Дейвид Шилър
Дзен — джобен пътеводител (3)

КОАНЪТ

Едва ли има друг аспект на Дзен, който да обърква и същевременно да интригува западните хора така, както коанът. И да е толкова погрешно разбиран. Коан не е гатанка, нито парадокс, създаден за да шокира. Това всъщност е основа част от една усъвършенствана през вековете система, чиято цел е да подпомогне ученика в непосредственото осъзнаване на висшата реалност.

Наречен с японското произношение на два знака — ко (публичен) и ан (задача, изпитание) — коан може да бъде въпрос, извлечение от сутрите, епизод от живота на древен Учител, дума, използване в диалога мондо, или пък каквато и да е друга частица от Учението.

Днес съществуват около 1700 традиционни коана.

Осмислянето на коаните започва с възлагане на начален класически коан — като този, при който на въпроса на един монах: „Има ли я същността на Буда в кучето или я няма?“, Джао-джоу отговорил: „Му“ — думата за тотално отрицание. Могат да минат наистина години, през които ученикът буквално живее с „Му“, преди да прозре истинското му значение.

Следващите коани обаче, които могат да достигнат 500 — усвоявани в пет прогресивни фази — обикновено получават „отговор“ в бърза последователност.

Големият японски учител Хакуин пише: „Ако се заловите с един коан и го подложите на непрестанно изследване, разумът ви ще умре, а волята ви ще бъде сломена. Усещането е, сякаш огромна бездна от пустота се разтваря пред вас, без да съзирате нищо, за което да се заловите, или на което да опрете краката си. Изправени сте лица в лица със смъртта, а в гърдите ви сякаш гори пожар. Тогава изведнъж се сливате с коана, а умът и тялото ви са отхвърлени… Това означава да прозреш в собствената си природа.“

— Ама кралят е гол! — извикало едно дете.

ХАНС КРИСТИЯН АНДЕРСЕН

Като видял портрет на Бодхидхарма с брада, Хуо-ан възкликнал:

— Защо тоя приятел е без брада?

ДЗЕН-КОАН

Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно същество се покрив с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък… ние ставаме търсачи.

ПЕТЕР МАТИСЕН

Един човек помолил Иккю:

— Учителю, напишете ми няколко сентенции, които въплъщават висшата мъдрост.

Иккю взел четката и написал:

— Внимание.

— И това ли е всичко? — попитал човекът.

Тогава Иккю написал:

— Внимание. Внимание.

— Е — казал човекът — наистина не виждам нищо особено значимо в това, което сте написал.

Иккю отново взел четката и написал три пъти:

— Внимание. Внимание. Внимание.

Почти ядосан, човекът попитал:

— Какво всъщност значи това „Внимание“?

Иккю отговорил любезно:

— Внимание значи да внимаваш.

ДЗЕН-ПРИТЧА

Щом стъпя върху голата земя… жалкият ми егоизъм се стопява. Превръщам се в прозрачно око, аз съм нищо, аз виждам всичко, потоците на Вселенското съществуване струят през мен, аз съм част или частица от Бога.

ЕМЕРСЪН

Същността на Бога представлява кръг, чийто център е навсякъде, а обиколката — никъде.

ЕМПЕДОКЪЛ

Ежедневно хората се отклоняват от църквата и се завръщат към Бога.

ЛЕНИ БРУС

Обичай Бога и прави каквото ти се иска.

СВЕТИ АВГУСТИН

Ако дверите на възприятията се пречистят, всичко би се явило пред човека такова, каквото е — безкрайно.

УИЛЯМ БЛЕЙК

Добрият стрелец се прицелва преди всичко в себе си.

„ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА СТРЕЛБАТА С ЛЪК“

Окото, с което виждам Бога,

е същото око, с което Бог вижда мен.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

Колкото повече пораствах, толкова повече се задълбочаваше интересът ми към философията — нещо, което те (неговото семейство — бел.ред.) изобщо не одобряваха. Винаги, когато станеше дума за това, неизменно повтаряха: „Що е разум? — Нищо материално; Що е материя? — Нищо разумно.“ На петдесетия или шестдесетия път, тази забележка престана да ми се струва забавна.

БЕРТРАН РЪСЕЛ

Бий камбаните, които още имат глас.

Не си припомняй отреденият за саможертва час.

Във всяко нещо скрита е пукнатина.

Така прониква светлина.

ЛЕНАРД КОЕН

Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?

ДОГЕН

Пролуките са същността на нещата. Пролуките са единственият дом за духа, те са висини и ширини, тъй зашеметяващо просторни и чисти, че духът може да се окаже като човек, на когото след дълго време са свалили превръзката от очите. Пролуките са процепите в скалата, където се спотайваш, за да видиш гърба на Бога. Те са проломите между планините и пещерите, в които вие вятърът, ледените, стесняващи се фиорди, които разсичат канарите на тайнството. Изкачи се в пролуките. Ако успееш да ги откриеш — те също се движат и изчезват. Разширявай пролуките. Промъкни се в процеп сред почвата, завърти се и отключи — повече, отколкото е по силите на едно кленово дърво — цялата Вселена.

АНИ ДИЛАРД

Единственият Дзен, който можеш да откриеш

по върховете на планините,

е този Дзен, който ти си занесъл там.

РОБЪРТ М. ПЪРСИНГ

ТАЙНАТА

Танцуваме във кръг и търсим, и гадаем,

а Тайната в средата всичко знае.

РОБЪРТ ФРОСТ