Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (24)

Двайсет и четвърта глава

— Няма смисъл да бъдеш толкова нервна! — увери Дарси Елизабет, която крачеше неспокойно в кабинета му. Бяха издържали четири седмици любов от разстояние, но назначението й беше приключило. Настъпил бе моментът да се изправят пред шефовете.

— Как изглеждам? — обади се тя и приглади плисето на полата си.

— Изключително професионално.

Интеркомът на Дарси иззвъня.

— Да? — отговори той.

— Съдия Бойд ще ви приеме.

Елизабет погледна към Дарси с очи ококорени от ужас. Той я целуна по челото и отбеляза:

— Всичко ще бъде наред, не се тревожи! — Стисна окуражително ръката й, като се опита да не обръща внимание на тревогата в собствения си стомах. — Хайде, да тръгваме!

Дарси отвори вратата, даде й път и двамата се насочиха надолу по коридора към кабинета на председателя на съдийската колегия.

— Заповядайте, седнете! — покани ги Уендъл Бойд, отваряйки вратата си. Вътре вече ги очакваше и Милтън Гардинър. — Какво мога да направя за вас? — попита, когато Елизабет и Дарси приседнаха на кожените столове пред него.

— Изправени сме пред един проблем — започна Дарси, като прочисти гърлото си. — Налага се да се оттегля от случаите на госпожица Бенет.

— Разбирам — кимна Уендъл Бойд и се облегна назад в стола си. Замисли се, а след малко допълни: — И може ли да попитам защо?

— Между нас се създаде интимна връзка, вследствие на която за мен е невъзможно да издавам справедливи присъди по нейните дела — отговори с делови тон Дарси.

— И от колко време е тази връзка? Налага ли се да се тревожим за минали дела?

Дарси поклати глава и отговори:

— Имаше един близо двуседмичен период, когато пресичането на пътищата ни беше невъзможно, но аз се оттеглих от единственото дело, което трябваше да се гледа. Всички останали изслушвания бяха служебни или срещи за подписване на извънсъдебни споразумения, където всяко решение, което съм взел, е било предварително и би могло да се разгледа наново от всеки друг съдия.

Погледът на Уендъл се премести от Дарси към Милтън Гардинър.

— А твоите притеснения, Милтън, са дали Уил трябва да се оттегли от всички дела на вашата фирма, така ли?

— Точно така. И ако това стане, би имало непредвидими последици за продажбата на фирмата ми!

Председателят на съдийската колегия вдигна очи към тавана размишлявайки. Накрая изрече:

— Вие, разбира се, ще трябва да разкриете вероятността от конфликт на интереси и ако има някакви възражения, случаят може да бъде прехвърлен на друг, но иначе, Уил, не мисля, че се налага да се оттегляш от всички дела на фирмата на Милтън.

— Знам, че това може би ще затрудни в значителна степен съдия Клейтън, затова държа да изтъкна, че съм готова да сторя каквото трябва от своя страна, за да направя този преход максимално гладък — обади се Елизабет.

— Впрочем, надали можехте да изберете по-подходящ момент за подобно разкритие! — ухили се съдия Бойд и се приведе напред. — Тази сутрин получих следната служебна бележка. — И бутна един лист хартия по бюрото си към Дарси, който го взе и се зачете в него.

— Размразили са съдийските щатове?! — възкликна невярващо той.

Уендъл кимна и отвърна:

— Както изглежда, успели са да изровят известна сума пари от дюшеците на някой неохотен благодетел. Достатъчна за два щата или за три, ако Уил реши да се оттегли след края на мандата си.

— И кога точно ще ги назначите? — попита господин Гардинър.

— Надеждата ми е, че в рамките на три месеца ще разполагаме с още двама съдии — отговори съдия Бойд, насочи сините си очи към Дарси и допълни: — Позволи ми да повторя: надявам се да наема двама нови съдии, не трима! Все още не съм изгубил надежда, че ще преосмислиш плановете си за оттегляне!

Дарси кимна прекалено изненадан, за да каже каквото и да било. Уендъл Бойд насочи вниманието си към Елизабет.

— Междувременно смятам, че макар и под заплаха от конфликт на интересите, вие все още можете да се явявате в съда чрез отказ от право на пледиране. Ала не съм убеден дали вие самата бихте желали да преживеете всички тези неприятности, особено при наказателно дело, където прокуратурата надали би признала вашия отказ. От друга страна, вие отлично познавате делата си, поради което най-добре знаете кое би било по-трудно за вас — да се прехвърлите при съдия Клейтън или да изискате отказ от право на участие в делото. Ще оставя този проблем на вас.

— Е, в такъв случай това разрешава нещата! — отсече Милтън Гардинър, като потри доволно ръце. — Елизабет, с теб ще се видим следващата седмица, за да прегледаме делата ти. А сега моля за извинение, но се налага да тръгвам! Иначе ще закъснея за вечеря, а жена ми много мрази, когато закъснявам, така че най-добре е да ви оставя.

Всички се изправиха и се ръкуваха дружески, след което всеки пое по пътя си.

— Но това беше удивително безболезнено! — отбеляза Елизабет, когато се качиха на магистралата.

— Да, сега само очаквам да видя какво ще решиш! — засмя се Дарси.

— Мисля, че е повече от ясно. Отлично знаеш, че съдия Клейтън ще обърка всичките ми дела!

— Погледни на случилото се като на невероятна възможност да си създадеш име в Апелативния съд!

— Наистина. И знаеш ли… — започна предпазливо тя, — установих, че ми е много приятно да се занимавам с апелативни жалби. Така човек някак си не е директно в окопите. Работата е по-академична. И далеч по-малко стресираща от тази, с която се занимавам сега.

— Да не би да си намислила да се преквалифицираш в апелативен адвокат?

— Всъщност, да. Това ще ме държи далече от съдебната зала, а същевременно пак ще мога да работя с клиентите си, когато искат да прехвърлят случаите си на Апелативния съд.

— Звучи много примамливо!

— Може и да звучи. Иначе ти какво мислиш?

Дарси помисли за момент, а после отговори искрено:

— Мисля, че ще бъдеш много добра в това, и освен това мисля, че наистина трябва да се заемеш с него, щом ще те направи щастлива!

— И няма да си помислиш, че го правя само защото вече официално сме двойка, така ли?

— Ще си помисля, че всичко, което правиш, го правиш, защото е правилно за теб, независимо от това, как се отразява на мен. А ако по една случайност решението ти разрешава нашия проблем, още по-добре! В противен случай ще намерим друг начин да се справим с нещата. Защото за мен най-важното от всичко е ти да си щастлива!

Елизабет погали ръката му, целуна я, а после промърмори:

— Точно затова те обичам!

* * *

— А после го направихме в асансьора! — възкликна Елизабет, притиснала към гърдите си мече от червена дантела. Беше денят след срещата им със съдия Бойд и след сексуалното им приключение в асансьора и сега Лу я беше извел по магазините, за да й купи нещо за добре дошла в града.

— В асансьора ли?! — извика шокирано Лу. После поклати неодобрително глава по посока на мечето и тя го върна обратно на рафта.

— Да, в асансьора.

— Лизи, ти си една малка мръсница! Много се гордея с теб! — разсмя се той. — Напомни ми винаги да си нося мокри кърпички, когато излизам някъде!

Вдигна чифт жартиери и й ги показа. Когато тя сбърчи нос, той ги върна обратно на мястото им. Тя грабна една жълта прозрачна нощничка и го погледна за одобрение. Той кимна и отсече:

— Пробвай я!

И я последва към пробната.

— Какво ще кажеш? — попита тя, когато отвори, за да му се покаже.

— Много красиво! — усмихна се Лу. — Мисля, че ще му хареса.

После тя излезе от пробната и двамата се заеха да разглеждат бикините. Той извади един чифт, състоящ се от миниатюрен дантелен триъгълник отпред и три връзки. Но после се смръщи и отбеляза:

— Всъщност, какъв е смисълът от подобни неща? — Постави ги на кръста си. — Не дават никаква опора, не скриват нищо. По-добре просто без тях!

— Имам чувството, че това е по-скоро мрежа за окосмяването — отбеляза Елизабет.

— Е, ще се местиш ли вече у съдия Похотлив пес? — попита Лу, докато разглеждаха рафтовете и закачалките.

— Не мисля, че все още съм готова за тази голяма стъпка. Пък и има редица неудобства — трябва да се обадиш, за да ти препращат пощата, и други подобни. Освен това с Джейн все още живеем заедно. Има и друго — той сигурно ще прехвърли на мен задачата по прането, а знаеш колко мразя да пера! Предпочитам по-скоро да си купя ново бельо, отколкото да пера старото!

— Аха, радвам се, че изяснихме приоритетите ти! А какво става с Джейн, между другото? Миналата седмица ми спомена, че тя и годеникът й си имат някакви проблеми.

— Да бе, голяма каша! Тя му е много сърдита, защото сестра му не спираше да преследва Уил, а сега той я защитава!

— Знаеш ли какво? Мисля, че вие двете с Джейн сте жените с най-странни вкусове към мъжете, които познавам! Виж го само Чарли — той е като онези космически кадети от анимационните филмчета, а Уил винаги изглежда така, сякаш току-що е смукал лимон!

— Хей, не го нападай така! — засмя се Елизабет. — На мен винаги ми се усмихва!

— Ще го повярвам, когато го видя! Ако беше мое гадже, щях да залепя на лицето му постоянна усмивка по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично!

— Така ли? И как точно би станало това, ако смея да попитам?

— Със свирки, скъпа моя! Аз знам всички тайни на свирките!

Елизабет го изгледа възторжено и го сръга.

— Хайде, веднага ми ги кажи, иначе никога повече няма да ти подскажа, когато задникът ти отново нашишкавее!

Следващите четирийсет минути прекараха в най-близкия „Старбъкс“, където Лу чертаеше различни диаграми на Елизабет с образователна цел. А когато влязоха в колата, той дори смъкна ципа на панталоните си и й показа още няколко номерца.

— Лу, направо не знам какво бих правила без теб! — отбеляза накрая Елизабет, прималяла от смях.

— Приятелите са голяма работа, Лизи! — изрече Лу с вече доста по-сериозно изражение. — Човек не може без приятели!

— Да, знам — въздъхна тя. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че трябва да дам зелен светофар на Уил да си бъде приятел с Каролайн?

— Единственото, което казвам, е, че приятелството им не е много по-различно от нашето. Само дето ако аз не бях гей, ти щеше да спиш с мен, защото нямаше да можеш да ми устоиш. Както и да е. Важното в случая е, че ти му имаш доверие и му вярваш, когато ти казва, че между тях не е имало нищо. И ако приемеш тази мисъл спокойно, то може би и Джейн ще обмисли позицията си. Не забравяй, че от това твое решение зависи не само твоята съдба, но и съдбата на редица други хора, на които държиш!

Елизабет забели очи и отбеляза:

— Лу, докога ще продължаваш да изпълняваш ролята на гласа на моята съвест? Не можеш ли, за разнообразие, да се превърнеш в дяволчето на рамото ми?

Лу спря колата пред кооперацията на Дарси и отговори:

— Като правя добрини, се сдобивам с крилца. А нали знаеш колко ще ми бъдат необходими крилца за моите кожени приятели на гей парада?!

Елизабет се измъкна от колата, но после вмъкна обратно глава през прозорчето и отсече:

— Ясно, разбрах! Ако обичаш някого, дай му свобода! И други подобни глупости. Мразя те, когато си прав!

Дари го с въздушна целувка и се насочи към сградата, а Лу подвикна след нея:

— И не забравяй — напълваш, изливаш, напълваш, изливаш!