Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Jewels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и начална корекция
МаяК (2014)
Корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Даниел Стийл. Скъпоценности. Книга първа

Американска. Първо издание

ИК „Хемус“, София, 1993

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-428-069-3

 

 

Издание:

Даниел Стийл. Скъпоценности. Книга втора

Американска. Първо издание

ИК „Хемус“, София, 1993

Редактор: Минка Златанова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-428-069-3

История

  1. — Добавяне

32

Сара бавно се приближи отново към прозореца, за да може да ги наблюдава. Колко забавни бяха… колко различни и колко свидни. На устните й се появи усмивка, като ги гледаше как слизат от колите си. Филип и Ивон от ролс-ройса. Както обикновено, тя изглеждаше красива, но дрехите и бижутата й бяха някак трептящи и претрупани. Беше на тридесет и пет години, ала все още приличаше на двадесетгодишно момиче, полагаше големи грижи за външността си, както и за всичко, което лично я засягаше. Мислеше само за себе си, за собствените си желания и за никой друг. Филип беше научил този урок преди доста време. След девет години брак той продължаваше да обожава своята херцогиня, макар че тя определено беше нож с две остриета. На моменти се питаше дали Джулиън фактически не бе доволен, че се е отървал от нея. Тази мисъл много го огорчаваше.

Изабел пристигна веднага след тях в едно невероятно микробусче, което бяха наели на летището. Двамата с Лукас започнаха да разтоварват бебешки колички, колелета и детски играчки. С тях бяха както техните три отрочета, така и двете му деца от предишния брак. Изабел вдигна поглед към прозореца, сякаш усети, че Сара е там, но не я видя. Дъщеря й се усмихна за миг на Лукас, когато той й подаде бебето.

И двамата се запътиха навътре с багажите си. Децата им се втурнаха нагоре, като бъбреха оживено и се питаха къде ли е Филип, ала преди да го намерят, нещо друго отвлече вниманието им. Изабел изостана за миг и се усмихна на мъжа си, докато глъчката заливаше стаите наоколо. Бракът й с Лукас най-после, беше станал факт.

Джулиън пристигна с мерцедес 600, подарък от тъста му. Беше невъзможна кола, вечно се нуждаеше от ремонт, но иначе беше много красива, а и побираше всичките му деца. Консуело държеше за ръка двете малки момиченца, докато Джулиън й помагаше да слезе от колата. Те я последваха бързо, като хихикаха весело, бяха абсолютни копия на баща си. Той закачи Макс, който беше станал красиво деветгодишно момче. Когато Консуело се обърна, Сара зърна големия й корем, който тя храбро крепеше, независимо от крехката си конструкция. Новото бебе трябваше да се роди през есента. Третото за четири години. Джулиън и Консуело не си губеха времето…

Последен дойде Ксавие с раница през рамо в един стар джип, зает господ знае откъде. Беше много загорял и сякаш изведнъж се беше превърнал в голям, силен мъж. Сара го погледна и спомените я завладяха. Присви леко очи и ето, сякаш Уилям вървеше към нея. Докато ги наблюдаваше, тя си мислеше за него, за живота, който бяха делили, за света, който си бяха изградили, за децата, които бяха обичали и които се бяха втурнали самостоятелно в големия свят, бяха се препъвали, падали и отново изправяли. Те всичките бяха силни, добри, любящи. Някои повече от други. Някои бяха по-сговорчиви, по-себични. Но Сара ги обичаше всичките. И когато отново мина покрай масичката със снимките, тя се спря да ги погледне… Уилям… Йоахим и Лизи, те също бяха в сърцето й. И винаги щяха да бъдат. Имаше и още една снимка… тя самата в ръцете на майка си… нова-новеничка… току-що родена… преди седемдесет и пет години.

Невероятно. Колко изумително бързо минава времето, ето, миговете отлитат… едни през други… лошите с хубавите, силните със слабите, трагедиите с победите, загубите с печалбите.

В този момент чу леко почукване на вратата. Беше Макс с двете си сестрички:

— Търсехме те — възбудено й каза той.

— Страшно са радвам, че дойдохте — усмихна му се Сара, като се отправи към него горда, стройна и силна. Притегли го бързо в прегръдките си, след което целуна и момиченцата.

— Честит рожден ден — изчуруликаха те, а когато Сара вдигна очи, на прага вече стояха Джулиън и Консуело… Лукас и Изабел, Филип и Ивон, и Ксавие… а ако само притвореше очи, можеше да види и Уилям. Можеше да го почувствува до себе си, където той винаги бе стоял, и в сърцето си, което му бе дарила завинаги.

— Щастлив рожден ден! — извикаха всички в хор и тя им се усмихна, без да може да повярва, че цели седемдесет и пет скъпоценни години бяха минали толкова бързо.

Край