Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
ВАРВАРИНЪТ ОТ ЗАПАД
„Защо Бодхидхарма дошъл от Запад?“ е обичайният въпрос в Дзен литературата. Отнася се до индийския будистки монах Бодхидхарма (ок. 470–532), който дошъл с лодка в Китай от Индия през VI век от н.е. и след време станал известен като Първия патриарх. Историята на Бодхидхарма започва със срещата му с император У, който го обсипал с разкази за многобройните си добродетелни деяния и запитал какви заслуги е спечелил с тях.
— Никакви — отвърнал Бодхидхарма.
— Тогава, какъв е първият принцип на Свещеното Учение? — попитал императорът.
— Огромна пустота и нищо свещено.
— Кой стои пред мен? — настоявал императорът.
— Не знам — отвърнал Бодхидхарма.
След това се отправил на север и като стигнал в манастира Шао-лин, девет години прекарал с лице към стената (според легендата, за да не заспива, той отрязал клепачите си и на местото, където паднали, поникнал чаен храст — затова на него се приписва заслугата за появата на чая в Китай). Преди да се върне в Индия (или преди да го отровят в Китай — тук писанията се различават), Бодхидхарма обявил своя ученик Хуей-къ за Втори патриарх и така започнало духовното родословие от учители и ученици.
Въпреки че учението му си остава индийско по своя характер, Бодхидхарма е почитан като баща на Дзен и автор на класическите строфи, които разкриват неговата същност:
Особено предаване, отвъд свещените писания;
без всякаква зависимост от думи и от букви;
направо сочи към душата;
човек прозре ли собствената същност, става Буда.
Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато има любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче —
небе и земя се различават безкрайно.
Сравненията са отвратителни.
Как да го уловя? Не го улавяй. Онова, което остава, когато вече не се стремим да улавяме, е истинското Аз.
В дзен няма нищо, което може да се улови. Учениците не разбират това, когато полагат прекалено усърдие.
Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.
Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.
Какво става с дупките на сиренето, когато то свърши?
Дзи Син-дзъ обучавал боен петел за своя господар. Минали десет дни и владетелят попитал дали петелът е готов.
— Не, господарю, още е суетен и изпълнен с ярост. — отговорил Дзи.
След още десет дни владетелят пак попитал за петела. Дзи казал:
— Не още, господарю. Застава нащрек всеки път, щом чуе кукуригането на друг петел.
Когато владетелят отново се поинтересувал, отговорът бил:
— Не съвсем, господарю, в него още тлее стръв за борба.
Минали още десет дни и тогава Дзи казал на владетеля:
— Почти е готов. Чуе ли кукуригането на друг петел — не трепва. Все едно е от камък. Всичките му качества са споени в едно. Той вече няма равностоен противник — всеки петел ще побегне моментално, щом го види.
И всичко се влива в Едно,
Докато ние все танцуваме, танцуваме, танцуваме…
Научи ни да взимаме присърце
И да не вземаме присърце.
Научи ни да стоим неподвижно.
Действай, като не действаш
работи без усилие.