Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (23)

Двайсет и трета глава

Не ми позволявай да се връщам в Сан Диего. Така беше казала Елизабет. Просто вече не можеше да участва в този абсурден маскарад и да се преструва, че няма нужда от Дарси, който да вдъхне живот на душата й. Чувстваше се напълно нещастна без него и напълно цяла, когато бяха заедно. Ако имаше начин да остане в адвокатската кантора, като избегне явяването пред него, щеше да го направи. Ако нямаше — то тогава щеше да се наложи да помисли за нещо друго. Дилемата, която я бе измъчвала седмици наред, сега й изглеждаше проста до степен такава, че сама не можеше да повярва как бе допуснала да се колебае толкова дълго. Тя го обичаше и единствено това имаше значение.

Сега тя вдигна лице към неговото и колебливо му се усмихна.

— Знам, че понякога мога да бъда много зла, но ако искаш да ме имаш, нямам нищо против да остана тук. С теб!

Дарси прокара пръст по бузата й и прошепна:

— Наистина ли го мислиш?

Тя кимна, целуна дланта му и затвори очи, за да спре напиращите сълзи. Той ги изтри и докосна с нос нейния. Много внимателно Елизабет притисна устни до неговите. За една кратка, но болезнена секунда той не реагира. Ала после стегна ръце около нея и я притисна до гърдите си, връщайки целувката й с цялата си насъбрана през последните два месеца страст.

Устните им се отвориха и се плъзнаха настрани, езиците им се срещнаха и оттеглиха, зъбите захапаха нежно устната на другия и се затвориха. Тя сплете пръсти в неговата коса и я стисна и вдиша упоителния му аромат на чистота и мъх. Кожата му имаше вкус на гора, брадичката му леко убоде нейната с едва набола брада и й върна спомени, които я бяха успокоявали и приспивали през дългите самотни нощи на последните два месеца. Устните му събудиха в тялото й глад, който до този момент се беше стаявал в ъгълчетата на съзнанието й само благодарение на невиждания й инат.

Много внимателно тя започна да разхлабва връзката му. Измъкна я през врата му. После смъкна сакото от раменете му. Нетърпелива да почувства кожата му върху своята, тя изтегли ризата от панталоните му. После пръстите й започнаха бързо да разкопчават всяко отделно копче, докато накрая голите му гърди се показаха под пръстите й. Нежните косъмчета настръхнаха под пръстите й, а от гърдите му се изтръгна тих стон, когато палците й разтриха зърната му.

Плъзна устни по силната му челюст, а той започна чевръсто да разкопчава блузата й. Когато легнаха върху гърба й, дланите му бяха горещи като пещ. Коприната се плъзна по раменете й и тя потрепери, когато устните му погалиха рамото й. С едно бързо движение Дарси се изправи и издърпа Елизабет на крака. Вплетени в страстна целувка, те се запрепъваха по посока на спалнята, оставяйки след себе си ризи, панталони, обувки, пола, чорапогащник, сутиен и бельо. Накрая Дарси я грабна на ръце и взе останалото разстояние до спалнята само на две крачки.

Елизабет притвори очи и въздъхна, когато устните на Дарси проправиха диря от шията до гърдите й. Коляното му се притисна между краката й и през тялото й се стрелна електрическата искра на желанието. Повдигна гръб и плъзна ръка по гръбнака му. Пръстите й обходиха вдлъбнатините около кръста му, а след това заиграха върху стегнатия му задник. Неволен стон избликна от устните й, когато езикът му задра върху зърната й. По лицето й се разля червенината на удоволствието.

— Толкова много ми липсваше! — прошепна той в корема й. — Липсваше ми твоят вкус, твоят аромат…

Разтвори краката й и прокара езика си по влажните й гънки. Сви го и навлезе между тях. Поигра си малко, а после се плъзна отново нагоре по тялото й, за да изпроси целувка от устните й. Тя се вкуси от устните и езика му.

Дългото стегнато тяло на Дарси покри нейното, мускулите на гърба му се свиха под изобретателните й пръсти. Тя плъзна ходилото си по неговия прасец, после бедрото си по неговото и усети горещата му ерекция върху корема си.

— Обичам те, Уил! — прошепна Елизабет.

Той прикова погледа й, отметна кичур коса от лицето й и погали бузата й. Прокара палец по долната й устна и промърмори:

— Кажи го пак!

— Обичам те!

Ръцете му сграбчиха заобленостите й, повдигнаха я и той проникна с все сила в нея. Устните й се надигнаха, за да срещнат неговите. Всяко следващо движение предизвикваше тихо стенание от него и дихания на удоволствие от нея. Двамата изравниха ритъма си, докато страстта им извираше на тласъци от телата им, а устните им ненаситно се търсеха, за да утолят жаждата си. Пръстите им се сплитаха, телата ги следваха, мускулите се свиваха и отпускаха. Не се чуваше нищо, освен повърхностното им дишане.

Желанието на Елизабет се превърна в остра болка, която тя не можеше повече да издържа. Тя извика тихичко във врата на Дарси, а той прикова устните й в гореща целувка. Една от ръцете му стисна бедрото й, а другата се плъзна в косата й, когато той се концентрира, за да я изведе до върха. Когато тялото й внезапно се сгорещи, тя отново извика тихичко и се стегна, издигайки тялото си в дъга срещу неговото. Удоволствието се разля между краката й. Тялото му моментално се скова и той простена, неспособен да спре вълната на екстаза, която се стрелна в цялото му същество.

Двамата едновременно потрепериха и въздъхнаха, а после се притиснаха още по-силно един към друг, преживявайки този неповторим момент на споделяне на чувства и на щастие от даряване другия с удоволствие. Този акт ги свърза като нищо друго на света — той беше израз на техните най-дълбоки, толкова дълго стаявани копнежи. Уязвимостта и желанието за уединение се смесваха с желанието и задоволеността — най-ярката демонстрация на любов и доверие.

Ръката на Дарси отпусна захвата си върху задните й части и погали нежно бедрото й. Ръката, която беше стиснала косата й, погали бузата й. После той сведе очи към нейните и тихо изрече:

— Кажи го пак!

— Обичам те!

Той затвори очи, сякаш за да успокои съзнанието си, и преглътна. После отново ги отвори и изрече:

— Обичам те, Елизабет Бенет, и никога няма да престана да те обичам!

* * *

В понеделник сутринта Дарси седеше на бюрото си и съзерцаваше мрачно пространството пред себе си. Уикендът беше минал прекрасно — Елизабет беше останала при него и посветиха часове наред в изясняване на проблемите си и планиране на бъдещето. Разбраха се, че вече са „официално гаджета“ и че ще се изправят пред последствията от връзката си — независимо какви се окажат те — като двойка. Най-лесното разрешение би било Елизабет да бъде снета от всички дела, които вече бяха дадени на Дарси. Съгласиха се да отидат заедно при господин Гардинър и да проверят дали той ще прояви желание да им помогне в дилемата.

А сексът беше забележителен. Напомняше му за онези магически дни в Пембърли, когато двамата бяха щастливи и без никакви задръжки, когато нито един от проблемите на реалния свят не бе в състояние да ги докосне. Връщането на Елизабет при него беше като внезапно оцветяване на черно-бял филм — вдъхна му нов живот и желание за живот. Без нея домът му беше стерилен и празен, а леглото му се присмиваше със своя простор. Дарси предпочиташе да бъде избутван до ръба от ненаситните й крака. А удобството на тъничката завивка беше слаба утеха без нея.

Ала въпреки новия развой на нещата между тях тя беше длъжна да приключи със задълженията си в Сан Диего. И сега той седеше и със свирепо изражение наблюдаваше календара си. Искаше му се уикендът — а с него и следващото й гостуване — вече да наближават.

Монотонността на депресията му беше внезапно разкъсана в късния следобед от появата на момчето с пощата, което му връчи една пратка. Дарси погледна към етикета, видя на него надписа „Лично и поверително“, а после забеляза, че изпращачът е от Сан Диего. Отвори я едва когато остана сам в кабинета си, а онова, което видя вътре, го накара да зяпне от изумление.

Вътре имаше черно-бяла снимка на Елизабет, облечена в черни панталони и бяла риза, но разкопчана, а под нея се виждаше бюстие, което той разпозна като онова, което бе носила в джаз клуба в Лондон. Тръсна кутията и от нея изпадна самото черно копринено бюстие. На гърба на снимката имаше дълго послание, изписано в красивия наклонен почерк на Елизабет:

„Тази снимка ми напомня за една конкретна нощ в Лондон. Ако трябва да бъда честна, събитията от онази нощ леко ми се губят. Спомням си колко беше нещастен, докато те мъкнех по магазините, и как се ядоса, когато ме видя облечена в костюм. Спомням си също така колко горещо беше в клуба и усмивката ти, докато танцувахме. Спомням си някакво чупене на стъкло и колко твърда беше масата. Спомням си и смеха ти, и как не можеше да спреш да се смееш. Мина толкова време, откакто чух за последно този боботещ смях, извиращ от гърдите ти. Много ми липсва! Обещай ми, че следващия път, когато те видя, пак ще се смееш така!“

Дарси вдигна дантеленото бюстие и го огледа внимателно. Не си го спомняше в подробности. Сега забеляза фината дантела и банелите, кукичките на гърба, деликатната черна тъкан. Пръстите му потънаха в мекотата му. Как бе възможно тя да е носила това красиво нещо и той да не си спомня всеки инч?!

Върна поглед към снимката. Елизабет бе застанала с ръце в джобовете, подпряла леко едно рамо на стената до себе си. Тъмните къдрици на косата й се разстилаха по раменете й. Изглеждаше отпусната, замечтана. Изглеждаше красива.

Когато тази вечер той й се обади, не успя да скрие усмивката от гласа си.

— Невероятно приятна изненада! — изрече веднага, щом тя вдигна телефона.

Тя се засмя и отбеляза:

— Надявам се, че пратката е минала през съдебната охрана, без да е била отваряна!

— Може би, защото нашият деловодител е много съобразителен.

— Спомняш ли си кога го носих? Онази нощ беше ужасно пиян!

— Така е. Но мисля, че точно тогава ти казах за първи път, че те обичам!

— Доколкото си спомням, прие червените ми обувки като фетиш.

— Нямам търпение да те видя отново с тях — промърмори той.

Елизабет се засмя дрезгаво и отбеляза:

— Е, ще трябва да почакаш до уикенда.

Няколко минути по-късно приключиха разговора и Дарси заспа, стиснал здраво бюстието й.

Във вторник следобед бе не по-малко изненадан, когато получи нов пакет с надпис „Лично и поверително“. Затвори се в кабинета си и нетърпеливо разкъса плика. От него изпадна още една снимка и сгънати кожени панталони. На снимката се виждаше Елизабет, седнала на стол, боса под кожените панталони и с разкопчана бяла риза — бюстието вече липсваше от картинката. Той обърна снимката.

„Винаги съм обичала тези панталони. Те са неудобни, стегнати и невъзможни за добра поддръжка. Нося ги около веднъж годишно. Последния път, когато ги носих, бях с теб. Спомняш ли си? Тогава представих един малък танц. А ти много се смя. По-късно ми каза, че искаш да ги боядисаш в бронз.“

Той отново се загледа в снимката. И в този момент осъзна, че Елизабет прави в негова чест стриптийз от разстояние. Отпусна глава в ръцете си, засмя се и се замоли уикендът да идва по-скоро.

— Това цяла седмица ли ще продължи? — запита същата вечер по телефона.

— Ще продължи дотогава, докато ми свършат дрехите.

— Лизи, подлудяваш ме! Защо не правихме секс повече преди два дни?

— Защото не искам пак да се сдобия със съдийско изгаряне трета степен!

Когато в сряда до два следобед не бе пристигнала никаква пратка за него, Дарси се притесни. Започна да крачи неспокойно из кабинета си, питайки се дали пък тя не е забравила, или пратката не се е изгубила. Когато час по-късно накрая се появи, той буквално я разкъса. От пакета изпадна бяла риза и още една снимка.

На снимката Елизабет беше приклекнала на пода с разкрачени крака, облечена единствено с тази бяла риза, навила ръкавите й. Под ръба на ризата се показваха голите й бедра. Той се загледа продължително в снимката и едва тогава я обърна.

„Това е твоята риза. Спомням си точния ден, в който я носи. Аз пък я облякох на следващата сутрин, защото ми хареса ароматът й. Казвала ли съм ти, че ухаеш на свеж въздух и горски мъх? Обожавам уханието ти! То излъчва сила и топлота и ми напомня за пролет. Никога не съм ти казвала колко много обичам уханието ти. Открих тази риза съвсем случайно в куфара си и оттогава насам всяка нощ спя с нея. Дълго време сърце не ми даваше да я изпера, защото все още усещах твоя аромат. Уви, на някакъв етап просто се наложи да бъде изпрана, но не и преди да започне да мирише на двама ни. А сега мирише само на мен. Това е самотен аромат, затова реших да се откажа от него.“

Прочете посланието два пъти, а после пак обърна снимката, за да я погледа. После зарови лице в ризата си. Тя беше права — миришеше на нея. Веднага й се обади.

— Липсваш ми — изрече дрезгаво той, когато тя вдигна телефона.

— Ужасно е, нали? — подкачи го тя.

— Обожавам начина, по който ухаеш! Женствен, секси и кара устата ми да се наливат.

— Запази тази мисъл за уикенда!

Дарси прекара целия четвъртък в очакване на вече задължителната си пощенска пратка. Пита три пъти секретарката си — никаква пощенска пратка. Слезе дори до деловодството, за да провери дали случайно не са я забутали някъде. Напразно. Намръщи се, върна се в покоите си и вдигна телефона.

— Да не би вече да си свършила дрехите?

Тя се засмя и изрече:

— Прецених, че днешната пратка е по-добре да бъде отворена при домашни условия.

Елизабет се оказа права. Снимката я показваше коленичила на пода, с гръб към него, облечена единствено в черни прашки. Косата й беше преметната през рамо, оголвайки целия гръб и врата й за негово удоволствие и наслада. Беше извърнала леко глава и го наблюдаваше през рамо изпод спуснати клепки. Ъгълчетата на устните й бяха извити в дяволита усмивка.

От плика изпаднаха копринените черни прашки. Той ги поднесе към носа си. Ухаеха на цитрусови плодове и круши — тръпчиви и сладки. Дарси затвори очи и вдиша дълбоко. Ароматите събудиха у него спомени за нощите в Пембърли. Ала събудиха не само сърцето му, но и слабините му. Отвори очи и обърна снимката, за да прочете посланието:

„Последния път, когато бяхме в Пембърли, ти обсипа с целувки целия ми гръб. И ми остави множество смучки. Трябваха им цели две седмици, за да отшумят. Но сега смятам, че съм готова за нова порция белези.“

— Елизабет, ти си най-дяволската жена, която познавам! — изрече тихо той, когато тя вдигна телефона си.

— Мисля, че утре няма да е зле да позакъснееш малко за работа — изрече енигматично тя.

Той се засмя тихо и каза:

— Ще видя какво мога да направя по този въпрос. Колко точно да закъснея?

— Би трябвало да пристигне преди девет.

— А ти? Ти кога ще пристигнеш?

— Полетът ми е в три и петнайсет следобед.

В петък сутринта Дарси се обади на секретарката си, за да я уведоми, че ще позакъснее, и да я помоли да предаде това на адвокатите, които имаха ранни дела при него. А после нетърпеливо зачака куриера на „Федерал Експрес“.

Получи лекия плик в девет без петнайсет. Загледа се в него с разтуптяно сърце. После внимателно дръпна лентата на плика и го отвори. Извади снимката.

Елизабет лежеше по гръб на пода с лице, извърнато настрани, по посока на камерата. Беше вдигнала ръце нагоре и къдриците й се пилееха между пръстите й. Гърбът й беше леко извит като дъга, издигайки гърдите й и подчертавайки прехода от нежното кръстче към заобления й ханш. Краката й бяха повдигнати под ъгъл деветдесет градуса, а глезените й бяха подпрени на стол. Изражението й представляваше смесица от невинност, закачливост и съблазън. Не носеше абсолютно нищо — дори и огърлица.

С треперещи ръце той обърна снимката, за да види гърба й.

Този път посланието беше много кратко:

„Предавам се.“

По гърба му пролазиха тръпки. Двамата се бяха предали един на друг още в Пембърли, което бе довело до двете най-блажени седмици в неговия живот. Дали можеше да се надява всичко това отново да се върне? Реакцията му на всички тези снимки обещаваше, че — поне от негова страна — повторното им събиране ще бъде не по-малко наситено с емоции от първото.

Не би могъл да стори нищо друго, освен да отговори. Преоблече се и нагласи камерата. Направи си няколко снимки, избра най-добрата на компютъра си и й я изпрати по имейла.

— Гледай да си готова, когато пристигнеш тук — изрече той, когато тя вдигна телефона.

Тя се засмя и попита:

— Това как да го приемам — като заплаха или като обещание?

— Мисля, че трябва да провериш електронната си поща.

— Така ли? Безопасно ли е да бъде отворено на работа, или трябва да изчакам, докато се прибера в хотела?

— Лизи, аз не съм толкова добра порнозвезда като теб — отговори с усмивка той. — А сега трябва да тръгвам за работа. Обади ми се, когато тръгнеш за аерогарата!

Елизабет веднага се зае да провери имейла си и не след дълго се ухили. Към писмото имаше прикачен файл — черно-бяла снимка на Дарси, застанал в коридора на апартамента си, подпрял се с две ръце за страничните стени. Влажната му коса леко се къдреше в долната си част, главата му беше наклонена настрани. По устните й плъзна нежна усмивка. Беше облечен с бричове и ботуши за езда, и нищо друго.

Надписът отдолу гласеше:

„Моля те, върни се у дома при мен!“

* * *

Тази вечер Дарси взе Елизабет от аерогарата в Сан Франциско. Тъй като от съображения за сигурност на чакащите беше забранено да стоят до изходите, той беше на тротоара. Но каква среща беше само! Никаква скромност, никаква сдържаност! Тя директно се хвърли на врата му и го целуна с цялата си насъбрала се през седмицата страст. Той й върна целувката с не по-малък ентусиазъм, сграбчи лицето й в ръцете си и се засмя, замаян от щастие. Най-накрая, подтиквана от неодобрителния поглед на охраната, Елизабет хвърли сака си на задната седалка на аудито и се качи в колата.

От мига, в който тя сви крака на седалката до него, Дарси започна да търси кожата под ръба на полата й. Дланта му се плъзна от вътрешната страна на бедрото й, а тя кръстоса крака и приклещи ръката му в топлия пашкул на ухаещата на круши плът.

— Господи, колкото е хубаво, че се върна обратно при мен! — издиша дълбоко Дарси едва успявайки да следи пътя пред себе си.

— Най обичам, когато съм на обратно пред теб! — подкачи го тя и пак стисна ръката му между краката си.

— О, не пак! — засмя се той, припомняйки си едно друго пътуване с кола в Лондон, когато едва избегнаха катастрофата заради нейното дразнене.

— Не пак ли? Да не би да искаш да кажеш, че искаш този път аз да съм отгоре? Няма проблеми!

— Харесва ми, че си толкова загоряла!

— И то как!

— А аз какво да кажа за себе си?! — промърмори Дарси и плъзна ръка малко по-нагоре по бедрото й. — Всичко по теб ме възбужда!

— Кажи каквото искаш. Ще бъде много секси, ако го направиш.

— Ами, блузата ти е много хубава — започна целомъдрено той.

— О, не! Това изобщо не става! — засмя се тя.

— Хммм… Добре тогава! Имаш прекрасни топли, шоколадови очи!

— Вече е по-добре — ухили се тя и дръпна ръката му още малко по-нагоре по бедрото си. — Но може още да се желае.

— Обичам начина, по който ухаеш — опита той.

Елизабет се приведе над скоростния лост и пъхна носа си в ухото на Дарси.

— Продължавай! — прошепна.

— Не мога да ти устоя — изрече дрезгаво той.

— Тогава недей да се опитваш!

И целуна врата му, плъзгайки език по солената му кожа. Той простена тихичко и положи максимални усилия да я целуне, без да изпуска волана. Уменията му на автомобилен състезател бяха единственото, което ги спаси от крайно притеснителна катастрофа — как щеше да обяснява на полицията защо пенисът му е бил в нейните ръце?

След време, което им се стори цяла вечност, Дарси вмъкна колата в подземния гараж на своята кооперация и паркира. Елизабет автоматично се покатери в скута му и поднови атаките си срещу устните му.

— Хайде да се качим горе — промърмори той, неспособен да си представи как биха могли да правят любов с волана на гърба й.

Тя кимна и слезе от него. Дарси бързо дръпна ципа на панталоните си и после двамата излязоха. Докато вървяха към асансьора, Елизабет заподскача пред него, после се обърна, сложи ръце на кръста и се примоли:

— Само още една!

С тих смях Дарси я целуна, докато я тикаше назад към асансьора. Натисна бутона за повикването му. Когато влязоха вътре, все така преплетени в прегръдка, той натисна бутона за неговия етаж и асансьорът оживя.

— Господи, колко обичам целувките ти! — избоботи той в устните й. — Устните ти имат вкус на топъл карамел!

— А аз обичам да те чувствам срещу себе си — промърмори тя и притисна тяло о неговото.

Докато главата на Дарси се привеждаше за нова целувка, Елизабет заопипва таблото с бутоните и намери този за аварийно спиране. Натиснато и асансьорът рязко спря.

— Какво правиш? — възкликна Дарси смеейки се, като се отдръпна от нея. — Ще включиш алармата!

— Не чувам нищо — отговори тя и продължи с опитите си да го съблазни, като атакува копчетата на ризата му.

— Беззвучна е. Сградата е пълна с богати стари копелета, които не желаят да бъдат притеснявани от някой глупак, заседнал в асансьора. Но охраната вече знае, че сме спрели. — И подчерта думите си, като освободи бутона за спиране и пусна асансьора обратно в движение до двайсет и първия етаж.

— О, стига, скъпи! Живни малко! — нацупи се тя.

— Обикновено не „живвам“ в обществени асансьори — отбеляза той и се ухили, когато тя пак протегна ръка към бутона за аварийно спиране. Размениха няколко игриви удара за известно време, след което тя се престори, че се предава.

— Ти си един досадно примерен гражданин! — измънка разочаровано тя. — Сигурна съм, че вдигаш телефона на всяко позвъняване, дори когато си под душа.

— Ако смятам, че си ти, тогава го правя — отговори той и я притисна в прегръдките си за една помирителна целувка.

Тя започна да разкопчава ризата му и докато той се опитваше да избегне нападението й, тя бързо натисна отново бутона за аварийно спиране.

— Престани! — засмя се той и пак освободи бутона. — Сигурно има скрита охранителна камера! Тук не можем да си позволим нищо подобно!

— Така ли? Дори и това? — измърка тя и плъзна ръка по слабините му. — Мислих твърдо и продължително по този въпрос!

— Ами ако някой влезе в асансьора? — примоли се той, въпреки че този път не измести ръката й.

— Нали точно затова непрекъснато натискам аварийния бутон, бъзльо?! — промърмори тя. Ръката й продължи да гали все по-нарастващата му ерекция, а после привлече главата му за нова целувка. Дори и през панталоните му масажът й беше великолепен и Дарси осъзна, че той също не може да чака повече. Лично натисна бутона за аварийно спиране, с което отново включи беззвучната аларма.

— Ще ме арестуват заради теб — въздъхна, докато събличаше сакото си. А после, примирявайки се с мисълта, че охранителният екип ще има щастието да се наслади на порнографско изпълнение на живо, се поддаде на желанието й. Нямаше никакъв смисъл да се съпротивлява. Тя вече разкопчаваше блузата си.

— Кажи ми какво харесваш — издиша тежко тя, а зърната й вече стърчаха през деликатната дантела на сутиена й.

— Обичам как циците ти лягат в ръцете ми — прошепна той и обгърна гърдите й. После свали леко дантелата и плъзна палци по зърната й. Тихото й стенание получи своя отговор, когато той приведе глава, за да вкуси плътта, освободена от пръстите му.

— Обичам топлото ти котенце и аромата му на круши — прошепна дрезгаво, използвайки свободната си ръка, за да дръпне нагоре полата й и да бръкне с пръст между гънките й. После извади пръста си и го постави в устата си, наслаждавайки се на острия, тръпчив вкус. Елизабет измъкна пръста от устата му и го пъхна в своята, като започна да го смуче.

— Обичам, когато ме докосваш — продължи той, заровен в косата й. В отговор Елизабет смъкна ципа на панталона му, пъхна ръка вътре и започна да го гали с влудяващо умение.

— Обичам, когато вкусваш от мен — осмели се да изрече и изтръпна в очакване. Признанието му бързо получи своя отговор — Елизабет падна на колене и го пое в уста. Той отметна назад глава и затвори очи, докато езикът й танцуваше по кожата му, пораждайки неизразими тръпки по ръцете му и извиквайки червенина на бузите му.

— Господи, как искам да те любя! — простена. Тя се повдигна, хвана се за перилата в асансьора и разкрачи крака. Той вдигна полата й и пръстите му разтвориха гънките й. — Искаш ли го?

— Да — прошепна тя.

След като набързо сложи един презерватив, той проникна в нея. Тя се облегна на стената, обвила ръце около врата му.

— Добре ли е? — попита той.

— Да — простена тя.

— По-силно?

— Да.

— По-дълбоко?

— О, да!

Той проникна изцяло в нея и тя се загърчи в ръцете му. Уви крака около кръста му и ги стегна, привличайки го максимално близо към себе си. Той използва перилата като лост, за да навлезе максимално дълбоко в нея. Ноктите й се забиха в гърба му и тя достигна оргазъм с дълбок, гърлен вой. Той достигна своя с животинско изръмжаване и удовлетворението на победител, захапал силно долната й устна между зъбите си.

Останаха така, прилепени един за друг, отмалели след изразходеното напрежение. Постепенно пулсът им се успокои и Дарси лениво отвори очи. Тъкмо се канеше да я целуне, когато телефонът в асансьора иззвъня. Дарси инстинктивно го вдигна. Елизабет го изгледа невярващо.

— Обажда се охраната на сградата! Отчитаме аварийна ситуация в асансьор номер четири. Бутонът за аварийно спиране е включен. Имате ли нужда от помощ?

— О, не! — отговори замаяно Дарси. — Добре сме. — Е, поне охраната бе имала благоприличието да ги остави да си довършат работата докрай, преди да се втурне на помощ.

— Сър, моля ви да освободите аварийния бутон!

— Ами… само минутка.

— Сър, идентифицирайте се моля!

— О, по дяволите! — възкликна Дарси и затръшна паникьосано телефона. После набързо напъха ризата в панталона си и вдигна ципа.

— Казах ти, че си много примерен гражданин! Прекалено даже! Винаги вдигаш телефона! — обвини го Елизабет, докато закопчаваше блузата си.

— Всеки момент ще се обадят на полицията! — изрече притеснено той.

Нервността му размекна Елизабет — тя обви ръце около кръста му и започна да целува линията на скулите му. После отбеляза:

— Заседнали сме между етажите. На полицията ще й трябва най-малко трийсет минути, докато стигне дотук! Ако тръгнем веднага, никой няма да знае, че сме били ние!

— О, боже! Ще ме арестуват!

— Сигурна съм, че все ще можеш да пуснеш някоя връзка, за да се отървеш!

— Боже, ти ми влияеш ужасно! — засмя се той, поклати глава и я прегърна. След още една целувка освободи аварийния бутон и асансьорът отново тръгна нагоре. Дарси вдигна сакото си от пода и го навлече.

— Питам се дали няма да ме уволнят за неморално поведение на публично място — размишляваше на глас той, докато асансьорът минаваше покрай единайсетия етаж.

Елизабет скръсти ръце пред гърди и се подпря на перилата зад себе си.

— Скъпи, огледай се! Няма никакви камери! Никой няма да може да докаже, че ние сме… хммм… че сме се чукали като зайци!

— Може да се наложи просто да купя цялата сграда, след което да конфискувам и унищожа всички записи от охранителните камери! Така де, за всеки случай! — отбеляза той.

— Боже, какво ще правя с теб?! — засмя се тя и поклати глава.

— Дръпни се от перилата, скъпа! — изрече той, когато вратите на асансьора най-сетне се отвориха. — Само един бог знае какво става в тези кабинки!