Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
БУДА
Дзен изобилства със странни отговори на въпроса: „Какво е Буда?“ По-просто е да се каже кой е Буда. Роден под името Сидхарта Гаутама през VI век пр.Хр. в днешен Непал, Буда бил богат принц от рода Шакя. Оженил се, имал син и водел лек и безгрижен живот. Баща му правел всичко възможно да го предпази от досега със страданието и мизерията на света. Но по време на четири пътувания извън двореца той срещнал старец, болен човек, видял труп и монах. Първите три символични срещи олицетворявали човешкото страдание, а четвъртата съдбата на Сидхарта.
Принцът напуснал дома си и поел пътя на аскет. В началото практикувал при Учители, после, в продължение на девет години, се опитвал да достигне прозрение сам. Но аскетизмът се оказал безплоден. Започнал да се храни отново — така формулирал будистките идеи за Средния път — след което седнал под прочутото дърво бодхи, като дал обет да не излиза от вглъбението си, докато не разреши проблема за човешкото страдание.
Четиридесет и девет дни след това той постигнал своето Велико Просветление като Буда — сатори, към което се стремят всички последователи на Дзен. Първоначално Сидхарта не желаел да говори, поради неподлежащата на словесно описание природа на преживяването, но после отправил слова към група ученици, а след това изнесъл и първата си проповед в Еленовия парк край Бенарес и посветил остатъка от дългия си живот на проповядване. Умрял на осемдесетгодишна възраст, след като погълнал развалена храна. Този, който е останал известен като Буда, не е единственият Буда. Според Будистките писания, преди него е имало шестима, а след него ще има още тринадесет. Следващият ще бъде майтрея, който ще се яви в бъдещето, за да обнови Учението.
Ако човек иска да бъде сигурен в пътя, който следва, трябва да затвори очи и да тръгне в тъмнината.
Един монах попитал Учителя Харьо (Ба-лин):
— Какво е пътят?
Той отвърнал:
— Човек с отворени очи, падащ в кладенец.
Върви — незнайно накъде. Донеси — незнайно какво. Пътят е дълъг, как ще го изминеш — не е известно.
Картата не е самата местност.
Търсенето е онова, което би предприел всеки, ако не е затънал в ежедневната рутина на собствения си живот. Да осъзнаеш възможността да търсиш и откриваш, означава, че си поел в някаква посока. Да не си поел нанякъде, означава, че си отчаян.
Ако се стремиш към нещо — с какво това е по-различно от следването на звучи и форми?
Ако не се стремиш — какво би те отличавало от земята, дърветата и камъните?
Трябва да търсиш без да се стремиш.
ДЗЕН РЕЧНИК
МУШИН — не-съзнание (съзнание без съзнание за съзнанието), непредубеденост на съзнанието, абсолютно освобождаване от дуалистичното мислене.
САМАДХИ — пълна концентрация, при която изчезва разликата между обект и субект.
ШИКАНТАДЗА — просто седене или медитиране, при което няма нужда от спомагателни техники, като например броене на диханията.
МАКЬО — мистериозни видения, заблуждаващи образи или сънища възникващи по време на медитация.
ДЗЕНДО — зала за медитация.
Когато вървиш — върви. Когато седиш — седи. Преди всичко — не се колебай.
Човек не може да нагази два пъти в една и съща река.
Ако всички вълни в потока на дзен бяха еднакви, безброй обикновени хора щяха да потънат в тях.
Всеки изход е вход към нещо друго.
Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?
Единствената радост на този свят е да започваш.
Друг път видях едно дете, което идваше към мен и държеше в ръка запалена факла.
— Откъде носиш тая светлина? — попитах го аз.
То веднага я угаси и ми каза:
— О, Хасан, ти ми кажи къде отиде светлината и тогава аз ще ти кажа откъде съм я донесъл.
Ако искате да разберете Дзен с лекота, просто престанете да мислите, където и да се намирате, по двадесет и четири часа в денонощие, докато не се слеете спонтанно с Пътя.
Това мъдреците от древността са наричали „съзнание, което не докосва нещата, стъпки, които не опрат никъде.“
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.
Лесно означава правилно. Започни правилно и ще ти бъде леко. Продължи с лекота и ще си на прав път.
Правилният начин да се справяш с лекота е да забравиш правилния начин и да забравиш, че ще ти бъде леко.