Робърт Джордан
Нова пролет (18) (Прелюдия 1 към Колелото на времето)

Глава 18
Тесен проход

Много хора взеха да се озъртат към Моарейн, след като се върна в гостилницата, повечето със съчувствие в очите. Несъмнено си представяха какво е да си в центъра на вниманието на три Айез Седай, а онова, което си представяха, едва ли щеше да е хубаво. Виж, в погледите на Сестрите състрадание нямаше. Повечето почти не я забелязваха. Фелаана обаче се усмихваше доволно, сигурно си въобразяваше, че името на „лейди Алис“ вече едва ли не е записано в книгата на новачките. Тя поне не знаеше истината, не и при тази усмивка. Имаше все още някаква надежда да остане скрита от Сиерин за известно време. Кацуан не се виждаше никаква, нито другите две.

Тръгна между масите. Имаше чувството, че са я въртели като вретено. Имаше твърде много въпроси и нито един отговор. Жалко, че Сюан я нямаше тук с нейната дарба да решава главоблъсканици. Нищо не можеше да смути Сюан. Ако беше тук, щеше да й е опора.

През вратата откъм улицата надникна някаква млада жена и бързо се дръпна назад. Моарейн обърка крачката си. Пожелай си някого много силно и ще ти се стори, че си го видяла пред себе си. Жената отново надникна, качулката на наметалото й този път беше паднала на вързопа на гърба й, и наистина беше Сюан, силна и хубава в простичката рокля за езда на Тамори. Този път тя зърна Моарейн, но вместо да се втурне да я прегърне, й кимна към улицата и отново се скри.

Със стиснато гърло, Моарейн се заметна с наметалото и излезе навън. Сюан се провираше между хората и се озърташе през рамо на всяка трета крачка. Един фургонджия дръпна силно поводите да не я прегази и плесна с камшика над главата й, но Сюан като че ли не забеляза нито пръхтящите коне, нито камшика, нито сърдитите викове на фургонджията. Моарейн бързо тръгна след нея и тревогата й се усили. Още три-четири години щяха да минат, преди Сюан да събере достатъчно сила, за да каже на Цеталия, че напуска работата като нейна помощница. Сняг по Слънцеднева щеше по-скоро да завали, преди оная да я пусне. А единствената друга възможност да е сега в Канлуум… Моарейн изстена, когато един тип с големи уши, продавач на игли, я изгледа угрижено. Така го сряза с очи, че той зяпна.

Навярно Сюан беше изтървала нещо или бяха намерили бележничето й, или… Не, не беше важно как е станало. Сиерин сигурно бе разбрала всичко. Щеше да е напълно в нейния стил да изпрати точно Сюан да я върне, та двете да подхранват взаимно тревогите си по дългия път. Сигурно си фантазираше, но друго обяснение не можеше да измисли.

На сто крачки от хана Сюан отново погледна назад и се спря, докато не се увери, че Моарейн я е видяла, след което се втурна в една странична уличка. Моарейн забърза след нея.

Приятелката й крачеше под незапалените още лампи в тясната прашна уличка. Тъмносинята й рокля изглеждаше поовехтяла, зацапана и прашна като от дълъг път. Нищо не можеше да уплаши Сюан, но ето че сега в острите й сини очи проблясваше страх. Моарейн отвори уста, за да потвърди опасенията си за Сиерин, но приятелката й я изпревари.

— Светлина, мислех че изобщо няма да те намеря, проклета да съм. Кажи ми, че си го намерила, Моарейн. Кажи ми, че е момчето на Наджима и че можем да го предадем на Кулата пред очите на сто Сестри, и да се свърши.

Сто Сестри?

— Не, Сюан, не е той. — Май не ставаше дума за Сиерин. — Какво има? Защо си дошла сама, вместо да пратиш писмо?

Сюан заплака. Сюан, с нейното сърце на лъвица. Сълзи потекоха по страните й. Прегърна я и я стисна толкова силно, че ребрата я заболяха. Трепереше.

— Не можех да се доверя на гълъб — захлипа тя, — нито на никоя от нашите очи и уши. Не можах да посмея. Всички са мъртви. Айша и Керини, Валера и Лудис, и Мейлин. Казват, че Айша и Стражникът й били убити от разбойници в Муранди. Керини уж паднала от един кораб в Алгуеня при буря и се удавила. А Мейлин… Мейлин… — От хлиповете не можа да продължи.

Моарейн я прегърна и й замърмори утешително. И се загледа замислено над рамото й.

— Неприятностите се случват. Разбойници. Бури. Една Айез Седай може да умре също толкова лесно, колкото всеки друг.

Трудно й беше да убеди самата себе си. Всички? Баща й често казваше, че веднъж може да е случайност, два пъти може да е съвпадение, но три или повече пъти вече показва действията на враговете ти. Твърдеше, че го бил прочел някъде. Но какви врагове? Хрумна й нещо и тя бързо потисна мисълта. За някои неща просто бе непоносимо да мислиш.

Сюан се освободи от прегръдката й.

— Не разбираш. Мейлин! — Сгърчи лице и изтри очите си с ръкав. — Рибешки черва! Какво съм се разпелтечила. Я се стегни, глупачко такава! — Последното го изръмжа на себе си. Отведе Моарейн до една обърната празна каца, накара я да седне и смъкна вързопа от гърба си. Ако това беше единственият й багаж, сигурно си нямаше резервна рокля. — Няма да ти се стои, като чуеш какво имам да ти разправям. Впрочем, и на мен адски не ми се ще да стоя.

Домъкна един кафез, заоправя полите си, озърна се към входа на уличката и измърмори за нахалниците, дето надничали, като минават. Неохотата й да започне разказа си никак не помогна на Моарейн да спре пърхането в стомаха си. А и на самата Сюан не помогна много. Когато отново започна, спираше начесто за да преглътне, все едно й се повръща.

— Мейлин се върна в Кулата преди месец. Не знам защо. Не каза нито къде е била, нито с какво се е занимавала, но искаше да престои само за няколко нощи. Аз… чула бях за Керини на заранта, когато Мейлин се върна, а и за другите преди това. Затова реших да поговоря с нея. Не ме гледай така! Достатъчно предпазлива съм!

Предпазлива? Сюан? Това можеше да я разсмее. Само че ако го стореше, самата тя щеше да се разплаче. Беше лудост. Трябваше да е някаква лудост. Отново потисна ужасната мисъл. Трябваше да съществува друго обяснение. Трябваше.

— Все едно, промъкнах се в покоите й и се скрих под леглото. Да не ме видят слугите, като сменят чаршафите. — Сюан изсумтя кисело. — И както се крих, заспала съм там. Събудих се по изгрев слънце, а леглото й си стоеше непокътнато. Тъй че отново се промъкнах навън — не беше лесно в тези ранни часове, но съм сигурна, че не ме видя никой — и слязох за втората смяна на закуската. И докато си гълтах кашата, влезе Чезмал Емри и… тя… обяви, че Мейлин е била намерена в леглото си, че е умряла същата нощ. — Завърши на един дъх, сви се и зяпна Моарейн.

Моарейн се зарадва, че седи. Коленете й нямаше и едно пухче да издържат. Наистина си беше лудост. Извършено беше убийство.

— Червената Аджа ли? — най-сетне отрони тя. Една Червена можеше да убие Сестра, ако реши, че се кани да защити мъж, способен да прелива. Възможно беше. Но не можеше да го изрече на глас, защото не го вярваше.

Сюан изсумтя.

— По Мейлин нямало никаква следа. Жълтите я „вкопали“, разбира се. Щяха да намерят отрова или следи от задушаване. Нищо не намерили и го нарекоха „естествена смърт“. Но аз знам, че не е. Не може да е, не и както са я намерили. Никакви следи. Това означава Силата, Моарейн. Може ли дори една Червена да направи това? — Гласът й беше гневен. Тя дръпна вързопа си и го сложи в скута си. Сякаш се криеше зад него. Все пак на лицето й вече нямаше толкова страх.

— Помисли, Моарейн. Тамра уж също умря в съня си. Само че знаем, че с Мейлин не е така, където и да са я намерили. Първо Тамра, после започнаха да умират и другите. Единственото логично обяснение е, че някой е забелязал, че тя привиква Сестри, и е искал на всяка цена да разбере защо, дотолкова, че са рискували да подложат на разпит самата Амирлин. Трябвало е да предприемат нещо, за да скрият това, нещо, за което са били готови да рискуват, за да останат скрити. Убили са я, за да го скрият, да скрият какво са направили, и след това са започнали да избиват останалите. Което означава, че не са искали момчето да бъде намерено, не и живо. Не са искали Прероденият Дракон да бъде на Последната битка. Всеки друг начин да се погледне на това означава да хвърлиш ведрото с помията срещу вятъра и да се надяваш на най-доброто.

Моарейн неволно погледна към входа на уличката. Малко минувачи надничаха вътре, и то само по веднъж. Никой не се спираше, за да види, че са там. Някои неща можеше по-лесно да се изрекат, ако не си съвсем точна. „Амирлин“ е била подложена на разпит; „тя“ е била убита. Не и Тамра, не и име, което щеше да събуди в ума ти познато лице. „Някой“ я е убил. „Те“ не са искали да бъде намерен Прероденият Дракон. Подлагането на някого на разпит с помощта на Силата не нарушава нито една от Трите клетви, но убийството с помощта на сайдар определено ги нарушаваше, дори за… За онези, които Моарейн не искаше да упомене, както и самата Сюан.

Насила придаде гладкост на лицето си, насила вложи спокойствие в гласа си, преди думите да се изтръгнат от гърлото й.

— Черната Аджа.

Сюан трепна, след което кимна вбесена. Всяка Сестра се вбесяваше, когато се подхвърлеше, че съществува тайна Аджа, скрита в другите, Аджа, посветена на Тъмния. Повечето Сестри отказваха дори да чуят да се спомене за това. Бялата кула бранеше Светлината от три хиляди години. Но някои Сестри не отричаха категорично съществуването на Черната. Някои вярваха. Малцина от тях обаче щяха да го признаят дори пред друга Сестра. Моарейн не искаше да го признае дори пред себе си.

Сюан заопипва с треперещи пръсти връзките на вързопа си, но продължи делово:

— Не мисля, че разполагат с имената ни — всъщност Тамра никога не ни е смятала за съучастнички; каза ни да си мълчим, остави ни настрана и ни забрави — иначе и мен щеше да ме сполети някой „нещастен случай“. Преди да тръгна, пъхнах бележка с подозренията си под вратата на Сиерин. Не за момчето; за… за Черната. Само че не знам колко може да се разчита дори на нея в това. Амирлинския трон! Но ако е истина, то тогава всяка би могла да е вътре. Всяка! Написах я с лявата ръка, но толкова треперех, че никой нямаше да познае почерка ми, дори и да пишех с дясната. Дроба да ми изгори дано! Даже да знаехме на кого да се доверим, за доказателство имаме само мръсна вода в трюма.

— За мен е достатъчно. — Светлина, Черната Аджа! — Ако са знаели всичко, всички жени, които избра Тамра, може би не е останала никоя освен нас. Трябва да действаме бързо, ако искаме да се надяваме, че момчето ще се намери. — Изглеждаше съвсем безнадеждно — колко Черни сестри можеше да има? Двайсет? Трийсет? Ужасна мисъл: повече? — но Моарейн също се опита да си придаде делови тон. Добре, че Сюан само кимна. Нямаше да се предаде, колкото и да приказваше, че трепери, и не допускаше, че и Моарейн ще се предаде. Много добре. Особено след като все още се съмняваше в коленете си. — Може би знаят за нас, може би не знаят. Навярно си мислят, че могат да оставят две нови Сестри за накрая. Все едно, не можем да се доверим на никоя, освен на себе си. — Кръвта се изцеди от лицето й и тя изведнъж се почувства замаяна. — О, Светлина! Тъкмо имах една среща в хана, Сюан.

Постара се да си припомни всяка дума, всеки нюанс, от мига, в който я заговори Мириън. Сюан я слушаше с отнесен нанякъде поглед, подреждаше и сортираше.

— Кацуан би могла да е от Черната Аджа — съгласи се тя, след като Моарейн свърши. Почти не се поколеба. — Може би просто се опитва да те отстрани от пътя си, докато намери сгодния момент да се отърве от теб, без да предизвика подозрения. Или може да е от избраните от Тамра. Това, че си мислим, че не е била в Тар Валон в последните две години, не отменя тази възможност. — Сестрите понякога се промъкваха в Кулата и навън много тихо, но според Моарейн където и да се появеше Кацуан, настъпваше земетръс. — Бедата е, че всяка от тях също би могла да е. — Наведе се над вързопа си и пипна Моарейн по коляното. — Можеш ли да си изведеш коня от конюшнята, без да те забележат? Аз имам добър кон, но не знам дали ще може да носи и двете ни. Трябва да сме на часове оттук, преди да разберат, че сме заминали.

Моарейн неволно се усмихна. Много се съмняваше в това за добрия кон. Всеки търговец на коне щеше да пробута на Сюан някоя измършавяла товарна кранта, нейното око за коне беше толкова добро, колкото и ездата й.

— Никой не знае, че ти си тук, Сюан. По-добре да си остане така. Бележничето в тебе ли е? Добре. Ако аз остана тук до заранта, ще ми трябва цял ден преднина, вместо няколко часа. Значи ти тръгваш веднага за Чачин. Ще ти дам от моите пари. — Ако можеше да съди по състоянието на роклята й, през последната част от пътуването си сигурно беше спала в храстите край пътя: нямаше как да е изтеглила много от банката на Кулата, преди да тръгне. — Започни да издирваш лейди Инес, а аз ще те намеря там, като по пътя ще потърся Авин Саера.

Не стана толкова лесно, разбира се. Сюан имаше упорита жилка, широка колкото река Еринин.

— Имам си достатъчно за нуждите ми — възропта тя, но Моарейн настоя да приеме половината от парите в кесията й, а когато й припомни, че в първите месеци в Кулата се бяха врекли каквото има едната да го има и друга, тя измърмори: — Заклехме се освен това и да си намерим красиви млади принцове, които да обвържем, и да се омъжим за тях освен това. Момичетата си казват какви ли не глупави неща. Ти се грижи себе си. Но ако ме оставиш сама в това нещо, врата ще ти извия.

Прегърнаха се за сбогом и на Моарейн й беше трудно да пусне. Само допреди час основната й грижа беше колко дълго ще може да отложи присъдата на Сиерин и боя с пръчки. Сега тази грижа й приличаше на убождане по пръста. Черната Аджа. Повръщаше й се. Защо нямаше куража на Сюан? Загледана след нея, съжали, че не беше избрала Зелената. Щеше да си има поне трима Стражници, които да я пазят откъм гърба.

Върна се и тя на улицата и започна неволно да се заглежда във всеки, край когото минеше, все едно дали мъж или жена. Ако Черната Аджа — стомахът й отново се сгърчи, щом го помисли — ако те бяха замесени, то щяха да са замесени и най-обикновени Мраколюбци. Никой не отричаше, че някои подведени хора вярваха, че Тъмния ще им даде безсмъртие, хора, готови да убиват или да направят всякакво зло, само за да получат лелеяната награда. А щом една Сестра можеше да е от Черната Аджа, то тогава всеки, когото срещнеше, можеше да е Мраколюбец. Надяваше се, че Сюан не го е забравила.

Щом наближи „Небесните порти“, на прага на хана се появи една Сестра. Поне отчасти Сестра — видя се само една ръка с шал с дълги ресни, показа се само за миг. Някакъв много висок мъж тъкмо беше излязъл — дългата му коса бе сплетена на две плитки, украсени със звънчета. Той се обърна да каже нещо, но ръката му махна пренебрежително и той закрачи намръщено покрай Моарейн. Нямаше толкова да я впечатли, ако не мислеше за Черна Аджа и Мраколюбци. Светлината й бе свидетел, Айез Седай говореха с мъже, а правеха и нещо повече с тях. Тя обаче мислеше за Мраколюбци. И за Черни сестри. Ех, да беше видяла поне цвета на онези ресни! Намръщи се и бързо измина последните трийсетина крачки.

Мириън и Ларел се бяха настанили близо до вратата, и двете наметнати с шаловете си. Малко Сестри го правеха освен при официален случай или за показ. Двете гледаха как Кацуан влиза в частната гостна, последвана от двама мършави сивокоси мъже, жилави като дъбови клони. Тя също беше с шала си, с яркия пламък на Тар Валон на гърба, обкръжен от сплетени лозници. Можеше да е всяка от тях. Кацуан можеше да си търси друг Стражник; зелените като че ли често си търсеха. Мириън и Ларел също; ни една от двете си нямаше, освен ако не си бяха обвързали, след като тя напусна Тар Валон. Мъжът можеше да се е намръщил, защото са му казали, че не става. Имаше стотици възможни обяснения и тя си го махна от главата. Сигурните опасности бяха предостатъчни, за да си измисля допълнително.

Преди да е направила и три крачки в гостилницата, господин Хелвин изхвърча откъм тезгяха с престилката на зелени райета и й поднесе нов повод за раздразнение.

— А, лейди Алис! Точно вас търсех. С тия три Айез Седай, дето се настаниха тука, боя се, че пак ще трябва да сместим леглата. Вярвам, че няма да имате нищо против да се посместите, при тези обстоятелства. Госпожа Палан е много приятна жена.

При тези обстоятелства? При всякакви нормални обстоятелства нямаше да дръзне да предлага на една благородничка да се свива, колкото и търговци да трябваше да сбута в едно легло. Но той имаше предвид, че скоро щяха да я отведат в Бялата кула. Всъщност не само го предполагаше. Вече беше настанил жената! А когато тя възрази…

— Ако сте недоволна, съветвам ви да поговорите с една от тези Айез Седай — заяви той твърдо. Твърдо! На нея! — Сега ако ме извините, имам да се оправям с много неща. Много сме претрупани напоследък. — И я остави без повече приказки. Без един поклон дори!

За малко щеше да изпищи. За малко щеше да прелее и да го шлевне през ухото.

Хезел Палан се оказа търговка на килими от Муранди, с леко размазан люгардски акцент. От мига, в който влезе в доскоро своята си стаичка, Моарейн чу повече, отколкото можеше да понесе. Дрехите й бяха извадени от гардероба и окачени на закачалките по стената, гребенът и четката й бяха махнати от умивалника заради тези на госпожа Палан. Дебелата сивокоса жена сигурно щеше да се държи малко по-почтително с „лейди Алис“, ако всички не й бяха казали, че на заранта я отвеждали да става новачка в Бялата кула. Започна да чете лекция на Моарейн за задълженията на новачката, като цялата й информация беше грешна, естествено. Някои неща, които си представяше, можеха да убият повечето новачки още първата неделя, ако не и първия ден, а останалото просто беше невъзможно. Учели ги да летят? Тази беше луда! Слезе с Моарейн за вечеря и събра всичките си познати търговки от масите, и всички почнаха да й приказват какво знаят за Бялата кула. Нищо и половина. Обаче го описваха с най-големи подробности. Ако Моарейн наистина беше бъдеща новачка, така щяха да я уплашат, че нямаше да посмее и да припари близо до Кулата! Помисли си да се измъкне, като се прибере рано, но госпожа Палан се появи още докато си сваляше роклята и й говори, докато не заспа.

Никак не беше лека тази нощ. Леглото беше тясно, лактите на жената много остри, а стъпалата й бяха ледени, въпреки дебелите одеяла, пазещи топлината от малката печка с плочки, взидана под леглото. Да пренебрегнеш ледения въздух беше едно; ледените крака бяха съвсем друго. Дъждовната буря, надвиснала през целия ден, се разрази, вятърът и гръмотевиците тресоха с часове капаците на прозорците. Моарейн обаче и бездруго не можеше да заспи. В главата й подскачаха Мраколюбци и Черни сестри. Виждаше как влачат Тамра от леглото й, завличат я на някое тайно място, за да я мъчат жени, владеещи Силата. Понякога жените бяха с лицето на Мириън или на Ларел, и на Кацуан, и на всяка Сестра, която бе виждала някога. Понякога лицето на Тамра се превръщаше в нейното собствено.

Когато доста преди да съмне вратата бавно се открехна, Моарейн светкавично прегърна Извора. Сайдар я изпълни дотам, където сладостта и радостта се приближаваха до болката. Не толкова Сила, колкото щеше да може да владее след година, камо ли след пет, но само косъмче повече щеше да изгори дарбата в нея или да я убие. И двете възможности бяха ужасни, ала й се искаше да извлече още, и не само защото Силата винаги те караше да искаш още.

Кацуан надникна вътре. Зелената сестра можеше да види сиянието, разбира се, и можеше да прецени колко държи.

— Глупаво момиче — каза само тя, преди да затвори.

Моарейн бавно преброи до сто, а после измъкна краката си изпод завивките. Едва ли щеше да има по-подходящ момент. Госпожа Палан се обърна на хълбок и захърка. Хъркаше все едно, че дерат платнище. Въпреки това Моарейн се постара да не вдига шум. Преля Огън, запали една от лампите и се заоблича припряно. Рокля за езда този път, от тъмносиня коприна и извезана около шията и по ръкавите на златни шарки като малдинска дантела. С неохота реши да остави дисагите с всичко, което се налагаше да остави. Всеки, който я зърнеше навън, едва ли щеше да си помисли кой знае какво, макар и толкова рано, но не и ако преметнеше дисагите през рамо. Взе само онова, което можеше да побере по джобовете си — гребена, четката и комплектчето за шиене, чифт чорапи и чиста долна риза. За повече нямаше място. Стигаше й, като се имаха предвид акредитивите и останалото злато в чантичката на колана. Госпожа Палан още хъркаше, когато тя притвори вратата след себе си.