Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Freiheit für Richard Löwenherz, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Ричард Лъвското сърце

Издателство „Фют“, София, 2011

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-696-6

История

  1. — Добавяне

100 000 марки сребро

— Момчета, беше страхотно! — развълнувано говореше Ким. — Жалко, че ви нямаше!

Както обикновено, и тази сутрин Юлиан, Ким и Леон бързаха към училище по криволичещите улички на очарователното си родно градче Зибентан. Закъсняваха! Отново!

Леон си мърмореше под носа, днес беше в лошо настроение. Беше понеделник, почивните дни свършиха бързо, а на всичкото отгоре първия час имаха математика. Това определено не повишаваше настроението му. Утре пък щяха да имат важно контролно, и то пак по математика. Какво ли не би дал първият им час да е физическо или история!

— Тържествата вчера бяха върхът! — Ким беше ходила с родителите си да гледа възстановка на живота през Средновековието и беше много впечатлена. — Имаше палатково градче, където показваха различни занаяти. Майстор на оръжия правеше ризници[1], една жена плетеше кошници, а между палатките гъмжеше от рицари, но най-много ми хареса трубадурът[2].

Леон погледна Ким:

— Труба… какво?

— Тру-ба-дур — повтори Ким на срички. — Така се наричат певците през Средновековието.

— А, така ли… — отегчено махна с ръка Леон.

Ким се закова на място.

— Само това ли ще кажеш? — възмутено попита тя.

— Е, не ми звучи особено интересно. Някакъв човек, който реди любовни песни. А имаше ли рицарски турнир с битки?

Ким направи кисела физиономия и закрачи напред.

— За бога, Леон, Средновековието не е само битки и турнири!

— Знам, ама ако ме питаш, това е най-интересното в тази епоха! — очите на Леон светнаха. — С удоволствие бих участвал в турнир.

— Да, бе! Рицарят Леон Смешника, който винаги пръв пада от седлото!

Леон я смушка, но не така, че да я заболи:

— Във всеки случай щях да се задържа по-дълго от теб на седлото.

— Да бе, как ли пък не! — отвърна му Ким през смях. — Но трубадурът беше страхотен. Гласът му…

— Пъзльо! — не се сдържа Леон. — През Средновековието всеки, дето го е било шубе да държи меч, пеел, и то така фалшиво, че враговете хуквали да бягат. Само в този случай от певеца имало някаква полза.

Сега пък Ким не му остана длъжна и му върна удара в ребрата:

— Нищо не разбираш!

— Престанете! — намеси се Юлиан. — Със сигурност не всички певци са били страхливци.

— Така ли? Ти пък откъде знаеш?

Наближаваха училището, от всички страни прииждаха ученици.

— Има една легенда — продължи Юлиан. — За един много смел трубадур на име Блондел[3].

Ким изненадано го погледна:

— Блондел ли? Не съм чувала. Какъв е бил този Блондел?

Юлиан поклати глава:

— Чувал съм за него, но не мога да си спомня точно какво.

— Дали да не наминем към нашата библиотека? — предложи Ким. — Още днес следобед!

— Аз съм „за“ — отвърна Юлиан.

— Както кажете — промърмори Леон.

В края на часовете настроението на Леон беше доста по-добро. Това се дължеше, разбира се, и на часа по история при любимия му учител Тебелман.

Тримата приятели се отправиха към манастира „Свети Бартоломей“, който сега беше библиотека. Загадъчната и мрачна сграда беше строена в далечната 780 г.

Подобно на всеки друг четвъртък, библиотеката беше затворена, но Юлиан имаше ключ от царството на книгите. Тримата приятели застанаха пред вратата. Естествено, с тях беше и невероятно красивата златистокафява котка Кия.

След няколко минути Ким и Юлиан се настаниха на масите за четене и запрелистваха книги за Средновековието.

— Наистина ли мислите, че този Блондел е бил толкова важен, че ще го споменават в книгите? — попита Леон след половин час.

Вместо да рови като приятелите из прашните страници, той риташе футбол с Кия. Един смачкан лист хартия им беше топката.

— Разбира се — отвърна Ким, потънала в четенето. — Ето, намерих!

— Я да видя! — приближи се Юлиан.

— Тук пише нещо за Блондел и за Ричард Лъвското сърце[4]!

— Знаменитият английски крал Ричард Лъвското сърце? Кралят с Вълшебния меч Ескалибур[5]? Какво общо има между него и този певец? — попита Леон, чието любопитство неочаквано се събуди.

— Тук пише, че на 21 декември 1192 г., на връщане от Третия кръстоносен поход[6], продължил от 1189 до 1192 г., Ричард Лъвското сърце бил заловен в земите на днешна Австрия.

— Заловен!? Като престъпник? Но това е абсурдно! — не повярва Леон.

— Да, звучи странно, но очевидно се е случило — отвърна Ким и зачете на глас: — Кръстоносният поход бил ръководен от крал Ричард Лъвското сърце и херцог Леополд V[7]. След завладяването на крепостта Акра[8] Лъвското сърце вероятно измамил херцога и не му дал полагащата се част от плячката. Разярен, херцогът се върнал в Европа и когато не след дълго Лъвското сърце пресякъл земите му, Леополд заповядал да го заловят. Но тъй като херцог нямал право да задържа крал, Леополд се съюзил с императора на Свещената Римска империя[9] Хенрих VI[10]. Императорът затворил Лъвското сърце в крепостта Трифелс[11], на връх Зоненберг[12], и поискал огромен откуп, за да го освободи.

— Но това е скандално! — възкликна Юлиан. — Как е възможно подобно нещо?

Ким отново се зачете:

— Разбира се, херцогът и императорът твърдели, че държат в плен Ричард Лъвското сърце, защото по време на кръстоносния поход той се съюзил с врага и е предал своите. Всъщност император Хенрих VI имал и друга причина да плени Лъвското сърце. Неколцина от непокорните му благородници били сключили договор с Ричард и императорът знаел, че докато кралят е в ръцете му, благородниците ще мируват и няма да му създават неприятности.

— Лъвското сърце — заложник… — едва чуто промълви Леон.

— Точно така — замислено го погледна Ким, после погледът й се плъзна към следващите пасажи: — О, боже, и знаете ли, момчета, какъв откуп поискал Хенрих VI?

— Не! Откъде да знаем?

— Повече от 100 000 марки сребро[13]! — извика Ким. — Тук пише, че плащането на откупа почти разорило Англия, кралството на Ричард Лъвското сърце!

— Странна история — рече замислено Леон. — Но какво общо има вашият толкова смел трубадур Блондел с всичко това?

— Ето какво пише тук! — разпалено продължи Ким. — Блондел бил близък приятел на Лъвското сърце. След пленяването на Ричард не се знаело къде го държат затворен и Блондел тръгнал да търси приятеля си. Пътувал от замък на замък и пеел песни, които само той и приятелят му знаели. Един ден Блондел стигнал до крепостта Трифелс, близо до градчето Анвайлер[14]. Певецът запял една от песните си и внезапно някой подхванал втората строфа — бил Лъвското сърце. Така трубадурът разбрал къде държат в плен краля. Според някои източници Блондел и съюзниците на Ричард нападнали крепостта и освободили Лъвското сърце. Според други, трубадурът водил преговорите за освобождаването на краля. Виждате ли, Блондел бил истински герой!

Леон не беше толкова убеден:

— Откъде знаеш, че тази история е вярна?

Ким пробяга с поглед по следващия абзац:

— Във всеки случай, на втори февруари 1194 г. Лъвското сърце бил освободен, след като прекарал повече от една година в плен. През това време брат му Джон Безземни[15] управлявал Англия. Наричали го Безземни, защото баща му, крал Хенри II[16], му оставил в наследство съвсем малко земи.

— Съмнявам се, че всичко това е истина — недоверчиво повтори Леон. После предизвикателно погледна приятелите си. — Обаче има начин да разберем какво се е случило. Изгарям от любопитство да разбера каква е била ролята на Блондел в тези събития. Какво ще кажете за едно малко пътешествие в замъка Трифелс към края на януари 1194-та?

Както можеше да се очаква, Ким откликна с въодушевление. Но Юлиан не бързаше да се съгласи и започна да разсъждава на глас:

— 100 000 марки сребро! Ама това са страшно много пари! И вероятно са привлекли доста бандити. Нашето пътешествие може да се окаже изключително опасно.

Ким едва-едва повдигна рамене:

— Спокойно, Юлиане, ще бъдем внимателни, както винаги.

— Е, да, досега все ни се разминаваше — промърмори Юлиан, но после на лицето му цъфна усмивка. — Всъщност винаги съм мечтал да срещна Ричард Лъвското сърце. Какво пък, да тръгваме!

Тримата приятели се втурнаха към високия библиотечен шкаф, монтиран върху релса. Отместиха го встрани и зад него се показа украсената с тайнствени символи врата на стаята на времето Темпус. Само тримата приятели знаеха за съществуването на Темпус. С разтуптени сърца те прекрачиха прага на магическата стая. Както винаги, подът й пулсираше в ритъма на времето. Пространството беше потопено в обичайната синкава светлина и не се виждаше нито началото, нито краят на стаята.

В Темпус имаше хиляди врати, които водеха към миналото. Над всяка от тях блестеше цифрата на определена година. Ким, с Кия на ръце, се насочи към една врата, но над нея се виждаше друга година и момичето разочаровано изпухтя. Разположението на вратите в Темпус беше произволно и объркващо, сякаш напук на логиката.

Ким усещаше как подът на стаята пулсиращия под краката й. Туптеше, сякаш я подканяше да продължи напред. Момичето се заслуша и долови тиха песен. Мекият и звучен глас я очарова.

Момичето затвори очи и тръгна по посока на гласа. В ръцете й Кия внезапно измяука. Ким отвори очи и видя, че стои точно пред вратата, над която блестяха цифрите 1194.

— Открих вратата! Да тръгваме! — радостно извика тя към Леон и Юлиан.

Приятелите се хванаха за ръце и се концентрираха върху крепостта Трифелс. Само така Темпус можеше да ги отведе на точното място. Кия се беше свила в ръцете на Ким и сега се притисна още по-плътно до момичето.

Силен вятър поде трите деца и ги понесе към черната бездна. Пленителният глас продължаваше да звучи, докато приятелите се носеха през времето.

Бележки

[1] ризница — предпазно въоръжение за защита на тялото от хладно оръжие — мечове, брадви. Изработва се от хиляди метални халки, свързани помежду си. Към 13 в. постепенно се заменя с кована броня. — Б.пр.

[2] трубадур — певец, поет и композитор през Средновековието. Трубадурите най-често обикаляли от крепост на крепост, за да забавляват владетелите и техните придворни. Някои особено добри трубадури успявали да се установят за постоянно в дворовете на аристократите. — Б.пр.

[3] Блондел, Жан дьо Нел (ок. 1160—ок. 1241) — френски трубадур и благородник. До нас са достигнали 24 негови песни. Говори се, че го нарекли Блондел заради дългата му руса коса. Името му станало известно покрай легендата за освобождаването на крал Ричард Лъвското сърце. Смята се, че Блондел също е участвал в кръстоносните походи. Независимо от оскъдните сведения за живота му, безспорен е фактът, че той имал сериозно влияние върху своите съвременници. — Б.пр.

[4] Ричард Лъвското сърце (1157–1199). — Крал на Англия от 1189 до 1199 г., син на крал Хенри II и кралица Елеонора Аквитанска. След качването си на престола Ричард се прославил със своите военни подвизи. — Б.пр.

[5] Ескалибур — легендарният меч на крал Артур. Мечът притежавал магически сили и всеки, който го носел, бил непобедим. Според легендата, след смъртта на крал Артур мечът бил хвърлен в едно езеро. Крал Ричард Лъвското сърце твърдял, че притежава меча Ескалибур. — Б.пр.

[6] Трети кръстоносен поход (1189–1192). — През 1187 г. египетският султан Саладин повел войските си срещу кръстоносците, превзел Йерусалим и покорил голяма част от Светите земи. Това станало повод за Третия кръстоносен поход начело с германския император Фридрих II Барбароса, френския крал Филип Огюст и английския крал Ричард Лъвското сърце. Император Фридрих починал по пътя и войската му се върнала у дома. След ожесточени сражения кръстоносците превзели крепостта Акра. Между ръководителите на похода възникнали сериозни противоречия и през септември 1192 г. Ричард Лъвското сърце бил принуден да сключи мирен договор със Саладин, според който Йерусалим остава под арабска власт, но християнските поклонници могат свободно да го посещават. — Б.пр.

[7] Леополд V Бабенберг (1157–1194). — Херцог на Австрия, участвал в Третия кръстоносен поход заедно с Ричард Лъвското сърце. Когато на връщане от Светите земи Ричард минал през земите му, той го пленил и поискал огромен откуп. С парите от откупа Леополд построил крепостните стени на Виена и положил основите на два нови града — Винер Нойщад и Фридберг. Заради пленяването на рицар кръстоносец Леополд бил отлъчен от църквата. Херцогът умрял в края на 1194 г. от гангрена, вследствие на тежко падане от кон по време на турнир, без да бъде реабилитиран от Католическата църква. — Б.пр.

[8] Акра — град в земите на днешен Израел, през Средновековието важна крепост и пристанище. През 1191 г., по време на Третия кръстоносен поход, войските на Ричард Лъвското сърце превзели Акра. Градът останал в ръцете на християните до края на 13 в., когато паднал под властта на мюсюлманските владетели на Египет. — Б.пр.

[9] Свещена римска империя — средновековна империя, включва Германия, Бургундия (кралство в Североизточна Франция), Чехия, Нидерландия, Швейцария. Възниква като опит да се възстанови Западната римска империя. Императорите на Свещената римска империя били едновременно и германски крале. След 13 в. били избирани от специален съвет (съвет на курфюрстите, т.е. на избирателите князе). През Късното средновековие империята започва да губи своите позиции и постепенно да се разпада. От 1438 г. до 1917 г. императорите са от династията на Хабсбургите. — Б.пр.

[10] Хенрих VI (1165–1197). — Крал на Германия и император на Свещената римска империя. След пленяването на Ричард папа Селестин III отлъчил Хенрих VI от църквата, но той не му обърнал особено внимание. С парите от откупа екипирал огромна армия, с която покорил Южна Италия. Така Хенрих VI се превърнал в един от най-могъщите владетели в Европа. Починал от малария през 1197 г., докато се подготвял за нов кръстоносен поход. — Б.пр.

[11] Трифелс (от нем. „тривърха скала“) — Средновековна крепост в провинция Рейнланд-Пфалц, Германия. Намира се над градчето Анвайлер върху тривърха скала, откъдето идва и името на крепостта. За първи път се споменава през 1081 г., от 1113 г. Трифелс е императорска крепост и в нея се съхранявали символите на императорската власт. През 1193–1194 г. тук бил държан крал Ричард Лъвското сърце. Днешната крепост е многократно възстановявана и разширявана и е запазила малко от средновековния си облик. Трифелс е една от най-големите туристически атракции в Германия. — Б.пр.

[12] Зоненберг — връх с височина 497 м, намира се в Пфалцката гора край градчето Анвайлер. Тук се издига крепостта Трифелс. — Б.пр.

[13] марка сребро — мярка за тегло на благородния метал, приблизително равна на 235 г. — Б.пр.

[14] Анвайлер — малко туристическо градче в югозападната част на провинция Рейналд-Пфалц, Германия, заобиколено е от хълмове, прочути с червените си пясъчници. На един от тях, непосредствено над градчето, е разположена крепостта Трифелс. — Б.пр.

[15] Джон Безземни — по-малкият брат на Ричард Лъвското сърце, станал крал на Англия след смъртта му през 1199 г. и управлявал до 1216 г. Наричат го Безземни, защото баща му, Хенри II, му завещал много малко земя в периферията на кралството. — Б.пр.

[16] Хенри II (1133–1189) — английски крал, основател на династията на Плантагенетите, баща на Ричард Лъвското сърце и на Джон Безземни. — Б.пр.