Фабиан Ленк
Ричард Лъвското сърце (13)

Следите

— Какво имаш предвид? — попита трубадурът.

Леон посочи следата в калта.

— Отпечатъкът не е много дълбок.

— Е, и?

Вместо да отговори, Леон премери с показалеца си дълбочината. След това отиде до пътя, който водеше към пещерата и премери дълбочината на отпечатъка там.

— Така си и знаех! — извика той. — Този отпечатък е по-дълбок. Което означава, че каруцата, която се е приближавала към пещерата, е била по-тежка от тази, която се е отдалечила от нея.

По лицето на Юлиан се изписа недоумение:

— Какво искаш да кажеш?

— Ами това, че мъжът с маската е оставил фалшива следа. Вероятно се е опасявал, че разбойниците ще тръгнат по петите му, и се опитва да ги заблуди. Вероятно е скрил съкровището на съвсем друго място. Това обяснява и защо каруцата е по-лека. Много вероятно е все още да е някъде наблизо.

Блондел поклати глава:

— Много умно. Само че не съм напълно убеден, че си прав. Ще ми се да проследя следата. На дневна светлина и с този издръжлив кон бързо ще открия измамата.

Леон продължи да защитава теорията си:

— Мъжът с маската е искал да ни подмами в погрешна посока.

— Е, добре — нетърпеливо отвърна трубадурът. — Тогава ще тръгна сам. Стойте тук и ме чакайте!

И той вече се мяташе на коня си.

— Почакай! Какво ще правим, когато разбойниците се събудят? — попита Ким. Тя бе изморена, гладна и измръзнала. Какво ли не би дала да е в топлото си легло в Зибентан!

Блондел, Леон и Юлиан нямаха отговор на въпроса й и се спогледаха.

Тогава Ким предложи:

— Защо не ги заключим?

— Какво имаш предвид?

— Само това, че господата ще попаднат там, където им е мястото — в затвора.

Леон нерешително попипа челото си.

— Ето какво ще направим — каза Ким и им описа плана си.

Лицата на тримата грейнаха. Най-напред замъкнаха вътре безчувствения разбойник, който лежеше на входа на пещерата. След това отсякоха с брадвите на разбойниците няколко по-малки дървета. Забиха два ствола дълбоко в земята отляво и отдясно на тесния процеп. Между тях наредиха хоризонтално едно над друго останалите дървета, така че да затворят процепа.

— Е, сега вече е сигурно, че няма да се измъкнат без чужда помощ — зарадва се Ким.

Блондел тръгна по следата, а приятелите решиха да си починат. Не беше минал и час, когато ги сепна конски тропот. Беше Блондел, седнал на капрата на каруца, теглена от два коня. Беше завързал жребеца си отзад.

— Вътре има само зеле — мрачно каза той, щом спря пред тях. — Няма и следа от среброто. Каруците бяха изоставени на една полянка.

— Но къде са парите и къде е мъжът с маската? — попита Ким.

— Да претърсим внимателно още веднъж — предложи Юлиан. — Трябва да има и други следи.

— Да не забравяме за мъжа с маската — напомни Леон. — Той все още е на свобода и не бива да го подценяваме.

Претърсиха внимателно околността. И отново Юлиан се натъкна на следа — отпечатъци от стъпки и копита и следи от влачене, които водеха навътре в гората.

— Тук земята е доста утъпкана — отбеляза Юлиан, когато дойдоха другите. — А следата от влачене е от сандъците със сребро. Теглил ги е кон.

Блондел яростно удари по дръжката на Ескалибур.

— Да тръгваме тогава, ще открием този тип, а също и среброто за Лъвското сърце!

Човекът, който беше отмъкнал среброто, не се движеше по пътя, а си пробиваше път през гъсталаците, решиха приятелите. По всичко изглеждаше, че познава добре тукашните места. Навлизаха все по-дълбоко в гората и след около половин километър Леон, който вървеше начело, съзря малка полуразрушена хижа, която някога сигурно е била подслон на ловци.

— Скрийте се — прошепна Леон и се притули зад ствола на един дъб. Останалите последваха примера му.

Момчето предпазливо надзърна. Нищо не помръдваше. Вероятно мъжът с маската се крие в хижата. Дали ги е видял? И дали не ги дебне с изваден меч или опънат лък?

Прикривайки се зад дърветата, Блондел се приближи до хижата. Точно пред нея изтегли меча си, дръпна вратата и изчезна вътре.

Приятелите затаиха дъх. Кия нервно подтичваше напред-назад. Измина една минута, която им се стори цяла вечност. После се появи Блондел и им махна да дойдат. Лицето му сияеше.

— Сигурно е намерил среброто — извика Ким и се втурна към него.

Останалите я последваха.

Ким имаше право. Трубадурът ги заведе при няколко сандъка, чиито капаци бяха отворени.

— О! — изтръгна се от устата на Ким. — Какво великолепие!

— Да — съгласи се Блондел. — С това съкровище ще откупим нашия крал. Трябва да пренесем сандъците при каруците. Най-добре да използваме конете. След това се отправяме възможно най-бързо към Трифелс.

— Няма да успеете! — разнесе се зад тях неприятен режещ глас.

Приятелите подскочиха и се обърнаха.

На вратата стоеше човекът с маската. В ръката си държеше меч. С бързо движение той дръпна маската от лицето си.

— Вие? — ужасено извика Блондел.