Робърт Джордан
Нова пролет (8) (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Глава 8
Трошици ведрост

Нямаше измъкване и от частните им уроци със Сестрите. Не че Моарейн го искаше, или пък Сюан, но дългите часове седене и писане все пак ги уморяваха ужасно, а и само вечерите им оставаха свободни, чак след хранене. Посветените продължаваха да излизат рано всяка сутрин и правеха същото, въпреки че много от тях негодуваха — когато наблизо нямаше Айез Седай да ги чуят. Най-малкото взимаха уроци, когато им се предлагаха уроци. Някои Сестри отказваха, като заявяваха, че ще почнат отново да учат Посветени, след като престанат да дават уроци на новачки, на които трябваше да преподават Посветени. Твърде много Айез Седай не харесваха положението. Вече вървяха клюки, че на Амирлин се поднасят петиции с молба да се възстанови обичайният ред, но и да беше така, Тамра ги отхвърляше. Лицата на Сестрите оставаха като маски на спокойна ведрост, ала твърде често в очите им за кратко блясваха такива пламъчета, че новачките писваха от ужас, а Посветените стъпваха ситно-ситно. В разгара на зимния студ Кулата сякаш гореше в треска.

Сюан никога не споменаваше за преживелиците си, но Моарейн скоро усети, че самата тя привлича неприязнените погледи на почти всяка Айез Седай, която я срещнеше, и разбираше много добре защо. За разлика от останалите, двете със Сюан можеха да дават уроци на новачките и да взимат своите уроци в по-прилични часове и по-редовно. Няколко Сестри, които учеха други нощно време, заявяваха, че са заети, когато някоя от двете се опитваше да си уговори час. В някои отношения Айез Седай можеха да бъдат също толкова дребнави, колкото всяка друга жена, въпреки че точно това Посветените никога нямаше да се осмелят да изрекат на глас. Моарейн можеше само да се надява, че тези малки вражди скоро ще се уталожат. Дребнавата неприязън имаше навика понякога да забира в доживотна вражда. Какво можеше да направи обаче? Да се извинява кротко на онези, които изглеждаха най-много ядосани, да ги моли за прошка и да се надява. От списъците нямаше да се откаже.

Не всички Сестри се държаха толкова неприязнено. Керини се съгласи на среща да обсъдят сравнително оскъдните факти, известни на историците около империята на Артур Ястребовото крило, Мейлин я препита за древния автор Вилим Манахски и неговото влияние върху салдейската философка Шивена Кайензи, а пък Айша я разпита задълбочено за разликите в законодателството на Шиенар и Амадиция. Такива бяха уроците, които можеше да взима сега. Онова, което можеха да й предадат за Силата — което тя самата можеше да научи, — вече беше преподадено преди месеци. Ако смееше, щеше да ги попита защо все още са в Кулата. Защо не са навън, да търсят по имената в списъка? Защо?

От друга страна, знаеше отговора. Онова, което трябваше да е отговорът. Нищо друго не можеше да го обясни. Но те не гледаха на въпроса като на спешен. Да вземат детето направо от майката щеше да е жестоко. Навярно мислеха, че ще са нужни години, докато го намерят, при толкова много данни, в повечето от които дори липсваше името на родното село или на лагера. Може би изчакваха процесът със записването да свърши. Освен това се надяваше, че има и други търсачки, защото Сюан й съобщи, че Валера и Лудис също са в Кулата.

Не било спешно! Моарейн направо изгаряше от това. Според слуховете боевете продължаваха, на много левги на югоизток, но само с дребни схватки, въпреки че според някои били свирепи. Явно никой между командирите в Коалиционната армия не искаше да упорства срещу толкова опасен противник, при положение че все пак се оттегляха. Последното поне беше сигурно, според донесенията на Айез Седай. Пак според слуховете мнозина от мурандийците и алтарците вече си събираха багажа и тръгваха на юг към домовете си, а амадийците и геалданците също се канеха скоро да ги последват. Според мълвата освен това пристигнала вест за неприятности при Погибелта и мъжете от Граничните земи скоро щели да си заминат на север. Айез Седай, изглежда, не обръщаха особено внимание на слуховете. Тя се опитваше понякога да ги обсъди с тях, но…

— Мълвата е нещо нерационално и няма място тук, Чедо — каза й твърдо Мейлин, с ведрия й поглед над чашката с чай, кацнала на пръстите й. — Така. Когато Шивена е заявила, че реалността е илюзия, с какво Вилим й е повлиял в това прозрение и коя част от него си е нейна?

— Ако искаш да говорим за слухове, нека поне да са слуховете за Ястребовото крило — каза й рязко Керини. Тя винаги си играеше с някой от ножовете си, докато преподаваше — използваше го за показалка. Тази вечер беше някакъв бедняшки нож, толкова стар, че дървената му дръжка беше напукана и овързана да не се разпадне. — Светлината ми е свидетел, половината от онова, което знаем за него, е слух.

Айша въздъхна и й размаха дебелия си пръст, а меките й кафяви очи изведнъж се втвърдиха. Жена с невзрачно лице, която можеше да мине за стопанка на някоя ферма, ходеше накичена с цяло имане накити, обеци с големи огнекапки, дълги нанизи със смарагди и рубини, но само с пръстена с Великата змия на ръцете.

— Ако не можеш да съсредоточиш ума си върху това, с което се занимаваш в момента, може би едно гостуване при Мириън ще е от полза. Да, мислех, че ще се съгласиш с мен.

Не, да ги накараш да разберат колко е спешно просто беше невъзможно! Единственото, което й оставаше, беше да чака. И да се упражнява в нескърцане със зъби. Светлина, дано само да я изпитаха скоро. С шала на раменете, щеше да напусне Кулата и да се втурне да търси момчето като стрела, излетяла от лък. Скоро, но не и преди да разполага с всички имена. В какво чудо се беше намерила само!

Квартирите на Посветените гъмжаха от слухове повече от обичайното, макар и не за това коя с кого се е сдърлила или за коя Зелена разправят, че я видели да се държи скандално със Стражник. Тези истории идеха от гвардейците, от войници, от мъже и жени из лагерите, за боевете, за геройски загинали мъже, както и за такива, които бяха проявили героизъм и все пак си бяха останали живи. Последните най-много се обсъждаха; от такъв мъж можеше да излезе добър Стражник, една много обсъждана между Посветените тема, освен между малкото, които вече знаеха, че искат Червената. Имаше приказки за разтурени лагери, макар никоя да не знаеше дали тръгват на изток след войската, или се връщат у дома, както и приказки за малки изостанали групи, за да бъдат записани имената на жените за наградата на Кулата. Това поне смаляваше възможността търсената жена да се измъкне в неизвестност, но ако тя вече беше записана и вече си беше отишла, дали щяха да я намерят лесно? Моарейн още малко и щеше да запищи от безсилие.

Елид Абареим им разправи някаква история, чута от Айез Седай, и твърдеше, че не била празна мълва.

— Чух Аделорна да разправя на Шемаен — заяви с усмивка Елид. Елид винаги се усмихваше, щом се погледнеше в огледало, а когато се усмихваше, винаги изглеждаше все едно, че се оглежда. Поривът на вечерния вятър в кладенеца разлюля вълните на златистата й коса, обкръжаваща съвършеното й лице. Очите й бяха като два големи сапфира, а кожата й — като гъста сметана. Единственият недостатък във външността й според Моарейн беше прекалено едрият й бюст. И освен това беше прекалено висока — висока почти колкото повечето мъже. Мъжете се усмихваха на Елид, когато не им потичаха лиги. Новачките я гледаха размечтано, а твърде много глупачки сред Посветените й завиждаха. — Та според Аделорна Гитара имала Прорицание, че Тармон Гай-дон щял да настъпи в живота на Сестри, които днес са живи. Направо не мога да чакам. Смятам да избера Зелената, знаете ли. — Това всички Посветени го знаеха. — Искам да си имам шестима Стражници, когато вляза в Последната битка. — И това го знаеха всички Посветени. Елид винаги казваше какво смята да направи. И обикновено го правеше. Не беше честно.

— Тъй — промълви тихо Моарейн, след като Елид тръгна с потока жени за вечерята. — Значи Гитара е имала и други Прорицания. Имаше поне едно, а щом е имала едно, може да е имала и други.

Сюан се намръщи.

— Вече знаем, че Последната битка наближава. — Замълча, докато ги подминат Катерин и Сарийн, които уморено си бъбреха дали изобщо им се яде, или не, и щом се отдалечиха достатъчно, продължи: — Какво значение има дали Гитара е имала десет Прорицания, или сто?

— Сюан, никога ли не си се чудила откъде Тамра може да е сигурна, че точно това е моментът — че момчето ще се роди точно сега? Според мен е твърде вероятно в някое от тези други Прорицания пак да е ставало въпрос за него. Нещо, което съчетано с онова, което чухме и ние, е подсказало на Тамра, че точно това е моментът. — Този път бе ред на Моарейн да се намръщи замислено. — Знаеш как беше Прорицанието с Гитара. — С различните жени ставаше по различен начин, включително и начинът, по който се огласява Прорицанието. — Тя го изрече така, все едно се е родил в същия момент. Може би я уби тъкмо шокът от това.

— Колелото на времето тъче така, както пожелае — каза унило Сюан и тръсна глава. — Светлина! Да вървим да ядем. Имаш нужда от още упражнения.

Упражненията също бяха подновили, поне късно вечер, и Миреле продължаваше да им помага, когато не беше твърде уморена, за да си легне направо след вечерята. Или понякога преди нея. Доста Посветени правеха същото, тъй че галериите опустяваха и ставаше тихо още преди светилниците да са угаснали. Упражненията вървяха лошо за Моарейн, особено в началото. Първата вечер Елайда влезе в стаята, докато тя търпеше изтезанията на Сюан и Миреле на тънкото килимче с цветята. Огънят бе толкова голям, колкото можеше да побере малката камина, но най-доброто, което можеше да се каже, бе, че отнемаше остротата на студа и че Моарейн поне не замръзваше.

— Радвам се да видя, че не се извинявате с работата, за да избягвате упражненията — каза Червената сестра. Тонът й подсказваше, че е изненадана, а думата „работа“ беше изречена с подчертано презрение. Роклята й отново беше яркочервена, а шала си с ресните носеше все едно, че са й възложили някаква много важна работа. Пристъпи в ъгъла точно срещу Моарейн и скръсти ръце под гърдите си. — Продължавай. Искам да погледам. — Нищо не им оставаше, освен да се подчинят.

Може би пришпорени от присъствието на Елайда, Сюан и Миреле вложиха най-доброто от себе си. В смисъл най-лошото от техните пляскания, пощипвания, внезапните трясъци до ухото на Моарейн и первания като с камшик през краката, и то точно когато имаше нужда от най-голямо съсредоточаване. Тя се мъчеше да не гледа Елайда, но Сестрата бе застанала така, че не можеше да я избегне. Преценяващият поглед на Елайда я изнервяше, но в същото време може би я вдъхновяваше. Или настървяваше. Като съсредоточи цялото си внимание, тя успя да завърши шейсет и един сплита, преди шейсет и вторият да се разпадне в мешавица от Земя, Въздух, Вода и Дух, при което кожата й настръхна. Представянето не беше великолепно, но не толкова ужасно. В много случаи бе успявала да изпълни всичките сто, но го беше направила докрай само два пъти, единия едва на косъмче.

— Жалка картинка — каза с леден глас Елайда. — Така никога няма да минеш. А аз държа да минеш, и ще минеш, иначе ще те накарам да излезеш от кожата си и да ми заподскачаш по кокали, преди да те изпъдят. А и вие двете сте едни жалки приятелки, ако й помагате така. Когато бях Посветена, знаехме как да се упражняваме една-друга. — Накара Сюан и Миреле да застанат в ъгъла, където стоеше тя, и зае мястото им при масата. — Сега ще ви покажа как трябва да се прави. Хайде пак, Дете.

Моарейн облиза пресъхналите си устни и се обърна с гръб. Миреле й се усмихна окуражително, а Сюан й кимна уверено, но не й беше трудно да долови тревогата им. Какво щеше да й направи Елайда? Започна. Още щом прегърна Силата, в полезрението й засвяткаха мълнии, след които в очите й заиграха сребристи точици. От трясъците и пронизителния свисък ушите й бръмнаха. Удари като от яростно размахани бичове или шибалки я запердашиха един след друг. Всичко това беше непрестанно, без миг за отдих, докато довършваше сплита, а после — само една кратка пауза, докато отново подхвана сплит.

През цялото време Елайда я гълчеше с хладен и равнодушен тон.

— По-бързо, Дете. Трябва да си много по-бърза. Сплитът трябва да изскача от теб още преди да е довършен. По-бързо. По-бързо!

Впила пръсти в последните трошици ведрост, Моарейн стигна едва до дванайсетия сплит, преди съсредоточението й да рухне напълно. Сплитът не само се разпадна, тя просто изтърва сайдар. Примига, мъчейки се да очисти погледа си от подскачащите точици. И малко по-успешно — да махне черните сълзи. Болката я покриваше от раменете до глезените, отоците я боляха, подутините по тялото й пулсираха, щипеха от потта. Ушите й кънтяха.

— Благодарим ви, Айез Седай — каза припряно Сюан. — Вече разбираме какво трябва да правим. — Ръцете на Миреле стискаха полите й, лицето й беше станало пепеляво, очите й бяха ококорени от ужас.

— Пак — каза Елайда. Моарейн едва намери сили да се обърне отново с гръб.

Единствената разлика беше, че този път успя да довърши само девет сплита.

— Пак — каза Елайда. На третия опит тя довърши шест сплита, а на четвъртия — само три. По лицето й течеше пот. След известно време бляскащите светлини и разкъсващият ушите й свисък вече почти престанаха да я безпокоят. Важни бяха само несекващите удари. Само тези безкрайни удари и безкрайната болка. На петия опит падна на колене и захлипа още при първия дъжд от удари. Млатенето моментално спря, но свита на кълбо на пода, тя захлипа, сякаш никога нямаше да спре. О, Светлина, никога не я беше боляло толкова. Никога.

Така и не усети кога Сюан коленичи до нея, чу само гласа й:

— Можеш ли да се изправиш, Моарейн?

Вдигна глава от килима и се вгледа в очите на Сюан — бяха изпълнени с тревога. С усилие, за което не можеше и да допусне, че са й останали сили, успя да овладее плача си, едва-едва, кимна и започна с мъка да се изправя. Пребитите мускули отказваха да я вдигнат. При всяко движение долната й риза се отриваше в тялото й и я загръщаше в изгаряща болка.

— Ще живее — заяви сухо Елайда. — Малко болка тази нощ ще й набие урока в главата. Трябва да си бърза! Утре заран ще се върна да ти дам Цяра. И на теб също, Сюан. Помогни й до леглото и започвай.

Лицето на Сюан пребледня, но щом една Айез Седай заповядаше…

Моарейн не искаше да гледа, но Сюан беше принудена да го направи, тъй че задържа очите си отворени насила. От това й се дощя да се разплаче отново. Колкото и често да се упражняваха, Сюан успяваше да довърши и последния сплит, въпреки всичко, което Моарейн можеше да й причини. Никога не се беше проваляла на по-малко от две трети. Тази нощ, под строгите наставления на Елайда, първия път успя да направи двайсет. Втория път бяха седемнайсет, а на третия — тринайсет. Лицето й вече се беше изцедило от кръв и лъснало от пот. Дъхът й излизаше хриплив. Но не пророни и една сълза. А когато сплитът се разпадна, започна отново, без никаква пауза. На четвъртия опит довърши дванайсет. И по дванайсет на петия и шестия. Започна плахо да заплита отново.

— Достатъчно за тази вечер — обяви Елайда. Капка жалост нямаше в гласа й. Бавно и с много болка, Сюан се обърна и сиянието на сайдар около нея се стопи. Лицето й беше абсолютно безизразно. Елайда продължи спокойно, като наместваше шала на раменете си: — Но дори да успееш да довършиш, ако си както сега, пак ще се провалиш. У теб няма трошица ведрост. — Строгите й очи приковаха Сюан и Моарейн. — Запомнете, трябва да сте ведри, каквото и да ви причинят. И трябва да сте бързи. Ако сте бавни, ще се провалите точно толкова сигурно, колкото ако се поддадете на паниката или на страха. Утре вечер ще проверя дали можете да се справите по-добре.

Сюан изчака, докато вратата се затвори след Айез Седай, след което изхлипа:

— О, Светлина! — И тупна на колене на килима, а сълзите й рукнаха на порой.

Моарейн скочи от леглото. Е, опита се да скочи, но се получи по-скоро едно болезнено куцукане и Миреле първа стигна до Сюан. Трите коленичиха, прегърнаха се и заплакаха — Миреле плачеше повече и от Сюан.

Най-сетне Миреле се отдръпна, подсмръкна и отри с пръсти сълзите от бузите си.

— Изчакайте ме тук — каза тя, сякаш можеха да идат някъде, и изхвърча през вратата. Скоро се върна с едно бурканче с червена глазура, с големината на два юмрука, а също така с Шериам и Елид, за да помогнат на Сюан и Моарейн да се съблекат и да ги разтрият с мехлема от бурканчето.

— Не може така! — каза гневно Елид, след като двете вече бяха съблечени, а тя отваряше бурканчето. Охканията вече бяха престанали. Шериам и Миреле бързо закимаха съгласни. — Законът забранява използването на Силата за дисциплиниране на Посветена!

— Нима? — изръмжа Сюан. — А колко пъти някоя Сестра те е первала по ухото със Силата или те е плесвала по задника? — и изохка. — Няма нужда да търкаш чак до кокала, нали?

— Извинявай — каза разкаяно Елид. — Ще опитам по-лекичко. — Суетата беше голяма слабост, но това бе единствената й истинска слабост. Единствената й. Трудно беше човек да не харесва Елид. — Вие двете трябва да докладвате за това. Можем всички да отидем при Мириън.

— Не — изпъшка Моарейн. Мехлемът щипеше още по-силно по отоците. Но след това ставаше по-добре. Малко по-добре. — Смятам, че Елайда наистина се опитва да ни помогне. Тя каза, че държи да минем.

Сюан я зяпна все едно, че беше изплюла гъши пера.

— Не помня да съм чувала да казва такова нещо. Мен ако питаш, тя се опитва да ни провали!

— Освен това — добави Моарейн — коя е чувала да… Ох! Ох! — Шериам промърмори извинение, но с извинение или без, мехлемът все пак щипеше. — Коя е чувала някога Посветена да се оплаква, без да си плати?

Това предизвика кимвания. Неохотно, но всички кимнаха. Оплакващите се новачки получаваха кротко, но много твърдо обяснение защо нещата са такива, каквито са. От Посветените се очакваше да имат повечко ум в главите. От тях се изискваше да се научат на издръжливост до последната трошица.

— Може пък да реши да ви остави на мира — каза Шериам, но май изобщо не беше убедена.

Когато най-накрая си тръгнаха, Миреле остави буркана с мехлема. Само ужасната отвара на Верин ги накара да заспят, сгушени под завивките в тесния креват на Моарейн, а бурканът, кацнал на плочата на камината, им пречеше да заспят също колкото отоците и синините.

Елайда обаче се оказа вярна на думата си — появи се преди съмване, за да приложи над тях Цяра. И наистина беше приложен, не предложен. Просто събра главите им една до друга в шепите си и затъка, без да ги пита. Когато сложният сплит на Дух, Въздух и Вода я докосна, Моарейн изохка и се сгърчи. За миг й се стори, че цялата са я топнали в ледена вода, но когато сплитът изчезна, прежълтяващите й отоци бяха изчезнали. За жалост, Елайда се постара да й осигури нова реколта същата вечер, и още една на следващата. Моарейн издържа седем опита, а след това десет, преди болката и сълзите да я надвият. Сюан направи десет на втората нощ и дванайсет на третата. И така и не заплака, докато Елайда не си отиде. Нито сълза.

Шериам, Миреле и Елид, изглежда, се бяха сменяли на пост, защото всяка нощ, след като Елайда си отидеше, се появяваха да поднесат съболезнованията си, докато събличаха Моарейн и Сюан и втриваха мехлема в раните им. Елид дори се опита да им разправя шеги, но на никоя не й беше до смях. Моарейн дори взе да се чуди дали съдържанието на буркана ще стигне. Грешно ли беше чула? Възможно ли беше Сюан да е права, че Елайда иска да се провалят? Стомахът й се сви от хладен ужас, като натежала буца лед. Боеше се, че следващия път ще помоли Елайда да спре. Но Елайда нямаше да спре — сигурна беше в това и от това й се плачеше.

На заранта след третото посещение на Елайда вместо нея ги събуди Мириън, в леглото на Сюан, за да им предложи Цяра.

— Тя няма повече да ви безпокои по този въпрос — увери ги майчински Айез Седай, след като отоците изчезнаха.

— Вие как разбрахте? — попита Моарейн, докато припряно навличаше ризата си. Както бяха спали мъртвешки, под влияние на отварата на Верин, огънят през нощта беше догорял на пепел и въздухът в стаята беше студен, макар и не толкова, колкото допреди няколко дни; поне подът беше малко по-топъл. Тя дръпна дългите си чорапи от гърба на стола.

— Имам си своите начини, както би трябвало да знаете — отвърна загадъчно Мириън. Моарейн подозираше Миреле, Шериам или Елид, ако не и трите, но Мириън все пак беше Айез Седай. Никакъв пряк отговор, когато можеше да мине с малко загадъчност, и при това — сигурно по-добре. — Все едно, тя за малко щеше да си спечели наказание, а я уведомих, че ще поискам от Амирлин „умъртвяването на плътта“. И също така й напомних, че това, което трябва да налагам на Сестри, е много по-сурово от това, което налагам на новачки или Посветени. Убедих я.

— А защо не трябва да получи наказание за това, което ни причини? — попита Сюан, докато се пресягаше да закопчае роклята си на гърба.

Наставницата на новачките повдигна вежда при тона й — гласът й бе прозвучал почти настоятелно. Но сигурно сметна, че може да й се прости известна волност след случилото се с Елайда.

— Ако беше използвала сайдар, за да ви наказва или принуждава, щях да се погрижа да я вържат на триъгълника за бой с брезови пръчки, но тя не е нарушила никакъв закон. — Изведнъж очите на Мириън примигнаха и устните й се извиха в лека усмивка. — Може би не трябваше да ви го казвам, но ще го направя. Наказанието й щеше да бъде за това, че ви е помогнала да измамите на изпитанието за шала. Всичко това й спести въпроса дали наистина е било измама. Надявам се, че ще приемете подаръка й в духа, в който ви е го дала. В края на краищата тя заплати с цената на унижението за това, че ви го е дала, когато й се противопоставих.

— Повярвайте ми, Айез Седай, ще го приема — отвърна мрачно Сюан. Беше съвсем ясно какво има предвид. Мириън въздъхна и поклати глава, но не каза нищо повече.

Ледената буца, която се беше стопила в стомаха на Моарейн, щом разбра, че няма да има повече уроци от Елайда, се върна два пъти по-голяма. Почти им помогнала да измамят? Нима им беше дала възможност да вкусят предварително от онова, което ги чакаше при истинското изпитание за шала? Светлина, ако изпитът означаваше да те пердашат непрекъснато… О, Светлина, възможно ли беше изобщо да мине? Но каквото и да включваше изпитанието, всяка жена, която носеше шала, го беше понесла и беше успяла. Тя също щеше да успее. Все някак щеше да успее! Караше Миреле и Сюан да бъдат по-сурови с нея, но макар да я разплакваха понякога, те отказваха да правят това, което й беше правила Елайда. При все това непрекъснато не успяваше да довърши всичките сто сплита. Ледената буца всеки ден ставаше все по-голяма.

В продължение на два дни не видяха повече Елайда, след което я срещнаха веднъж на път за обяда. Червената сестра се беше спряла до една висока стойка със светилник пред тях и не изрече нито дума, докато приклякаха в реверанс. Все така безмълвна, се обърна и ги изгледа, докато я подминаваха. Лицето й беше свирепа маска на ведрост, ала очите й пламтяха. Погледът й можеше да изпепели вълната на роклите им.

Сърцето на Моарейн се смъкна до петите. Явно Елайда си мислеше, че те лично са се обърнали към Наставницата на новачките. И беше платила „цената на унижението“, по думите на Мириън. На Моарейн можеше да й хрумнат няколко начина заплахата от наказание да се използва, за да накара Елайда да отстъпи, и всеки от тях щеше да унизи Сестрата. Единственият въпрос беше доколко Мириън я беше унизила? Сигурно много силно; тя наистина говореше за новачките и Посветените, като за свои деца. О, това не беше малка ненавист, а от онези, които можеха да заберат с времето. В очите на Елайда гореше неприкрита омраза. Бяха си спечелили враг за цял живот.

Когато сподели всичко това със Сюан, както и основанията си, тя само изсумтя кисело:

— Добре де, никога не съм искала да й бъда приятелка, нали? И ще ти кажа, веднъж да си взема шала, ако отново се опита да ми навреди, ще я накарам да си плати.

— О, Сюан — изсмя се Моарейн. — Айез Седай не се занимават с това да си вредят една на друга. — Но приятелката й не беше разубедена.

Една неделя след деня, в който Гитара беше направила Предсказанието си, времето изведнъж се затопли. Слънцето изгря в безоблачно като в прохладен пролетен ден небе и преди залез снегът се беше стопил. По Драконова планина съвсем се беше стопил, освен на самия връх. Теренът около планината си имаше своя топлина и снегът там се стапяше най-напред. Границите се бяха очертали. Момчето, което търсеха, беше родено в рамките на тези десет дни. След два дни броят на имената, отговарящи на условията, започна рязко да спада, а след още около неделя минаха цели пет дни, без нито едно име да се добави в малките им книжки. Можеха само да се надяват обаче, че не са намерени още.

Девет дни след пролетното топене на снега, на смътната светлина преди съмване, Мириън се появи на галерията тъкмо когато Сюан и Моарейн тръгваха за закуска. Беше си сложила шала.

— Моарейн Дамодред — обяви тя официално, — призована сте да бъдете изпитана за шала на Айез Седай. Светлината дано ви опази цяла и непокътната.