Патрик Модиано
Улица „Тъмните магазинчета“ (43)

XLIII

Някаква жена стои на един от прозорците на приземния етаж на ъгъла на улица „Рюд“ и улица „Сайгон“. Слънчево е и децата играят на футбол на тротоара малко по-надолу. Децата викат непрекъснато „Педро“, защото едно от тях се казва така и те му викат по време на играта. И това „Педро“, подето от звънките гласчета, отеква по странен начин из улицата.

От прозореца тя не вижда децата. Педро. Тя познаваше едного, който се наричаше така, много отдавна. Опитва се да си спомни кога, докато до нея достигат виковете, смеховете и приглушеният звук на топката, която отскача от стената. Ами да. Това беше по времето, когато тя беше манекен у Алекс Мага. Беше се запознала с една Дьониз, блондинка с малко азиатско лице, която също работеше в тоя бранш. Бяха се харесали веднага.

Тази Дьониз живееше с един мъж, който се казваше Педро. Южноамериканец, без съмнение. Спомняше си със сигурност, че тоя Педро работеше в някаква легация. Едър, кестеняв мъж, чието лице тя си спомняше твърде отчетливо. Би могла да го познае даже и сега, но той сигурно е поостарял.

Една вечер те бяха дошли двамата у нея тук, на улица „Сайгон“. Беше поканила неколцина приятели. Японския артист и жена му с кораловорусите коси, които живееха съвсем наблизо, на улица „Шалгрен“, кестенявата Евелина, с която се беше запознала у Алекс Маги, придружена от един блед младеж, и още някой, но беше забравила кой, и Жан-Клод, белгиеца, дето я ухажваше… Вечерята беше много весела. Беше си помислила, че Дьониз и Педро са хубава двойка.

Едно от децата улавя топката във въздуха, притиска я до гърдите си и побягва от другите. Тя ги вижда как преминават тичешком под прозореца й. Момчето с топката стига задъхано до авеню „Ла Гранд арме“. Пресича авенюто, все така притиснало топката. Другите не смеят да го последват и го гледат неподвижни как бяга по отсрещния тротоар. То подкарва футбола с крак. Слънцето заблестяла по никелираните части на витрините на магазините за велосипеди, наредени един до друг по булеварда.

То е забравило останалите. Тича съвсем само̀ с футбола и, дриблирайки, поема вдясно, по улица „Анатол дьо ла Форж“.