Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Freiheit für Richard Löwenherz, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Ричард Лъвското сърце

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-696-6

История

  1. — Добавяне

Разбойническият лагер

— Е, пак се срещаме — изръмжа Вигмар и се приближи до Блондел.

Трубадурът остана напълно спокоен.

— Не ни докосвайте! — обърна се трубадурът към разбойниците. — Иначе горчиво ще съжалявате! Приятели сме на Ричард Лъвското сърце и сме под негова закрила.

Вигмар се ухили:

— Положението ти съвсем не е такова, че да си позволяваш искания, музикантче. Но се радвам да чуя, че сте приятели на Лъвското сърце. Това вдига цената ви. — Разбойникът се изплю и направи знак на хората си. — Завържете ги и ги закарайте в лагера!

— Не се съпротивлявайте, безполезно е — предупреди Блондел децата.

— Къде ще ни откарате сега? — отчаяно попита Ким, докато усукваха въжето около китките й.

Дебелакът се приближи плътно до нея, а тя неволно се дръпна назад.

— Ще ви отведем в нашето гнезденце — отвърна й Вигмар и изду тлъстите си бузи. Свинските му очички святкаха насред небръснатото му лице. — Там, където никой няма да ви намери!

Разбойникът отметна глава назад и се разсмя. Ким преглътна, този тип беше отвратителен, трябва да направят всичко възможно да се измъкнат. Само че в момента късметът не беше на тяхна страна.

Точно тогава Ким забеляза, че Кия, на която никой не обръщаше внимание, изчезна в храстите. Това й вдъхна надежда, вероятно умната котка ще намери начин да ги измъкне от ужасното положение.

Разбойниците подкараха пленниците си през гората. Пътят вече не се виждаше, нямаше нищо, което да им помогне да се ориентират. Разбойниците се движеха бързо и уверено, явно добре знаеха къде отиват.

Внезапно отпред изплува малка светлинка. Около нея се виждаха множество палатки и дървена барака без прозорци.

— Ето ни! — викна победоносно Вигмар.

Отвърна му рев от множество гърла. Платнищата на палатките се отметнаха, а вратата на дървената барака почти излетя от пантите си. Двайсетина разбойника наобиколиха пленниците.

Мъжете грубо изтласкаха приятелите и трубадура в средата на лагера, където гореше голям огън.

Вигмар гордо представи жертвите и разбойниците бурно го приветстваха. Някой изтъркаля буре. Чу се трясък на брадва, която цепи дърво, и след малко бирата се лееше като река.

Двама разбойници отведоха приятелите и Блондел в дървената барака, набутаха ги вътре, но поне им развързаха ръцете. След това се чу как резето пада. Вратата беше здраво залостена отвън.

— Страхотно, няма що! — въздъхна Леон. — Изглежда това е новият ни дом.

— Само временно! — отвърна бодро Ким.

— Как, за бога, ще се измъкнем оттук? — попита Юлиан, тръшна се върху един наръч слама и се огледа наоколо. Между цепнатините на дъските се процеждаше светлина. Намираха се в грубо скована, гола барака.

— Все ще измислим нещо — не губеше надежда Ким. — Какъв късмет, че Кия избяга.

— Да — отвърна Леон. — Дано успеем да я намерим.

— Тя ще ни намери — убедено отвърна Ким.

Блондел крачеше неспокойно насам-натам.

— Какъв срам да седим затворени тук! — промърмори той. — Сега и за нас ще поискат откуп…

„Няма да се намерят желаещи да платят за нас обаче“, унило помисли Юлиан.

— Надявах се да помогна на моя крал, а вместо това ще съм му в тежест — ядосваше се трубадурът. — Дано не му се наложи да плаща и за мен. Парите са предназначени за неговата свобода, а не за свободата на неговия недостоен приятел, оставил се да го нападнат и отвлекат банда разбойници.

Отвън се чуваше глъчка — разбойниците празнуваха с пълна сила.

Изминаха няколко часа. Приятелите и Блондел продължаваха да киснат в бараката, осъдени на бездействие, а навън ставаше все по-шумно. Градусът на веселбата се покачваше, разбойниците ревяха и се смееха гръмогласно.

Ким тъкмо се канеше да си запуши ушите, когато дочу някакъв разговор — споменаваше се Лъвското сърце. Гласовете се приближиха и Ким можеше да се закълне, че единият принадлежи на дебелия Вигмар. Момичето допря ухо до дървената стена и даде знак на Леон, Юлиан и Блондел да замълчат.

— Каква плячка, а! — тъкмо казваше дебелият Вигмар.

— Ъхъ! — съгласи се събеседникът му. — Трябва само да разберем кои са родителите на децата.

— Утре ще разберем това. Ще принудим тези малки нищожества да говорят — прихна Вигмар. — Имаме си начини!

Ким стисна юмруци. Какви нагли типове!

— Но и да не получим откуп за тях, голяма работа — продължи Вигмар. — Главното е, че скоро ще получим другите пари.

Ким сбърчи чело. Какви други пари?

— Ъхъ! — съгласи се другият и явно силно се пляскаше по бедрата от радост.

Но ето че отново се обади Вигмар:

— 100 000 марки сребро! Ще бъдем богати! — размечта се той.

Ким потрепери, очевидно говореха за откупа за Лъвското сърце. Но откъде разбойниците бяха научили?

— Какъв е планът? Кога ще ударим? — попита другият разбойник.

— Нямам представа — отвърна Вигмар. — Не ми е казал още нищо. Знаеш, че винаги до последно мълчи.

Ким се замисли. Вероятно Вигмар не е предводителят на разбойниците. Изглежда, че над него стои друг. Кой ли е истинският предводител?

— Това не ми харесва — беше гласът на другия разбойник. — Не знаем нищо за него, не сме виждали дори лицето му, все е с маска. Тази потайност направо ме влудява!

— Но ще се окаже печеливша, когато им отмъкнем парите под носа — засмя се Вигмар. — Всичко ще мине добре. Ела да пийнем по халба бира!

Гласовете се отдалечиха.

„Това е нечувано, мислеше си Ким и сърцето й биеше бързо. Разбойниците възнамеряват да отмъкнат откупа!“