Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОПИСТА И КАЛИГРАФИЯТА
Калиграфията е едно от най-ценените изкуства в Далечния Изток. Тя възниква значително по-рано от Дзен и не всички забележително калиграфски образци са свързани с Дзен-традицията. Но още от самото си начало Дзен намира естествена близост с взискателността и спонтанността на туша и четката. Практикуващите Дзен използват силата на съсредоточаването, добита чрез вглъбение, за постигането на върховни творчески изяви в калиграфията. Китайският поет Хуан Тин-дзиен отбелязва, че качеството на калиграфията се променя след постигане на просветление — чистите ясни линии придобиват нова вътрешна жизненост.
Монохромната живопис е в същината си Дзен-изкуство. Дзен-художникът усеща дълбока връзка с природата. Той подхожда към платното като към част от своята духовна практика, рисуването е като съзерцанието — „бяло платно, празно съзнание“. Красотата няма решаващо значение, като стремежът към асиметрия е изглежда по-подчертан, в сравнение с баланса, а празното пространство върху платното е също толкова значимо, колкото и изобразените предмети — онова, което е изпуснато е толкова важно, колкото и това, което присъства. Използването на напоена с туш четка върху бяла коприна или оризова хартия изисква изключителна прецизност. Първият щрих е и последен, поправките с невъзможни. Изпълнени с тишина, вечност и прозрачност, картините загатват една абсолютна реалност, отвъд която думите са безпредметни. По израза на един западен историк на изкуството, те са „кодове на трансцендентното“.
Веднага щом моя бик излезе, аз се приближих до него и при третото минаване чух рева на изправената на крака тълпа. Какво ли бях направил? В един миг забавих публиката, останалите бикоборци, себе си, дори самия бик, започнах да се бия така, както често го бях правил, когато оставах сам нощем край оградите за добитъка из пасбищата… Казват, че онзи следобед движенията ми с плаща и работата ми с мулетата били откровение в изкуството на бикоборството. Не зная. Аз просто се биех, без никакви други мисли, освен собствената ми вяра в онова, което правех. С последния бик успях за пръв път в живота си да се отдам изцяло — телом и духом — на чистата радост от борбата.
Уверен съм, че делото на тревите
е не по-малко от
пътуващото дело на звездите.
Ако започнете да изучавате японското изкуство, ще срещнете човек, който несъмнени е мъдър, им философска нагласа, интелигентен е и прекарва времето — как мислите? — като умува над разстоянието между Земята и Луната? Не. Като изучава политиката на Бисмарк? Не. Той изучава едно-единствено стръкче трева. Ала именно тази тревичка го кара да рисува всякакви растения, сезоните, богатството на пейзажа, животните и човешката фигура. Така прекарва той живота си, а животът е твърде кратък, за да се осъществи всичко това.
— Деца, едно-едничко земно Нещо,
изживяно истински дори веднъж,
е достатъчно за цял живот.
Когато разбереш едно нещо отначало докрай — разбираш всичко.
Какъв е цветът на вятъра?
Светът е само по себе си магия.
Загадката не е в това как точно съществува светът, а в това, че изобщо съществува.
Никакви идеи извън нещата.
На излизане от църквата се спряхме и известно време обсъждахме находчивата софистика на епископ Бъркли, чрез която той искаше да докаже, че материята не съществува и всичко във Вселената е идеално. Забелязах, че макар да сме доволни от това, че неговата доктрина не е вярна, все пак е невъзможно да я опровергаем. Никога няма да забравя колко ентусиазирано отговори Джонсън, „Аз пък го опровергавам ето така“.
Реката се носи.
Косът сигурно лети.
Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.
Доближил се до тях и попитал:
— Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?
Единият монах отвърнал:
— От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.
— Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.
Ние сме тук и е сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория.
Това, което е, е това, което е.
Единствено Това, Това!
Обичам действителността.
Тя има вкус на хляб.
С нарисуван оризов сладкиш не можеш да се наядеш.
В празните ръце мотика стиснал,
пеш вървя, възседнал бивол.
Човек по мост минава:
Дървеният мост тече, неподвижна реката остава.
Когато плавате с лодка и гледате брега, може да ви се стори, че той се движи. Но ако задържите погледа си върху лодката, тогава виждате, че се движи лодката. По подобен начин, когато изследвате света около нас с объркано съзнание, можете да предположите, че природата и съзнанието ви са неизменни. Но ако се концентрирате и се върнете там, където сте, ще ви стане ясно, че не съществува нищо, чиято същност да е неизменна.
Срещнеш ли майстор на меча,
покажи му меча си.
Ако срещнеш човек, който не е поет,
не му показвай стиховете си.
Картина от Ван Гог. Чифт груби селски обувки — нищо друго. Всъщност картината не изобразява нищо особено. Но в нея има нещо, което ти внушава чувството, че смият ти се прибираш уморен у дома в късна есенна вечер, а мотика на рамо, след като са угаснали и последните огньове в картофените ниви. Какво ни кара да изпитваме подобно чувство? Платното? Мазките на четката? Цветните петна?
Двама монаси спорели за флага на храма, който се веел на вятъра.
Единият казвал:
— Флагът се движи.
Другият казвал:
— Вятърът се движи.
Тъй спорили дълго, без да постигнат съгласие. Тогава Хуей-нън, Шестият патриарх, казал:
— Не че флагът се движи, или пък вятърът се движи, ами мозъците ви се движат.
Двамата монаси застинали в страхопочитание.
Бъди господар на съзнанието, не се оставяй то да ти бъде господар.
Щом желаеш висшия покой,
бъди готов за едри капки пот.
Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)
Причината ангелите да могат да летят е,
че възприемат себе си тъй леко.
Трябва ли?
Трябва.