Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пери Мейсън (78)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Case of the Queenly Contestant, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Ърл Стенли Гарднър. Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник

Американска. Първо издание

ИК „Гарант-21“, София, 1999

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954-8009-82-Х

История

  1. — Добавяне

5

Някъде следобед Дрейк отново почука на вратата и Дела Стрийт стана да му отвори.

— Пери, получих допълнителна информация от Кловървил — каза детективът. — Не знам точно за какво става въпрос, но ти вероятно ще направиш връзката…

— Казвай — рече Мейсън.

— Кловървилската „Компания за пружини и ресори“ на практика е еднолична собственост. Била е управлявана от Хармън Хаслет до момента на изчезването му преди няколко дни. Основател е баща му Езекия Хаслет и както вече ти казах, тази компания владее целия град. Хаслет не е бил женен, но има двама доведени братя — Брус и Норман Джаспър. Според слуховете те ще наследят абсолютно всичко, ако Хармън не е оставил специално завещание. Клаузата за специално завещание е малко странна, тъй като, макар и женен за известно време, собственикът не е имал деца.

Пак ще повторя, че става въпрос за непотвърдени слухове, но агентът ми се почувства длъжен да ги сподели.

Преди много години, когато Хармън бил млад и буен, имало някаква история с едно момиче в „особено положение“ — както се изразявали тогава. Било хубаво момиче, но бедно, докато Хармън бил от „каймака“ на Кловървил… Научил за „особеното положение“, той се обърнал към Гарланд — нашия приятел Плъзгавия, чиито основни задължения включвали оправянето на бъркотии от този сорт. Не казал нищо на баща си, вероятно защото се е страхувал, че Езекия ще вдигне страшен скандал.

Старият Гарланд се е заел да оправи нещата. Положително е успокоил момчето с думи като „не се притеснявай, на всеки може да се случи“… После се заловил за работа. Посъветвал Хармън да се качи на първия кораб за Европа и да остане там колкото е необходимо, а той самият е изпратил една хилядарка на момичето с намека да се оправя както намери за добре.

— Как научи всичко това? — прекъсна го Мейсън.

— Агентът ми поддържа близки отношения с човек, пред когото Хаслет е споделил тайната си — отвърна Пол Дрейк. — И тъй, нещата се уредили точно според плана на Гарланд. Младият плейбой заминал за Европа, а Плъзгавия изпратил на момичето десет чисто нови стотачки в ненадписан плик. Между другото, Хаслет не споменава името на момичето нито веднъж… То взема парите и изчезва. До този момент всичко се развива според плановете на Гарланд, но с едно малко изключение: момичето повече не се появява…

Точно от това започва да се безпокои Хаслет. Той инстинктивно чувства, че ако всичко се е уредило, някогашната му любима трябва да се появи. Но тя не го прави. Родителите й не знаят нищо за нея, след известно време се преселват в друг град. Доколкото можах да разбера, бащата умира, а майката се омъжва повторно…

Хаслет живее с мисълта, че някъде има незаконно дете, и решава да похарчи известна сума в опит да открие момичето, но не постига абсолютно нищо.

Доведените му братя искат да докажат, че такова дете не съществува, а ако има, то не е дете на Хаслет. За тази цел трябва да открият момичето и да разберат какво е станало с детето. В случай, че е живо, трябва да се докаже липсата на всякаква връзка между него и Хаслет…

Самият Хаслет е абсолютно сигурен, че ако детето е живо, то е негово. В това не може да го разколебае дори опитен интригант като Гарланд.

— Значи му е имал пълно доверие, така ли? — вметна Мейсън.

— Сигурно — сви рамене Дрейк. — Гарланд положително е изпълнявал и други деликатни мисии и сигурно е знаел да си държи устата затворена…

— Ако разглеждаме ситуацията от гледна точка на младия Хаслет, несъмнено ще стигнем до заключението, че той е получавал добри съвети.

— А някой разглеждал ли е ситуацията от гледната точка на момичето? — обади се Дела.

— Гарланд с положителност го е сторил — отвърна детективът. — Но преценката му е била напълно погрешна.

Мейсън хвърли кос поглед към Дела Стрийт.

— Фактът, че момичето не се завръща у дома и прекъсва всякакви контакти с родителите си, съвсем ясно сочи, че не е направило това, което се е очаквало от него — поясни Дрейк.

Мейсън и секретарката му мълчаливо се спогледаха.

— От всичко това можем да заключим, че имаме работа с една много загадъчна жена — продължи Дрейк. — Аз не зная какво се опитваше да постигнеш, като ме помоли да й намеря двойница. Изпълних желанието ти и толкоз. За случая зная само това, което чух от теб и от агента си в Кловървил. Предполагам, че не желаеш да нарушаваш адвокатската тайна, и по тази причина не те питам нищо. Събрах каквото можах и ти докладвам…

Пол Дрейк се изправи и с лека въздишка добави:

— Това е положението, Пери… Длъжен съм да ти съобщя съвсем официално, че въпреки всички възможни отстъпки двестате долара на клиентката ти отдавна се стопиха. Същата съдба сполетя и допълнителните двеста, които лично ти вложи в това разследване. Трябва да ми кажеш дали да спирам до тук.

— Това означава ли, че ще си прибереш агентката от служебната квартира?

— Естествено — отвърна той. — Плащам й на час, плюс всички разноски. При това го върша без никаква печалба за себе си…

— Не го прави, Пол — намръщи се Мейсън. — Искам нормалните ти тарифи.

— Не ми каза дали да продължавам, или не…

— Ще спреш, когато ти кажа. Тази работа ми носи удоволствие, освен това имам предчувствието, че от твоята информация ще изскочи един хубав заек…

— Оспорване на завещание? — вдигна вежди Дрейк. — Това малко се разминава с работата, която обикновено вършиш…

— Аз съм действащ адвокат. Пол — усмихна се Мейсън. — А това означава, че съм готов да се заема с разрешаването на всякакви казуси. Вярно е, че съм специалист по наказателно право, но съм работил и по дела за обезщетение, оспорвал съм и завещания… Има ли битка, аз съм насреща, приятелю…

— В случая положително ще има битка — отбеляза Дрейк. — Но на този етап ще са нужни средства…

— Имам достатъчно пари, Пол.

— А освен това имаш и огромна слабост към приключенията — засмя се той.

— Това е вярно. Но тази слабост винаги върви с чувството за справедливост. Видя ли човек, върху когото са се струпали… Всъщност няма значение.

— Няма да правя никакви предположения, Пери — усмихна се Дрейк. — Не искам да зная къде си скрил истинското момиче, но те предупреждавам да бъдеш крайно предпазлив. Гарланд не е глупак, а Джармин Дейтън е изключителен професионалист. За известно време вероятно ще успееш да ги будалкаш, но после…

— Ще внимавам — обеща Мейсън.