Морис Метерлинк
Синята птица (11) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Десета картина

Царството на Бъдещето

 

МИТИЛ

Къде са Захарта, Котката и добрият Хляб?

 

СВЕТЛИНАТА

Те не бива да влязат тук: узнаят ли бъдещето, вече няма да се подчиняват…

 

ТИЛТИЛ

А Кучето?

 

СВЕТЛИНАТА

И за него не е добре да научи какво го очаква в следващите векове… Аз ги затворих в подземията на църквата.

 

ТИЛТИЛ

А ние къде сме?

 

СВЕТЛИНАТА

Ние сме във владенията на Бъдещето, сред децата, които още не са се родили… И щом Диамантът ни позволява да видим ясно това, което хората изобщо не подозират, доста възможно е именно тук да намерим Синята птица…

 

ТИЛТИЛ

Разбира се, че и Птицата ще бъде синя както всичко наоколо… (Оглежда се.) Боже, колко е красиво!

 

СВЕТЛИНАТА

Виж децата, които идват насам.

 

ТИЛТИЛ

Да не би да се сърдят?

 

СВЕТЛИНАТА

Съвсем не. Нали виждаш — усмихват се, но все пак са учудени.

 

СИНИТЕ ДЕЦА (приближават, все по-многобройни)

Малки живи! Елате насам да видите Малките живи!

 

ТИЛТИЛ

Защо ни наричат „Малките живи“?

 

СВЕТЛИНАТА

Защото те още не са започнали да живеят.

 

ТИЛТИЛ

Какво правят тогава?

 

СВЕТЛИНАТА

Очакват часа на своето раждане…

 

ТИЛТИЛ

Часа на своето раждане?

 

СВЕТЛИНАТА

Да, оттук идват всички деца, които се появяват на нашата земя. Всяко очаква своя дом… Когато бащите и майките поискат деца, отварят се хей онези там врати вдясно и малките излизат…

 

ТИЛТИЛ

Колко са много!

 

СВЕТЛИНАТА

Те са много повече. И не можем да видим всичките… помисли си само: толкова са, че земята може да се насели чак до края на времето… Никой не може да ги преброи…

 

ТИЛТИЛ

А кои са тези по-големите сини личности?

 

СВЕТЛИНАТА

Не се знае точно. Предполагам, че са пазителките на децата. А други казват, че те щели да населят земята след хората… Забранено е да се разпитват.

 

ТИЛТИЛ

Защо?

 

СВЕТЛИНАТА

Защото е тайна на земята!

 

ТИЛТИЛ

Ами с другите, с малките, може ли да се разговаря?

 

СВЕТЛИНАТА

Разбира се, трябва да се запознаете. Ето ти едно по-любопитно от другите, приближи се до него, заговори му!

 

ТИЛТИЛ

Какво да му кажа?

 

СВЕТЛИНАТА

Каквото искаш, като на другарче…

 

ТИЛТИЛ

Да му подам ли ръка?

 

СВЕТЛИНАТА

Няма да ти стори зло, разбира се. Ама ти не се дръж така неестествено. За да се чувствате по-удобно, ще ви оставя самички. И без това трябва да поговоря с Голямата синя личност…

 

ТИЛТИЛ (приближава се към Синьото дете и му подава ръка)

Добър ден! (Докосва с пръст синята рокля на детето.) Какво е това?

 

ДЕТЕТО (тържествено докосва с пръст шапчицата на Тилтил)

Ами това?

 

ТИЛТИЛ

Това?… Това е шапчицата ми… Ти нямаш ли шапка?

 

ДЕТЕТО

Не… За какво ти е тя?

 

ТИЛТИЛ

За да казвам с нея „добър ден“… И освен това, когато ми стане студено…

 

ДЕТЕТО

Какво е това студено?

 

ТИЛТИЛ

Когато трепериш ей така — бър-р-р-р! Духаме си на ръцете, а после правим ей така… (Яко си трие ръцете.)

 

ДЕТЕТО

На Земята студено ли е?

 

ТИЛТИЛ

Ами да! Понякога през зимата, когато няма огън…

 

ДЕТЕТО

Защо да няма?

 

ТИЛТИЛ

Защото е скъпо и трябват пари, за да се купуват дърва…

 

ДЕТЕТО

Какво значи това пари?

 

ТИЛТИЛ

Дето се плаща с тях…

 

ДЕТЕТО

А?!

 

ТИЛТИЛ

Някои имат, други никак нямат…

 

ДЕТЕТО

Защо?

 

ТИЛТИЛ

Защото не са богати… Ти богато ли си? На колко си години?

 

ДЕТЕТО

Скоро ще се родя… Ще се родя след дванадесет години… Хубаво ли е да се родиш?

 

ТИЛТИЛ

О, да, забавно е…

 

ДЕТЕТО

Ти как направи това?

 

ТИЛТИЛ

Не си спомням вече… Беше толкова отдавна.

 

ДЕТЕТО

Казват, че било много хубаво — и Земята, и самите Хора.

 

ТИЛТИЛ

Да, да… Не е лошо. Има птици, сладкиши, играчки… Някои имат всичко, а пък тези, дето нямат, могат да гледат другите.

 

ДЕТЕТО

Казват ни, че майките чакали на вратата… вярно ли е, че били добри?

 

ТИЛТИЛ

Да, да, те са най-доброто от всичко на света. Също и старите майки, но те много бързо умират…

 

ДЕТЕТО

Умират?! Какво е пък това?

 

ТИЛТИЛ

Отиват си някоя вечер и повече не се връщат.

 

ДЕТЕТО

Защо?

 

ТИЛТИЛ

Нима някой знае защо? Може би защото са тъжни.

 

ДЕТЕТО

И твоята ли си замина?

 

ТИЛТИЛ

Стара майка ли?

 

ДЕТЕТО

Знам ли кое е майка и кое стара майка!

 

ТИЛТИЛ

Е, то не е едно и също. Старите майки си отиват най-напред. Много е тъжно… Моята беше много добра…

 

ДЕТЕТО

Какво ти стана на очите? Бисери ли има там?

 

ТИЛТИЛ

Не, не… Не са бисери.

 

ДЕТЕТО

Какво е тогава?

 

ТИЛТИЛ

Нищо… То е от синьото тук… малко ме заслепи…

 

ДЕТЕТО

Как се нарича това?

 

ТИЛТИЛ

Кое?

 

ДЕТЕТО

Дето пада?

 

ТИЛТИЛ

Нищо, малко капки…

 

ДЕТЕТО

От очите ли излизат?

 

ТИЛТИЛ

Да, понякога, като заплачеш…

 

ДЕТЕТО

Какво значи да заплачеш?

 

ТИЛТИЛ

Аз не съм плакал — това е поради синьото. Но ако бях плакал, щеше да бъде същото…

 

ДЕТЕТО

Често ли се плаче?

 

ТИЛТИЛ

Момчетата — не, но момичетата — да. Тук не се ли плаче?

 

ДЕТЕТО

О, не… не знам.

 

ТИЛТИЛ

Е, ще се научиш… Ти с какво играеш? А тези големи сини криле?

 

ДЕТЕТО

Това ли? То е изобретение, което ще направя на Земята.

 

ТИЛТИЛ

Какво изобретение? Ти си изобретател на нещо, така ли?

 

ДЕТЕТО

Да, ти не знаеш ли? Отида ли на Земята, трябва да изобретя Нещото, което ще прави хората щастливи…

 

ТИЛТИЛ

А хубаво ли е за ядене? Ще вдига ли шум?

 

ДЕТЕТО

Не! Нищо няма да се чува…

 

ТИЛТИЛ

Жалко!

 

ДЕТЕТО

Всеки ден работя над него. Почти съм го приготвил… Искаш ли да го видиш?

 

ТИЛТИЛ

Разбира се, къде е?

 

ДЕТЕТО

Ей там, между двете колони, оттук се вижда…

 

ДРУГО СИНЬО ДЕТЕ (приближава се към Тилтил и го дърпа за ръкава)

Искаш ли да видиш и моето?

 

ТИЛТИЛ

Ами да, какво е то?

 

ДРУГОТО СИНЬО ДЕТЕ

Тридесет и три начина за продължаване на живота… Там, в сините флакони…

 

ТРЕТО ДЕТЕ (излиза от тълпата)

Аз ще занеса една светлина, която още никой не познава. (То се озарява цялото от необикновено сияние.) Интересно е, нали?

 

ЧЕТВЪРТО ДЕТЕ (дърпа за ръката Тилтил)

Ела да видиш моята машина. Тя лети като птица без криле…

 

ПЕТО ДЕТЕ

Не, не! Най-напред моята, тя открива скритите на луната съкровища…

 

ЕДНО МАЛКО СИНЬО ДЕТЕ (прегърбено под тежестта на огромни лазурни парички)

Погледнете моите цветя!

 

ТИЛТИЛ

Какви са те? Не съм виждал никога такива…

 

МАЛКОТО СИНЬО ДЕТЕ

Парички!…

 

ТИЛТИЛ

Не може да бъде, че те са грамадни като колела…

 

МАЛКОТО СИНЬО ДЕТЕ

Хубаво ли ухаят!

 

ТИЛТИЛ (вдъхва)

Чудно!

 

МАЛКОТО СИНЬО ДЕТЕ

Когато отида на Земята, те ще бъдат такива…

 

ТИЛТИЛ

Кога ще бъде то?

 

МАЛКОТО СИНЬО ДЕТЕ

След петдесет и три години, четири месеца и девет дена…

 

ЕДНО ОТ ДЕЦАТА (които носят грозда)

Какво ще кажеш за плодовете ми?

 

ТИЛТИЛ

Грозд от круши!

 

ДЕТЕТО

Не, това са гроздови зърна! Когато стана на тридесет години, всички ще зреят такива! Изнамерих средството…

 

ДРУГО ДЕТЕ (цяло превито под кошница със сини ябълки, големи като пъпеши)

Ами я виж моите ябълки!

 

ТИЛТИЛ

Това са пъпеши!

 

ДЕТЕТО

Не-е! Това са ябълките ми, и при това не най-хубавите! Когато започна да живея, всички ще бъдат такива… Открих способ…

 

ДРУГО ДЕТЕ (кара в синя количка сини пъпеши, по-едри от тикви)

Виждаш ли моите пъпеши?

 

ТИЛТИЛ

Това са тикви!

 

ДЕТЕТО С ПЪПЕШИТЕ

Когато отида на Земята, пъпешите ще има да се гордеят… Аз ще стана градинар на Царя на Деветте планети…

 

ТИЛТИЛ

Царят на Деветте планети?! Къде е той?

 

ЦАРЯТ НА ДЕВЕТТЕ ПЛАНЕТИ (важно се приближава. Изглежда на повече от четиригодишен и с голямо усилие се държи на кривите си крачета)

Ето ме!

 

ТИЛТИЛ

Че… ти никак не си голям…

 

ЦАРЯТ НА ДЕВЕТТЕ ПЛАНЕТИ (тежко и многозначително)

Но това, което ще извърша, ще бъде голямо…

 

ТИЛТИЛ

Какво ще извършиш?

 

ЦАРЯТ НА ДЕВЕТТЕ ПЛАНЕТИ

Ще основа Главната конфедерация на планетите от слънчевата система…

 

ТИЛТИЛ (объркан)

Така ли?

 

ЦАРЯТ НА ДЕВЕТТЕ ПЛАНЕТИ

Всички ще влязат в нея, с изключение на Сатурн, Уран и Нептун, които са на прекалено големи и несъизмерими разстояния. (Оттегля се с достойнство.)

 

ТИЛТИЛ

Много е интересен.

 

ЕДНО СИНЬО ДЕТЕ

А онзи там виждаш ли го?

 

ТИЛТИЛ

Кой?

 

ДЕТЕТО

Ей там, мъничкият, който спи в подножието на колоната…

 

ТИЛТИЛ

Е, какво?

 

ДЕТЕТО

Той ще разнесе чистата радост по цялото земно кълбо.

 

ТИЛТИЛ

Как?

 

ДЕТЕТО

Чрез нови идеи, каквито е нямало досега…

 

ТИЛТИЛ

А онова, дебеличкото, дето си бърка с пръстче в носа, то какво ще извърши?

 

ДЕТЕТО

То ще трябва да намери огън да затопли Земята, когато Слънцето избледнее…

 

ТИЛТИЛ

А онези две, дето се държат за ръце и през цялото време се прегръщат, братче и сестриче ли са?

 

ДЕТЕТО

Не, те са много смешни… Те са Влюбените…

 

ТИЛТИЛ

Какво значи това?

 

ДЕТЕТО

Не знам… Времето на смях ги е кръстило така. Те се гледат непрекъснато в очите, прегръщат се и си казват „сбогом“…

 

ТИЛТИЛ

Защо?

 

ДЕТЕТО

Изглежда, че няма да могат да заминат заедно.

 

ТИЛТИЛ

А онова малкото, розовото, дето изглежда толкова сериозно и си смуче палеца — то кое е?

 

ДЕТЕТО

Май че то ще трябва да заличи Несправедливостта от Земята.

 

ТИЛТИЛ

А!

 

ДЕТЕТО

Казват, че било ужасна работа!

 

ТИЛТИЛ

А малкият червенокоско, дето върви, сякаш не вижда — да не би да е сляп?

 

ДЕТЕТО

Още не, но ще ослепее. Огледай го внимателно. Той щял на победи Смъртта.

 

ТИЛТИЛ

Това какво ще рече?

 

ДЕТЕТО

И аз не зная точно, но казват, че е нещо велико.

 

ТИЛТИЛ (очи една група деца, които спят в подножието на колоните, по стъпалата, пейките и т.н.)

А тези, дето спят — колко са много тия, дето спят! Те нищо друго ли не правят?

 

ДЕТЕТО

Те обмислят разни работи…

 

ТИЛТИЛ

Какви?

 

ДЕТЕТО

Още не ги знаят точно, но трябва да занесат нещо на Земята. Забранено е да се отива с празни ръце…

 

ТИЛТИЛ

Кой го забранява?

 

ДЕТЕТО

Времето. То стои до вратата. Ще го видиш, като отвори… Доста досадно е…

 

ЕДНО ДЕТЕ (притичва откъм дъното на залата, като разбутва тълпата)

Здравей, Тилтил!

 

ТИЛТИЛ

Виж ти! Откъде ми знае името?

 

ДЕТЕТО (току-що е притичало, прочувствено прегръща Тилтил и Митил)

Добър ден! Как сте? Я прегърни ме, и ти също, Митил! Не е толкова чудно, че знам името ти, защото ще ти бъда брат. Току-що ми съобщиха, че си тук… Бях в дъното на залата, подреждах си мислите… Кажи на мама, че съм готов.

 

ТИЛТИЛ

Как?! Ти смяташ да дойдеш с нас?

 

ДЕТЕТО

Разбира се, догодина, в неделя срещу Връбница… Недей много да ме дразниш, докато съм мъничък… Страшно съм доволен, че се прегърнахме предварително… Кажи на татко да поправи люлката… А как е у нас, добре, нали?

 

ТИЛТИЛ

Ами не е лошо… А и мама е толкова добра…

 

ДЕТЕТО

А с прехраната?

 

ТИЛТИЛ

Зависи… Има дни, когато се намират дори и сладки, нали така, Митил?

 

МИТИЛ

На Нова година и на националния празник… Мама ги прави…

 

ТИЛТИЛ

Какво имаш в торбичката си? Ще ни донесеш ли нещо?

 

ДЕТЕТО (много гордо)

Нося три болести: скарлатина, магарешка кашлица и шарка…

 

ТИЛТИЛ

Е, добре, щом само три!… А после какво ще правиш?

 

ДЕТЕТО

После? Ще си отида…

 

ТИЛТИЛ

Жалко е да идваш само за толкова малко…

 

ДЕТЕТО

Това не зависи от нас…

 

ТИЛТИЛ

Какво става?

 

ЕДНО ДЕТЕ

Времето е! Сега ще отвори вратите…

 

СВЕТЛИНАТА (настига Тилтил)

Да се прикрием зад колоните… Времето не бива да ни открие тук…

 

ТИЛТИЛ

Откъде произлиза този шум?

 

ЕДНО ДЕТЕ

Зората изгрява… В този час децата, които днес ще се родят, слизат на Земята.

 

ТИЛТИЛ

Как така слизат?! Стълби ли има?

 

ДЕТЕТО

Ще видиш. Времето вече повдига резето…

 

ТИЛТИЛ

Как изглежда Времето?

 

ДЕТЕТО

Един старец… Той идва да повика тези, дето ще тръгват.

 

ТИЛТИЛ

Лош ли е?

 

ДЕТЕТО

Не, но не разбира от дума. Някои, дето искат да отидат вече долу, напразно го молят — ако не им е дошъл редът, той ги блъска обратно…

 

ТИЛТИЛ

Тези, които заминават, сигурно са щастливи?

 

ДЕТЕТО

Никой не е доволен, когато остане, но и когато си тръгне му е тъжно, все пак… Ето! Ето! Отваря…

 

ВРЕМЕТО (на прага)

Готови ли са тези, на които е ударил часът?

 

СИНИ ДЕЦА (разбутват тълпата и притичват от всички страни)

Ето ни! Ето ни!… Ето ни!

 

ВРЕМЕТО (със сърдит глас на децата, които минават покрай него, за да излязат)

Едно по едно!… Пак идват много повече, отколкото трябва! Всеки път все същото… Никой не може да ме излъже! (Бута обратно едно дете.) Не ти е дошъл редът. Влез, ти си за утре! Ти също влез и ще дойдеш чак след десет години… Защо тринадесети овчар? Трябват само дванадесет. Няма нужда от толкова много. Не сме във времената на Теокрит или на Вергилий… Още доктори? На Земята вече се оплакват, че били прекалено много. А инженерите къде са? Поръчаха един честен човек. Един-единствен, като екземпляр. Къде е честният човек? Ти ли си?

 

Много хилав ми се виждаш. Няма да проживееш дълго!… Сто-о-ой! Вие там, останалите, не така припряно! Ей, ти какво ще занесеш? Нищо? Така, с празни ръце? Тогава няма да излезеш. Приготви нещо, ако щеш някакво голямо престъпление или някоя болест, на мен ми е все едно… но трябва да носиш нещо._(Вглежда се в едно дете, което с все сила се дърпа назад, а другите го избутват напред.)_ А ти там какво се опъваш? Много добре знаеш, че ти е дошло времето. Иска се един герой, който да се бори с Несправедливостта. Ти си това и трябва да отидеш…

 

СИНИТЕ ДЕЦА

Не иска, господине!

 

ВРЕМЕТО

Как така не иска? Къде се намира това недоносче! Никакви възражения! Нямаме време…

 

МАЛКОТО (което е изтикано съвсем напред)

Не, не! Не искам! Предпочитам да не се раждам. Предпочитам да си остана тук…

 

ВРЕМЕТО

Това не ме интересува… Когато ти дойде часът, значи, дошъл е… Хайде, бързо напред!

 

ЕДНО ДЕТЕ (приближава)

Нека аз да мина! Аз ще заема неговото място. Казват, че родителите ми били стари и много отдавна ме чакат…

 

ВРЕМЕТО

Да ги нямаме такива! Часът си е час и времето — време. Ако ви слуша човек, никога няма да свършим! Един иска, друг отказва — много било рано, много било късно… (Отстранява децата, които са се натрупали на прага.) Не толкова близо, малките. Любопитните — назад! Онези, които не заминават, няма какво да гледат навън… Сега много бързате, а после, като ви дойде редът, започвате да се дърпате. Я, тия пък четиримата треперят като листа… (Но едно дете, което тъкмо да прекрачи прага, бързо се връща.) Е, ти какво? Какво става?

 

ДЕТЕТО

Забравих кутията… В нея са двете престъпления, дето ще трябва да ги извърша…

 

ДРУГО ДЕТЕ

А аз — гърненцето, там е идеята, която ще просвети масите.

 

ТРЕТО ДЕТЕ

Забравих калема от моя най-хубав сорт круши!

 

ВРЕМЕТО

Бягайте бързо да ги намерите! Останаха ни само шестстотин и дванадесет секунди… Галерата на Зората вече плющи с платната си — знак, че чака. Ще пристигнете много късно и няма вече да се родите… Хайде бързо, отплаваме! (Улавя едно дете, което иска да мине между краката му, за да стигне до пристана.) Ах, ти например — не! Трети път вече се опитваш да се родиш, преди да ти е дошъл редът. Ако те хвана още веднъж, после ще стоиш да чакаш безкрайно при сестра ми, Вечността. И хем знаеш, че там не е забавно… Хайде, готови ли сме? Всеки ли е на мястото си? (Обхожда с поглед децата, които са се събрали на пристана или вече са седнали в галерата.) Само един липсва още… Напразно се крие — виждам го в тълпата. Мен не можеш ме излъга… Хайде, малкият, ей ти, влюбеният, кажи сбогом на твоята хубавица!…

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Господин Време, оставете ме да замина с него…

 

ВТОРОТО ДЕТЕ

Господин Време, нека да остана с нея…

 

ВРЕМЕТО

Невъзможно! Вече ни остават само триста деветдесет и четири секунди…

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ

По-добре да не се раждам!

 

ВРЕМЕТО

Нямаш право на избор!

 

ВТОРОТО ДЕТЕ (умолително)

Господин Време, ще пристигна много късно…

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Вече няма да ме има, когато тя ще слезе…

 

ВТОРОТО ДЕТЕ

Няма да го видя вече…

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Ще бъдем така самотни!

 

ВРЕМЕТО

Всичко това не ме интересува! Оплачете се на Живота! Аз събирам, разпределям според това какво ми наредят… (Грабва едно от двете деца.) Тръгвай!

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ (мъчи се да се освободи)

Не, не, не!… Тя също!

 

ВТОРОТО ДЕТЕ (вкопчва се в дрехите на Първото дете)

Оставете го! Оставете го!

 

ВРЕМЕТО

Но чакайте, няма да умирате, а ще живеете! (Повлича Първото дете.) Ела!

 

ВТОРОТО ДЕТЕ (протягайки отчаяно ръце към другото, което отвеждат)

Дай ми някакъв знак! Само един знак! Кажи ми как да те открия…

 

ПЪРВОТО ДЕТЕ

Винаги ще те обичам!

 

ВТОРОТО ДЕТЕ

Ще бъда най-тъжната на земята! Ще ме познаеш… (Припада и остава проснато на пода.)

 

ВРЕМЕТО

По-добре щеше да бъде да има на какво да се надявате, а сега… (Гледа пясъчния си часовник.) Остават само шестдесет и три секунди…

 

ВРЕМЕТО (размахва ключовете и косата)

Стига! Стига! Котвата е вдигната…

 

ТИЛТИЛ (на Светлината)

Какво стана? Не пееха ли те? Като че ли гласовете бяха други?

 

СВЕТЛИНАТА

Да, това беше песента на Майките, които отиват да ги посрещнат.

 

ВРЕМЕТО (гневно и удивено)

Какво е това? Какво правите вие тук? Кои сте? Защо не сте сини? Откъде сте се промъкнали? (Приближава, като размахва заплашително косата.)

 

СВЕТЛИНАТА (на Тилтил)

Не отговаряй! Синята птица е у мене! Аз съм я скрила под наметалото си. Да се спасяваме! Завърти Диаманта и той ще загуби дирите ни…