Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- L’oiseau bleu, 1908 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Невена Стефанова, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознане и форматиране
- stomart
- Начална корекция
- OnlyOneBoy
- Допълнителна корекция
- NomaD (2014)
Издание:
Морис Метерлинк. Синята птица
Белгийска. Първо издание
Феерия в 6 действия и 12 картини
Редактор: Георги Куфов
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректор: Наталия Кецарова
ДИ „Народна култура“ — София, 1977
Рецензент: проф. Любомир Тенев
9536622211
Литературна група IV.
Дадена за набор 1. XI. 1977 г.
Подписана за печат март 1978 г.
Излязла от печат март 1978 г.
Формат 84 х 108/32
Печатни коли 10. Издателски коли 8,40
ДП „9 септември“, — София
Поставена за първи път в Московския художествен театър на 30 септември 1908 г. и в Париж, на сцената на театър „Режан“ на 2 март 1911 г.
История
- — Добавяне
Седма картина
Гробището
Нощ е. Лунна светлина. Селско гробище. Много гробове, могилки, покрити с трева, дървени кръстове, надгробни плочи и т.н.
Тилтил и Митил стоят до една надгробна колона.
МИТИЛ
Страх ме е!
ТИЛТИЛ (доста неуверено)
Аз никога не се страхувам…
МИТИЛ
Кажи, умрелите лоши ли са?
ТИЛТИЛ
Не, нали не са живи!
МИТИЛ
Виждал ли си досега някой умрял?
ТИЛТИЛ
Да, веднъж, на времето си, когато бях съвсем малък.
МИТИЛ
Как изглеждаше?
ТИЛТИЛ
Много бял, много спокоен, съвсем студен и не говори.
МИТИЛ
Ще ги видим ли?
ТИЛТИЛ
Разбира се, щом Светлината ни е обещала…
МИТИЛ
Къде са сега умрелите?
ТИЛТИЛ
Тук, под тревата или под големите плочи…
МИТИЛ
През цялата година тук ли стоят?
ТИЛТИЛ
Да.
МИТИЛ (показва надгробните плочи)
Това вратите на къщите им ли са?
ТИЛТИЛ
Да.
МИТИЛ
И излизат ли, когато времето е хубаво?
ТИЛТИЛ
Те могат да излизат само нощем.
МИТИЛ
Защо?
ТИЛТИЛ
Защото са по ризи…
МИТИЛ
И когато вали, пак ли излизат?
ТИЛТИЛ
Когато вали, си остават у тях…
МИТИЛ
Дали е хубаво у тях?
ТИЛТИЛ
Казват, че било тясно…
МИТИЛ
Имат ли си дечица?
ТИЛТИЛ
Сигурно. Всички, които са умрели…
МИТИЛ
С какво ли живеят?
ТИЛТИЛ
Ядат корени…
МИТИЛ
Ще ги видим, нали?
ТИЛТИЛ
Разбира се, щом завъртя Диаманта, всичко се вижда.
МИТИЛ
Ами какво ще кажат?
ТИЛТИЛ
Нищо няма да кажат, защото не говорят.
МИТИЛ
Как така не говорят?
ТИЛТИЛ
Няма какво да кажат…
МИТИЛ
Как така няма какво да кажат?…
ТИЛТИЛ
Е-е, досаждаш ми! Мълчание.
МИТИЛ
Кога ще завъртиш Диаманта?
ТИЛТИЛ
Много добре знаеш какво каза Светлината — да почакаме до полунощ, тогава по-малко ще ги обезпокоим…
МИТИЛ
Защо по-малко ще ги обезпокоим?
ТИЛТИЛ
Защото по това време излизат да се разведрят.
МИТИЛ
Вече не е ли полунощ?
ТИЛТИЛ
Виждаш ли циферблата на черквата?
МИТИЛ
Виждам дори малката стрелка…
ТИЛТИЛ
Е! Полунощ ще удари… Ето! Точно… Чуваш ли?
Чуват се дванадесет удара на камбана.
МИТИЛ
Искам да си отивам.
ТИЛТИЛ
Вече няма време… Ще завъртя Диаманта…
МИТИЛ
Не! Не! Недей! Искам да си вървя. Страх ме е, братче, ужасно ме е страх…
ТИЛТИЛ
Няма нищо опасно.
МИТИЛ
Не искам да гледам мъртви! Не искам да ги гледам!
ТИЛТИЛ
Добре, няма да ги гледаш, ще си затвориш очите…
МИТИЛ (хваща се за дрехата на Тилтил)
Не искам, Тилтил! Не, не бива! Те ще излязат от земята…
ТИЛТИЛ
Не трепери така! Ще излязат само за малко…
МИТИЛ
Ама и ти трепериш! Сигурно ще бъдат страхотни!
ТИЛТИЛ
Време е, да не пропусна часа…
Тилтил завъртва Диаманта. Напрегнат миг на мълчание и неподвижност. След това кръстовете се разклащат, могилките се разтварят бавно, надгробните плочи се повдигат.
МИТИЛ (сгушва се в Тилтил)
Излизат… Ето ги!
Сега от всички разтворени гробове започва постепенно едно разцъфване — отпърво крехко, нерешително, като водни изпарения, после — с девствена белота — все по-гъсто и кичесто, все по-високо, изобилно и разкошно, малко по малко то завладява всичко, превръща гробището във вълшебна сватбена градина, над която не закъсняват да се издигнат първите лъчи на зората. Росата блещука, цветовете се разцъфват, вятърът шушне в листата, жужат пчели, птиците се пробуждат и изпълват пространството с първото опиянение на химните за слънцето и за живота.
Потресени и възхитени, Тилтил и Митил се държат за ръце и пристъпват сред цветята, търсейки следите от гробовете…
А къде са умрелите? (Гледа в тревата.)
ТИЛТИЛ (също търси)
Няма умрели…
Завеса