Робърт Лъдлъм
Клопката на Тривейн (40)

39.

Прислужниците бяха запалили светлините в остъклената, изпълнена със зеленина стая в къщата на Арон Грийн. Сребърният сервиз за кафе бе поставен на кръглата, покрита със стъкло маса. На друга, също покрита със стъкло маса, бяха сложени бутилките с ликьори и кристалните чаши.

Арон Грийн се готвеше за събирането. Освен него щяха да присъстват още трима, от които само господин Ян Хамилтън бе дошъл за вечерята.

Другите двама все още не бяха дошли. Уолтър Медисън трябваше да вземе сенатора Алън Неп от летището Кенеди и двамата да пристигнат в Сейл Харбър към десет часа.

Бяха точни.

Шест минути след десет четиримата мъже излязоха на остъклената веранда.

— Аз ще сипвам кафе, джентълмени. Питиетата са ей там. С тези треперещи ръце не мога да рискувам. Освен това с мъка различавам етикетите. Дано успея все пак да седна благополучно.

— Вие просто страдате от неизлечим мързел, Арон — подхвърли шеговито Ян Хамилтън и се отправи към масата с питиетата. — Аз ще си налея.

Уолтър Медисън пое чашата си и се настани отляво на Грийн. Хамилтън постави питието на Неп отдясно на домакина. Сенаторът седна бързо и припряно. След това придърпа стола срещу Арон Грийн и на свой ред зае мястото срещу него.

— Ние сме седнали като за игра на карти — каза Медисън.

— Въпросът е каква да бъде тя, — Ян Хамилтън вдигна чашата си. — За ваше здраве Арон… и за ваше, господа.

— В тези времена всички имаме нужда от добро физическо и духовно здраве, особено духовно — произнесе Грийн с ниския си глас.

Отпиха и Неп първи остави чашата си на масата. Беше нетърпелив, но знаеше, че в тази къща търпението е на почит. Но неговото значение бе голямо за събралите се и нямаше нужда да прикрива настроението си. Тактичността му бе чужда.

— Аз пръв ще открия картите си, господин Хамилтън, господин Грийн и вие господин Медисън.. Както вече разбрахме, Андрю Тривейн не може да бъде привлечен. Ние с Уолтър говорихме по този въпрос в колата. Не е нужно да затъмняваме фактите. Честно казано, нищо не разбирам. Стратегията на Боби Уебстър ми изглежда доста добре замислена.

Ян Хамилтън погледна към Грийн и след няколко секунди кимна едва забележимо с глава, като че ли даваше позволение на стария евреин да заговори.

— Стратегията на Уебстър наистина е добра, сенаторе — каза Грийн. — Като тази на блестящите генерали, даващи заповеди за спечелване на битката от своя команден пост, а в същото време в друга част на бойното поле противникът се готви за светкавична война.

— Вие искате да кажете — попита Уолтър Медисън, — че не е достатъчно Андрю да бъде обезвреден? Кой друг се бори с нас?

Ян Хамилтън проговори:

— Тривейн е в уникална позиция, Уолтър. Той напълно разбира какво сме направили и защо сме го направили. Недостатъкът от преки доказателства компенсира от неговото разбиране на нашите цели.

— Не разбирам това — прекъсна го Неп спокойно.

— Нека обясня, — каза Грийн, усмихвайки се на Хамилтън. — Ние двамата не сме адвокати, Неп. Ако бяхме такива, щяхме да твърдим, че нашият господин Тривейн притежава само отделни части от вредящи ни свидетелства, и томове от впечатлени за дадени ситуации. Добре ли се изразих, адвокат Хамилтън?

— Добре схващате нещата, Арон… Това, което Тривейн направи, никой не очакваше от него. Той изостави закона много рано при своите разследвания… Докато ние се занимавахме с хиляди законови положения, следейки за всеки разход и всяко разпределение на капиталите, Тривейн имаше други цели. Личности. Хора на ключови позиции. Помнете, че той е превъзходен администратор. Знаел е как да контролира процеса. Такава голяма и разнородна компания, като Дженеси, не би могла да функционира само на изпълнителско ниво. Особено при тези обстоятелства. Хората на Марио де Спаданте първи осъзнаха този факт. Те целенасочено подаваха противоречива информация, чакайки да получат известни изгоди. Разбира се, те не са знаели как да използват разкритията си. Де Спаданте започна да отправя груби заплахи, притеснявайки всеки, с когото бе в контакт.

— Извинете, господин Хамилтън. — Неп се наклони напред на стола си. — Всичко, което казвате, отново ме връща към решението на Боби Уебстър… Вие намеквате, че Тривейн е събрал информация, заплашваща нашата работа. Какво по-добро от неговото дискредитиране? По този начин ще дискредитираме всичките му показания.

— Защо пък да не го убием? — Гласът на Арон Грийн прозвуча като гръм на масата. Това бе един сърдит въпрос, който стресна Медисън и Неп. Хамилтън не реагира. — Това ви шокира, така ли? Защо? Тази мисъл сигурно ви идва на ум… Аз съм видял смъртта по-близо до себе си от всеки друг на тази маса и затова не съм шокиран. Но ще в кажа защо това няма да се случи, както няма да бъде приложено и решението на Уебстър… Хора като Тривейн стават по-опасни при внезапна смърт, или при насилствено оттегляне от поста си, отколкото при активния живот.

— Защо? — попита Уолтър Медисън.

— Защото оставят след себе си много свидетели, превръщайки се в пример за подражание. Те са мъченици, символи и водят до размножаването на недоволни плъхове. А ние нямаме време да разрушаваме техните гнезда.

Ръцете на Арон Грийн трепереха от гняв. Гласът на Ян Хамилтън прозвуча спокойно, но заповедно:

— Не се вълнувайте така, Арон. Нищо няма да се реши по този начин… Той е прав, нямаме време за такива начинания, а и те са обречени на неуспех. Хора като Тривейн имат много поддръжници… Ние трябва да се съобразяваме с този факт. А сега се обръщам към сенатора и към Арон. Вие дойдохте по-късно, Уолтър, и вашето участие, макар и важно, е съвсем отскоро.

— Знам, — каза Медисън примирително.

— Някои биха ни нарекли брокери на властта и те ще са прави. Ние използваме авторитета, за да прокараме политиката си. Но мотивите не са свързани със собствените ни егоистични цели. Разбира се, вярваме в себе си, но само като инструмент за постигане на целите ни. Аз обясних това доста абстрактно на Тривейн и се надявам, че той ще се убеди в нашата искреност.

Неп се бе втренчил в чашата, слушайки. Изведнъж той рязко вдигна глава и погледна към Хамилтън, невярващ:

— Ти си направил какво?

— Да, сенаторе, ние всички решихме така. Шокиран ли си?

— Сигурно сте си загубили ума!

— Защо? — попита Арон Грийн рязко. — Нима сме направили нещо срамно, сенаторе? Вие самият мислите ли за нашите планове повече, отколкото за себе си? Наистина ли сте част от нас? — Грийн се наклони напред с трепереща ръка върху чашата с кафе.

— Не е въпрос за срам. Съществува ли опасност да бъдем неправилно оценени. Вие сте частно лице, а аз съм изборен представител. Не сме се договаряли за подобни действия.

— Нещата не са толкова сложни — произнесе Хамилтън спокойно.

— Аз не смятам така — отговори сенаторът.

— Значи не се оглеждате достатъчно. — Хамилтън вдигна чашата си и я изпи на един дъх. — Всичко, до което се докосваме, става по-добро. Това не може да се отрече. Основната ни заслуга е, че изградихме финансова база с такива размери, че да влияе във всички сфери на живота в страната. Навсякъде, където това влияние бе почувствано, социалната стабилност бе повишена. Всички малцинства и мнозинства са доволни, заетостта нарасна, благосъстоянието се повдигна, а продукцията се увеличи. Като резултат, националните интереси печелят. Военната ни мощ бе укрепена, определени географски райони съхраниха своята висока икономическа ефективност. Проведени бяха безболезнени реформи в жилищното строителство, образованието и медицината, всичко благодарение на Дженеси… Ние доказахме, че можем да укрепим социалната стабилност… Ще отречете ли тези положения, сенаторе?

Неп беше изумен. Споменатите факти го изненадаха и му вдъхнаха усещане за доверие, което той може би не бе чувствувал преди.

— Аз съм твърде близо до машината на властта във Вашингтон, очевидно вие виждате по-добре нещата.

— Сигурно е така. Но аз все пак искам да отговорите на въпроса ми. Ще отречете ли тези факти?

— Не, сигурно не…

— Не бихте могли.

— Добре, не мога.

— Тогава не виждате ли логически изводи? За всичко, което направихме?

— Вече ми очертахте заслугите си. Аз ги приемам.

— Не просто заслуги, сенаторе. Аз очертах също така лидерските функции на някои служители от правителството… С наша помощ. Ето защо, след бързи, но задълбочени анализи и съображения, ние решихме да издигнем кандидатурата на Андрю Тривейн за президент на Съединените щати.

* * *

Никой не проговори в течение на няколко минути. Ян Хамилтън и Арон Грийн заеха местата си и дадоха време на новодошлите да приемат информацията. Накрая Неп проговори с глас, който изразяваше недоверие.

— Това е най-нелепото нещо, което някога съм чувал. Вие сигурно се шегувате.

— А вие, Уолтър? — Хамилтън се обърна към Медисън, който се бе втренчил в чашата си. — Какво ще кажете за това.

— Не знам, — отговори адвокатът бавно. — Все още се опитвам да свикна с тази мисъл… Бил съм близък с Андрю много години. Мисля, че е изключително талантлив човек… Но това? Просто не знам.

— Но вие все пак мислите по въпроса — каза Арон Грийн, гледайки към Неп. — Ти използваш въображението си, докато нашият „изборен представител“ смята, че ние говорим нелепости.

— Имам достатъчно основания за това! — извика Алън Неп. — Той няма опит в политиката, дори не е член на никоя партия!

— И Айзенхауер не е имал опит — отговори Грийн. — И двете партии се опитаха да го привлекат.

— Няма нужния ценз.

— Хари Труман на времето беше дори в по-неизгодна позиция — присъедини се към тях евреинът.

— Айзенхауер бе популярен в целия свят, а Труман израсна в работата. Тези примери са неподходящи.

— Популярността не е проблем днес, сенаторе — намеси се Хамилтън с предразполагащо спокойствие. — Има осемнадесет месеца до изборите. За тоя период смятам че Андрю Тривейн може да достигне огромна популярност. Той има всички необходими условия да постигне такъв резултат… Ключът към успеха не е политическа опитност, или принадлежността към дадена партия, даже напротив — отсъствието на тези две качества може да бъде предимство. Нито пък сегашното му положение, което ще се окаже по-високо, отколкото вие смятате, сенаторе. Нито пък популярността… И Дженеси Индъстриз ще определя правилата.

Неп се опита няколко пъти да каже нещо, но не успяваше, като че ли отново премисляше всичко, търсейки думи, за да предаде объркването си. Накрая той постави ръцете си на масата. Това бе жест на максимално напрягане, с цел да се контролира.

— Защо? Защо, за Бога, искате да направите това?

— Сега вече мислите. — Арон Грийн докосна лявата ръка на Неп. Сенаторът бързо я издърпа от масата.

— Просто приемете, сенаторе, нашето мнение, че Тривейн ще бъде един много компетентен президент. Дори блестящ. Той ще има време да изпълни всичко, пропуснато от досегашните президенти. Време за размисъл, за концентрация върху външните отношения на страната, за преговори и политика, свързана с по-далечното бъдеще… Идвало ли ви е някога на ум защо ние постоянно сме били побеждавани от нашите главни противници? Много е просто. Ние очакваме много повече от човека, седящ в Овалния кабинет. Този човек е разкъсван от много проблеми. На него не му остава време да мисли. Французинът Пиер Ларус е казал много добре през деветнайсти век… Нашата форма на управление е прекрасна, но има един недостатък. Всеки четири години трябва да избираме Господ за наш президент.

Уолтър Медисън наблюдаваше внимателно Хамилтън. Като добър адвокат, той бе забелязал големия скок и не искаше да го остави просто така.

— Ян, мислиш че Тривейн ще приеме болшинството от националните проблеми да се ръководи от сфера извън президентството?

— Разбира се, не. — Хамилтън се усмихна. Той прие промяната. — Защото болшинството няма да представлява проблем. Иначе казано, главните проблеми, които днес се решават, просто няма да са така остри, както сега. Ние ще се заемем с тяхното решаване.

— Ти отговори съвсем на въпроса ми, господин Хамилтън. — Неп се надигна от стола си и се приближи до масичката с питиетата. — Едно нещо е да кажеш, че човекът става за президент. Но съвсем друго е да бъде избрана тази личност. Изборът трябва да отразява нещо много повече от идеалистични преценки. При така създалите се обстоятелства аз все още искам да знам защо именно Тривейн?

— Защото всички приказчици свършиха, господин изборен представител, ние нямаме избор. — Грийн се обърна и погледна към Неп. — Не намираш ли че ти ще бъдеш отстранен за кражба?

— Моята репутация е неопетнена.

— Но твоите връзки не са много чисти. Вярвай ми. — Грийн се обърна към масата и протегна треперещата си ръка към чашката с кафе.

— Този разговор е безсмислен, — каза Хамилтън гневно. — Тривейн няма да бъде избран и ти знаеш добре това, Арон, ако смятаме, че не е достатъчно квалифициран. Неговата оперативност е важно качество, необходимо за всеки президент.

Неп се върна на масата и проговори с прочувствен глас:

— Знаеш какво искам аз. Нищо друго не ме засяга. Аз не искам разни клюкари да се намесват. На нас ни е нужен силен човек.

Уолтър Медисън гледаше към стария човек и в този момент разбра. Той бе чул слухове, че Грийн е финансирал тренировъчни лагери на съпротивителната еврейска организация. Сега знаеше, че това не са просто слухове. Но Медисън бе разтревожен. Той се обърна към Хамилтън, прекъсвайки Неп, който се канеше да каже нещо.

— Очевидно Андрю не е посветен във вашите решения. Какво ви кара да мислите, че той ще приеме? Лично аз смятам, че ще откаже.

— Никой уважаващ себе си талантлив човек не обръща гръб а президентството. И Тривейн не би го направил. Отначало неговата реакция навярно ще бъде като тази на сенатора. Нелепост. Но с течение на времето ще му бъде обяснено, че тази концепция е напълно осъществима и е според силите му… Представители на профсъюзите, бизнесмени, учени и други ще го уговарят. Водещи политически фигури от всички части на страната ще му се обаждат, уверявайки го в интереса си към неговата кандидатура. След това ще бъде изработена стратегията за провеждането на кампанията по изборите. Агенцията на Грийн ще се погрижи за това.

— Вече се е погрижила — каза Грийн. — Трима от моите най-верни хора работят при строга секретност. Те са най-добрите и прекрасно знаят, че ако изтече информация никога вече не ще работят, освен в някоя дупка.

Изненадата на Неп се засилваше пропорционално на получаваната изключителна информация.

— Вие наистина сте започнали всичко това?

— Длъжни сме да предвиждаме отрано събитията, сенаторе, — отговори Хамилтън.

— Не можете все пак да дадете гаранции за съгласието на всички тези политици, профсъюзи, бизнесмени и учени.

— Напротив, за хората с които сме в контакт можем. Всички те се заклеха да бъдат верни на каузата ни. Те стоят в основата на всичко и често са инициатори на различни движения.

— Това е… това е…

— Знам вече, нелепо. — Грийн завърши възклицанието на Неп. — Ти сигурно си мислиш, че Дженеси Индъстриз се управлява от бюрократите във Вашингтон? От идиоти? Това са само двеста или триста души. Нашите ведомости включват суми няколко хиляди пъти по-високи от техните заплати.

— Какво ще кажете за Белия дом и за сената? Тези са…

— Белият дом е под контрол. Сенатът… Именно за това си тук тази вечер.

— Аз? — Неп отново сложи ръцете си на покритата със стъкло маса.

— Да, сенаторе. — Хамилтън проговори убедително. — Ти си уважаван член на клуба, но се ползваш с репутацията на скептик. Веднъж прочетох някъде, че те наричат „непредвидимия скептик от Сената“. Ти ще бъдеш ключовият ни човек в…

— Иначе казано — добави Арон Грийн с изразителен жест.

Сенаторът Неп не беше вече в състояние да спори.

Уолтър Медисън не сдържа усмивката си, която постепенно изчезна докато говореше.

— Нека допуснем, че всичко това е възможно. Дори много вероятно. Как възнамерявате да отстраните сегашния президент. Доколкото ми е известно, той се кани отново да издигне кандидатурата си.

— С достатъчно убедителни доводи. Жена му и семейството са против. И помни, че Дженеси Индъстриз винаги е решавала много от главните му проблеми. Ние лесно можем да ги създадем отново. И накрая, ако се стигне до това, разполагаме с медицински заключения, които ще го довършат до месец преди изборите.

— Верни ли са те?

Хамилтън сведе очи.

— Частично. Но си мисля, че няма значение. Важното е, че ги имаме.

— Другият въпрос. Ако Андрю бъде избран, как смятате да го контролирате? Как ще му попречите да ви изхвърли?

— Всеки, който сяда на президентския стол, трябва да знае едно нещо постоянно, — отговори Хамилтън. — Това е най-прагматичната работа. Той ще има нужда от всяка подадена му ръка. Вместо да ни изхвърля, ще предпочете да ни привлече като помощници и да попречи на нашето оттегляне.

— Оттегляне? — Объркването на Неп бе голямо, докато лицето на Уолтър Медисън изразяваше разбиране.

— Да. Именно оттегляне, сенаторе. Уолтър знае. Тривейн никога не би допуснал да бъде управляван от Дженеси. Нашата позиция ще бъде ясно изразена. Ние сме принудени да направим това, и винаги ще стоим зад гърба му. Веднъж избран, ние ще имаме всички основания да напуснем сцената, посвещавайки остатъка от живота си на комфорта и спокойствието, които сами сме си създали. Ще го убедим в това… Ако има нужда от нас, ще бъдем на негово разположение, но по-добре да не ни безпокои… Разбира се, нямаме намерението да се оттеглим напълно.

— И когато той научи това, — обобщи адвокатът Уолтър Медисън — ще бъде твърде късно. Това е окончателен компромис.

— Точно така — съгласи се Ян Хамилтън.

— Моите хора, работещи при голяма секретност, са създали много ефективна фраза за кампанията… „Андрю Тривейн — символ на съвършенството“.

— Мисля, че те са откраднали тази фраза отнякъде, Арон — каза Хамилтън.