Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (26)

Двайсет и шеста глава

Колкото и да се опитваше да задържи завинаги всеки прекрасен момент, времето сякаш се изплъзваше измежду пръстите на Елизабет. Трите месеца, откакто се беше върнала в централната кантора на „Гардинър и съдружници“, излетяха неусетно, а почти всяка нощ от тях прекарваше в дома на Уил. Беше само на една смяна на адресна регистрация разстояние от официалното съжителство с него и о, чудо, той се занимаваше с цялото пране!

Времето летеше толкова бързо, че Коледа с всичките й търговски и семейни задължения просто се стовари върху Елизабет и на практика я задуши. Без да броим факта, че я остави без пукната пара и раздиращо главоболие.

— Лизи, направо не мога да изразя с думи колко съм ти благодарна, че се съгласи да домакинстваш на семейната коледна вечеря тази година! След тази сватба на Джейн нервите ми буквално отидоха! — достигна до ушите й пискливият глас на госпожа Бенет по телефона.

— Няма проблеми, мамо. Би ли ми дала татко?

— Да, скъпа? — достигна до нея гласът на баща й.

— Татко, имам към теб една огромна молба — моля те, не позволявай на мама пак да се впуска в онези злобни подмятания за това, че не съм омъжена! Няма да понеса подобно унижение!

— Ама, Лизи, това си е коледна традиция! Като фъча със сливи и яйца на чичо ти Теди! — извиси глас в престорен протест баща й.

— Татко! — примоли се Елизабет.

Господин Бенет се засмя и увери дъщеря си, че ще направи всичко, което му е възможно. Елизабет се зачуди дали да не предупреди Дарси изобщо да не идва. Набра два пъти номера му, но и двата пъти затвори веднага щом чу сигнала за свободна линия.

След малко нейният собствен телефон иззвъня.

— Защо непрекъснато ме набираш, а после затваряш? — попита той, когато тя вдигна.

— Уил, не съм много сигурна дали трябва да идваш на коледната вечеря! Не мисля, че ще мога да издържа на унижението, на което обикновено ме подлага моето семейство!

— Елизабет, не се дръж като глупачка! Не може да е чак толкова лошо! Виж какви жени сте станали вие с Джейн!

— Ние сме драстични генетични отклонения, уверявам те! Искаш ли да знаеш какво ще стане? Лидия ще ти налети и със сигурност ще се опита да те подмами да я изпратиш! Кити ще подхвърля уж случайно имената на всички прочути хора, на които е сервирала десерти! Мери ще те отегчи до смърт с религиозния фанатизъм на постсъветската литература! А майка ми… о, майка ми! Направо се разтрепервам, като си я представя! — простена Елизабет.

— Казвал ли съм ти, че имам един чичо, който упорито настоява, че най-здравословната форма на физически упражнения е да тичаш из ливадите си по нищо, освен чорапи и маратонки?

— Уууф!

— Виж какво, изобщо не се притеснявай, че някой ще ме обиди или постави в неудобно положение! Мисля, че мога да го преживея. Иначе, ако има друга причина, поради която не ме искаш там, това вече е друго нещо — просто ми я кажи! — изрече той с онзи свой характерен спокоен, безпрекословен тон, който подсказваше, че нищо не е в състояние да го разубеди от веднъж взетото решение.

— Е, добре! Но да не кажеш, че не съм те предупредила! — въздъхна драматично тя, но тайничко изпита задоволство, че той държи да изкара празника с нея.

* * *

Лу пристигна първи и изтръска дъждовните капки от чадъра си на верандата. Елизабет се ухили широко, прегърна го и го целуна по бузата.

— Ухае страхотно! — отбеляза той, докато закачаше палтото си в дрешника. — Кой друг ще бъде?

— Мама и татко, Лидия, Кити, Мери, Джейн и Чарли, Уил и Каролайн.

— Каролайн? Дамата с големите бомби? И от къде на къде ще идва и тя?! — възкликна с негодувание Лу и инстинктивно следващ носа си, се запъти към кухнята, където ухаеше на печена пуйка с пълнеж.

— Джейн държеше да я поканя, пък и аз реших, че щом така и така трябва да бъдем роднини, би трябвало да се научим да се спогаждаме. Освен това семейството ми най-вероятно ще я подплаши дотолкова, че ще я накара да слезе на земята.

— Невероятно предвидливо от твоя страна!

Тя плесна ръката му, докато той се опитваше да топне пръст в тигана със соса, обаче той все пак успя да го опита.

— Ще бъдеш ли така добър да отвориш? — подвикна му тя, когато на вратата отново се позвъни.

Лу отвори на Джейн, Бингли и Каролайн и пое палтата им. Бингли и Джейн прегърнаха Елизабет и я целунаха и по двете бузи. Каролайн стоеше и чакаше смутено зад тях. После изненада домакинята с бутилка вино.

— Благодаря, че ме покани! — изрече почти срамежливо тя.

— Няма защо! Добре си дошла! — смотолеви смутено Елизабет.

Каролайн изгледа през рамо отдалечаването на брат си и снаха си, а после, когато двете останаха сами в кухнята, се обърна отново към Елизабет.

— Виж какво, знам, че познанството ни не започна никак добре и изобщо не очаквам с теб да станем най-добри приятелки. Но искам да ти благодаря, задето помогна за изглаждането на отношенията между Чарли и Джейн! Той с нищо не е заслужил да понася последствията от моите глупави ходове!

— Така е. Забелязах, че Джейн също беше много нещастна. Освен това знам, че приятелството ти с Уил е много важно за него. Затова всичко е наред. Стига, разбира се, да стоиш далече от панталоните му!

— Няма проблеми! — засмя се Каролайн. — Вече се напъхах в панталоните на братовчед му!

— Ричард? — възкликна Елизабет, а Каролайн кимна. Елизабет поклати глава при мисълта за доста кръвосмесителните връзки в нейния приятелски кръг. — Е, щом ти е достатъчен! — допълни през смях доволна, че заплахата от намесата на Каролайн вече е премахната от друг мъж, който очевидно повече й подхождаше.

Следващите, които пристигнаха, бяха Мери, Кити и Лидия. Влетяха като фурии в антрето, сборичкаха се, докато закачаха палтата си, а после започнаха да прегръщат всички подред, кискайки се весело. Къщата се разтресе от кикот, докато сестрите наваксваха клюките една за друга на по чаша вино.

На вратата отново се позвъни. Този път отвори лично Елизабет и посрещна родителите си.

— Лизи, скъпа, изглеждаш прекрасно! — изрече със замечтани очи госпожа Бенет. Елизабет изгледа с ужас баща си, когато облакът миризма на канабис достигна до носа й. Той повдигна свенливо рамене и се ухили. Госпожа Бенет се насочи спокойно към семейството си, започна да прегръща подред дъщерите си, да възхвалява всяка от тях колко хубаво изглежда и да моли за някакви солени бисквитки.

— Надрусал си я с трева?! — възкликна тихо Елизабет в ухото на баща си.

— Скъпа, това беше единственият начин да изпълня молбата ти. Но не се тревожи — и без това аз съм шофьорът днес.

В този момент на верандата пристъпи Уил и тя усети, че унижението й вече е пълно.

— О, здравей, Уил! — изрече любезно господин Бенет и разтърси ръката му.

— Как си, Том?

— Ами, нали знаеш, крия се от организирането на сватби! — засмя се той и намигна на дъщеря си.

Господин Бенет се отправи към дневната, а Елизабет придърпа Уил в кухнята. Но дори оттам чуха как Лидия се изкиска и се провиква:

— Господи, мамо, да не би да си пушила трева?!

Елизабет затвори очи и й се прииска земята да се разтвори и да я погълне.

— Полезно е за глаукомата — отговори с надменен глас майка им.

— Стига да имаш глаукома! — засмя се Лу.

— Е, само няколко грама с профилактична цел! — беше отговорът на майка им.

— Прилича ми по-скоро на цяло пакетче! Господи, Фани, точно колко изпуши?

Елизабет отвори очи и видя, че Дарси я гледа ухилено. Целуна я бързо и прошепна:

— Благодаря, че в крайна сметка ме покани! Благодаря ти също, че си поканила и Каролайн! Оценявам жеста ти! — Намигна й и тупна гальовно задника й. Елизабет се изкиска и целуна брадичката на Дарси, след което отнесе чашата си с вино в дневната.

Пуйката едва не падна на пода, а пюрето стоеше на бучици, но иначе Елизабет отчете вечерта като огромен успех. Близките й подкачаха Дарси така, сякаш беше един от тях, и тя с гордост отбеляза, че Дарси също не им се дава. Може би беше за добро, че той вече бе опознал семейството й чрез Чарли и Джейн, докато тя се подвизаваше в Сан Диего. Това й спестяваше редица неудобства по представянето му в стил „мамо, това е гаджето ми“.

Пиха твърде много вино, което направи размяната на остроумия смешна до сълзи. Но един по един гостите започнаха да се уморяват и малко по малко компанията започна да се разотива. Дарси зае мястото си до рамото на Елизабет на вратата, докато изпращаха гостите. След като прегърна дъщеря си за лека нощ, госпожа Бенет се обърна към Дарси и за негова огромна изненада също го прегърна. Елизабет забели очи, когато майка й обори за миг глава върху гърдите на Дарси с леко замаяна от канабиса усмивка на лице.

— Ти си много красив мъж, Уил! — изчурулика Фани. — Би трябвало да се ожениш за дъщеря ми! — И подчерта думите си посредством три последователни удара върху гърдите му. Дарси примигна и се засмя.

— Мамо, досега се справяше толкова добре! — въздъхна Елизабет.

Фани Бенет се усмихна и отбеляза:

— Баща ти се мисли за голям умник, обаче аз отлично разбирам какво става тук! Том, да не забравиш торбичката с трева! Вземи я вкъщи! Тази нощ ще я довършим!

Елизабет притисна пръсти към слепоочията си и простена:

— Исусе Христе!

— Ясно! Хайде, Фани! Давай да те претърколим в колата! — засмя се господин Бенет.

— Като стана въпрос за търкаляне… — започна госпожа Бенет, обаче Елизабет не я остави да довърши, като рязко затвори вратата под носа й.

После се обърна към Дарси и промърмори:

— Моля те не позволявай да арестуват родителите ми!

Той се засмя, прегърна я и рече:

— Че какво съм видял? Убеден съм, че майка ти беше с някакъв органичен парфюм, може би пачули. И кой съм аз, та да споря дали си е носила в чантата пресен риган за подправки или не?!

— Добър опит! — засмя се тя и го прегърна.

— От друга страна, може да ти се наложи да ми пуснеш някакъв подкуп — намигна й многозначително той.

Тя плъзна ръка по задника му и промърмори:

— Да не би да ме склоняваш към даване на подкуп?

— Мисля, че да. Получавали се?

— Мисля, че да.

Той я целуна и плъзна ръце по гърба й чак до нейния задник. После се отдръпна крачка назад и промърмори:

— Защо винаги трябва да си вдигаш косата?

Тя обви ръце около врата му и простичко отговори:

— Защото ти обичаш сам да я смъкваш!

Той се усмихна, дръпна панделката от косата й и я остави да се разстели по раменете й.

Тя го целуна, засмуквайки силно устните му.

— Лизи — изрече той в устните й, — майка ти беше права.

— Искрено се надявам да имаш предвид онези няколко грама с профилактична цел — отбеляза тя и пак го целуна.

— Не. Елизабет…

— Уил, ако точно сега ми направиш предложение, защото майка ми ти е казала да го направиш, да знаеш, че аз не само ще ти откажа, но и никога, ама никога няма да ти простя!

— Окей — засмя се той и потърси отново устните й. — Мисля, че разбирам от намеци. Значи ме искаш единствено заради тялото ми. Боже, толкова е унизително! Можем ли вече да се насочим към леглото?

Щом влязоха в стаята й, Елизабет се съблече и се отпусна изтощено на леглото. Дарси легна до нея по гръб и пъхна ръце под главата си.

— Май мина доста добре, не мислиш ли? — изрече със сънлив глас тя. — Колкото и да не ми се вярваше, че ще го кажа, ти май си пасваш много добре със семейството ми. Между другото, ако си водиш някакъв отчет, това влиза в графата с плюсовете!

— Все пак оставих един последен коледен подарък за теб, който да ти връча насаме — изрече той и отвори ръката си. От пръстите му увиснаха великолепни диамантени обеци във формата на капки. Тя го изгледа шокирано. Той се усмихна и допълни: — Не ми благодари! Подаръкът си е изцяло за мен! Просто искам да те гледам с тях!

Проследи я внимателно с поглед, докато тя си ги слагаше, след което кимна одобрително:

— Дори още по-добре, отколкото си ги представях.

Тя се усмихна, бутна го назад и го обкрачи.

— Не знам какво толкова добро съм сторила в този живот, че да те заслужа! — промърмори, докато го целуваше.

— Безсъмнено е било нещо много палаво. Вероятно е включвало някаква среща в девическото училище, а? С участието на къси полички и три четвърти чорапки? — прошепна той усмихнато. Тя се засмя, плъзна ръце покрай главата му и сграбчи желязната табла зад него.

— Перверзен тип ли сте, господин Дарси?

Той я обгърна с очи, излъчващи много нежност, погали къдриците й и отговори:

— Не, госпожице Бенет, всъщност съм човек с много простички вкусове. Любимият ми цвят е Елизабет. Любимата ми песен е Елизабет. Любимият ми вкус за сладолед е Елизабет. Любимото ми цвете е Елизабет. Любимият ми плод е крушата, защото тя ухае като Елизабет.

Това простичко обяснение в любов беше изречено с такава искреност, че разтърси сърцето й. След тези думи тя просто нямаше какво да каже.

Вместо това започна да го целува и да го гали, и да го притиска към себе си, докато го остави без дъх. Телата им се сляха и от гърдите им се изтръгнаха въздишки на удоволствие. Тя се движеше над него, извивайки в дъга гърба си под лунната светлина, която проникваше през прозореца. Той плъзгаше ръце по възвишенията и падините й, проследявайки всеки контур толкова внимателно, като че ли искаше да го съхрани завинаги в паметта си. Елизабет шептеше името му във врата му, докато той прокарваше пръст по гръбнака й. А после нежно я обърна по гръб.

Ръцете му очертаха извивката на кръста й, издутината на бедрата й, линията на задника й. Той се изпъна цял върху нея и вече не беше ясно кой кой е. Бяха едно цяло.

Дарси по-скоро долови, отколкото чу синхронизирането на дишането им. Усещаше сърцето й срещу своето. Когато Елизабет си поемаше дъх, неговите дробове бяха тези, които се изпълваха. Вече не знаеше как отсега нататък ще си поема дъх без нея до себе си. Преживяваше я в съзнанието и с тялото си с такава яснота, каквато никога досега не беше познавал. Ако се концентрираше повече, почти чуваше мислите й в главата си. Ето това беше истинската любов!

Треперливите им въздишки се смесиха в един дъх. Тя знаеше, че кожата му настръхва, когато плъзгаше пръсти по него. Усещаше потока на кръвта му в собствените си вени. Тя никога повече нямаше да бъде само Елизабет, а той — никога повече само Уил. Душите им завинаги щяха да придобият оттенъците на другия.

Извикаха тихичко едновременно, издишвайки в устата си, шептейки страстно имената си.

Тя потрепери с трепета на неговите ръце, и двамата — прекалено зашеметени от преживяването, за да имат сили да говорят. Пръстите му продължаваха да стискат косата й, дъхът му в ухото й се забави, но беше все така горещ. Връзката им беше невероятно мощна, свързването им — далеч отвъд пределите на чисто физическото. Всеки усети разтърсването, когато върховната връзка между тях постепенно се разхлаби и всеки се върна в собственото си съзнание. На Дарси му се прииска да се разплаче, скърбейки за загубата на този перфектен съюз на съзнанието. Чу тихите й викове на възторг и изсмука с устни солената влага от бузите й.

Заспаха, притиснати силно един до друг, и почти не помръднаха от тази поза през цялата нощ. Когато на следващата сутрин тя се събуди, той я наблюдаваше влюбено.

— Щастлива Коледа, Елизабет!

Наистина беше щастлива.