Джейн Ан Кренц
Опасни тайни (6)

4.

— Още не сме открили никакви следи, господин Лукън — каза Джулиан Гарет. — Преобърнахме всеки камък във Финикс. Обаче сякаш тя изобщо не е съществувала, освен през краткото време, когато е работила в универсалния магазин.

— Мина почти месец, по дяволите! — изруга Макс Лукън.

— Знам, сър.

Макс стана от бюрото си и отиде до прозореца на офиса си. Разсеяно докосна пиедестала от черен гранит в съседство, върху който имаше бронзова статуетка на седнала котка. Съществото имаше златна обица на едното ухо.

Статуетката беше египетска. Както останалите уникални антични предмети, и тя беше оригинална. Беше създадена около 600 г. пр.Хр. Но Макс се интересуваше не от бронзовата епоха. Талантът на твореца по някакъв начин се беше втъкал в метала. След всички тези векове енергията във фигурата още му нашепваше.

— Как може една дребна жена с талант на търсач да изчезне от радарите толкова лесно? — попита той.

— И аз не мога да го проумея — отвърна Джулиан.

— Ролинс и Бърли още ли не са си възвърнали паметта?

— Не, сър. Мисля, че трябва да приемем, че никога няма да си спомнят какво е станало. Очевидно жената ги е поставила в някакво замаяно състояние. Знаят, че са я открили в магазина, но следващото нещо, което помнят и двамата, е как вървят и стигат до един ресторант на пет километра от мола.

Макс усети как косъмчетата на тила му настръхват. Знаеше, че това се дължи на липсващото парче от пъзела.

— Интересно как не ги е блъснала някоя кола, след като са вървели пеш в такъв унес през натоварения вечерен трафик на Финикс.

— И за това нямат никакво обяснение — призна Джулиан. — Със сигурност е трябвало да пресекат много улици, докато стигнат до ресторанта. Явно са имали дяволски късмет.

— Мисля, че има доста неща, които не знаем за тази жена и таланта й — каза Макс. Не можеше да я вини. И той пазеше уникалните си способности в тайна. В очите на повечето хора той беше просто много, много добър в откриването на откраднати антични предмети и проектирането на системи за сигурност за музейни колекции. — Чудя се какво още е крила от нас, докато е била тук.

— Трябва да я намерим, сър.

— Знам — кимна Макс.

Той се загледа в слънчевите лъчи, които се отразяваха от яхтите в пристанището. „Лукън Протекшън Сървисис“ заемаше два етажа от блестяща нова офис сграда в едно от най-скъпите кътчета на калифорнийския Златен бряг. Не че клиентите му се впечатляваха от гледката или от изтънчения интериор на главния офис на компанията. Повечето колекционери, които се възползваха от услугите на фирмата му, бяха богати и пътуваха много. В повечето случаи притежаваха по няколко жилища на места, вариращи от Карибите до Ню Йорк и Париж. Трябваше много повече от красива гледка и скъп интериор, за да бъдат впечатлени. Въпреки това, помисли си Макс, не може да имаш бизнес като този и да го движиш от офис в някой мол. В света, в който работеше, имиджът имаше огромно значение.

Нещо ми убягва в тази история.

— Кажи ми пак какво се провали във Финикс?

Джулиан отново изреди подробностите, но сред тях нямаше нищо ново.

— Очевидно е забелязала моите хора, когато са я открили в онзи универсален магазин — заключи той. — От това, което успяхме да сглобим по-късно, тя е избягала по аварийното стълбище. Колата й е изчезнала от паркинга на мола. По-късно е била намерена на паркинга пред спешното отделение на една болница. По всичко изглежда, че не се е връщала повече в мотела, където е била отседнала.

— С други думи, онзи ден е отишла на работа, готова да побегне, ако се наложи.

— Да, сър.

— Точно както побягна от „Лукън“, когато открихме онези файлове в компютъра й.

— Да, сър.

— Много й се удава да изчезва — Макс обмисля това известно време. — Някакви новини от Кейтлин Филипс?

— Не, сър, тя също е изчезнала — каза Джулиан.

Макс стисна по-силно ръба на гранитния пиедестал.

— Някой от Отдел А се е занимавал с продажби на паранормални оръжия в продължение на почти година, а сега две жени са изчезнали. Брокерът, осъществявал сделките с оръжията, беше застрелян, един опасен артефакт е изчезнал и една разузнавателна агенция ми диша във врата. Това не е добре за корпоративния имидж на „Лукън“, Гарет.

— Разбирам, сър. Повярвайте ми, работя по въпроса денонощно.

Макс се обърна с лице към него.

— Никой не се измъква безнаказано, след като е използвал ресурсите на компанията ми, за да търгува с оръжие на черния пазар.

— Точно така, сър.

— Намери жените и открий проклетия артефакт.