Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА СТРЕЛБА С ЛЪК И БОЯ С МЕЧОВЕ
В своята класическа творба „Дзен и изкуството на стрелбата с лък“ немският философ Ойген Херигел търси същината на Дзен в обучението на стрелеца — да откриеш къде изкуството става безизкустност, стрелбата вече не е стрелба, а стрелецът се слива с целта:
— Нищо не разбирам вече, — казах на Учителя — и най-простите неща се объркват. „Аз“ ли улучвам целта или тя — мен?… Лък, стрела, цел и его се сливат в едно, така че не мога повече да ги разделя. Дори нуждата да ги разделям я няма. Но щом вдигна лъка и стрелям, всичко става толкова ясно, и смешно просто…
— Най-после — намеси се Учителят, — тетивата минава право през теб.
Фехтовката, когато е проникната от Духа на Дзен, също придобива смисъл на дисциплина на духа. Дзен-учителите се занимават с фехтовка, а майсторите на кендо (японска фехтовка) често с преминали обучение по Дзен. Бойните изкуства са друг начин за постигане на мушин (не-съзнание). Когато майсторът на меча се издига над техническите умения и отхвърля мислите за победи и показно майсторство, тогава той се слива със своя меч. И докато се възвръща към своето „истинско съзнание“, мислите и чувствата отпадат.
Ако насочиш съзнанието си към движенията на противника си, то ще бъде завладяно от неговите движения. Ако го насочиш към меча му, то ще бъде завладяно от меча. Ако насочиш съзнанието си към мисълта да нанесеш удар на противника, то ще бъде завладяно от очакването да удариш. Ако го насочиш към желанието да не бъдеш ударен, ще бъде завладяно от желанието да не получиш удар. Ако го насочиш към позата на противника, то ще бъде завладяно от неговата поза. Накратко — просто няма върху какво да насочиш съзнанието си.
Не мога да продължа.
Трябва да продължиш.
Ще продължа.
Когато пътят стигне своя край,
смени посоката — така променен,
ще преминеш отвъд.
Това прилича на бивол, който минава през прозорец.
Главата, рогата и четирите му крака вече да от другата страна.
Защо тогава не може да премине и опашката?
И не се променяй. Не отклонявай своята любов от видимите неща. Продължавай да обичаш доброто, простото, обикновеното: животните, предметите, цветята — и не нарушавай равновесието.
Почукай —
и Той ще ти отвори вратата.
Изчезни —
и Той ще направи така, че да светиш като слънцето.
Падни —
и Той ще те издигне в небесата.
Превърни се в нещо —
и Той ще те превърне във всичко!
Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива.
Да говориш за бикове и да бъдеш на арената не е все едно и също.
Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с нечисто съзнание, ще те следват страдания, така както колелата на волската каруца следват стъпките на вола. Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с чисто съзнание, щастието ще те следва, така както сянката не изоставя формата.
Когато съм в такова състояние, всичко е чисто, ослепително ясно. Обвит съм в пашкул от съсредоточение. И ако успея да се пъхна в този пашкул, ставам непобедим… Живея изцяло в настоящето. Аз съм абсолютно зает с онова, което правя и участвам напълно в него… То идва и си отива и сам по себе си фактът, че се готвиш за първия си удар в турнир, като си казваш: „Днес трябва да се съсредоточа“ — няма никакво значение. Това няма да помогне.
Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.
След играта Пат Фишер, защитникът от отбора на „Червенокожите“, каза на репортерите, че като се втурнал към топката, тя сякаш сама прескочила ръцете му. Когато същата седмица внимателно изглеждахме видеозаписа от играта, наистина изглеждаше, като че ли топката някак си прескача неговите ръце и отива право в ръцете на Джийн. Някои момчета казаха, че било от вятъра… Но чувството и решимостта, които бяхме вложили в паса, бяха толкова силни, че нямаше как топката да не стигне до целта — каквото и да стане, какъвто и вятър да духа, дори от небето да падат камъни или защитници, или адски порой.
Опитваме се да избягаме от въпроса (за съществуването) като трупаме имущество, престиж, власт, токи, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че ние — че аз — съществуваме. Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако като цяло остава глух за въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисти и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.
Аз съм този, който съм.
Ако ме попитате какво е Дзен, ще кажа, че то е като да овладееш изкуството да крадеш. Синът на един крадец видял, че баща му остарява и си помислил: „Ако той вече не може да упражнява занаята си, кой ще вади хляба на семейството? Трябва аз да изуча занаята“. Една нощ бащата завел сина си до голяма къща, помогнал му да проникне през оградата и да влезе вътре и като отворил една голяма ракла, казал му да влезе вътре и да измъкне дрехите. Щом синът се озовал вътре, бащата затворил капака и г заключил. Сетна излязъл на двора, зачукал силно по вратата и събудил цялото семейство, а той тихи се измъкнал. Хората станали и запалили свещи, но установили, че крадците вече са си отишли. През цялото време синът стоял в раклата и си мислел колко жесток е баща му. И тогава му дошла наум една хитрост. Започнал да драска така, сякаш плъх гризе нещо. Щом отключили капака, затворникът изскочил и избягал. Край пътя видял един кладенец, грабнал камък и го хвърлил във водата. Преследвачите се струпали около кладенеца, за да видят как крадецът се дави. А в това време синът на крадеца вече бил в безопасност в дома на баща си, когото обвинил, задето го оставил в такова положение, че едва се отървал. Когато синът разказал приключенията си, бащата рекъл: „Ето, ти вече владееш изкуството!“
Какъв е звукът от пляскането с една ръка?
И мълчанието, и словото с грях.
Главната задача на човека в живота е да се роди.
Бай-джан искал да избере между монасите някой, който да основе нов манастир. Казал им, че ще се спре на този от тях, който успее да отговори на един въпрос. Сложил кана на земята и рекъл:
— Кой ще каже какво е това, без да назовава името му?
Главният монах казал:
— Никой не би г нарекъл дървен сандал.
Монахът Гуей-шан, който бил готвач в манастира, ритнал каната и излязъл.
Бай-джан се засмял и казал:
— Главният монах губи.
И Гуей-шан станал Учителя в новия манастир.
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали д завоя, видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. Другият монах мълчал по целия път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:
— Ние, монасите, не се доближаваме до жени — казал той — Опасно е. Ти защо го направи?
— Аз оставих момичето на пътя — казал първият монах — ти още ли го носиш?
Привързаността е велик творец на илюзии.
Реалността може да бъде постигната само от човек,
който не изпитва привързаност.
Когато обикновения човек добие познание, той става мъдрец.
Когато мъдрецът придобие разбиране — става обикновен човек.
Иккю бил поканен на банкет у богати покровители. Той пристигнал облечен като просяк. Домакинът не го разпознал и го прогонил. Иккю се прибрал в къщи, облякъл церемониалната си роба от пурпурен брокат и се върнал. Този път го въвели в банкетната зала с голямо уважение. Там той оставил робата на дивана с думите: „Предполагам, че всъщност сте поканили тази роба, понеже преди малко мен ме изгонихте“. И си отишъл.
Когато родиш дете, трябва да се научиш да бъдеш не само майка, но и дете.
Дъ-шан седял вглъбен в медитация. Лун-тан го попитал защо не се прибира в къщи. „Защото е тъмно“ — отвърнал Дъ-шан. Тогава Лун-тан запалил свещ и му я подал. Тъкмо Дъ-шан да я вземе, Лун-тан я духнал. Дъ-шан внезапно получил просветление и се поклонил.
Трябва д се концентрираш напълно и да се посвещаваш на всеки свой ден така, като че ли е последен.