Ърл Стенли Гарднър
Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник (19)

18

Пери Мейсън направи така, че да напусне жилището на убитата редом с лейтенант Траг.

— Искаш ли да чуеш това-онова? — попита той.

— Цял съм слух — отвърна полицаят.

— Защо не отскочиш до кантората ми?

— Готово — кимна Траг.

— Предлагам да не казваш нищо на Дилън — добави Мейсън.

— Нямам особено желание да бъда в компанията на Дилън — призна с въздишка полицаят. — Практически изгарям от срам, Пери. Пропуснал съм важна улика… Искахме да оставим стаята в състоянието, в което я заварихме. Всички прозорци бяха затворени и залостени, включително онзи, който гледа на запад. Отбелязах това в протокола, а след това ги запечатахме с полицейски лепенки. В повечето случаи това върши работа, но не и в този. При липсата на фаталния куршум би трябвало да се поразровя още мъничко, нали?

Съдебните служители, адвокатът и прокурорът се настаниха в микробуса, отпуснат от службата на шерифа. Лейтенант Траг слезе от него заедно с Пери Мейсън и двамата закрачиха към кантората на адвоката.

— Е, Пери, можеш да започваш — въздъхна полицаят, след като влязоха в кабинета.

— Макар и закодирани, някои неща в дневника на Агнес Бърлингтън сочат, че тя е изнудвала моята клиентка — започна Мейсън.

— Продължавай — изгледа го с престорено безразличие Траг.

— Ще се върна малко назад и ще се опитам да разгледам случая от гледна точка на клиентката си…

— От чия гледна точка? — изненада се Траг.

— От гледна точка на клиентката ми — повтори Мейсън.

— Каква полза ще ни донесе това?

— Представи си, че си изнудван — изгледа го настойчиво адвокатът. — Шантажираш една жена, която е родила незаконно дете, но получаваш само трохи. Изведнъж обаче става така, че твоите показания са решаващи за получаването на наследство от два милиона долара. Как ще постъпиш? Нима ще останеш безучастен?

Лейтенант Траг се замисли, примигна няколко пъти, после тръсна глава:

— Не, по дяволите! След като съм изнудвач, аз положително ще направя опит да измъкна нещо солидно…

— Правилно. Агнес Бърлингтън е била изнудвачка и се е опитала да направи именно това… А сега да допуснем, че тя е пазила някакви важни документи и снимки, правени с 35-милиметров фотоапарат. Да допуснем, че е имала работа с човек, който е бил не по-малко твърд и решителен от нея. Стига се до разгорещен спор. Цената на Агнес е твърде висока за неизвестния. За да я получи, тя го осведомява за документите, с които разполага…

Ти знаеш не по-зле от мен, че някои опитни крадци предпочитат да вършат работата си, когато домакините са си у дома и използват банята. Шумът от водата им е достатъчен. Големите хотели са пропищели от такива крадци. Обикновено звънят рано сутринта, после се извиняват и затварят. Обитателят на стаята вече е събуден и твърде ядосан, за да заспи отново. Той става и отива да си напълни ваната… Точно това чака и крадецът, който дебне отвън. Прониква в стаята с помощта на инструментите си, взема каквото му трябва и изчезва. Жертвата обикновено разбира за обира едва когато отвори портфейла си, за да плати нещо. Но вече е късно…

Точно така е станало и в нашия случай. Агнес се е готвела да влезе в банята и е пуснала водата във ваната. Крадецът е чакал на задната врата, която предварително е отворил с шперц.

Но Агнес чува някакъв подозрителен шум. Макар че е полугола, отива и отваря вратата. Така спипва поканения си гост. В ръцете си държи пистолет. Няма намерение да го използва, но е достатъчно предвидлива да го вземе, преди да отвори вратата.

В този момент започва бурята. Вятърът отметва пердетата и полуголата Агнес инстинктивно понечва да затвори прозореца. Неканеният гост се възползва от това и стреля. После прибира доказателствата, които струват два милиона долара, и спокойно се оттегля.

— Имаш ли някаква представа кой може да е този посетител? — попита Траг.

— Да тръгнем по пътя на логиката — рече Мейсън. — Неканеният гост носи оръжие. Той няма намерение да го използва, защото не знае, че Агнес също има револвер. А може би все още няма представа за унищожителната сила на документите, с които разполага Агнес… Той е човек, който по принцип носи оръжие и е силно заинтересуван от наследството. Най-вероятно човек, на когото двамата братя са обещали процент…

— Адвокатът, който ги представлява? — втренчи се в него Траг.

— Адвокатите не носят оръжие. Въпросът е кой носи такова?

— Полицаите — отвърна Траг. — Но това не означава нищо.

— И частните детективи — подхвърли Мейсън. — По делото работи Джармин Дейтън, който е частен детектив и…

Лейтенантът щракна с пръсти.

— Обикновеният убиец лесно ще се освободи от оръжието на престъплението — продължи адвокатът.

— Но не така стоят нещата с частния детектив, който има лиценз за определен вид и калибър оръжие… Той няма обяснение за евентуалната липса на личното си оръжие. Ето какво ти предлагам, Траг… Докато твоите хора търсят куршума, ти да извикаш Джармин Дейтън и да поискаш оръжието и документите му за проверка, а специалистите от балистиката да изстрелят два патрона за проба. После, ако, дай боже, откриете куршума, ще направят съответното сравнение…

Полицаят се замисли, после нерешително поклати глава:

— Това означава да се изложа на много силно течение…

— Какво ще изгубиш? — присви очи Мейсън.

— Дейтън може да направи официално оплакване…

— А какво ще спечелиш, ако излезеш прав?

Траг отново се замисли.

— Блестящо решаване на случай, който привлича вниманието на обществеността — продължи адвокатът. — Разплитане на престъпление, свързано с огромно наследство…

— Достатъчно — вдигна ръка полицаят. — Печелиш…

Телефонът рязко иззвъня.

Дела Стрийт вдигна слушалката, послуша за момент, после каза:

— Задръж така… — Обърна се към Мейсън и добави: — Важно съобщение, изпратено спешно по телефона.

— От кого?

— Момент — повтори секретарката. — Да, записах го. — Прекъсна линията и вдигна глава: — Съобщението е от личност на име Хармън Хаслет. Изпратено е от Азорските острови. Той съобщава, че е претърпял корабокрушение и е прекарал няколко часа в морето, облечен в спасителна жилетка. Прибрала го е малка рибарска гемия, която не разполагала с радиостанция. Току-що акостирал на Азорските острови, където научил, че ние възнамеряваме да заведете дело относно завещанието му. Ще вземе първия самолет и утре по някое време ще бъде тук…

— Проклет да съм! — слисано промърмори лейтенант Траг.

— Не казвай нищо на Гърти! — рече Мейсън и хвърли многозначителен поглед на секретарката си.

— Защо?

— Знаеш колко е романтична… Веднага ще започне да си фантазира. Хармън Хаслет се среща с любимата си след двадесетгодишна раздяла; тя има незаконен син от него… Той пък никога не е успял да я забрави и тайно се е надявал, че има дете от нея… Ей такива неща.

— А какво ще стане с царствената Елън Адеър? — любопитно го погледна Дела.

— Ако нашият приятел лейтенант Траг побърза да провери оръжието на Джармин Дейтън, тя може би ще бъде свободна преди пристигането на Хаслет и ще може да го посрещне…

— Пак успя да ме натикаш в невъзможна ситуация — ухили се Траг. — Ще запознаеш ли вестниците със съдържанието на току-що полученото съобщение?

— Ти ще свършиш тази работа — усмихна се Мейсън. — Това ще бъде част от наградата ти за сътрудничеството…

Траг се поколеба за миг, после протегна ръка:

— Понякога ме подлудяваш, Пери. Но в момента признавам, че именно ти си домакин на бала!