Ърл Стенли Гарднър
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник (7)

6

Гърти се включи във вътрешната линия малко преди края на работното време. Дела Стрийт изслуша съобщението й с вдигнати вежди, после рече:

— Задръж така, Гърти…

Обърна се към Мейсън и с тих глас съобщи:

— В чакалнята се намира човек на име Стивън Л. Гарланд. Извинява се, че няма предварително уговорена среща, но настоява да разговаря с вас по въпрос, който щял да ви заинтригува…

— Добрият стар Гарланд Плъзгавия — изви вежди Мейсън, — който умее да решава всякакви проблеми. Какво иска според теб?

— Информация — отвърна Дела Стрийт.

— Избрал е доста странен начин — промърмори адвокатът. — Такива като него предпочитат да подслушват телефоните и да подкупват свидетелите… Както и да е. Доведи го, Дела. Нека видим какво иска…

Минута по-късно в кабинета се появи кльощавият Гарланд с намръщено лице.

— Добър ден, господин Мейсън — поздрави с басов глас той.

— Моля, седнете — покани го адвокатът.

— Вие знаете всичко за мен.

Мейсън вдигна вежди, но не каза нищо.

— Хайде да свалим картите, Мейсън. Времето не работи за нас, затова ще е най-добре да бъдем откровени.

— Слушам ви…

— От дълги години се занимавам с проблемите на „Компанията за пружини и ресори“ в Кловървил. Започнах в отдел „Жалби и рекламации“, после се издигнах до юридически съветник и човек, който се занимава с всички проблеми на компанията…

Адвокатът само кимна.

— Интересувам се от една жена, която е ваша клиентка — продължи Гарланд. — Вие си въобразявате, че тя е скрита вдън земя, но аз зная къде е.

— Тъй ли?

— Да. В блок „Роуза Ли“, апартамент 310. Записана е като Елън Смит, но истинското й име е Елън Калвърт. Преди двадесет години й направих лоша услуга, за която днес съжалявам. Но човек не може да върши само добри неща, особено когато е забъркан в големи игри…

— Вие сте забъркан в големи игри, така ли?

— В най-големите.

— Например?

— Плащат ми за определена работа. Опитвам се да я върша добре. Преди време шеф на компанията беше Езекия Хаслет — типичен представител на старата школа. Твърд като скала. Един Господ знае какви са били младежите от неговото поколение. По мое мнение — стегнати и дисциплинирани, изпълняващи многобройните си задължения, без никакво свободно време…

Езекия държеше репутацията на „Компанията за пружини и ресори“ да бъде безупречна и това беше моята работа. Оправях нещата, когато някой от работниците кара колата си пиян, или пък друг взел, че изнасилил колежката си. Всичко трябваше да бъде скрито-покрито, а това не е лесна работа, повярвайте ми. Изнасилената жена например искаше да заведе дело, но аз си направих труда да й обясня какво означава това — експертизи, деликатни подробности, обсъждане на сексуалния й живот до момента… Тя ми заяви, че не й пука от това, но старият Гарланд си знаеше работата. Изброих й множество примери и прецеденти, посочих имена и телефонни номера. Накрая й дадох плик с хиляда долара, уредих й да се премести на работа в една компания в друг град, купих й билет за автобуса и я изпратих с благословии… Сигурен съм, че в края на краищата тази жена остана доволна от развръзката…

— А какво стана с другата жена, за която споменахте в началото? — присви очи Мейсън.

— При нея нещата се пообъркаха, макар че прибягнах до същата тактика — призна с въздишка Гарланд. — Тя беше влюбена в младия Хаслет и нещата бяха отишли твърде далеч. С други думи, тя беше бременна… Напомням ви, че в онези години това беше доста тежко прегрешение. Тя говореше за „срам“ и други такива неща, категорично отказа да направи това, което днес е ежедневие за всяка млада жена.

— И какво искаше?

— Нямам представа. Бях убеден, че иска да се омъжи за Хаслет и да запази бебето. Но сега съм сигурен, че дори не е било и това. Просто е изпаднала в паника и не е знаела как да постъпи. Разбира се, аз направих каквото трябва… Изпратих младия Хаслет в Европа и му наредих да пътува. Така можеше да бъде открит само от човек, който разполага с време и много пари. А на момичето изпратих хиляда долара в ненадписан плик. Това беше обичайната предпазна мярка — щях да откажа всякаква връзка с нея в случай, че вдигне шум…

Тази комбинация винаги беше печеливша. Отначало се правят на оскърбени, но след това практичността им надделява. Сядат си на задника, преброяват няколко пъти десетте стотачки и изчисляват, че две от тях спокойно ще ги оправят. В много редки случаи се изръсваха с повече — да речем, с четиристотин долара. Поне шестстотин им оставаха чиста печалба, с тях можеха да заминат където пожелаят и да изкарат няколко седмици. След което се връщаха у дома и предлагаха на близките си някоя банална история — временна амнезия, силно желание да пътуват и прочее, и прочее…

Понякога се прибираха и с нов приятел, който изгаряше от желание да заеме овакантеното място на младоженеца и който обикновено нищо не знаеше за миналото на своята избраница.

— Но в този случай не стана така?

— Не стана — кимна Гарланд. — Не съм сигурен, че разбирам какво всъщност се случи. Сега обаче зная къде е това момиче и възнамерявам да си поговоря с него. Вие сте го скрили, но аз ще се добера до него. Всичко е въпрос на време…

— Сигурен ли сте? — попита Мейсън.

— Да, и ще ви обясня защо. Хаслет изчезна в морето. Доведените му братя търсят евентуален наследник, след което ще заведат дело за придобиване на собственост върху компанията. А аз съм служител на тази компания. Готов съм да работя както за братята, така и за евентуалния наследник. Но за тази цел трябва да зная къде точно се намирам. Искам сам да изясня нещата, а не това да стане с помощта на частните детективи, наети от братята.

— Какво по-конкретно искате от мен? — попита адвокатът.

— В тази история са замесени много хора и всеки от тях гони интересите си — отвърна Гарланд. — Доведените братя на Хаслет, представлявани от адвокат на име Дънкан Ловит, се стремят да докажат, че собственикът на компанията никога не е имал незаконно дете. Ако това стане, те ще наследят завода и ще станат мои работодатели в продължение на три години, след което вероятно ще се пенсионирам.

Поставете се на мое място, Мейсън. Веднага ще разберете, че не мога да действам против интересите им. Но нека допуснем, че наистина съществува незаконно дете. Нека допуснем, че Хармън Хаслет е оставил завещание, според което това дете наследява всичко, стига бащинството му да бъде доказано по безспорен начин. Днес това дете трябва да е някъде на около деветнадесет. Ако то стане собственик на завода, аз ще се окажа в коренно различно положение…

— И това е причината да се озовете тук, така ли?

— Да.

— Вероятно знаете, че професионалната етика ми пречи да ви дам каквато и да било информация — изгледа го тежко Мейсън.

— Зная — кимна Гарланд. — Зная всичко за професионалната етика. Но също така съм наясно, че не сте вчерашен. Убеден съм, че вие сте единственият човек, който разполага с фактите и…

Острият звън на телефона го накара да млъкне. Звънеше апаратът с нерегистрирания номер на кантората, а с него разполагаха само Дела Стрийт и Пол Дрейк.

Секретарката се извърна към Мейсън и му хвърли въпросителен поглед.

— Аз ще отговоря, Дела — рече той и вдигна слушалката: — Какво има, Пол?

— Примамката ти е в беда.

— По-точно?

— В апартамента е проникнал някакъв адвокат на име Ловит, придружен от непозната жена.

— По дяволите! — ядоса се Пери. — Предупредих я да не пуска никого!

— Измамили са я — поясни Дрейк. — На вратата почукала жената, агентката ми отворила само до ограничението на веригата. Мъжът бил в дъното на коридора и държал сандъче с инструменти. Жената казала, че живее в апартамента отдолу и банята й е наводнена от канализацията на нашия апартамент.

Елементарно Уотсън, но нашата се хванала и ги поканила да влязат. Мъжът оставил сандъчето на пода. Вътре имало стари вестници и някакво куфарче. Отворил куфарчето и казал:

„Сега ще ти задам няколко въпроса, скъпа. Ако ми отговориш правилно, всичко ще бъде наред. Но ако излъжеш, ще имаш сериозни неприятности…“

— И какво е станало?

— Агентката ми отказала да говори и им заповядала да се махат. Но те все още са там и тя чака инструкции. Иска да знае дали трябва да повика полицията…

— Кажи й да не предприема нищо. До двадесет минути ще съм там. А на натрапниците може да съобщи, че чака адвоката си. Нека спомене името ми, това може би ще ги уплаши. Ако все пак останат, ще се разберем на място…

Мейсън тресна слушалката и се обърна към секретарката си:

— Вземи си бележника, Дела. Тръгваме!

После се сети за посетителя и се извърна към него:

— Споменахте за един апартамент в „Роуза Ли“, Гарланд. Там действително се намира жена, която познавате под името Елън Смит. Искам да ви съобщя, че в момента тя има неканени гости…

— Между тях положително фигурира един тип на име Дънкан З. Ловит — промърмори Гарланд. — Умен е и действа бързо. Наел е частен детектив, който знае за случая колкото и аз. Идвам с вас, Мейсън. В тази работа сте вложили доста усилия и доста пари, нали?

— Добре — съгласи се адвокатът. — Ще ви повозим безплатно. Може би ще ми е необходим свидетел…

— Не забравяйте, че аз съм свързан със случая — предупреди го той.

— Какво от това? — сви рамене Мейсън. — Предполагам, че то няма да ви тласне към престъпление, нито пък ще ви накара да дадете неверни показания. Имам чувството, че сте играч, който спазва правилата…

— Добре, Мейсън — въздъхна кльощавият. — Нека свалим картите си. Наистина ще направя опит да спазвам правилата, но ви предупреждавам, че имам задължения към хората, които представлявам, и мога да ви свия някой номер!

— Добре, да тръгваме — усмихна се адвокатът. — Аз също си падам по номерата…

— Джармин Дейтън вече е там и наблюдава апартамента — предупреди го Гарланд.

— Много добре, значи ще вземем и него. Малко публика няма да е излишна. Ще използваме моята кола, тъй като имам намерение да понатисна педала…

— Да вървим — изправи се Гарланд.