Патрик Модиано
Улица „Тъмните магазинчета“ (21)

XXI

Онази сутрин бяхме тръгнали много рано с колата на Дьониз, която е с гюрук, и мисля, че минахме през портала на „Сен-Клу“. Беше слънчево, защото Дьониз носеше голяма сламена шапка.

Пристигнахме в някакво село в департамента Сена и Оаза или Сена и Марна и се движехме по една улица с лек наклон, оградена с дървета. Дьониз гарира колата пред една бяла бариера, зад която имаше градина. Тя вдигна бариерата, а аз я почаках на тротоара.

Насред градината имаше плачеща върба, а съвсем в дъното — бунгало. Видях как Дьониз влезе в бунгалото. Върна се с едно момиченце на десетина години с руси коси и сива пола. Качихме се и тримата в колата, момиченцето отзад, а аз до Дьониз, която шофираше. Вече не си спомням къде обядвахме. Следобеда обаче се разходихме в парка на Версай и се возихме на лодка с момиченцето. Отблясъците от слънцето по водата ме заслепяваха. Дьониз ми даде черните си очила.

По-късно седяхме тримата край една маса с чадър и момиченцето ядеше сладолед в розово и зелено. Около нас — много хора в летни облекла. Свиреше оркестър. Отведохме момиченцето, когато се мръкна. Като прекосявахме града, минахме покрай някакъв панаир и се спряхме.

Виждам като сега голямото авеню, пусто в полуздрача, и Дьониз и момиченцето в една бледолилава кола-играчка, която оставяше подире си искри. Те се смееха, а момиченцето ми махаше с ръка. Кое беше то?