Ърл Стенли Гарднър
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник (16)

15

Мейсън седеше с разкопчана риза и разхлабена вратовръзка, пред него имаше празна чаша от кафе. Пол Дрейк се беше настанил в креслото за клиенти и си водеше бележки, а Дела Стрийт зареждаше машината с кафе.

— Тази жена ми заседна като кост в гърлото, Пол — уморено промълви адвокатът. — Набутах се в игрите й, без да мисля, а сега не мога да се измъкна… Едва ли ще мога да ти кажа с какви инкриминиращи доказателства разполага полицията просто защото не зная цялата истина. Но преди всичко друго трябва да разбера дали са открили фаталното оръжие…

— Клиентката ти има пистолет? — вдигна глава Дрейк.

— Колт, тридесет и осми калибър, закупен от магазин, в който разполагат с данните й — кимна Мейсън.

— Къде е той сега?

— Вероятно у полицията — въздъхна адвокатът. — Но аз непременно трябва да разбера дали именно с него е произведен фаталният изстрел…

— И ако е така, какво? — попита Дрейк.

— Ако е така, единственият ми изход е да опитам предсъдебно споразумение. Защото шансът на Елън Адеър да бъде оправдана от съдебните заседатели е едно на десет хиляди…

— А ако жертвата не е застреляна с този револвер?

— В този случай ще трябва да докажем, че е именно така — въздъхна Мейсън. — Защото съвпаденията са прекалено много: тя притежава оръжие, което наподобява оръжието на престъплението — в смисъл, че то не е автоматичен пистолет и не изхвърля гилзи, а сам по себе си този факт представлява една доста сериозна косвена улика…

— Косвената улика все още не е…

— Косвена или не, тя е факт — прекъсна го адвокатът. — Въпросът е как ще бъде интерпретиран този факт от съда…

— От свои източници в полицията научих, че обвинението ще се гради върху един друг факт — вдигна глава детективът. — А именно, че Елън Адеър е била в къщата много преди да се обадите в полицията и е направила опит да премахне или промени уличаващите доказателства, които са се намирали там. За това свидетелстват следите от колата й, оставени в алеята. Едва след като е свършила тази работа, тя се е обърнала към теб, за да откриеш трупа и да уведомиш полицията…

— Подобна линия на поведение няма да ме изненада — въздъхна Мейсън. — За всеки юридически защитник тя е пристрастна и несправедлива, но за обвинението е изключително удобна. Още повече, че я подкрепят и цял куп улики.

— Могат ли да докажат, че колата й е била там, а самата тя е влизала в къщата? — попита Дрейк. — Ако това е възможно, твоята задача става изключително тежка. Трябва да разполагаш с много силни и правдоподобни обяснения за подобен ход от страна на клиентката ти.

— Това е само част от косвените доказателства, с които разполага обвинението — въздъхна Мейсън. — Има и много други. Например все още недоказаният, но твърде вероятен факт, че Агнес Бърлингтън е умряла около два часа след като се е хранила за последен път. Бих искал да зная какво точно е съдържанието на храната и кога е била поета тя…

— Как възнамеряваш да го сториш?

— Близо до къщата й има супермаркет. Може би редовно си е пазарувала от там. От теб искам да направиш съответните проверки…

— Мислиш ли, че са я запомнили? — вдигна вежди Дрейк.

— Струва си да опитаме. Имам чувството, че жертвата е била от онези самотни жени, които предпочитат да си купуват готова храна от супермаркета и да я притоплят в микровълновата фурна…

Полицията не проявява особено желание да ме запознае със съдържанието на стомаха й и това според мен е доста многозначителен факт… Ако е погълнала, да речем, един бифтек с пържени картофи и някаква салата, това почти сигурно ще означава, че е вечеряла навън, най-вероятно в компанията на мъж… А мъжете обикновено изпращат дамите си след вечеря, нали?

— Но ти не знаеш дали става въпрос за вечеря, обяд или закуска — възрази Дрейк.

— Зная обаче, че лампите са останали да светят и това ме навява на мисълта, че престъплението е било извършено по вечерно време. А ако смъртта действително е настъпила в рамките на два часа след поемането на някаква храна, то тази храна най-вероятно е била готова — от онези, които човек използва, когато не му се занимава с готвене…

Но ако храната се окаже с качество, което предполага цена между три и шест долара в ресторант, аз ще бъда склонен да заключа, че е била с мъж…

— Логично — кимна Дрейк.

— Следователно много неща зависят от естеството на храната — продължи Пери. — Понякога косвените улики са доста коварни и от тях рядко се стига до твърди и неоспорими заключения. Колкото и да е неприятно това на някои хора… Особено на такива, които се надяват да приберат наследство от два милиона долара.

— Друго? — попита детективът.

— Не се сещам, Пол — въздъхна Мейсън и погледна часовника си. — Може би ни трябва само мъничко сън. Открий каквото ти е възможно…

— Ще имат проблеми с откриването на фаталния куршум — промърмори Дрейк.

Очите на приятеля му леко се разшириха.

— Но те трябва да го намерят, Пол!

— Лейтенант Траг е на същото мнение, но неговите хора все още не са го открили въпреки щателното претърсване на къщата…

— Ще го открият — поклати глава Мейсън. — А на мен ще ми бъде много любопитно да разбера дали той е изстрелян от оръжие, което вече е сред веществените доказателства по това следствие…

— Имам връзки в полицията — рече Дрейк. — Не са кой знае какви, но все пак съм сигурен, че ще науча, ако открият куршума…

— Виж какво можеш да направиш…

Дрейк се надигна от стола и бавно тръгна към вратата.

— Ще поддържаме връзка, Пери.

Очите на Дела Стрийт издаваха силно безпокойство, когато попита:

— Можете ли да си позволите Елън Адеър на банката на свидетелите?

— В момента не — призна Мейсън. — Областният прокурор ще я разкъса. Положението й е тежко, всички косвени улики са насочени срещу нея.

— Тогава какво ще направите?

— Косвените доказателства са нож с две остриета — усмихна се шефът й. — Режат и в двете посоки, освен това винаги сочат към истината. Проблемът е, че понякога ги интерпретираме погрешно главно защото не разполагаме с всички факти…

Имам една теория, Дела. Изглежда малко невероятна, но според мен ще има всички шансове за успех…

— Ще ми кажете ли за какво става въпрос? — попита младата жена.

Мейсън стана и закрачи напред-назад, преди да отговори:

— Да. Ти представляваш съдебните заседатели, а аз съм представителят на защитата…

— Добре — усмихна се Дела.

— Областният прокурор те уверява, че разполага с неоспорими улики за посещението на обвиняемата в дома на Агнес Бърлингтън. Това са следите от колата й в алеята, както и отпечатъците й в къщата на убитата. Всички те са подложени на експертиза и автентичността им не подлежи на съмнение. Въпросът ми е кога е влязла колата в алеята?

На пръв поглед ние не можем да отговорим на този въпрос, а още по-малко да го свържем с часа на смъртта. Но на практика можем…

По всичко личи, че Агнес Бърлингтън е имала навика да полива градината си вечер. Системата й е с подземни тръби. Тя я пуска да тече съвсем слабо и я спира едва когато си ляга…

— Имам въпрос — каза Дела Стрийт.

— Съдебните заседатели могат да задават въпроси по всяко време — кимна Мейсън. — Слушам ви, госпожице съдебна заседателке…

— Откъде знаем, че точно такива са били навиците на Агнес Бърлингтън? В смисъл — да пуска водата надвечер и да я спира преди лягане?

— Все още не го знаем, но всички обстоятелства говорят за това — поясни Мейсън. — Поне в онази нощ се е случило именно това, а аз се надявам, че така е било и през останалото време…

— Продължавайте — рече секретарката.

— И тъй, през онази вечер Агнес Бърлингтън не спира водата. Не гаси и осветлението в къщата.

— Защо?

— Отговорът е ясен: когато е включила напоителната система и осветлението, тя все още е била жива. Но в часа, в който би трябвало да ги изключи, вече е била мъртва. Според данните от метеорологичната служба вечерта на четвърти е имало силна гръмотевична буря — едно доста необичайно явление за тези места. Типични са силният вятър и краткият, но пороен дъжд…

Ако Агнес Бърлингтън е била жива в нощта на поройния дъжд, тя положително би изключила напоителната система. А гръмотевиците са заглушили изстрела и по тази причина никой от съседите не е чул нищо.

И тъй, водата си тече през нощта и сутринта на следващия ден. Осветлението в къщата също остава включено. После на сцената се появява Елън Адеър…

Ние не можем да докажем точния час, в който е отишла там, но знаем, че тя е паркирала колата си в алеята много часове след смъртта на Агнес Бърлингтън. Това личи от водата, която макар и пусната съвсем слабо, успява да наводни ливадата и да протече на алеята. Именно по тази причина колата на Елън оставя толкова ясни следи…

Казано с други думи, дами и господа съдебни заседатели, уликите сочат, че Елън Адеър е вкарала колата си в алеята на къщата някъде между дванадесет и петнадесет часа, след като Агнес Бърлингтън е била настигната от смъртта…

Мейсън направи малка пауза, после вдигна глава:

— Как се справям?

— Много добре — увери го младата жена. — Но Елън няма ли да ви каже кога точно е вкарала колата си в алеята?

— Разбира се, че ще ми каже. Всъщност тя вече го стори. Каза, че е била там час-два, преди да дойде при нас, в кантората.

— Според мен това е лъжа — поклати глава Дела. — Опитва се да прикрие сина си или да даде неясна представа за обстоятелствата…

— Аз трябва да подготвя защитата си така, че да не завися от външна помощ — кимна Мейсън. — Трябва да разчитам единствено на доказателствата…

— Справяте се добре — окуражително се усмихна младата жена. — И моята присъда е невинна!

— Доста лесно се оставяш да бъдеш убедена — погледна я развеселено Мейсън. — Но до този момент май наистина нямаме друг избор, освен да се надяваме, че фаталният куршум не е бил изстрелян от револвера, открит в колата на Елън Адеър…

— Ами ако излезе, че е изстрелян именно от него?

— Тогава ще ни трябват наистина железни доказателства за невинността й.

— Възможно ли е фаталният куршум да е бил изстрелян от Уайт Беърд?

— Напълно — кимна Мейсън. — И като нищо го е направил. Той е модерен младеж, който предпочита лесния живот. Не знам колко са му оставили осиновителите му, но то положително не е много. А дори и да е достатъчно, такива като него никога нямат нищо против два милиона долара…

— Тогава защо ще убива Агнес Бърлингтън — единственият човек на света, който може да докаже, че има право на това наследство?

— А откъде знаеш, че тя действително е била в състояние да го докаже? — присви очи Мейсън. — До този момент разполагаме само с твърденията на Елън Адеър, която многократно ни е лъгала…

— Тук сте прав — кимна Дела Стрийт.

— Както и да е… Предварителното дело започва утре, а дотогава ние ще научим още много неща.

— Няма да се опитвате да го прекратите, така ли?

— С толкова много улики срещу клиентката ни това е невъзможно — въздъхна Пери. — Ще ни трябва нещо наистина много силно…

— Надеждата умира последна — кимна младата жена.

— Всичко зависи от това, дали фаталният куршум е бил изстрелян от револвера на Елън Адеър или от друго оръжие — рече Мейсън.

— А какво казва Уайт за този револвер?

— Че какво очакваш да каже? Взел го е да се упражнява преди десетина дни, свършил си е работата и го е оставил в жабката на колата й, както предварително са се уговорили. Нещо съвсем нормално за млад човек с такъв начин на живот — момичета, алкохол, спортни автомобили и прочее…

— Изтръпвам, като си представя как ще се развихри с два милиона в банката — рече Дела Стрийт.

— Трябва само да си представиш нещата от негова гледна точка.

— В какъв смисъл?

— В смисъл да си представиш какво ще прави без два милиона долара в банката!