Морис Метерлинк
Синята птица (13) (Феерия в 6 действия и 12 картини)

Дванадесета картина

Събуждането

 

МАЙКАТА ТИЛ (с шеговито сърдит глас)

Ставайте, ставайте, малки мързеливци! Не ви ли е срам? Осем часът удари, слънцето вече е по-високо от върховете на гората… Боже, как спят, как само спят! (Тя се навежда, целува децата.) Зачервили са се. Тилтил ухае на лаванда, Митил — на момина сълза… (Пак ги целува.) Чудесно нещо са децата… Все пак, няма да спят до обяд я! Няма да правим от тях мързеливци! И, освен това, чувала съм, че не е добре за здравето… (Разтърсва Тилтил.) Хайде, Тилтил, хайде!

 

ТИЛТИЛ (събужда се)

Какво?… Светлината!… Къде е тя? Не, не, не си отивай!

 

МАЙКАТА ТИЛ

Светлината? Ами че тук е, разбира се! Времето вече напредна… Светло е също като по пладне, макар че капаците са затворени… Чакай малко да ги поотворя… (Тя бута капаците, ослепителна дневна светлина нахлува в стаята.) Ето на! Какво ти е на тебе? Изглеждаш като замаян…

 

ТИЛТИЛ (трие си очите)

Мамо, мамо!… Ти ли си това?

 

МАЙКАТА ТИЛ

Ами разбира се, че съм аз. Кой искаш да бъде?!

 

ТИЛТИЛ

Ти си! Ах, ти си…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Е?! Аз съм… Не съм си сменила лицето тази нощ. Защо ме гледаш така удивено? Да не би носът ми да е наопаки?

 

ТИЛТИЛ

О, колко е хубаво да те видя пак! Толкова отдавна, толкова отдавна… Трябва веднага да те целуна… Още, още, още! И креватчето — моето креватче. Аз съм си вече у дома!

 

МАЙКАТА ТИЛ

Но какво ти е? Не си ли се разсънил?… Поне не си болен, нали? Я ми покажи езика си… Хайде, ставай, обличай се!

 

ТИЛТИЛ

Я гледай! Аз съм бил по нощница!

 

МАЙКАТА ТИЛ

Ами как! Облечи си дрешката, обуй си панталонките… Там са, на стола.

 

ТИЛТИЛ

Дали съм бил така по нощница по време на пътуването?

 

МАЙКАТА ТИЛ

Какво пътуване?

 

ТИЛТИЛ

Още от миналата година…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Миналата година?…

 

ТИЛТИЛ

Ами да!… На Коледа, когато заминах…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Когато замина ли? Ти не си напускал стаята… Снощи те поставих в леглото, намирам те тази заран… Значи, сънувал си всичко това…

 

ТИЛТИЛ

Не разбираш… Когато заминах с Митил, Феята и Светлината, беше още миналата година… Светлината е много добра… Хлябът и Захарта… Водата, Огънят… Те през цялото време се биеха. Не ми ли се сърдите?… Не ти ли беше мъчно?… А татко какво каза? Не можех да откажа… Оставих една бележка, за да ти обясня…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Ами какви ги приказваш? Сигурно си болен или още сънуваш… (Тя го плясва дружелюбно.) Хайде събуди се! По-добре ли ти е сега?

 

ТИЛТИЛ

Не, мамо, уверявам те!… Ти спиш още…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Как! Още спя ли? Та аз съм станала преди шест. Ошетах вече и запалих огъня…

 

ТИЛТИЛ

Но попитай тогава Митил не е ли вярно… Ах, какви приключения имахме!

 

МАЙКАТА ТИЛ

Как с Митил?! Какво значи всичко това?…

 

ТИЛТИЛ

Тя беше с мен… Ние видяхме дядо и баба…

 

МАЙКАТА ТИЛ (все по-объркана)

Дядо и баба?!

 

ТИЛТИЛ

Да, в Страната на Спомените… Беше ни на път… Те са умрели, но са добре… Баба ни предложи един хубав сладкиш със сливи… И малките братчета, Робер, Жан с неговия фарфалак, Мадлен и Пиерет, Полин и Рикет…

 

МИТИЛ

Рикет още лази на четири крака…

 

ТИЛТИЛ

А Полин още е с пъпчицата на носа…

 

МИТИЛ

Ние също те видяхме вчера вечерта…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Снощи? Ами… не е чудно, нали аз ви сложих да спите!

 

ТИЛТИЛ

Не, не тук, в Градините на Щастието… Ти беше много по-красива, но си приличаше…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Градините на Щастието… Не познавам такова нещо…

 

ТИЛТИЛ (съзерцава я, после я прегръща)

Да, по-красива беше, но аз така повече те обичам!

 

МИТИЛ (също я целува)

Аз също, аз също…

 

МАЙКАТА ТИЛ (разнежена, но силно обезпокоена)

Боже, какво им е? Дали и тях ще загубя, както загубих другите? (Изведнъж, крайно разтревожена.) Татко Тил! Татко Тил!… Ела де! Децата са болни!

 

БАЩАТА ТИЛ

Какво има?

 

ТИЛТИЛ И МИТИЛ (радостно притичват, за да целунат баща си)

Я, татко! Това е татко!… Добър ден, татко! Добре работи тази година, а?

 

БАЩАТА ТИЛ

Е, що за въпрос!… Какво има? Не изглеждат болни — видът им е много добър…

 

МАЙКАТА ТИЛ (просълзена)

Да не се осланяме на това! Ще стане като с другите… Те също изглеждаха добре, чак до края… А после ги прибра господ… Не знам какво им е. Снощи ги приготвих за сън много спокойни, а ето сега, като се събудиха, всичко потръгна на зле… Те не знаят какво приказват, говорят за някакво пътешествие… видели Светлината, дядо, баба, които били мъртви, но се чувствали съвсем добре…

 

ТИЛТИЛ

Да, но дядо си е винаги с дървения крак…

 

МИТИЛ

А баба — с нейните ревматизми…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Чу ли? Бягай да търсиш доктор…

 

БАЩАТА ТИЛ

Не, не… Хич нямат намерение да умират… Ще видим…

 

Влез!

 

СЪСЕДКАТА

Денят да е добър за всички и празникът да е честит!

 

ТИЛТИЛ

Това е феята Берилюн…

 

СЪСЕДКАТА

Дошла съм да поискам дръвца за огъня под празничното ми гърне… Доста е хладничко тази сутрин… Добър ден, деца, как сте?

 

ТИЛТИЛ

Госпожо фейо Берилюн, аз не намерих Синята птица…

 

СЪСЕДКАТА

Какво казва?

 

МАЙКАТА ТИЛ

Не ме питайте, госпожа Берлинго… Не знаят вече какво приказват… Така са, откакто са се събудили… Трябва да са яли нещо лошо…

 

СЪСЕДКАТА

Какво има, Тилтил, не познаваш ли мама Берлинго, вашата съседка Берлинго?

 

ТИЛТИЛ

Но… да, госпожо… вие сте феята Берилюн… Не се ли сърдите?

 

СЪСЕДКАТА

Бери… какво?

 

ТИЛТИЛ

Берилюн.

 

СЪСЕДКАТА

Берлинго, ти искаш да кажеш Бер-лин-го…

 

ТИЛТИЛ

Берилюн, Берлинго, както желаете, госпожо. Но Митил много добре знае…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Това е най-лошото, че и Митил — също…

 

БАЩАТА ТИЛ

Бре, бре! Ще им мине… Ще им лепна няколко шамарчета.

 

СЪСЕДКАТА

Недейте, няма смисъл… Познавам тия неща… Привидяло им се е нещо насън… Спали са сигурно в лунен лъч… Внучката ми, нали е много болна, често така…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Тъкмо да попитам — как е внучката ви?

 

СЪСЕДКАТА

Горе-долу… Не може да става… Докторът казва, че било от нервите… Всеки случай аз знам от какво ще й мине… Тя пак ми го поиска тази сутрин за коледното си дръвце… Хрумнало й е…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Да, знам. За птицата на Тилтил. Е, Тилтил, няма ли пък да я дадеш най-после на бедното дете?

 

ТИЛТИЛ

Коя, мамо?

 

МАЙКАТА ТИЛ

Твоята птица… И за какво я държиш? Дори не я поглеждаш вече… А момиченцето умира от желание, вече толкова време…

 

ТИЛТИЛ

Да, вярно. Моята птица… Къде е тя? Ама — ето я в кафеза! Митил, виждаш ли кафеза? Същият, дето Хлябът го носеше… Да, да, същият кафез или клетка — все едно. Но вътре има само една птица — дали тя е изяла другата? Я гледай — но тя е синя! Но… това е моята гургуличка! Само че много по-синя, отколкото на заминаване. Та това е Синята птица! Синята птица, дето толкова я търсехме! Толкова далеч отидохме, а тя била тук! А, ама това е… чудесно. Митил! Виждаш ли птицата? Какво ли ще каже Светлината? Аз ще откача клетката… (Покачва се на един стол, сваля кафеза и го отнася на съседката.) Ето, госпожо Берлинго! Още не е съвсем синя, но ще стане, ще видите!… Само че отнесете я бързо на вашата внучка…

 

СЪСЕДКАТА

Не! Истина ли е? Ти ми даваш да я занеса? Ей така изведнъж и без нищо? Господи, колко ще се зарадва?… (Прегръща Тилтил.) Дай да те целуна… Отивам си, отивам си…

 

ТИЛТИЛ

Да, да. Вървете си бързо. Има някои, дето сменят цвета си…

 

СЪСЕДКАТА

Ще се върна да ви предам какво ми е казала… (Излиза.)

 

ТИЛТИЛ (след като дълго се оглежда)

Татко, мамо, какво сте направили в къщи? Уж е същото, а пък е много по-хубаво…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Как е по-хубаво?

 

ТИЛТИЛ

Всичко е пребоядисано, всичко е подновено, всичко лъснато… всичко-всичко… Миналата година не беше така…

 

БАЩАТА ТИЛ

Миналата година ли?

 

ТИЛТИЛ (отива при прозореца)

И гората, как се вижда оттук! Голяма, красива… Човек би рекъл, че и тя е нова! Колко ни е добре тук! (Отива да отвори раклата.) Къде е Хлябът? Гледай ти, колко са мирни! А, ето го и Тило! Добър ден, Тило, Тило! Ах, какви битки водѝ! Спомняш ли си в гората?

 

МИТИЛ

Ами Тилет?… Тя ме позна, но вече не говори…

 

ТИЛТИЛ

Господин Хляб… (Опипва си челото.) Я, нямам го вече Диаманта! Кой ни взе малката зелена шапчица? Толкова по-зле! Нямам вече нужда от нея… Ох, Огънят! Той е добър. Той пращи нарочно, за да ядоса водата. Добър ден, Вода! Какво казва тя? Тя винаги бърбори, но вече не я разбирам така добре…

 

МИТИЛ

Захарта не я виждам…

 

ТИЛТИЛ

Боже, колко съм щастлив, щастлив!

 

МИТИЛ

И аз, и аз…

 

МАЙКАТА ТИЛ

Какво им е станало, та са такива?

 

ТИЛТИЛ

Аз обикнах преди всичко Светлината. Къде е нейната лампа? Може ли да се запали? (Пак се оглежда.) Божке, колко е хубаво всичко! Колко съм доволен!

 

БАЩАТА ТИЛ

Влезте!

 

СЪСЕДКАТА

Виждате ли чудото?

 

МАЙКАТА ТИЛ

Невероятно! Тя ходи!

 

СЪСЕДКАТА

Ходи! А това значи, че тича, танцува, хвърчи… Щом видя птицата, скочи ей тъй, с един скок до прозореца, за да се увери на светло дали наистина е птицата на Тилтил… И после… ф-ъ-р-р на улицата като ангел… Честна дума, едва можах да я следвам…

 

ТИЛТИЛ (приближава смаян)

О, колко прилича на Светлината!

 

МИТИЛ

Само че е много по-малко…

 

ТИЛТИЛ

Е, да, но ще порасне…

 

СЪСЕДКАТА

Какво си говорят? Не се ли оправиха вече?…

 

МАЙКАТА ТИЛ

По-добре сме. Като закусят и ще мине съвсем.

 

СЪСЕДКАТА (побутва внучката си в обятията на Тилтил)

Хайде, чедо, благодари на Тилтил!

 

МАЙКАТА ТИЛ

Е, какво има, Тилтил? Да не се уплаши от малкото момиченце? Хайде, прегърни я, дай и една голяма целувка! Ха де! Толкова си дързък обикновено… Още една! Ама какво ти е? Ти като че ли ще се разплачеш?

 

ТИЛТИЛ

Достатъчно ли е синя?

 

МОМИЧЕНЦЕТО

Да, аз съм много доволна…

 

ТИЛТИЛ

Видях и много по-сини… Но най-сините, знаеш ли, напразно се опитваш — не можеш да ги уловиш…

 

МОМИЧЕНЦЕТО

Нищо, и тази е много хубава…

 

ТИЛТИЛ

Нахрани ли я?

 

МОМИЧЕНЦЕТО

Още не… Тя какво яде?

 

ТИЛТИЛ

Всичко: житни зрънца, хляб, царевица, скакалци…

 

МОМИЧЕНЦЕТО

Как ги яде, я кажи!

 

ТИЛТИЛ

С човката… Ще видиш, ей сега ще ти покажа…

 

МОМИЧЕНЦЕТО (с вик на отчаяние)

Бабо, тя отлетя! (Разплаква се.)

 

ТИЛТИЛ

Няма нищо, не плачи… Пак ще я хвана… (Излиза на авансцената и се обръща към публиката.) Ако някой я намери, би ли ни я върнал? Ние имаме нужда от нея, за да бъдем щастливи по-късно…