните торпеда, за да ги държите колкото може по-надалеч от нас. Опитайте се да преградите пътя на ракетите им с нашите фазери, но с минимална мощност.

— Какво планирате, сър? — попита Спок.

— Пригответе транспортьора, мистър Спок. Искам да се приближа до кораба на Полицая на мира, за да я телепортирам при нас. И в същото време искам да позиционирате „Ентърпрайс“ така, че да телепортираме и Вицерегента.

— Не можете да направите това, Джим. Дефлекторните им полета ще ви попречат — протестира Маккой.

— Забравяте нещо, Боунс. Това са примитивни кораби. Те нямат дефлектори.

— Но трябва да имат.

— Не, сър — каза Сулу. — Нито един няма. Не бях се замислял върху това, преди капитанът да го спомене. Прекалено сме свикнали да се бием с кораби на същото технологично ниво като нашето.

— Е, добре, ще телепортирате и двамата лидери на борда. После какво? Те взаимно се мразят.

— Доктор Маккой, вашата липса на доверие към мен ме ужасява. Мисля, че виждам начин да разреша много от нашите проблеми с една кратка среща.

Маккой поклати глава. В същия миг Скоти извика:

— Двигателите не издържат, капитане. Дефлекторното поле отнема много енергия.

— Намалете мощността до четиридесет процента, когато използвате транспортьора.

— Транспортьора? — извика той учудено. — Но, капитане, това е невъзможно. Не съм сигурен колко още корабът ни ще се задържи цял.

— Направете го по команда на Спок. Мистър Спок?

— Приближаваме, сър. Намираме се на приблизително равни разстояния от повърхността на Емдън и кораба на Джурнамория „Бор“. Активирайте транспортьора сега!

Осветлението в командната зала силно намаля, енергията се превключи. Когато огромните енергийни нужди на транспортьора бяха подсигурени, Кърк заповяда пълно захранване на дефлекторните екрани и курс далеч от Емдън.

— Отведете ни далеч и от двете флоти. Искам никой да не пречи на тази мирна конференция.

Той се изправи и се обърна към Спок и Маккой, като им направи знак да го придружат. Доктор Маккой го последва, като мърмореше нещо. Лицето на Спок беше безизразно.