Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Little Zen Companion, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe (2007)
Издание:
Дейвид Шилър
Дзен (Джобен пътеводител)
Под редакцията на Крум Ацев
Издателство „Кибеа“, 1997 година
David Schiller
THE LITTLE ZEN COMPANION
1994
История
- — Добавяне
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА ЧАЯ
Между Дзен и чая е съществувала връзка още от времената на Бодхидхарма. Един от първите японски Дзен-учители, Ейсай, е пренесъл чаените семена от Китай, а Рикю, който изучавал Дзен, създал и усъвършенствал през XVI век изкуството на чая — ча-но-ю.
Както Дзен, така и изкуството на чая, е насочено към простотата. Всъщност то се състои просто от кипване на водата, приготвяне на чая и изпиването му. Неговият дух е проникнат от хармония, почтителност, чистота, спокойствие, скромност, уединеност. Този дух е повлиял силно и върху изкуството за подреждане на цветя, керамиката и архитектурата. Самата церемония се провежда в простичка колиба със сламен покрив — „обиталището на пустотата“. Приборите с малко и непретенциозни, а в стаята няма нищо друго, освен, може би, малък изящно подреден букет цветя и една картина.
Гостите обикновено не са повече от четирима или петима. Приветства ги бълбукането на чайника — в него са поставени метални пластини, които създават звук, напомняш далечен водопад или вятър в борова гора. Доведената до съвършенство система от правила определя как се разбива гъстият зелен чай, как се поднася, как трябва да се подават и поемат съдовете — и всичко това, колкото и парадоксално да звучи — за да бъде постигната безизкусната атмосфера, присъща на изкуството на чая.
Отче наш, ти който си на небесата,
стой си там,
а ние ще си останем на земята,
която понякога е тъй прелестна.
И по конете
даже се зазяпваме,
в това прекрасно снежно утро.
Бог е в мен — или изобщо не е.
Скърцането на помпата звучи също толкова значимо,
колкото и музиката на небесните сфери.
Вслушваме се в библии и божествени религии —
не казвам, че не са божествени,
казвам, че всички те възникват във вас
и още ще възникват,
не те даряват живот — вие сте тези,
които дарявате живота.
Листата не се отронват от дърветата,
нито дърветата — от земята,
по-скоро от вас се отронва всичко.
Бог е тъй вездесъщ…
Бог е ангел в ангела
и камък в камъка
и сламка в сламката.
В една сърма
завих земята и небето.
Глътнах я.
Със лекота надолу тя се плъзна.
ЧЕРВЕНАТА РЪЧНА КОЛИЧКА
толкова много зависи
от
червената ръчна
количка
гледжосана с дъждовна
вода
край белите
пиленца
Не се опитвайте — умолявам ви — да търсите каквото и да е, скрито отвъд явленията. Поуката е в самите тях.
Само повърхностните хора не съдят по външния вид.
И постъпвайки така, прави го сякаш я обичаш.
Бог е сътворил всичко от нищото. Обаче нищото прозира.
ДЗЕН РЕЧНИК
ПРАДЖНЯ — интуитивна мъдрост, прозиране в пустотата или същинската природа на реалността.
ШУНЯТА — празнота или пустота, не-съществуването като истинско състояние на нещата; ключово понятия в будизма.
ХАРА — духовен център на човешкото тяло, намиращ се в областта на корема.
САМСАРА — верига прераждания.
ХИНАЯНА — буквално „Малка колесница“ — термин, с който Северният будизъм обозначава Южния, разпространен в Югоизточна Азия.
МАХАЯНА — „Голямата колесница“, Северният будизъм, разпространен в Китай, Корея и Япония.
Представете си частица без маса.
Ние оформяме глината в съдове,
но празнотата отвътре
вмества онова, което ползваме.
С нотите се справям не по-добре от мнозина пианисти. Но паузите между нотите… Ах! Ето къде е изкуството.
Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото.
Сред великите неща, които могат да се открият между нас, най-великото е Съществуването на Нищото.
Нямам какво да кажа, казвам го — и това е поезия.
Казвате, че стиховете ми са поезия?
Не са.
И все пак, ако разбирате, че не са —
значи виждате поезията в тях.
Ничия уста не е достатъчно голяма, за да изрече цялото.
Кажи една дума със затворена уста!
Дори години наред да ни се струва, че нашите усилия да се съсредоточим остават безрезултатни, все някой ден лъч светлина ще облее душата ни и колкото повече усилия сме вложили, толкова по-ярък ще е той.
Десет години лутане
вдън гората.
Днес — буен смях
на брега на езерото.